№ 16433
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110168639 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Еднолично адвокатско дружество „Д.“, ЕИК: **, с адрес за призоваване: **, е
предявило срещу с, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. за сумата от 12
198,40 лв., представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът Еднолично адвокатско дружество „Д.“ твърди, че между страните е
сключен договор за правна помощ и съдействие от 23.01.2023 г., съгласно който по
възлагане от ответника ищецът е извършвал правна защита и съдействие по
отношение на ответното дружество, изразяващи се в изготвяне и депозиране на
отговор на искова молба и процесуално представителство по гр. дело №
20221110166586 по описа на 179 състав на СРС, като било договорено, че ответникът
дължи на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 17198,40 лв., платима на 5
вноски с уговорени в договора падежи, последният, от които най-късно до последното
о.с.з. пред първа инстанция. Сочи, че размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение бил съобразен с Наредба № 1 за определяне на минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Посочва, че ответникът заплатил единствено първата
вноска, която била сума в размер на 5000 лева. Твърди, че от негова страна бил
изготвен и депозиран в срок отговор на искова молба по гр. дело № 20221110166586 по
описа на 179 състав на СРС с искане за спиране на производството по същото дело.
Посочва, че е извършвал и други действия във връзка с гр. дело № 20221110166586 по
описа на 179 състав на СРС, вкл. проучване, анализ и набавяне на документи по ДП №
1449/2020 г. по описа на 02 РУ при СДВР, получаване на документи от НЗОК, както и
явяване на о.с.з., проведено на 27.03.2023 г., 14:00 ч., по същото дело, изготвяне на
нарочна молба с доказателствени искания, молба по повод замяна на допуснато
обезпечение, изготвяне и депозиране на молба по изп.дело № 20227860401062 по
описа на мм, изготвяне на молба за прекратяване на гр. дело № 20221110166586 по
описа на 179 състав на СРС, молба с искане за допълване на прекратително
1
определение по последното дело в частта за разноските, изготвяне на молба по чл. 247
ГПК във връзка със същото дело и изготвяне на отговор на частна жалба по него,
поради което счита, че е изправна страна по процесния договор. Поддържа, че на
13.11.2023 г., е изпратил покана до ответника с искане за заплащане на останалата част
от адвокатското възнаграждение, но и към момента на подаване на исковата молба тя
не била заплатена.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва, че е
сключил с ищеца договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г., по който
между страните било договорено възнаграждение в размер на 17198,40 лв. Посочва, че
предмет на процесния договор бил правен спор по претенция на дд, вследствие на
твърдяна трудова злополука на 03.08.2023 г. Твърди, че ищецът не е извършил в
цялост всички поети с договора задължения, а именно разрешаване на спора по
същество, като вместо това гр. дело № 20221110166586 по описа на 179 състав на СРС
било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а впоследствие прекратено. Посочва,
че пред Районен съд – Перник било заведено идентично производство като
прекратеното вече такова, като ищцовото адвокатско дружество не оказва съдействие
по него. С оглед на това ответникът счита, че не дължи заплащане на уговореното
възнаграждение, тъй като ищецът е нарушил свои задължения по ЗА, ГПК и Етичния
кодекс на адвоката. Оспорва претенцията и по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представен Договор за правна помощ
от 23.01.2023г., по силата на който с е възложило на Адвокатско дружество „Д.“
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на
отговор на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 20221110166586
по описа на СРС, 179-ти състав, по което са предявени осъдителни искове от дд срещу
дружеството, както следва: сумата от 200 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от
14 244,46 лв. за имуществени вреди. С чл. 2 от процесната сделка е предвидено
заплащането на възнаграждение в размер на 17 198,40 лв. с вкл. ДДС, от които: 15 800
лв. с вкл. ДДС по иска за неимуществени вреди и 2 018,40 лв. с вкл. ДДС по иска за
имуществени вреди. Уговорено е паричното задължение на дружеството да бъде
изпълнено на части, както следва: сумата от 5 000 лв. с ДДС да бъде платена до
30.01.2023г., сумата от 3 000 лв. с ДДС – до 30.05.2023г., но не по-късно от последното
по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция, сумата от 3 000 лв. с ДДС
– до 30.09.2023г., но не по-късно от последното по делото откритото съдебно
заседание пред първа инстанция, сумата от 3 000 лв. с ДДС до 30.12.2023г., но не по-
късно от последното по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция и
сумата от 3 198,40 лв. с ДДС най-късно до последното по делото открито съдебно
заседание пред първа инстанция.
