№ 422
гр. П., 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и пети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Минка П. Трънджиева
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпило възражение, с вх.
№4769/14.07.2022г. подадено от М. АНГ. З.- длъжник по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №943 от 27.05.2016г.,
издадена по ч.гр.д.№1733/2016г. по описа на РС- П..
Твърди се в същото, че М.З. на 14.06.2022г. получила, чрез
работодателя си, съобщение за образувано изпълнително дело
№20178870400596 по описа на ЧСИ Д.Д., peг.№887 с район на действие
Окръжен съд- П..
Визира се, че от него разбрала, че към 23.05.2022г. дължи на взискателя
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, общо сумата от 11342,84лв., като за
вземането са издадени Изпълнителен лист от 13.10.2016г. въз основа на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2209/2016г. по описа на
РС- П. и Изпълнителен лист от 15.07.2016г. въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1733/2016г. по описа на РС- П..
Сочи се, че със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1733/2016г. по описа на РС- П. е разпоредено М. АНГ. З., да заплати на
кредитора „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1650,04лв.-
главница /от които 988,88лв.- дължими по Договор за издаване на кредитна
карта Visa Electron от 04.10.2007г. и 661,16лв.- дължими по Договор за
потребителски кредит от 16.12.2005г./, ведно със законната лихва за забава
1
върху главницата от подаването на заявлението- 19.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в размер
на 33лв. На 15.07.2016г., въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен
лист.
Твърди се, че за издадената заповед за изпълнение молителката е узнала
едва с получаването на съобщението на 14.06.2022г. и не е имала никаква
възможност да упражни правото си да оспори вземането. Поради това, на
основание чл.423, ал.1 от ГПК и в едномесечния срок от узнаването за
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1733/2016г. по
описа на РС- П., подава възражението си.
В тази насока твърди, че са налице условията на чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не била надлежно връчена. Визира, че
съобщение за връчване на Заповед за изпълнение от 30.05.2016г. /с посочен
адрес за получаване на съобщения: гр.П., ул. „М.“ №6, ет.3, ап.9/ било
оформено с две дати и разпоредено залепване на уведомление, като не било
ясно от кой е това разпореждане. Разлепени били уведомления.
Сочи се, че в нито едно от съобщенията/уведомленията не било
посочено, че длъжникът е търсен най- малко три пъти и да са посочени датите
за тези посещения. Съответно, нямало данни да е търсена в продължение на
един месец.
Твърди се, че не била спазена разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, като
не бил назначен особен представител. Единственото съобщение, което
длъжникът получил и на практика узнал за издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист било съобщението от ЧСИ Д.Д., получено на
14.06.2022г.
Визира се, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично и в деня
на връчването й тя е била извън пределите на Република България, тъй като
често пътувала при дъщеря си, която живеела извън страната.
В тази насока се сочи, че видно било от направената справка в ОД на
МВР, сектор Миграция се установява, че през определени периоди от 2016г.
до 2020г., М.З. се е намирала извън пределите на страната и не е било
възможно да й бъдат връчени каквито и да било книжа лично.
Твърди се, че е налице и друга от предвидените в закона предпоставки,
а именно: длъжникът не е могъл да узнае своевременно поради особени
2
непредвидени обстоятелства. В този смисъл се сочи, че адресите, на които са
изпращани съобщенията до длъжника, а именно: гр.П., ул.„М.“ №6, ет.3, ап.9
и гр.П., ул.„К.В.“ №5, ет.5, ап.20, не били адреси, на които тя живее. З. не
живеела на регистрирания постоянен и настоящ и адрес и поради определени
причини не предприела действия по надлежната промяна на тази регистрация.
Сочи се, че съпругът й се разболял сериозно и заради интензивното му
лечение се наложило да го придружава в няколко болници в гр.Пловдив.
Исканет е възражението да бъде прието. Направени са доказателствени
искания.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на кредитора- взискател в
изпълнителното производство- „Еос Матрикс“ ЕООД.
В него се приема, че подаденото възражението е недопустимо,
респективно за неправилно.
Сочи се, че в нормата на чл.423 от ГПК императивно е посочен
преклузивен срок, като началото на този срок според закона е узнаването за
заповедта за изпълнение или връчването на призовката за доброволно
изпълнение. Счита се, че за да връчва „съобщение“, ЧСИ следвало преди това
да е връчил покана за доброволно плащане. Ето защо се счита, че следва да се
изиска копие от изпълнителното дело, за да се установи кога е връчена
покана за доброволно изпълнение.
Сочи се, че жалбоподателят не посочва нито едно от
законоустановените основания за подаване на възражение по чл.423 ГПК.
Ето защо се приема, че възражението е недопустимо.
Алтернативно се приема, че то е неоснователно. В този аспект се
приема, че длъжникът не оспорва актуалността на адреса на връчване на
заповедта за изпълнение. Съответно са спазени изискванията на чл.47 от ГПК,
като връчването чрез залепване на уведомление било извършено по
разпореждане на съда, при спазване изискванията на ал.1 и ал.2 на чл.47 от
ГПК, при удостоверяване по реда на ал.3 и 4 на обстоятелството, че адресът
на връчване е регистрираният постоянен и настоящ адрес на адресата и при
прилагане последиците на чл.47, ал.5 от ГПК.
Искането е подаденото възражение да се остави без уважение.
Моли се да се отхвърли искането за присъдане на разноски, като
3
недопустимо.
