№ 9261
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110146614 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Р. АЛ. Р.
срещу „ФИРМА“ АД, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на
недължимост на сумата от 2629,73 лева, представляваща
дължима сума за В и К услуги за период от 08.03.2012 г. до
14.07.2021 г., за имот, находящ се в АДРЕС, абонатен номер
**********, поради липса на обигационни отношения
между страните, а в условията на евентуалност, поради
изтекла погасителна давност.
Ищцата Р. АЛ. Р. твърди, че не е била в облигационни
отношения със „ФИРМА“ АД и че не е собственик или
ползвател на процесния имот, както и че не е обвързана с
общите условия на ответника, поради което процесната
сума е недължима. В условията на евентуалност, сочи, че
1
дружеството претендирало суми, за които била изтекла
погасителната давност. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Изложени са съображения, че титуляр на
абонатен номер ********** за адрес: АДРЕС е ищцата.
Признава, че на 16.06.2014 г., ищцата, заедно с Б.Г.Р. дарява
на Р.Б.Р. процесния имот. Поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството, при промяна в собствеността,
потребителите на „ФИРМА“, следва да уведомят
дружеството за това. Твърди, че е начислило процесната
сума в съответствие с нормативните изисквания. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно пР.н, не се явява,
представлява се от адвокат С.Р., който поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковите претенции.
Ответникът, редовно пР.н в съдебно заседание, не се
явява, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
2
По иска с правно основание чл.124 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника бе да установи
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно: наличието на облигационно
правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора
вода за процесния период и размера на нейната цена. При
релевирано в исковата молба възражение за давност в
доказателствена тежест на ответника е да докаже
основания за спиране/прекъсване течението на давностния
срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна, която се домогва да отрече твърдението на
ответника за съществуването на вземане в негова полза, на
основание сключен между страните договор за доставяне на
ВиК услуги по отношение на на имот, находящ се в
АДРЕС, абонатен номер **********.
Ищецът иска от съда да установи със сила на
присъдено нещо недължимост на претендираното от
ответника право, по твърдения, че между страните не е
налице валидно възникнало с ответника правоотношение
по договор за доставка на ВиК услуги, а при отхвърляне на
главния иск, при условията на евентуалност иска от съда
да установи недължимост на претендираното от ответника
вземане като погасено с изтичане на предвидената в закона
давност.
3
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В
и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото е приет Протокол от ОС на ЕС от
07.05.2009г., в който е обективирано решение за откриване
на индивидуални партиди на собствениците към ответното
дружество, като е упълномощено лице, което да
представлява ЕС пред „ФИРМА“ АД, и въз основа на което
решение, ответникът твърди, че е открита партида в
„ФИРМА“ АД на името на ищцата, по подаден
информационен лист /л.27 по делото/ до ответника от
упълномощеното на ОС на ЕС лице. По делото не се спори,
че горепосоченият протокол от ОС на ЕС и взетото с него
решение не е оспорено и като такова е влязло в сила и
обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в
сграда, включително и провоприемниците им. По делото не
е представено заявление от ищцата за откриване на
партида.В същото време ответникът сам признава
4
неизгодния за него факт, че при справка в АВ-ИР, гр.
София от 18.11.2021г., е установил, че ищцата е дарила
процесния имот на трето за спора лице, като по делото не е
представен акта за транслиране на собствеността, за да
може съда да прецени дали ищцата си е запазила пожизнено
право на ползване. В предвид констатираното транслиране
на собствеността ответникът се позовава на чл. 57 от
действалите към релевантния момент ОУ от 2006г., като
посочва, че същата разпоредба е заложена и в чл. 61 от сега
действащите и приети по делото ОУ, одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016г., и съгласно които
разпоредби „при промяна на собствеността и/или вещното
право на ползване, новият и/или предишният собственик са
длъжни да подадат до ВиК оператора в тридесет дневен
срок заявление по образец за откриване на партида,
промяна или закриване на партида, като представи
документи удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или вещното
право на ползване на имота“.
Следва да се посочи, че ответникът е представил
справка от АВ-ИР, която действително не е документ за
собственост, който да докаже релевантния за спора факт, че
ищцата е била и е собственик на процесния имот, въпреки,
че от справката се установява, че до датата на транслиране
на имота в чужда правна сфера – 16.06.2014г., тоест в
рамките на част от процесния период, именно ищцата е
5
била собственик на имота. По делото обаче всички
доказателства неизменно сочат, че ищцата на 20.12.2007г. е
придобила процесния имот, като на 16.06.2014г. го е дарила
на Р.Б.Р.. За процесния период са в сила Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г.,
както и Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2 от 13.07.2016 г. И при действието на двете общи условия В
и К операторът издава ежемесечни фактури, като в чл. 31,
ал. 1 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. От друга страна,
следва да бъде съобразено и посоченото в приетата по
делото справка за задължения за периода от 08.03.2012г. до
14.07.2021г., че ответникът е издавал ежемесечни фактури
на клиентски номер на името на предходния собственик на
имота, който е ищцата. С изтичането на 30 дни от
издаването на всяка от фактурите, вземането по тях е
станало изискуемо и за ответникът е възникнало правото
да го претендира. Правилата за разкриване, закриване на
нова партида и определяне на задълженото лице за
заплащане на начислените суми след прехвърляне на
недвижимия имот, е решен по идентичен начин в и ОУ от
2006 г. и в тези от 2016 г. Неизпълнението на задължението
по чл. 61, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на
правото на ползване на новият и/или предишният
собственик или ползвател да подаде до В и К оператора в
6
30-дневен срок от датата на промяната заявление по
образец за откриване, промяна или закриване на партида е
скрепено със съответната санкция. Санкцията е предвидена
в чл. 61, ал. 2 от ОУ от 2016 г. и е свързана със заплащане
на всички административни разходи по извършването на
исканата промяна на името на титуляря на партидата. По
силата на чл. 64, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (чл. 62, ал. 1 ОУ от
2006 г.) ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите
суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, а съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ
(чл. 61, ал. 5 от ОУ) ако новият и предишният собственик
или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1,
новият собственик или ползвател заплаща всички
дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността или ползването. Съдържанието на
визираните разпоредби при действието и на двете общи
условия сочи, че и старият и новият собственик са
задължени за сумите, възникнали в периода от
прехвърляне на собствеността до смяната на партидата на
новия собственик. Ето защо, за "ФИРМА" АД като
кредитор е налице правната възможност да търси
претенциите си от стария собственик, доколкото той не е
сменил партидата си в процесния период и независимо
дали е бил уведомен и е знаел за прехвърлянето на
собствеността, който в случая е ищцата.
По изложеното съдът намира, че така предявен
7
главния иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът с исковата молба твърди, че не дължи
процесните суми и като погасени по давност, за което е
релевирал в процеса правопогасяващо възражение за
давност при условията на евентуалност, което съдът е
длъжен да разгледа по същество, след като отхвърли
главния иск. Вземанията за заплащане на стойността на
доставена питейна вода и други ВиК услуги, предмет на
настоящия правен спор, се квалифицират като периодични
плащания, съобразно ТР 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, доколкото възникват през
определен интервал от време, а именно ежемесечно, и
размерът им е определяем. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД
периодичните плащания се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране по
аргумент от чл. 31, ал. 2 от Общите условия на "ФИРМА"
АД за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор. Течението на погасителната давност се
свързва с бездействието на носителя на субективното право
и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията.
Ответникът, в чиято доказателствена тежест е било
разпределено, не е доказал наличието на основания за
8
спиране или прекъсване на давността. Исковата молба е
подадена в съда на 09.08.2021г., което означава, че всички
изискуеми и претендирани от ответника вземания в
периода преди 09.08.2018г. са погасени по давност. Това са
задължения за периода от 08.03.2012г. до м.06.2018г., тъй
като за задължението за м.07.2018г. давността е прекъсната
с подаване на исковата молба в съда, и които съгласно
представената справка възлизат на сумата от 1649,54 лева,
до който размер следва да бъде уважен и така предявеният
иск, а за сумата от 980,19, разликата над уважената сума от
1649,54 лева до размера на пълно предявената сума от
2629,73 лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Така на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в производството съобразно уважената част от
иска в размер на 443,57 лева.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждения на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който размер съдът с оглед цената на иска
и правната и фактическа сложност на делото определя в
размер на 300,00 лева. Или на ответника съобразно
отхвърлената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 111,82 лева.
9
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. АЛ. Р., ЕГН **********
срещу „ФИРМА” АД, ЕИК *********, главен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че Р. АЛ. Р. не дължи на
„ФИРМА“ АД, сумата в размер на 2629,73 лева,
представляваща дължима сума за В и К услуги за период от
08.03.2012 г. до 14.07.2021 г., за имот, находящ се в АДРЕС,
абонатен номер **********, поради липса на обигационни
отношения между страните по доставка на ВиК услуги.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения при условията на евентуалност от
Р. АЛ. Р., ЕГН ********** срещу „ФИРМА” АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Р. АЛ.
Р. не дължи на „ФИРМА“ АД, сумата в размер на 1649,54
лева, представляваща дължима сума за В и К услуги за
период от 08.03.2012 г. до м.06.2018 г., за имот, находящ се в
АДРЕС, абонатен номер **********, като погасена по
давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на
980,19 лева, представляваща дължима сума за В и К услуги
10
за период от м.07.2018 г. до 14.07.2021 г., за имот, находящ
се в АДРЕС, абонатен номер **********.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. АЛ. Р., ЕГН **********, сумата в размер
на 443,57 лева, деловодни разноски в производството на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. АЛ. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ФИРМА” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 111,82
лева, деловодни разноски в производството на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11