Установява се, че на 23.01.2023г. ответникът е извършил банков превод на
стойност от 5 000 лв. в полза на ищеца, като за извършеното плащане е издадена
Фактура № ********** от 26.01.2023г. в размер на 5 000 лв. с ДДС.
От приобщеното в настоящото производство гр. д. № 66586/2022г. по описа на
СРС е видно, че трето за производството лице – дд е предявило осъдителни искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу с за заплащане на сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
14 244,46 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, за които имуществени
и неимуществени вреди се твърди да са настъпили вследствие на трудова злополука от
03.08.2020г., настъпила по време на работа и при изпълнение на трудовите му
задължения при ответното дружество.
2
С пълномощно от 23.01.2023г. ск в качеството си на управител на с е учредила
представителна власт в полза на адв. Д. да представлява ответното дружество по
предявените от дд искове и образувано гр. д. № 66586/2022г., като изготви и депозира
отговора на исковата молба и да води дело до окончателното му приключване пред
всички съдебни инстанции с право да извършва всички и всякакви правни и
фактически съдопроизводствени действия, включително да преупълномощава
адвокати с правата по настоящото пълномощно.
Установява се, че в законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното
дружество чрез адв. Д. е депозирало отговор на исковата молба, съдържащ оспорване
по основание и размер на предявените от дд осъдителни искове с наведени подробни
доводи за неоснователност. От нейното съдържание е видно формулирането и на
доказателствени искания, изразяващи се в събиране на гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи намиращи се у него документи, за предоставяне на обяснения от ищеца по
реда на чл. 176 ГПК, за снабдяване със съдебни удостоверения с оглед снабдяването с
документи от трети лица, за допускане на съдебно-медицинска експертиза. В края на
изложението е извършено особено искане за спиране на исковото производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на ДП № 1449/2020г.
по описа на 02 РУ СДВР – гр. София.
Сред материалите по гр. д. № 66586/2022г. се съдържа Съдебно удостоверение с
изх. № 15414 от 21.02.2023г., издадено в полза на адв. Я. Д., за снабдяване за
снабдяване с копие от преписка ДП № 1449/2020г. по описа на 02 РУ СДВР – гр.
София, както и молба от процесуалния представител до директора на НЗОК,
инкорпорираща искане да бъдат предоставени данни относно ползваните от дд
медицински услуги, консултации и поставени диагнози, както и съпроводително писмо
от НЗОК за представяне на наличната медицинска информация за периода преди
12.05.2020г.
От протокол № 7276 по гр. д. № 66586/2022г. на СРС се установява участието на
адв. Д. в проведеното на 27.03.2023г. първо открито съдебно заседание, в хода на което
са извършени следните съдопроизводствени действия: даване ход на делото,
депозиране на молба с формулирани доказателствени искания и представяне на
писмени доказателства и разпит на двама свидетели. От съдържанието на протокола е
видно, че решаващият състав е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК с предоставени указания, че при ако в 6-месечен срок не бъде поискано
възобновяване, делото ще бъде прекратено.
Установява се, че на 13.06.2023г. адв. Д. е депозирал молба по гр. д. №
66586/2022г. В нейното съдържание е формулиране искане да бъде допусната замяна
на наложената обезпечителна мярка – запор върху вземания по банковите сметки на с,
с налагане на възбрана върху недвижим имот, с аргументи, че наложените
обезпечителни мерки значително затрудняват търговската дейност на ответника. С
Определение № 24199 от 11.07.2023г. съдът е допуснал замяна на обезпечението с
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху посочения в молбата недвижим имот
и е отменил наложените с Определение № 33288 от 06.12.2022г. запори върху
банковите сметки на дружеството. Така постановеното определение е изпратено по
електронна поща на мм, придружено с изрична молба да бъдат вдигнати наложените
запори върху вземанията на „СМ Билдинг“ по банковите му сметки.
