Р Е Ш Е Н И Е
№ 3071/5.7.2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ–ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на 21.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря А***И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4029 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
П.А.И. ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.К***, адрес: гр.Пловдив, ул. „***
No49,
ет.3 срещу ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ" -
С.НИКОЛАЕВКА, ОБЛ.ВАРНА,
с адрес: с.Николаевка, област Варна, ПК:
9172, БУЛСТАТ***,
представлявано от временно изпълняващата длъжността „Директор" Б*** ЕГН
**********, с правно
основание чл. 225, ал.1 от КТ, която
искова претенция след допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 ГПК в петитума на иска, касаещо периода
и размера на претендираната сума, е за
осъждане на ответника-работодател да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 3609,17лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е
останала без работа след уволнението, за срок от шест месеца,
считано за периода
от 07.08.2016г. до 23.12.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 14.03.2019г.
до окончателното
й изплащане.
Претендира се с исковата молба и за осъждане на ответника да заплати направените
по делото разноски.
Отправя се искане да бъде осъден ответника да заплати лично на адв.К***, ЕГН********** на осн.чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималното
възнаграждение за оказаната на осн.чл.38 ал.1 т.3
пр.2 от ЗА безплатна правна помощ.
Обстоятелствата, от които се
твърди, че произтича претендираното
право, се свеждат до следното: Ищцата сочи, че на основание сключен трудов
договор от 2005 г. с
ответника е изпълнявала длъжността „директор" при ответника, като същият е бил сключен на
основание чл.61 ал.2 КТ, между нея и Началник на Регионален инспекторат по
образованието - Варна
/сега РУО-Варна/. Договорът й е бил прекратен със Заповед № PД-06-756/20.06.2016г. на Регионален инспекторат по образованието - ВАРНА, считано от 23.06.2016 г.,
поради
дисциплинарно уволнение на осн.чл. 330 ал.
2 т. 6 КТ.
Сочи, че с Определение No 835 от 30.10.2018г. по касационно гражданско дело No2807/2018г. на Върховния касационен съд,
IV-то гражданско отделение не е било допуснато до касационно
обжалване Решение No 616 от 04.04.2018г., постановено по въззивно гражданско дело No 574/2018г. на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение, I състав, с което е било потвърдено Решение No 4678 от 16.11.2017 г. по гр.д. No 10041/2016г. на Варненски районен съд,
гражданско отделение, 40 състав, с което е било признато за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-06-756 от 20.06.2016 г. на Началника на Регионален
инспекторат по образованието - ВАРНА В***, като заповедта е била отменена, а ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а
именно: Директор на Основно училище
„Христо Ботев" -
с.Николаевка, община Суворово, област Варна.
В производството по отмяна на уволнението, ищцата излага, че не е
предявявала настоящия иск по чл.344
ал.1 т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, поради
което го предявява с настоящата искова молба, в законоустановения
срок.
Вследствие на признатото за незаконно уволнение, ищцата сочи, че е останала
без работа за срок от шест месеца, в периода от 23.06.2016г. до 23.12.2016г., с което обосновава своя правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи се от ищцата, че последното пълно брутно трудово възнаграждение, което й се е полагало преди
уволнението се равнява на 817, 99лв. и е било за месец ноември
2015 година, когато не е отсъствала от работа. Нетната сума, получена от нея по банкова
сметка ***,21лв. /200лв. на 13.11.15 г. и 441,21 лв. на 30.11.15г./, като на базата на същото е
получила размера на брутната заплата. Шестте
брутни възнаграждения за този период, според ищцата, възлизат в общ размер на 4907,94лв. Сочи се от ищцата,
че през въпросните шест месеца, е работила при друг работодател по трудов
договор за заместване на отсъстващ
служител, през периода от 17.08.2016г. до 25.08.2016г. вкл., който е бил прекратен на осн.чл.325 ал.1 т.5 от КТ, считано от 26.08.2016г., поради завръщане на
замествания. За тази си работа е получила доход в размер на
337,46лв.