Съдът, преценявайки всички доводи и доказателства по делото, намира,
че възражението е допустимо и не следва да се събират допълнително
доказателства за установяване на тази допустимост, а разгледано по същество
е неоснователно по следните съображения:
В конкретнията казус, производството по ч.гр.д.№1733/2016г. по описа
на РС- П. е образувано по заявление на „Еос Матрикс“ ЕООД против М.З..
Заявителят е цесионер и основава вземането си на неизпълнение на договор за
кредитна карта, срокът на който е бил изтекъл към момента на подаване на
заявлението.
Издадена е заповед за изпълнение, която е връчвана на двата посочени
адреса от заявителя в гр. П.. И на двата адреса връчването е неуспешно. На
адреса, регистриран като постоянен и настоящ адрес на лицето, са получени
сведения от лице, живущо на същия адрес, че адресата вече не живее на този
адрес. Разпоредено е залепване на уведомление и това разпореждане е
изпълнено на 06.06.2016г. След изтичане на срока е издаден изпълнителен
лист.
На 14.06.2022г. на З. е връчено съобщение за задължението си по
образуваното през 2017г. изпълнително дело. Съобщението е връчено по
месторабота.
От съдържащите се в представеното удостоверение на ОД на МВР
данни е видно, че към този момент- залепване на уведомлението длъжникът е
бил в страната. Напуснала е страната на 09.09.2016г.
При тези данни, съдът звежда извод, че подаденото възражение е
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.428, ал.1 от ГПК при започване на
изпълнението съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да
изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва
към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител
кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на
длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай
вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за
образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
В случая, съобщение на М.З., заедно с копие от изпълнителния лист е
4
връчено от ЧСИ именно в тази хипотеза, тъй като при издадена заповед по
чл.410 от ГПК връчването се извършва от съда. При условията на чл.47, ал.5
от ГПК заповедта се счита връчена.
Ето защо съдът намира, че възражението е подадено в предвидения в
закона едномесечен срок и не се налага изследване на въпроса за връчване
покана за доброволно изпълнение, тъй като изготвяне и връчване на такава не
се е дължало.
От страна на ответникът- взискател в изпълнителното производство не
се излагат доводи за по- ранен момент на узнаване, а се правят само
предположения. Предвид на това не се налага и и изискването на копие от
изпълнителното дело.
Основателността на възражение по реда на чл.423 от ГПК се
предпоставя от визираните в текста условия.
В конкретният казус, З. чрез нейния пълномощник се основава на
предвидени в текста възможности в ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Твърди се, че връчването не е надлежно, тъй като не било посочено, че
длъжникът е търсен най- малко три пъти в продължение на един месец и не
му
е назначен особен представител. Тези изисквания обаче са въведени в закона
след 2017г. и към момента на предприемане действия по връчване на
заповедта, законодателят не е бил предвидил такива. Отделно от това следва
да се посочи, че не се касае за невъзможност лицето да бъде намерено на
адреса, за да се извърши връчването, а за наличие на конкретни данни от
лицето, което живее на този адрес, че на него длъжникът не живее.
Редакцията на закона- чл.47, ал.1 от ГПК към момента на връчването е
следната: когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп- на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление
и в нея. Изискванията, посочени от молителя на практика са въведени с
изменение на закона- ДВ бр.86 от 2017г.
Освен това следва да се посочи, че законът изрично е предвидил, че
5
разпорежданията на чл.47, ал.1- 5 се прилагат при връчване на заповед за
изпълнение. Задължението за назначаване на особен представител е
предвидено в ал.6 на този текст и е неприложимо при връчване на заповед за
изпълнение. Без значение е по какви причини молителката не е предприела
действия за да приведе в съответствие реалното си местонахождение с
регистрираното такова. Във всички случи тя следва да понесе последиците от
бездействието си в тази насока.
При тези си изводи, настоящата инстанция приеча, че не са налице
основанията, визирани в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за основателност на
подаденото възражение.
Не се установява да е налице и втората предвидена в закона хипотеза, а
именно по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, а именно: заповедта за изпълнение да не е
била връчена лично и в деня на връчването длъжникът да не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
Следва да се посочи, че длъжникът и не навежда доводи, че има
обичайно местопребиваване извън страната, а само твърди, че често пътува
извън страната.
Действително по делото са представени доказателства за тежко
боледуване на съпруга на длъжника и неговата смърт. Реално те нямат
отношение към конкретния правен спор и не дават основание за
обосноваване, хипотезите на т.3 и 4 от ал.1 на чл.423 от ГПК. Очевидно е, че
съпругът на З. е престоявал в болница многократно, но от представените
доказателства, изводи, че длъжникът го е придружавал и още по- малко, че
именно поради това не е могла да узнае своевременно за връчването и
съответно да подаде възражения не могат да се направят. Нещо повече,
всичките установени от доказателствата престои в болнични заведения са за
период след извършените действия по връчване на заповедта за изпълнение.
Няма основание да се приеме, че установените пътувания в чужбина
обосновават хипотезите на чл.423, ал.1, т.3 и 4 от ГПК.
Предвид на гореизложеното съдът намира ,че подаденото възражение не
следва да бъде прието и затова
ОПРЕДЕЛИ:
6
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ на М. АНГ. З. от гр.П., ул.“Г.Б.“ №48,
ет.6, ап.12, длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №943 от 27.05.2016г., издадена по ч.гр.д.№1733/2016г. по
описа на РС- П.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7