От материалите по гр. д. № 66586/2022г. на СРС е видно, че с молба с вх. №
296449 от 23.10.2023г. адв. Д. е поискал прекратяване на исковото производство на
основание чл. 231, ал. 1 ГПК поради изтичане на 6-месечния срок и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. С определение № 37898 от
3
25.10.2023г. решаващият състав е прекратил производството. На 30.10.2023г.
процесуалният представил е отправил нова молба за присъждане на разноски, по която
съдът с Определение № 42055 от 23.11.2023г. е присъдил на основание чл. 78, ал. 4
ГПК разноски на стойност от 500 лв. С нова молба от 01.12.2023г. ищецът е поискал
поправка на очевидна фактическа грешка в частта, касаеща посочения размер на
присъдените разноски.
На 16.11.2023г. срещу прекратителното определение от 25.10.2023г. е подадена
частна жалба от дд. В установения едноседмичен срок е постъпил отговор от с чрез
адв. Д., с който е изразил становище за неоснователност на частната жалба. В неговото
изложение са наведени аргументи за правилност на обжалвания съдебния акт, в
частност че исковото производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК
поради изразеното от страните съгласие в откритото съдебно заседание, а не на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. На 08.12.2023г. ищецът чрез процесуалния си
представител е оттеглил частната си жалба, като с разпореждане на решаващия състав
е прекратено администрирането на частната жалба. Определението от 25.10.2023г., с
което е прекратено исковото производство по гр. д. № 66586/ 2022г., е влязло в сила на
02.01.2024г.
Установява се, че на 10.11.2023г. адв. Д. е изпратил до ответното дружество
покана, в която го информира за просрочие на задълженията по договора за правна
помощ от 23.01.2023г. Посочено е, че доколкото гр. д. № 66586/2022г. на СРС е
окончателно приключило с определение за прекратяване от 25.10.2023г., то и всички
погасителни вноски за заплащане на адвокатското възнаграждение са изискуеми.
Представен е 3-дневен срок за доброволно изпълнение на остатъка от 12 198,40 лв. и е
приложено прекратителното определение. От представената обратна разписка е видно,
че покана е получена на 13.11.2023г.
Като писмено доказателство е приобщена искова молба от дд срещу с,
депозирана в Районен съд – Перник. От нейното съдържание е видно, че третото за
настоящото производство лице е предявило осъдителни искове с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени и сумата от 14 244,46 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, вследствие настъпила на 03.08.2020г. трудова
злополука. Установява се, че с определение № 773 от 01.03.2024г. по гр. д. №
5824/2023г. по описа на Районен съд – Перник, исковото производство е прекратено
поради местна неподсъдност на правния спор, а делото е изпратено по компетентност
на СРС.
По делото е представен приемно-предавателен протокол от 23.03.2023г.,
удостоверяващ, че адв. Я. Д. е предал в оригинал на мш получените от разследващите
органи по ДП № 1449/2020г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 31075/2020г. на СРП
Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и Книга за
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа за 2020г.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Според свидетеля
ла, приятел и колега на ищеца, адв. Д. осъществявал процесуално представителство по
дела в областта на застрахователното право и трудовите злополуки и ответното
дружество се свързало с него по препоръка. Посочва, че ответникът получил
консултация и предложение адвокатското възнаграждение да бъде в минимален
размер, като решението да бъде сключен договор не било взето веднага. Описва, че
след подписването му ищецът му разказвал и сам станал свидетел на телефонни
разговори, в които се разисквал въпроса за неплатения адвокатски хонорар,
независимо че били настъпили падежите на отделните погасителни вноски. Излага, че
след приключването на делото адв. Д. поканил с да заплати възнаграждението, като
4
дружеството изразило съмнение, че може да бъде заведено друго дело със същия
предмет, при което ищецът им предложил подписването на анекс, по силата на който
след заплащане на възнаграждението и при завеждане на дело със същия предмет, щял
да се ангажира безплатно за неговото завършване. Допълва, че след образуване на
новото дело ищецът отново ги поканил да заплатят хонорара, но ответникът отказал и
възложил казуса на друг адвокат. Уточнява, че по време на разговора за процесния
анекс се намирал в едно и също помещение с адвоката, тъй като работили бюро до
бюро. Разговорът не бил проведен на високоговорител, но от самия разговор станало
ясно казаното помежду им, тъй като съуправителката говорела доста високо.