Във връзка с разпоредбата на чл.225 ал.2 от КТ, от сумата 4907,94лв., изваждайки 337,46лв., излага, че се получава крайна сума в размер
на 4570,48лв.,
която претендира
като обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, като в с.з. заявява искане за изменение на
този размер до сумата от 3609.17лв., съгласно прието заключение по допусната ССчЕ.
При изложеното, ищцата настоява за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОУ „Христо Ботев" с. Николаевка, ЕИК ***, Община Суворово, Варненка област,
представлявано от Б*** - директор, чрез процесуален представител адв.А.П.,
ВАК, с който се изразява становище за оспорване твърдението на ищцата, че за периода от 23.06.2016 г. до 23.12.2016г. й
се дължи обезщетение
в размер от 4570.48лева, на основание чл.225, ал.1 КТ.
С отговора се сочи, че П.А.И. през периода от 23.06.2016г. до 06.08.2016г.,
е била временно нетрудоспособна, поради заболяване. Това, според изнесеното, е
видно от болничен лист № Е 20164727471, издаден от „АИППМП
д-р Р*** " ЕООД за периода 23.06.2016г. до 24.06.2016г., като ищцата има
поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод" и режим на лечение
„домашен - амбулаторен". Сочи се, че ищцата има издаден болничен лист за
периода 25.06.2016г. до 06.07.2016г. с № Е 20164727474, издаден от „АИППМП д-р Р***" ЕООД отново с диагноза „умерено тежък
депресивен епизод", като на ищцата е определен режим на лечение „домашен -
амбулаторен". Сочи се, че за периода 04.07.2016г. до 06.08.2016г. П.А. има
издаден болничен лист № Е 20166136098 от МБАЛ „Св. Марина "ЕАД Варна с
диагноза „лявокамерна недостатъчност" е
определен режим на лечение „болничен" и „домашен -амбулаторен". Видно
от представената към настоящия отговор епикриза на П.А.И.
е, че лицето е постъпило за болнично лечение на 04.07.2016г. и е било изписано
на 07.07.2016г.
В този смисъл се цитира, че съгласно константната практика на ВКС по този
въпрос, временно нетрудоспособен работник или служител има право на обезщетение
по чл.162, ал.3 от КТ, но не и на трудово възнаграждение. В случаите, когато е
получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право
на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода на временната
нетрудоспособност.
За времето от датата на незаконното уволнение, до датата на отпадане
състоянието на временна нетрудоспособност, служителят няма право на обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ, защото няма причинна връзка между противоправното
поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период.
По същата причина, се настоява, че не се дължи и разликата между полученото от
НОИ обезщетение и трудовото възнаграждение. Без значение е факта дали
обезщетението от НОИ е получено по болничните листи. В този смисъл се цитира,
че ВКС дава такъв отговор на поставения материално правен въпрос, защото
състоянието на временна нетрудоспособност е такова, че работникът или
служителят не би могъл да полага труд по трудово правоотношение.(решение; №166
от 21.08.2015 г. по гр. д.№ 4468/2014 г., г. к. ,
IV г. о. на ВКС).
Следователно, според ответникът, за периода на временната нетрудоспособност,
на ищцата не се дължи заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ и
искът в тази част се явява неоснователен. Според твърдението на ищцата,
изложено в исковата молба, същата през
периода 17.08.2016г. до 25.08.2016г. е работила при друг работодател и е
получила доход в размер от 337,46лева. Видно от представените писмени доказателства:
трудов договор №13/14.08.2016г. и заповед №6/25.08.2016 г. е, че П.А.И. е
работила на длъжност помощник -възпитател. Счита се, с оглед посоченото, че за
този период ищцата има право на обезщетение по правилото на чл.225, ал.2 КТ, за
разликата в заплатите, тъй като трудовото възнаграждение, уговорено за
длъжността „помощник възпитател" е по - ниско от
възнаграждението за длъжността „директор" на ОУ„ Христо Ботев" с.Николаевка.
Счита се, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с
„Детска къща" ЕООД, ответното училище не следва да заплаща след датата
25.08.2016 г. до 23.12.2016 г. обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за този
период, защото безработицата на П.А.И., възникнала след 25.08.2016г. не е в причинна връзка с извършеното уволнение със
заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна.