Отбелязва, че по никакъв начин управителите на ответното дружество не са
изразявали несъгласие с действията му.
Като свидетел по делото е разпитана и ск, заемаща длъжността „Управител
продажби и мениджмънт“ и съсобственик в търговското дружество, която излага, че
потърсила адвокатските услуги на ищеца чрез познат във връзка с предявен иск за
трудова злополука. Предоставя сведения, че другият управител на ответното
дружество – м се срещнал с адв. Д. и му предоставил нужните документи, като
последният се съгласил да поеме делото, тъй като печелел такива дела, при което той
му съдействал и със свидетели. Посочва, че след първото съдебно заседание м
споделил, че адвокатът е поискал спиране на делото до изясняване на наказателното
дело. Описва, че се свързала с ищеца и го попитала защо делото е спряно, при което
получила отговор, че досега в практиката си адв. Д. не е имал такъв случай, при който
да е заведено и наказателно дело. Излага, че на въпрос какво трябва да се направи
оттук нататък последвал отговор, че дружеството трябва да си потърси адвокат, който
практикува в областта на наказателното право. Отбелязва, че на въпроса защо делото е
спряно ищецът не могъл да отговори и се сторил уплашен от образуването на
наказателното производство. Сочи, че м през лятото извършил многократни опити да
се свърже с ищеца, но телефонът му давал заето, като единствено получавали покани,
че си търси парите по договора. Допълва, че през януари 2024г. се свързала с ищеца и
го уведомила за новото дело, при което той отговорил, че няма намерение да
продължи делото, в резултат на което се стигнало до среща с адв. Г.. Уточнява, че
тяхното желание било именно адв. Д. да води гражданското дело, но той по своя воля,
без да се допита до тях, го спрял. Уговорката била да се реши спора.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗА. Основателността на исковата претенция е
обусловена от установяването в условията на главно и пълно доказване от страна на
ищеца на следните материални предпоставка /юридически факти/: наличие на валидно
правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие с
очертаното в исковата молба съдържание, изпълнение на поетите по договора
задължения с грижа за интересите на доверителя, размер на насрещното задължение на
ответника за заплащане на възнаграждение, както и изискуемост на вземането.
Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на
ответника е да докаже фактите, на които основава своите възражения, както и
изпълнение на своето парично задължение. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е бил сключен процесният договор за правна
защита и съдействие, че със същия ответното дружество се е задължило да заплати на
ищеца адвокатски хонорар в размер на 17 198,40 лв., платим на вноски, че ищецът е
подал от името на ответника отговор на искова молба по гр. д. № 668586/2022г. на СРС
и е осъществявал процесуално представителство по същото, че дружеството е
5
заплатило на адвоката част от уговореното с договора възнаграждение – сума на
стойност от 5 000 лв. При това положение, правният спор между страните се
концентрира относно това дали ищецът е изпълнил поетите с договора за правна
помощ задължения с грижа за интересите на доверителя, респективно дължи ли му се
претендираното адвокатско възнаграждение в цялост с оглед наведените от ответника
възражения.
Съобразно чл. 2 ЗА упражняването на адвокатската професия е дейност за
правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на
физическите и юридическите лица, като при нейното упражняване адвокатът се
ръководи от законните интереси на клиента, като е длъжен да го защитава по най-
добрия начин със законни средства. По аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗА тази дейност
включва предоставянето на устни и писмени консултации и становища, изготвяне на
всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от
клиента работа, както и представителство на доверителите. Тези основни
характеристики на адвокатската дейност дават основание договора за процесуално
представителство да бъде определян като договор за поръчка, като в отклонение от
принципното правило на чл. 286 ЗЗД с чл. 36, ал. 1 ЗА е предвиден възмездният
характер на договора за правна помощ. При това положение, спрямо отношенията
адвокат-клиент биват приложими не само разпоредбите на ЗЗД, но и специалната
регламентация в ЗА. /в този смисъл Решение № 224 от 11.07.2021г. по гр. д. №
371/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 102 от 16.07.2018г. по гр. д. № 3762/2017г. на
ВКС, III г.о., Решение № 50009 от 07.03.2025г. по т.д. № 1988/2022г. на ВКС, I г.о./.
От изявленията на страните може да се направи обоснован извод, че между тях
съществува правен спор относно значението и характера на конкретните клаузи по
договора, поради което следва да се издири действителната обща воля на
съконтрегентите при неговото сключване. Тълкуването се осъществява съобразно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, характеристиките на договора,
както и други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната
воля на договарящите, като се изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла
следващ общия разум на изявлението /в този смисъл Решение № 502 от 26.07.2010г.
по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 220 от 31.07.2014г. по гр. д. №
6126/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение 134 от 25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на
ВКС, III г.о., Решение № 133 от 15.03.2021г. по гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 113 от 24.04.2015г. по гр. д. № 725/2014г. на ВКС, I г.о./.
В разглежданата хипотеза обхватът на дължимата защита и съдействие по
процесния договор е очертан лаконично – „изготвяне и депозиране на искова молба и
процесуално представителство по гр. д. № 66586/2022г. по описа на СРС“. При
буквален изолиран прочит на чл. 1, очертаващ предмета на съглашението, не следва
извод, че общата воля на страните е била извършване на процесуални действия до
разрешаване на правния спор със СПН. Същевременно обаче следва да се държи
сметка за разпоредбите на чл. 3.1-3.5, които предвиждат разсрочено погасяване на
възнаграждението, като падежът на погасителните вноски е свързан не само с
конкретно посочените дати, но и със съдебните заседания по делото. От така
уговорените срокове напред във времето – 12 месеца след сключването на договора за
правна помощ, и като се държи сметка, че разрешаването на даден правен спор в
рамките на исковия процес, представляващ динамичен фактически състав и включващ
множество процесуални действия на съда и на страните, може да се направи
обоснован извод, че общата воля на съдоговарящите е била правната защита да доведе
6
до акт по съществото на спора, а не до прекратяване на производството. Аргумент в
подкрепа на изложеното са и обичаите в практиката, които са конкретни факти от
обективната действителност, които служат като критерий за тълкуване. В тази връзка,
характерно за договорите за процесуално представителство е да се сключват, за да се
постанови съдебен акт, с който се разрешава възникналия между страните правен спор
със сила на пресъдено нещо, а не за да се преустанови висящността на образуваното
дело.
Изводи в подкрепа на гореизложеното може да бъдат изведени и от
приобщеното по гр. д. № 66586/2022г. по описа на СРС пълномощно /л. 85 от гр. д. №
66586/2022г./. От неговото съдържание е видно, че ск в качеството си на управител на
с е учредила представителна власт в полза на ищеца да представлява ответното
дружество по предявените от дд искове и образувано гр. д. № 66586/2022г., като
изготви и депозира отговора на исковата молба и да води дело до окончателното му
приключване пред всички съдебни инстанции с право да извършва всички и всякакви
правни и фактически съдопроизводствени действия, включително да
преупълномощава адвокати с правата по настоящото пълномощно. Използваният
словесен израз „окончателно приключване“ следва да се тълкува в смисъла на
разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо, което да преустанови
занапред конфронтацията между страните.
За да възникне правото на възнаграждение в полза на довереника, е необходимо
последният да е изпълнил поетите със съглашението задължения съобразно
изискването на чл. 63 ЗЗД. Следва да се отбележи, че предмет на договора за поръчка
е извършването на възложените от доверителя правни действия, а не постигането на
определен резултат. От тази гледна точка, съдът намира, че изпълнението, респективно
неизпълнението на задълженията следва да се преценя с оглед ефективното
упражняване правото на иск на клиента, поради което всяко от предприетите в
пределите на гр. д. № 66586/2022г. по описа на СРС процесуално действие ще бъде
разгледано поотделно.