В условията на евентуалност,
ако не се приеме за основателно направеното възражение, то се моли да се
приеме, че не се дължи заплащане на обезщетение на ищцата, поради това, че след
25.08.2016г. липсват данни дали тя е работила при друг работодател по трудово
или служебно правоотношение, както и че през този период не е ползвала отпуск,
поради временна нетрудоспособност. Счита се, че и двете е възможно да са се
осъществили в този процесен период.
По изложените по - горе аргументи, се отправя искане да се остави без
уважение, като неоснователна исковата молба на П.А.И., за присъждане на
обезщетение с правно основание чл.225, ал.1 КТ за периода 23.06.2016г. до
23.12.2016г.
Моли се да се присъдят на ОУ "Христо Ботев", с. Николаевка
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Моли се служебно да се изиска от НАП Варна информация за регистрираните
сключени и прекратени трудови и граждански договори на П.А.И. за периода
23.06.2016 г. до 23.12.2016г. Искането се прави въз основа на получени отговори
от НАП в училището на писма, отправени до там във връзка с внасяне на
осигуровки на лицето след възстановяването му на работа. В цитираните писма НАП
дава отговор, че данъчната и осигурителна информация за това лице се разкрива
от компетентен съдебен орган.
Моли се също така да се изиска служебно от НОИ информация за регистрирани
съгласно инструкция за работа с уеб-приложение на НОИ „Електронен регистър на
болничните листове и решенията по обжалването им" на болнични листи на П.А.И.
за периода 07.07.2016г. до
17.08.2016г. и за периода 25.08.2016г. до 23.12.2016г., защото НОИ също изисква
за разкриването на данъчна и осигурителна информация санкция от компетентен
съдебен орган.
Моли се да се остави без уважение искането за присъждане на разноски в
полза на упълномощен процесуален представител на ищцата адвокат К***, тъй като П.И.
не отговаря на условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В с.з., страните поддържат становищата си, като ищцата настоява за уважаване на исковата
претенция, а ответника – за отхвърлянето й.
След преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
По делото са представени следните болнични листи: -Болничен лист № Е
20164727471, издаден от „АИППМП д-р Р***" ЕООД с
диагноза „умерено тежък депресивен епизод" и режимна лечение „домашен -амбулаторен"
за периода 23.06.2016 г. до 24.06.2016 г.; -Болничен лист № Е 20164727474,
издаден от „АИППМП д-р Р***" ЕООД с диагноза
„умерено тежък депресивен епизод" с режим на лечение „домашен -амбулаторен
за периода 25.06.2016 г. до 06.07.2016 г.;-Болничен лист № Е 20166136098,
издаден от МБАЛ „Св. Марина "ЕАД Варна с диагноза „лявокамерна
недостатъчност" с режимна лечение „болничен" и „домашен
-амбулаторен" за периода 04.07.2016г. до 06.08.2016г.
От същите се установява, че ищцата е била в състояние на временна
нетрудоспособност за периода от 23.06.2016г. до 06.08.2016г. вкл.
С оглед отговора
и цитираното с него съдебна практика - решение; №166 от 21.08.2015 г. по гр. д.№ 4468/2014 г., г. к. , IV г. о. на ВКС, ищцата е приела за основателно
възражението на ответната страна, че няма право на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което е била в болничен, тъй като за това време има право
на обезщетение по чл.162, ал. 3 от КТ, като без оглед дали е получила такова, тъй като предвид
състоянието на временна нетрудоспособност, не би могла да полага труд по
трудово правоотношение.
Затова със свое становище
вх.№33456/10.05.2019г., представено по отговора на исковата молба, ищцата е
отправила искане периода, за който е предявен иска, да се счита изменен, както
следва: от 07.08.2016г. до 23.12.2016г., като е заявила оттегляне на иска си по
чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 23.06.2016г. до 06.08.2016г.
По делото са установени като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства,
по които няма спор между страните, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, а
именно: - че със заповед № РД - 06 -756/20.06.2016 г. на началника на РИО Варна,
ищцата е била дисциплинарно уволнена от длъжността директор на ОУ „ Христо Ботев" с.