От съвкупния анализ на събраните в хода на производството доказателства се
установи, че ищецът е представлявал с в качеството му на ответник по гр. д. №
66586/2022г. по описа на СРС. От изложението на приобщения отговор на искова
молба е видно, че процесуалният представител е релевирал защитни възражения,
насочени към цялостно отхвърляне на предявените осъдителни искове, респективно
ограничаване отговорността на дружеството като работодател – за недействителност
на трудовото правоотношение, за проявена груба небрежност от страна на служителя,
изразяваща се в явяване в състояние, непозволяващо изпълнение на трудовите му
функции, за съществуването на здравословни проблеми, предхождащи сключването на
трудовия договор, за неспазване нарежданията на работодателя и неизползване на
личните предпазни средства, възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и възражение за прихващане. Отделно от това се установи и
извършването на доказателствени искания както с отговора на исковата молба, така и в
първото открито съдебно заседание по делото за установяване на твърдените
обстоятелства. Ищецът е проявил активно поведение, като снабдявайки се със съдебни
удостоверения, е представил в хода на производството определящи за крайните изводи
на съда доказателства. Държейки сметка, че регламентираната в чл. 200 КТ
имуществена отговорност на работодателя е обективна и гаранционно-обезпечителна,
тесния лимитативно очертан кръг освобождаващи или намаляващи отговорността
основания /чл. 201 КТ/, както и регламентираните в чл. 133 ГПК и чл. 147 ГПК
процесуални преклузии, настоящият състав намира, че действията от представянето на
исковата молба до тези в откритото съдебно заседание включително са осъществени в
7
интерес на доверителя и насочени към ефективното упражняване правото му на
защита.
Установи се също така, че процесуалният представител е осъществил и други
действия, насочени към защитата на субективните права и законните интереси на
ответника – замяна на допуснатата обезпечителна мярка запор върху вземанията по
банковите сметки на дружеството с възбрана. Общоизвестно е в теорията и съдебната
практика, че обезпечителното производство притежава самостоятелен характер
независимо дали се касае за обезпечаването на бъдещ иск, или на вече предявен такъв.
Доколкото обаче молбата за обезпечаване на иска се съдържа в исковата молба, то не
се образува ново гражданско дело, поради което следва да се приеме, че така
извършените действия са в обхвата на предмета на договора за правна помощ и са
целенасочени към охраняване правата и законните интереси на с да продължи
безпрепятствено да осъществява търговската си дейност. В това отношение,
несъстоятелни се явяват доводите на ответника, че и без депозираната молба
съдебният изпълнител имал задължение да вдигне наложените обезпечителни мерки
върху вземанията по банковите му сметки. Несъмнено изпълнителният орган дължи
подчинение на така постановеното определение за замяна, но следва да се държи
сметка, че все пак за да бъде изпълнен, съдебният акт следва да бъде доведен до
неговото знание, доколкото съобразно чл. 113 ПАС препис от определението се
изпраща единствено на страните.
Както беше посочено вече, в отговора на исковата молба е релевирано особено
искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключването на ДП № 1449/2020г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 31075/2020г.
на СРП. От свидетелските показания на ск, които съдът цени в тази част като
достоверни и обективни, се установява, че ищецът в качеството си на довереник е дал
отчет пред ответното дружество за това процесуално действие. Преценени съобразно
повелята на чл. 172 ГПК и предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, изложените данни следва да се приемат за логични и
последователни, неопровергани от останалия доказателствен материал и почиващи на
личните и непосредствени възприятия на свидетеля. Като такива следва да се ценят и
данните, че след като е научила за спряното гражданско дело, ск е провела разговор с
адв. Д., към когото отправила въпроса защо производството е спряно и какви действия
следва да се предприемат оттук насетне. По естеството си обаче не може да се приеме,
че така проведеният разговор представлява възражение срещу извършените от
процесуалния представител действия. От изложението на показанията не се установява
противопоставяне срещу тях, а по-скоро представляват искане за допълнителна
информация във връзка с предоставения от довереника отчет по чл. 284, ал. 1 ЗЗД.
Преценени от гледна точка на интереса на доверителя следва да се държи сметка, че с
разпоредбата на чл. 300 ГПК е предвидено особено задължение за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от едно деяние, да зачете действието на влязла в сила
присъда на наказателен съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Приложимостта на тази разпоредба е
обезпечена с повелята на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвиждаща основание за спиране
на гражданското дело, когато в друг съд се разглежда преюдициален за неговия изход
правен спор. Същевременно както вече беше посочено, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е безвиновна и има гаранционно-обезпечителен
характер /в този смисъл Решение № 753 от 28.01.2011г. по гр. д. № 457/2010г. на
ВКС/. С оглед становището на разрешаващия състав по гр. д. № 66586/2022г. за
липсата на предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и предвид
константната съдебна практика, според която наличието на висящо досъдебно
производство не е основание за спиране на гражданското дело, то се налага извод, че
8
въпросното процесуално действие не кореспондира с интересите на доверителя.
Що се касае до действието, изразяващо се в депозиране на молбата за
прекратяване по гр. д. № 66586/2022г. на СРС, съдът намира следното: Съобразно чл.
231 ГПК спряното по общо съгласие на страните производство подлежи на
прекратяване, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е
поискала възобновяването му. Срокът е процесуален и преклузивен. В настоящата
хипотеза делото е спряно с протоколно определение от 27.03.2023г., като на съдебното
заседание са се явили представителите и на двете насрещни страни, поради което
определението се е стабилизирало на 04.04.2023г. Молбата за прекратяване е
депозирана на 23.10.2023г. – т.е. след изтичането на 6-месечния срок. Като се държи
сметка за характера на процесуалния срок, то се налага заключение, че дори да не бе
депозирана процесната молба, то отново делото би било прекратено без възможност за
неговото възобновяване. В тази връзка съдът счита, че както процесуалното действие
по прекратяване на делото, така и бездействието в пределите на 6-месечния срок се
явяват неизпълнение на поетите с договора задължения. От една страна, депозирането
на молба с подобно искане несъмнено представлява отклонение от поръчката по
смисъла на чл. 282 ЗЗД, което налага предварителното съгласие на доверителя. По
делото не се съдържат нито твърдения, нито са ангажирани доказателства такова
предварително съгласие да е изискано от ответното дружество, нито пък да е била
налице обстоятелство, налагащо отклонение от мандата и невъзможност да се вземе
неговото съгласие. От друга страна, от съвкупния анализ на доказателствения
материал се установява едно процесуално бездействие на адвоката в периода от
27.03.2023г. до 23.10.2023г., в което не е предприел действия по възстановяване
висящността на исковото производство, нито пък са налице твърдения или
доказателства за извършени справки относно хода на досъдебното производство,
респективно дали не е внесен обвинителен акт в съда, което би могло да обоснове
основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при наличието на преюдициалност.
Отделно, преценено от гледна точка интересите на доверителя, не може да се приеме,
че гореописаното поведение е предприето при зачитането на правата и законните
интереси на ответника, което обосновава неизпълнение на поетите с договора
задължения.
Неоснователно се явява ищцовото възражение, че е предложил сключването на
допълнителен анекс, по силата на който след заплащане на уговореното
възнаграждение по договора за процесуално представителство да се задължи
безплатно да представлява интересите на ответното дружество в ново образуваното
производство пред Районен съд – Перник. Не следва да бъдат кредитирани като
достоверни и обективни в тази част свидетелските показания на ла. При техния анализ
се открива вътрешна противоречивост и непоследователност, тъй като свидетелят
първоначално заявява, че сам е възприел този разговор с представител на с, а в
последствие – че изложените факти са му разказани от ищеца. При това положение, в
съда се поражда обосновано съмнение дали изложените от свидетеля сведения
почиват на негови лични и непосредствени възприятия, както и относно неговото
желание добросъвестно да представи правнорелевантните факти. Изложените данни не
се и подкрепят от останалия доказателствен материал.
Несъстоятелни се явяват доводите на ответника, че между ищеца и адв. сд е
налице вредителна за ответното дружество синхронизация. Действително,
процесуалните действия на тези участници както в производството по гр. д. №
66586/2022г. на СРС, така и пред Районен съд – Перник, са извършени с разлика от
ден-два. Следва да се отбележи обаче, че сама по себе си от хронологията на тези
действия не може да се изведе обоснован извод за синхронизирана вредителна
9
дейност. Други доказателства, подкрепящи тази теза, не са ангажирани, поради което
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаният факт е неосъществен факт.
Държейки сметка за естеството на договора за поръчка, в частност, че неговият
предмет е не постигането на определен резултат, а извършването на правни действия,
настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника за
недължимост на адвокатското възнаграждение. Несъстоятелни се явява и доводите, че
предприетите в своята цялост процесуални действия предвид настъпилото по делото
прекратяване, са безполезни и са в разрез с интересите на доверителя. От съществено
значение е да се отбележи, че договорът за поръчка като вид мандатно отношение се
базира на взаимното доверие между съдоговарящите, поради което с чл. 287 ЗЗД е
предоставена правна възможност и за двете страни да прекратят облигационната
връзка при отпадане на доверието между тях. От събрания в хода на производството
доказателствен материал не се съдържат данни ответното дружество да се е
възползвало от това потестативно право както да прекрати, така и да развали
договорната връзка въпреки твърдените възражения за неизпълнение на
произтичащите от договора задължения. След като до знанието на ответника е бил
доведен начинът на изпълняване на възложените правни действия, то той е бил във
възможност да упражни някое от посочените права. По аргумент от чл. 288 ЗЗД дори
оттеглянето на поръчката не е основание за недължимост на уговорения хонорар. При
липса на поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение в хода
на изпълнение на поръчката, то предвиденото възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи
/в този смисъл Решение № 482 от 13.12.2011г. по гр. д. № 1486/2010г. на ВКС, IV г.о./.
Поради гореизложените съображения се налага заключение, че в полза на ищеца
е възникнало право на възнаграждение съобразно осъществените процесуалните
действия. Следва да се държи сметка, че в исковите производства, имащи за предмет
неизплатени възнаграждения и разноски съгласно чл. 37 ЗА, съдът има право да
преценява дължимостта и размера на адвокатския хонорар /в този смисъл Решение №
271 от 19.05.2025г. по гр. д. № 1107/2024г. на ВКС, IV г.о./. По въпроса за стойността
на възнаграждението и по-конкретно за минималните размери следва да се държи
сметка и за Решение С-438/2022г. по описа на СЕС, съгласно което посочените в
НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения – те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа, и съдът има право да определи хонорар и в по-малък
размер от минималния. Вземайки предвид изброените критерии, настоящият състав
счита, че за извършените процесуални действия по гр. д. № 66586/2022г. на СРС на
адв. Д. се следва адвокатско възнаграждение на стойност от 3 000 лв. С оглед
обстоятелството, че ответното дружество е извършило погасяване в размер на 5 000
лв., то исковата претенция за заплащане на остатъка от уговорения адвокатски хонорар
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. В законоустановения срок е представен
списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на сумата от 2000 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Приложени са доказателства
за тяхното реално осъществяване, поради което в полза на ответното дружество следва
да бъде присъдена претендираната сума.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Еднолично адвокатско дружество „Д.“, ЕИК: **, с
адрес за призоваване: **, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
с чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗА за осъждане на с, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, да заплати сумата от 12 198,40 лв., представляваща
незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 23.01.2023г., сключен между страните за процесуално представителство
по гр. д. № 20221110166586 по описа на СРС, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба – 15.12.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Еднолично адвокатско дружество „Д.“, ЕИК: **, с адрес за
призоваване: **, да заплати на с, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 000,00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11