Николаевка, Община Суворово, считано от 23.06.2016г.; - че дисциплинарното
уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение, извършено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ, са отменени от ВРС с решение № 4678 от 16.11.2017г., постановено по гр. д.№
10041/2016г. на XL състав,
потвърдено с решение № 616 от 04.04.2018г. от ВОС по в.гр.д.№574/2018г., недопуснато до
касационно обжалване с определение от 30.10.2018г., постановено по гр. д.№
2807/2018г. по описа на ВКС.
Признаването на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, пораждат
за работодателя задължение да обезщети
работника за вредите, претърпени в резултат на незаконното
уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да
получи трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа.
Кодексът на
труда ограничава това задължение на работодателя във времето, като
предвижда, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи за
не повече от шест месеца. Размерът на обезщетението
се съизмерява с размера на брутното
трудово възнаграждение на работника, получено
от него за
месеца, предхождащ уволнението или последното получено от него брутно
трудово възнаграждение.
В тежест на ищеца
е да докаже оставането си без
работа, поради уволнението и размера на претърпените от това вреди
през процесния период./в този см. Решение №818 от 24.07.2003 г., по гр. д. № 5/2002г. на ВКС, III гр.
о./.
Предявения иск
по реда на чл.225,
ал.1 от КТ, е за обезщетение за оставане без
работа за срок от 07.08.2016г. до 23.12.2016г. - датата, на която изтича 6 месечния срок, от деня
следващ уволнението/извършено на 20.06.206г./.
Според заключението
на вещото лице по назначената
пред настоящата
съдебна инстанция ССчЕ, изготвена от вещото лице Д.К.П.,
което съдът кредитира като компетентно дадено, размера на БТВ за пълен
отработен месец преди уволнението/м.10.2015г./, възлиза на 868,70лв.
Размера на обезщетението
на ищцата по чл.225,ал.1 от
КТ, за периода от 07.08.2016г. до
23.12.2016г.,вземайки предвид полученото от ищцата
трудово възнаграждение за периода от 17.08.2016г. до 25.08.2016г. вкл.,когато същата е работила при друг
работодател на по-ниско трудово възнаграждение,с оглед разпоредбата на чл.225,ал.2 от КТ, според вещото лице възлиза на 3609.17лв. като начина на формирането му е отразен в следната
справка.
|
|
|
БТВ |
БТВ |
|
|
период |
за
месеца |
868.70 лв. |
337.46 лв. |
разлика |
|
|
р.д. |
ОУ "Хр. Ботев" |
Детска къща/заним. |
лв. |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
|
|
|
|
|
|
от 07.08.2016 |
18 р.д. |
710.75 |
0.00 |
710.75 |
|
17.08.16-25.08.16 |
7 отр.дни |
0 |
-337.46 |
-337.46 |
|
м.09.2016 |
пълен-20р.д. |
868.70 |
|
868.70 |
|
м.10.2016 |
пълен-21р.д. |
868.70 |
|
868.70 |
|
м.11.2016 |
пълен-22р.д. |
868.70 |
|
868.70 |
|
до 23.12.2016 |
15 р.д. |
629.78 |
|
629.78 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3946.63 |
-337.46 |
3609.17 |
Представен по делото трудов договор №13 от 14.08.2016г.,
сключен между ищцата П.А.И. и „Детската къща“ЕООД, ЕИК***,
със седалище в гр.Варна, удостоверява ангажирането на същата по срочен трудов
договор, на основание ч.67, ал.1, т.2 вр. с чл.68,
ал.1 т.3 от КТ/за заместване на работник/, на длъжност „помощник-възпитател“, с
начална дата на постъпване на работа на 17.08.2016г.
Видно
от Заповед №6 от 25.08.2016г., ТПО на ищцата с „Детската къща“ЕООД, ЕИК***, е прекратено на основание чл.321, ал.1, т.5 от КТ,
поради завръщане на замествания на работа, считано от 26.08.2016г.
В
представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищцата П.А.И., е
отразен трудовия стаж на същата по ТПО с „Детската къща“ЕООД, ЕИК***, за периода от 17.08.2016г. до 25.08.2016г. След
посочената дата в трудовата книжка е отразено постъпването на работа на ищцата
в ОУ“Хр.Ботев“с.Николаевка на 06.11.2018г., с оглед възстановяването й по
съдебен ред въз основа на влязлото в сила решение №4678 от 16.11.2017г., постановено по гр. д.№10041/2016г.
на ВРС,
XL състав, като на
следващия ден – 07.11.2018г. е отразено ново прекратяване на ТПО на основание
чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради липса на качества на работника за ефективно
изпълнение на работата, удостоверено и посредством представена по делото
Заповед №19 от 06.11.2018г. на Началник на Регионално управление на
образованието – Варна/РУО-Варна/, получена от ищцата, видно от отразеното в нея
на 06.11.2018г.
При
изложеното, съдът приема за установено, че за периода от 07.08.2016г. до
17.08.2016г., както и за периода от 25.08.2016г. до 23.12.2016г./влизащи в
рамките на 6-месечния период следващ уволнението на ищцата по Заповед №
РД-06-756 от 20.06.2016г., което е признато по съдебен ред за незаконно/,
ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Междинният период между тези два периода, т.е.
за периода от 17.08.2016г. до 25.08.2016г., се доказа, че ищцата е била в ТПО с
„Детската къща“ЕООД, ЕИК***, гр.Варна. Това
правоотношение е било по сключен срочен трудов договор, поради което съдът
приема, че за периода преди и след времетраенето му, работодателят дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ./Решение № 944 от 7.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/.
В
този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, съгласно
което се претендира, че обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ на ищцата не
следва да заплаща за периода след датата 25.08.2016г./датата на прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата с „Детска къща" ЕООД/ до
23.12.2016г., при изложен аргумент, че безработицата на П.А.И., възникнала след
25.08.2016г. не е в причинна връзка с извършеното
уволнение със заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за дължимост на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК за
периода от 07.08.2016г. до 17.08.2016г., както и за периода от 25.08.2016г. до 23.12.2016г.
В
тези периоди, ищцата, която е била уволнена незаконосъобразно, установено с влязло в сила
съдебно решение №4678 от 16.11.2017г., постановено по гр.д.№
10041/2016г. на ВРС, XL състав, не е работила, и тези периоди са в рамките за
законоустановения 6-месечен период след уволнението по смисъла на чл.225, ал.1 от КТ.
Базирайки
се на данните, предоставени от вещото лице по изготвената по делото ССчЕ, съдът приема, че за посочения период от 07.08.2016г.
до 23.12.2016г./без включване на периода 17.08.2016г. до 25.08.2016г., през
който ищцата е работила при друг работодател на срочен трудов договор при
по-ниско ТВ, за който на същата й се полага обезщетение по реда на чл.225 ал.2 КТ, но не и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, по който текст единствено е
предявила настоящата си искова претенция/, обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ,
възлиза на 3670,27лв. и се формира, както следва:
|
от 07.08.2016г. до 16.08.2016г. вкл. |
11 р.д. |
434.39 |
|
17.08.16-25.08.16 |
0 |
0 |
|
м.09.2016 |
пълен-20р.д. |
868.70 |
|
м.10.2016 |
пълен-21р.д. |
868.70 |
|
м.11.2016 |
пълен-22р.д. |
868.70 |
|
до 23.12.2016 |
15 р.д. |
629.78 |
|
|
|
|
|
|
|
3670.27 |
Предявеният
иск за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е за сумата от 3609,17лв., т.е. за сума
под установената като дължима по посочената разпоредба за периода 07.08.2016г.
до 23.12.2016г. - 3670.27лв., поради което предвид, че за съда е недопустимо да
излиза извън рамките на поддържания от ищеца размер
на иска и по този начин да се произнесе по свръхпетитум,
следва извода за уважаване на исковата претенция в цялост за сумата от
3609,17лв., претендирана от ищеца след допуснато на
основание чл.214, ал.1, пр.3-то от ГПК изменение, посредством намаляване
размера на първоначалната искова претенция.
По
разноските:
От ищцовата страна е отправено искане да бъде осъден ответника да заплати лично на адв.К*** ЕГН**********, на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималното възнаграждение за оказаната на осн.чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАдв. безплатна правна помощ.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т. 3
пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т.
3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък приятел на адвоката. В този смисъл е съдебната
практика /вж.Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Р*** /.
Съдът, съобразявайки факта, че по делото
е приложен договор за правна
защита и съдействие/л.106/, в който е посочено в графа договорено
възнаграждение-безплатно, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, пр.2-ро от ЗА, съответно отчитайки, че правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон, намира, че в случая,
след като насрещната страна дължи разноски,
то съгласно чл.38, ал. 2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната-ищец безплатна правна защита, има право на
присъждане в негова полза на адвокатското възнаграждение, в размера, определен
от съда.
Заявеното възнаграждение по този ред е в размер на 200лв., видно от
представен списък на разноските/л.107/, като същото следва да се присъди в пълен
размер, доколкото е под минималното дължимо адвокатско възнаграждение за
случая/482,64лв./, определимо съобразно разпоредбата
на чл.7, ал.2 т.2 във вр. с ал.1, т.1, предложение
последно от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса по иска в размер на 144.37лв., определена на основание чл.69, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл.1 от ТДТССГПК, както и сумата в размер на 100.00лв., заплатена предварително от бюджета на ВРС, като депозит за изготвената по делото ССчЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.225, ал.1 от КТ, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ" -
С.НИКОЛАЕВКА, ОБЛ.ВАРНА,
с адрес: с.Николаевка, област Варна, ПК:
9172, БУЛСТАТ ***,
представлявано от временно изпълняващата длъжността „Директор" Б*** ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ НА П.А.И. ЕГН
**********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***/чрез адв.К***/, сумата в размер на 3609,17лв., представляваща обезщетение
за времето от 07.08.2016г. до 23.12.2016г./без
включване на периода 17.08.2016г. до 25.08.2016г., през който ищцата е работила
при друг работодател на срочен трудов договор при по-ниско ТВ/, през което
време ищцата е останала без работа, поради уволнение, извършено със заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО
Варна, признато за незаконно и отменено като такова с влязло в сила съдебно
решение №4678 от 16.11.2017г., постановено по гр. д.№
10041/2016г. на ВРС, XL състав, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата
на завеждане на исковата молба - 14.03.2019г. до окончателното
й изплащане, като размера на обезщетението за посочения период и съгласно БТВ
за последния пълен отработен от ищцата месец преди уволнението, е формиран,
както следа:
|
|
|
БТВ |
|
период |
за
месеца |
868.70 лв |
|
|
р.д. |
ОУ "Хр. Ботев" |
|
1 |
2 |
3 |
|
от 07.08.2016г. до 16.08.2016г. вкл. |
11 р.д. |
434.39 |
|
17.08.16-25.08.16 |
0 |
0 |
|
м.09.2016 |
пълен-20р.д. |
868.70 |
|
м.10.2016 |
пълен-21р.д. |
868.70 |
|
м.11.2016 |
пълен-22р.д. |
868.70 |
|
до 23.12.2016 |
15 р.д. |
629.78 |
|
|
|
|
|
|
|
3670.27 |
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ" - С.НИКОЛАЕВКА, ОБЛ.ВАРНА, с адрес: с.Николаевка,
област Варна, ПК: 9172, БУЛСТАТ
***, представлявано от временно изпълняващата
длъжността „Директор" Б*** ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.К***, БУЛСТАТ **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.Пловдив, ул.“***І“№49, ет.3, сумата
от 200.00лв., представляваща определено на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр.2-ро от ЗАдв. във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 вр. С ал.1, пр.последно от Наредба №1/2004г. За МРАВ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.д.№ 4029/2019г. по описа
на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ" - С.НИКОЛАЕВКА, ОБЛ.ВАРНА, с адрес: с.Николаевка, област Варна, ПК: 9172, БУЛСТАТ
***, представлявано от временно изпълняващата
длъжността „Директор"
Б*** ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, сумата в размер на 144.37лв., представляваща държавна такса,
определена на основание чл.69, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл.1 от ТДТССГПК, както
и сумата в размер на 100.00лв., представляваща заплатен от бюджета на ВРС
депозит за изготвената по делото ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му
- 05.07.2019г.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: