РЕШЕНИЕ
№…………
гр. София, 02.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание проведено на втори април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Маджев търг. дело № 1055/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 50820/10.06.2020г. подадена от „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, учредено и
съществуващо по правото на Република Турция, с регистрационен номер *******,
със седалище и адрес на управление:***/6 А., представлявано от И.Д.- управител,
чрез адв. Б.М., срещу „Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от О.Е.Б., Я.С.и М. Е.Б..
Предявен за разглеждане е частичен иск при квалификацията на чл. 266, ал.
1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във
връзка с възложено извършване на част
„Конструктивна“ на техническите проекти на сградите, подлежащи на изграждане в
обект-комплекс със смесено предназначение с наименование „София Скуеър“ с
приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на сключен договор за
проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от 21.12.2018г. за
негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя фактури : от 23.07.
2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане, считано от 10.06.2020г. до окончателно изплащане на главния дълг.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между дружеството –
„Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, възникнало и регистрирано съгласно правото на
Република Турция и занимаващо се с инвестиционно проектиране и ответника „Г.“
ЕАД, учредено и регистрирано в Република България с едноличен собственик
Нидерландско дружество и действителни собственици турските граждани О.Е.Б., Я.С.и
М. Е.Б., на 03.08.2018 г. е бил сключен договор за проектиране на конструкции,
по силата на който ищецът се задължава да изготви и предаде част
„конструктивна“ на техническите проекти на сградите, които ответника планира да
изгради в имот находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“, район Красно село,
под формата на комплекс със смесено предназначение и наименование „София
Скуеър“, при приблизително РЗП 534 000 кв.м. Съгласно клаузата на чл.3.1. от
това съглашение, ответникът поел насрещното задължение да заплати в полза на
ищеца възнаграждение в размер на сумата от 275 000 евро без ДДС, разпределени
както следва: 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в
7-дневен срок, считано от подписване на договора и получаване на проформа
фактура; 82 500 евро, представляващи 30% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок от предаване на част
„Конструктивна“; 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в
7-дневен срок, считано от набавяне на акт №15 за приемане на строителната
конструкция; и 27 500 евро, представляващи 10% от цялото възнаграждение в 7
дневен срок от снабдяване с Акт - Образец 16 за всички сгради. Поддържа се, че
в пределите на така учреденото договорно правоотношение дружеството-възложител
пристъпило към заплащане на изпълнителя на сумата в размер от 55 000 евро,
съгласно фактура № 39762 от 17.08.2017г., съответно на 21.09.2018 г. направил
второ плащане на сумата от 7 000 евро, представляващи частично погашение на
дълг по втората фактура с № 39797 от
23.07.2018г., чиято обща стойност е 27 500 евро и има основание за издаване -
плащане на 10% за предаване на проект на кофражни планове. Изтъква се, че тази
фактура е била изпратена до възложителя на 31.07.2018г., като с писмо от
20.08.2018г., той потвърждава и получаването на оригиналната фактура. Към месец
10.2018 г. ответното дружество-възложител по договора взело решение да внесе
промени в проекта си „СОФИЯ СКУЕЪР“ и уведомил за това ищеца с нарочно писмо.
На 07.11.2018г. изпълнителят – „Г.“ ЕАД изпратил на ответното дружество по
електронен път всички изготвени до момента от негова страна проекти и
калкулации. Направено е пояснение на фазите на проекта, разделена на фаза
1-сметки, фаза 2-проект на кофражни планове с архитектурни координати и фаза 3-детайлна
армировка, като междувременно РЗП е нараснала
от 535 000 кв.м. на 595 000 кв.м. Предаването на тази работа е поискано
във връзка с планирано спиране на проекта „СОФИЯ СКУЕЪР“. Така внесените
промени в проекта продиктували договорна
необходимост у страните за сключване между тях на Споразумение за прекратяване
на договора за проектиране и конструкции датиращо от 21.12.2018 г. В
Споразумението е постигнато изрично съгласие между страните относно това, че по
прекратявания договор е било извършено авансово плащане на сумата от 55 000
евро, както и на частично плащане на сума в размер на 7 000 евро или общо
сумата от 62 000 евро без ДДС. Освен това страните се били споразумели за
редуцирането на първоначално уговореното възнаграждение от 275 000 евро на 172
500 евро без ДДС. Ищецът се позовава на това, че в споразумението присъствало
изрично пояснение, че сумата от 110 500 евро без ДДС, представляваща
неизплатената част от фактурираното задължение, която по чл. 1.1. от същото е в
размер на 20 500 евро без ДДС и 90 000
евро без ДДС ще бъде изплатена по банков път за срок от 30 дни след
получаването от Възложителя на издадените от Изпълнителя фактури. Изрично е
разписано, че така уговореното възнаграждение, съставлява такова за изпълнени
от ищеца и приети без забележки от ответника проектантски работи. Предвидено е
и това, че изпълнителят се освобождава от останалата част от работата, която му
е била възложена с договора за проектиране, като за нея не му се следва плащане
от възложителя. От ищецът се твърди, че на 18.01.2019г. е изпратено писмо до „Г.“
ЕАД, с което е поискано разделяне на
сумата от 90 000 евро на две части : 35 000 евро - платими през месец декември
2018 г. и 55 000 евро през месец януари или февруари 2019 г. За първата сума,
изпълнителят поддържа, че е издал фактура с № 39806 от 27.12.2018г. и основание
завършени конструктивни дейности, която е приложена към писмото от
18.01.2019г., а оригиналната фактура е предадена на възложителя с писмо от
23.01.2019 г. По повод сумата от 55 000 евро е издадена фактура №39820 от
18.11.1019 г. с основание „София Скуеър“ завършени конструктивни дейности, с
приложен към нея приемно-предавателен протокол и справка за напредъка на
плащанията изпратени по електронен път, а оригиналът на същата е предаден на 26.11.2019г. Изяснява, че към
задължението по двете фактури се прибавя и неизплатената част по фактура №
39797 от 23.07.2018 г. в размер на 20 500 евро и така общия размер на
задължението на ответника се консолидира на сумата от 110 500 евро. Последното
задължение присъствало в счетоводството водено при ответника. Допълва се, че
независимо от настъпване на срока на изискуемост на паричното вземане, по него
не било предприето плащане от ответника. Ищецът излага и съждения от правна
страна, според които просения договор по своята същност представлява търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ла. 1 от ТЗ, който като договор за услуга попада
в обхвата и на чл.258 и сл. ЗЗД уреждащ правилата на договора за изработка.
Твърди, че както Договора, така и Споразумението от 21.12.2018 г. са сключени в
писмена форма, като последното се явява изменение на първоначалния договор и
съгласно чл. 5 от него с неговото изпълнение се прекратява автоматично Договора
за проектиране и конструкции. Подчертава, че съгласно чл. 4 от сключеното
споразумение възложителят е приел цялата извършена от изпълнителя до момента на
подписването му работа, без да има забележки по нея. В подкрепа на факта на
извършена работа ищецът се позовава на
изпращането на предварителни протоколи от страна на ищеца до ответника,
които са приети от последния без възражения, а така също и действията по изплащането на задължения по фактура №39762
от 17.08.2017г. и фактура №39797 от 23.07.2018г. Изяснява механизма на
формиране на вземането по Споразумението,
възлизащ на сумата от 110 500 евро, като сочи, че същия се разпределя
както следва : неизплатената част от 20 500 евро по фактура № 39797 от
23.07.2018г. с общ размер 27 500 евро;
35 000 евро, съгласно фактура № 39806 от 27.12.2018г.; и 55 000 евро,
съгласно фактура № 39820 от 18.11.2019г. Повторно се описват начините на
изпращането на цитираните фактури по електронен и официален път до ответника и
потвържденията им от негова страна във връзка с тяхното получаване. Подчертава
се, че към момента на подаване на ИМ, 30-дневния срок на изискуемост на
вземанията по всяка една фактура е изтекъл. От ищецът се формулира и претенция
за присъждането на разноски.
Ответникът – „Г.“ ЕАД, след извършено надлежно уведомяване на адреса му
на управление по правилата на чл. 50, ал. 3 ГПК се е възползвал от правото си
на отговор по чл. 367 от ГПК. С него е оспорена подадената от ищеца искова
молба като нередовна, защото съгласно чл.127, ал. 4 от ГПК, същия предявявайки
осъдителен иск за парично вземане не е посочил банкова сметка ***. Освен това
нямало яснота, в какво се състои вземането от 110 500 евро, правоотношението,
от което същото произтича, както и видът, размерът и основанието на отделните
елементи, от които е съставено. Привежда се довод, че ищецът следва да
конкретизира съответното правоотношение
и вида на извършените проектни работи, съответния размер на паричното
възнаграждение дължимо се за тях, както и датата на предаването им на
възложителя. Всичко това налагало ИМ да се остави без движение за отстраняване
на изброените неизправности по нея. На следващо място ответната страна оспорва
предявеният осъдителен иск, като го определя за неоснователен и желае неговото
отхвърляне, като наред с това получи и присъждане на сторените във връзка със
защитата си по делото разноски. Оспорва ищецът-изпълнител да е осъществил
реално възложената му според договора проектантска работа, респективно да е
предало същата на възложителя, а той да я е приел. Това лишавало ищецът от
правото му да получи уговореното с договора възнаграждение. Възразява се по
изложените в ИМ фактически обстоятелства, които според ищеца го снабдяват с
материална легитимация да получи плащане на съдебно предявеното от него парично
вземане. Ответната страна изтъква, че притежава в собственост УПИ разположено в
гр. София, в района на бул. „Цар Борис III” където планирало да изгради сграда
със смесено предназначение с наименование „СОФИЯ СКУЕЪР“ с приблизителна РЗП от
534 000 кв.м. Ответникът е направил анализ на съдържанието на договорната връзка
създадена между него и ищеца, съгласно подписан договор от 03.08.2017 г., като
е маркирал основните права и задължения на страните, в т.ч. начина на предаване
и приемане на работата, и съответното нейно разплащане. Потвърждава това, че на
17.08.2017 г. дружеството-ищец е издало фактура за сумата в размер от 55 000
евро, която се отнася до извършване на уговорено авансово плащане на част от
стойността на възнаграждението по договора, като на 28.08.2017 г. „Г.“ ЕАД
надлежно реализирало в полза на ищеца това плащане. Последвало е фактуриране от
страна на ищеца с дата – 23.07.2018 г. за сумата в размер от 27 500 евро, за
която е отразено, че съставлява 10 % от уговореното възнаграждение за
проектантска дейност по част „конструктивна“ по проект „СОФИЯ СКУЕЪР“ и по конкретно доставката на черновите на
кофражните планове. Предвид това, че работа от такова естество не била
предадена на ответника, респективно не била приета от негова страна, то не било
извършено и пълно заплащане на фактурираното възнаграждение, а само част от
него възлизаща на сумата от 7 000 евро.
Продължава се с това, че изпълнителят не е предприел предаване в полза
на възложителя, съгласно правилата на чл. 7 от договора на целия комплект от
възложената му за изработване проектна документация. Относно подписаното на
21.12.2018 г. споразумение за прекратяване на договора за проектиране на
конструкция от 03.08.2017 г., ответникът маркира, че изразената от страните
воля в това споразумение е насочена към промяна в първоначалния размер на
уговореното възнаграждение, а именно то е намалено от 275 000 евро на 172 500
евро. Невярно било отразеното в споразумението изявление, че новото уговорено
възнаграждение по чл. 1 от споразумението е такова за проектантските работи по
договора, които били извършени от изпълнителя към датата на сключване на
споразумението, респективно предадени и приети от възложителя без да са налице
забележки по тях. Аргумент в тази насока ответникът извежда от това, че със
споразумението не отпада изискването на чл. 7 от договора за проектиране,
където е предвидено, че цялата проектна документация се предава от изпълнителя
в електронен вид, а предаването на самите проекти се удостоверява посредством
съставянето на двустранен протокол. Такива протоколи обаче не били надлежно
съставени между страните към датата на сключване на споразумението от
21.12.2018 г., Освен това към тази дата за сградите не съществували и одобрени
инвестиционни проекти. Съпътстващи възражения за неоснователност на претенцията
са и тези свързани с липсата на изпълнение на поето от ищеца задължение по чл.
4.1. от договора да осигури екип от специалисти с проектантска правоспособност,
знания и опит за изпълнение на работите възложеното; нямало надлежно изпълнение
за изработването на част конструктивна по техническите проекти на сградите в
пълния им обем и при спазване на законовите изисквания за проектиране, като се
цитират конкретни несъблюдавани изисквания въведени в Наредба 4 отнасяща се до
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Ответникът е направил конкретни
бележки по ангажираните от ищеца протоколи за предаване на работата по
договора, като е отбелязал, че те не носят подпис на представител на ответника,
нямат посочена дата, нито съдържание от което да се направи констатация, че
касаят изпълнение по договора за проектиране от 2017 г. По отношение на
фактурираната от ищеца сума в размер на 55 000 евро с фактура от 18.11.2019 г.
ответното дружество се позовава на това, че относно работите, за които същата
евентуално би се следвала- завършване на конструктивни дейности няма съставен
протокол за предаване, което изключва извод за реалното им изпълнение от ищеца
и възникване на вземане за тяхното разплащане. Фактите свързани с издаването на
съответните данъчни фактури, тяхното изпращане на възложителя на работата не
могат да се разглеждат, като такива удостоверяващи изпълнението и предаването
на услугите по проектиране, респективно тяхното приемане от възложителя.
Отбелязва се, че коментираните фактури изобщо не носят подпис на представител
на ответното дружество, а така също то никога не е възлагало на ищеца работа
свързана с извършването на конструктивни дейности, каквито са фактурирани от
същия. Тоест отразените в двете фактури основания не могат да бъдат причислени
нито към предмета на договора от 2017 г., нито към този на споразумението от м.
12.2018 г. Нямало и извършено потвърждаване от ответника за осчетоводяване на
тези суми във воденото при него счетоводство. В обобщение изложеното от
ответника обуславяло решаващ извод, че съдебно предявеното от ищеца вземане не
е възникнало и изискуемо, поради което претенцията за заплащането му от
ответника трябва да се квалифицира, като неоснователна и да се отхвърли с
постановяване на крайния съдебен акт по спора. Липсата на главно вземане
мултиплицирала и липса на производно вземане за лихва, като се настоява и за
неговото отхвърляне. Настоява се за присъждане в полза на ответника на
сторените от негова страна за защитата му в производството съдебно-деловодни
разноски.
В пределите на срока по чл. 372 ГПК ищецът се възползва от процесуалната
възможност да подаде Допълнителна ИМ, с която прави пояснение и допълнение на
твърденията изнесени в първоначалната такава, а така също изразява позиция по
оспорванията на съдебно предявеното вземане развити от ответника с отговора му.
Най-напред се посочва банкова сметка, ***изнасяне по спора, ответникът да
осъществи плащане на присъденото вземане. Акцентира се, че претенцията е за
присъждане на вземане за възнаграждение по договор за изработка в размер на
сумата от 110 500 евро, като поводът за неговото възникване е предоставяне в
полза на ответника на проектантски услуги по договор от 03.08.2017 г., като
впоследствие през м. 12.2018 г. между страните има сключен и договор с
установителен характер. Във връзка с възражението за липса на възлагане на
дейности по проектиране на конструкциите, ищецът обръща внимание, че
недвусмислено в чл. 4 от споразумението от 21.12.2018 г. е разписано, че
упоменатото в него възнаграждение е такова, следващо се за проектантските
работи по договора, които са изпълнени от изпълнителя към датата на сключването
на споразумението за прекратяване, съответно които са предадени и приети от
възложителя без забележки. Нямало логично обяснение в контекста на тази клауза
твърденето, че предадена и приета работа от възложителя, всъщност изобщо не
била предмет на възлагане от последния. Все пак ищецът внася допълнително
пояснение, че възлагането на дейността по проектиране на сградата – „СОФИЯ
СКУЕЪР“ е обхващало екип от няколко дружества, в т.ч. ищецът, архитектурно бюро
– М.М., АБ ЛП ГРУП, както и „А.К.“ ООД, както и други субекти отговорни за
ландшафт, пожарна безопасност и пр. Координацията между така сформирания екип е
била правена от представители на ответника, в лицето на Л. Б., А. С. и В. Я.,
както и от координатора за архитектурата Е. Б.. Конкретните задания и срокове
за изпълнение са били съгласувани между участниците в цитирания екип, като
работата на ищеца е била производна от тази на архитектите. Що се касае до
заложеното в договора условие за поддържане при ищеца на определен експертен
капацитет /екип от специалисти/, то ищецът определя същото като такова с
декларативен характер, нямащо обвързващо правно значение за пораждане правото
да получи уговореното възнаграждение, съответно това възражение упражнено от
ответника нямало необходимата правна значимост, която да рефлектира върху
предявеното за плащане вземане. Напомня, че договорът за изработка, какъвто е и
сключения между страните има за предмет постигането на определен резултат, като
при наличие на приемане на този резултат от възложителя последният не може
впоследствие да се позовава на липсата на специалисти а разположение на ищеца,
които са спомогнали за неговата реализация. По доводът за неспазване на
заложените в Наредба 4 от 2001 г. регулираща обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, изисквания за проектиране се изтъква, че отговорността
за съблюдаването на същите преди всичко обременява инвеститора, като се
подчертава и това, че възложителят във връзка с процеса на адаптиране към
българските стандарти и спазване на всички нормативни процедури е ангажирал
българско архитектурно и проектантско дружества, като изпълнението на договорът
за проектиране на конструкции от 2017 г., чиито адресат е ищеца не обуславя
необходимост от съобразяване на ПУП, виза за проектиране или идеен проект, нито
реферира към цитираната Наредба. Създадената договорна връзка е израз на
договорната автономия, с която страните по нея разполагат, като те следва да
съобразяват поведението си придържайки се към съдържанието на договора. От
ищеца е взето и отношение по факта свързан с приемането на работата по
договора, респективно отричането на същия от ответника. Настоява се, че реализацията
на този юридически факт с правна стойност еднозначно се разкривала от
посоченото в чл. 4 от споразумението за прекратяване на договора от 21.12.2020
г. Сочи се, че коментираното споразумение е в писмена форма и носи подписа на
представляващия ответника, респективно отразените в него волеизявления на
страните трябва да се смятат за надлежно извършени и обвързващи ги, вкл. в
частта отнасяща се до предаването и приемането на проектантската работа,
предмет на прекратения договор. Освен това от ищеца се допълва, че към нито
един момент преди сключването на въпросното споразумение за прекратяване на
договора от ответната страна не е правено възражение във връзка с начина на
изпълнение на работата по него и резултатите, които са получени. Ищецът се
спира и на това, дали лицето Л. Б. е такова, представлявало ответника в
отношенията му с него, като се поддържа, че в процеса на предаване и приемане
на проектантската работа именно това лице се е явявало, като такова действащо
от името на възложителя. Дори да се установели твърденията на ответника, че
въпросното лице се намира в трудови правоотношения с трети за спора дружества,
то по отношение на действията му трябвало да се приеме приложение на чл. 301 ТЗ, тъй като неговите действия въпреки узнаването им от ответника не са довели
до противопоставяне от негова страна, а напротив те са били потвърждавани
посредством извършване на плащания по фактури, сключване на споразумение за
прекратяване на договор за проектиране на конструкции. Обосновава се, че ищецът
бил изпълнил изчерпателно възложените му проектантски дейности преди
прекратяването на договора за изработка, като тази негова работа била надлежно
предадена на възложителя й по електронен път, чрез изпращането й на 07.11.2018
г., ведно с подробен табличен отчет на свършената работа, който свидетелства за
това, че постигнатото изпълнение от първоначално планираната работа възлиза
на 76,12 %. Пояснява се, че файловете на
който е поместена проектантската работа са във формат позволяващ по-нататъшна
работа с тях, доколкото проектът е бил прекратен от ответника по негова
инициатива, като този способ за предаване на работата не е бил критикуван от
ответника, за което може да се съди и от волята му изразена в споразумението от
21.12.2018 г. Предадената от ищеца на ответника работа е била свалена от
техническата платформа на 08.11.2018 г.
от Л. Б.. Вярно било твърдението на ответника, че според първоначалната
воля на страните изразена в договора от 2017 г. предаването на работата е
трябвало да става чрез подписване на протокол, но в пределите на действие на
същия те са постигнали съгласие да променят така възприетата форма за предаване
и приемане на работата, като новият възприет механизъм е такъв, при който
възложителят изпраща на изпълнителя проект на предавателен протокол, като същия
се разпечатва, подписва и подпечатва от представител на изпълнителя,
респективно се връща обратно по
електронен път на възложителя, като тази електронна комуникация трябвало да се
приравни на писмена форма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ. По отношение на
съставения протокол от 21.12.2018 г. се изтъква, че същият е от датата, на
която е подписано споразумението за прекратяване на договора, като правната му
значимост касае преимуществено приложената към него фактура за сумата от 35 000
евро, като допуснатите в неговото съдържание технически грешки в датата на
договора до който този протокол се отнася, както и еднократното включване на
друга компания от групата на възложителя не могат да компрометират постигнатото
в него съгласие от страните по отразените в него обстоятелства. За издадената
на 18.11.2019 г. фактура трябвало да се отчита, че тя следва сключването на
споразумението за прекратяване на договора между страните, като във връзка с
отразената в нея работа не важат правилата установени във вече прекратеното
съглашение относно приемането на работата, а констатациите направени в
споразумението от 21.12.2018 г. за приемане на така фактурираната работа без
забележки от възложителя. Посочва се, че според чл. 7 от Закона за
счетоводството подписът не е сред задължителните реквизити на фактурата,
респективно точното описани на фактурираната стопанска операция е важно,
дотолкова доколкото страните разполагат с възможността да я индивидуализират.
Създадените търговски отношения между страните без съмнение щели да допринесат
за бързата им ориентация, че под изявлението „завършване на конструктивни
дейности“ употребено във фактурата от 18.11.2019 г. всъщност се има предвид
„завършване на конструктивни проекти“. Напомня се, че изявленията на ответника
осъществени в съдържанието на сключеното споразумение от 21.12.2018 г. могат да
се разглеждат и като недвусмислено признание на дълг по прекратявания договор
за изработка, чиито размер възлиза на 110 500 евро.
На основание чл. 373 ГПК ответното дружество депозира допълнителен писмен
отговор, чрез който заявява че продължава да поддържа депозирания си
първоначален такъв по делото, като доразвива защитните си тези в следните
насоки. Изразява се несъгласие с направеното от ищеца тълкувание, че в
действителност употребеното във фактурата от 18.11.2019 г. основание
„завършване на конструктивни дейности“ трябва да се разглежда, като „завършване
на конструктивни проекти“, както и че в споразумението от 21.12.2018 г. било
налице волеизявление на ответника ориентирано към признание на дълг в размер
на исковата претенция. Ответникът се
позовава на това, че при изработването на проектите за комплекс „СОФИЯ СКУЕЪР“
участие е взело и българското проектантско дружество – „АЕС“ ЕООД, с което той
има сключен договор за проектиране и авторски надзор датиращ също от 03.08.2017
г., като съгласно предметното съдържание на този договор, дружеството „АЕС“
ЕООД е трябвало да следи за съответствието на изготвяните от ищеца технически проекти
на сградите с приложимите в Р. България строителни стандарти. Това означавало,
че изискванията към ищеца във връзка с възложената му за изпълнение работа по
договора, освен от Наредба 4 се установяват и от заданието за проектите, което
съставлявало приложение 1 към договора сключен между възложителя и „АЕС“ ЕООД.
Относно ангажиментът на ищецът поет по чл. 4.1. от договора за осигуряване на
екип от специалисти и неговото отражение върху възникването на насрещното
задължение за заплащане на възнаграждение за изпълнени работи, ответникът счита
че така поставеното условие е със съществено значение и трябва да бъде
съблюдавано от изпълнителя, доколкото се касае до работи с висока степен на
сложност и широк обхват. Неосигуряването на подобен екип с необходимата
проектантска подготвеност трябвало да се разглежда, като съществено отклонение
от договореното, което пък рефлектирало върху правото на изпълнителя да получи
уговореното възнаграждение. На следващо място ответникът се противопоставя на
схващането развито от ищеца, че същият нямал задължение да съблюдава
изискванията въведени в Наредба 4 от 21.05.2001 г., защото това било в тежест
на инвеститора, архитектурното бюро и проектантското дружество. Акцентира се на
клаузата на чл. 4.2. от договора, където ищецът ясно се е обвързал, че ще
изработи част конструктивна на техническите проекти на сградите в пълен обем,
като спазва законовите изисквания за проектиране. Нямало съмнение, че сред тези
изисквания попадат и уредените такива в цитираната Наредба, имаща характеристиката
на поднормативен акт. Напълно безполезно за възложителя би било да получи
изпълнение по сключения договор за изработване на част конструктивна без
зачитане на тези нормативни изисквания. Трябвало да се отчита и това, че
уговорката постигната в чл. 4.2. от договора не била изменяна или дерогирана на
някакъв последващ етап от действието на договора. Ответникът продължава да има
сериозни резерви по успешното приемане и предаване на работата по договора,
като отрича този факт да е настъпил в отношенията му с ищеца. Не се
установявало спазване на договорната процедура за предаване и приемане на
работата, като действията упоменавани от ищеца в тази насока не могло да се
разглеждат, като такива свързани с разкриването на подобен факт. Възразява се
някога след сключването на договора за изработка страните по него да са
постигали съгласие за промяна в първоначално уговорения начин на предаване и
приемане на работата, като формата установена в чл. 7 не е била изменяна с друг договорен писмен акт на страните, в
т.ч. липсвало каквото и да е изявление от възложителя, което да може да се
разтълкува, като изявяване на воля в подобна посока. На последно място се
опонира над разбирането на ищеца, че споразумението от 21.12.2018 г. имало
характеристиката на установителен договор, който следва по време първоначалния
договор за изработка, и в чието съдържание е изразена последната воля във
връзка с възнаграждението, което е дължимо по повод на предадената и приета
работа по прекратявания договор, като и че това ново съглашение между страните
изключвало първоначално установените правила за начина на предаване и приемане
на работата по договора от 03.08.2017 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Представен от ищеца и приет като писмено доказателство по делото е договор
за проектиране на конструкции от 03.08.2017 г., въз основа на който ищецът „Я.“
се е обвързал с ответника – „Г.“ ЕАД с правоотношение, чиито предмет е изпълнителя
в лицето на ищеца да изготви и предаде част „Конструктивна“ на техническите
проекти на сградите, които ще се построят върху имота притежаван от възложителя-ответник,
като се спазят поставените от същия изисквания описани в Приложение 1 – Задание
за проектиране. При надлежно изпълнение на тази работа за възложителя възниква
насрещното задължение да заплати в полза на изпълнителя определено с договора
възнаграждение в размер на общо 275 000 евро без ДДС. Уговорено е
плащането да се извършва на част при настъпване на определени обстоятелства отразени
в договора, а именно : авансово плащане в размер на 55 000 евро без ДДС в
7-днвен срок, считано от датата на подписване на договора и получаване от
възложителя на проформа фактура издадена му от изпълнителя; 82 500 евро без
ДДС – в 7-дневен срок, считано от предаването на част конструктивна на
техническите проекти на сградите; 55 000 евро без ДДС - в 7-днвен срок,
считано от получаване на разрешение за строеж на сградите; 55 000 евро без
ДДС в 7 –дневен срок, считано от снабдяване с Акт – образец 15 за приемане на
строителната конструкция; и 27 500 евро с ДДС - в 7-дневен срок, считано
от снабдяване с акт – образец 16 на
всички сгради. Според чл. 3.2. е предвидено, че плащанията се правят по
посочена в договора банкова сметка ***ра за съответната част от следващото се
възнаграждение издадена от изпълнителя. За времевата продължителност по
изпълнението на работата е съставен график за изпълнение, съставляващ
приложение и неразделна част към договора. Установено е изискване, че
предаването на работата свързана с изработването на техническите проекти по
част „Конструктивна“ трябва да става с подписване от страните на нарочен
приемо-предавателен протокол – чл. 2 от договора. Същевременно в чл. 7 от
договора страните са разписали ред за приемане на извършените от изпълнителя
проектантски дейности, като са заложили механизма, че след приключването на
проектирането на част „Конструктивна“, изпълнителят предава цялата проектна
документация в електронен вид при спазване на отразените в договора формати за
графична и обяснителна части, като е препотвърдено, че предаването се
удостоверява с подписването на двустранен протокол, а окончателното приемане на
работата по изработване на техническите проекти става с одобряването на
инвестиционните проекти на сградите. В чл. 8.1. от договора е предвидена
хипотеза за прекратяване на договора, при която това може да бъде сторено от
възложителя едностранно с писмено уведомление до изпълнителя без да е
необходимо да се посочва изрична причина провокирала решението за прекратяване
и без отговорност за плащане на неустойка или обезщетение на изпълнителя, като
в този случай възложителят дължи на изпълнителят заплащане на възнаграждение за
изработеното до момента.
По делото се установява, че ответникът-възложител на работата по
цитирания договор от 03.08.2017 г. е предприел надлежно изпълнение на
задължението си да заплати на изпълнителя уговорената авансова част от
предвиденото възнаграждение възлизаща в размер на 55 000 евро без ДДС,
като за тази сума е издадена и фактура за авансово плащане от 17.08.2017 г.
Установява се, че на 23.07.2018 г. изпълнителят „Я.“ издава втора фактура
на стойност от 27 500 евро, с вписано в нея основание - 10 % плащане за
СОФИЯ СКУЕЪР относно предаване на проект на кофражни планове. Ищецът признава,
че по тази фактура е получил частично плащане от възложителя в размер на сумата
от 7000 евро, като този факт се разкрива и от съдържанието на приложеното в
кориците на делото банково извлечение от сметката на ищеца.
Ангажирана по делото е електронна кореспонденция разменена между
представител на ищеца „Я.“ /И.Д./ и Л. Б. опериращ с имейл : ***********com. Съгласно същата на 31.07.2018 г. представителят на
ищеца е изпратил на посоченото лице – фактура на СОФИЯ СКУЕР /без
индивидуализация на същата/. На 20.08.2018 г. Л. Б. изпраща имейл до ищеца, с
който го моли да изпрати също така и попълнения сертификат за плащане и
протокол за приемане на доставка за да може да се извърши плащането. Потвърждава
се получаването на оригиналната фактура. На 21.08.2018 г. представителят на
ищеца изпраща на Л. Б. четири прикачени файла. Впоследствие на 13.09.2018 г. Л.
Б. /Дизайнерски офис-мениджър на Г.К.БЪЛГАРИЯ ЕАД/ уведомява
представителя на ищеца, че е нужен протокол за приемане на доставка, като
поясняват, че от отдел „Финанси“ изисквали подписан протокол за приемане,
сертификат за плащане, както и фактура. Поискано е същите да бъдат попълнени,
подписани и подпечатани, като след това бъдат върнати. В същият ден
представител на ищеца изпраща поисканите документи по тази фактура. С имейл от
07.11.2018 г. представителят на ищеца уведомява Л. Б., че г-ца Б. го е помолила
да изпрати всички чертежи и изчисления направени от ищеца до този момент, като
се пояснява, че досега изпълнената работа била разделена на три части : първата
– съставлявала направата на изчисленията, втората – изготвянето на кофражните
планове, и третата – изготвяне на детайли за армировка, като процентното
отношение на тези части било 50 % за част първа, 20 % за част втора и 30 % за
част трета. Пояснено е, че файловете се изпращат с помощта на wetransfer.
На 18.11.2019 г. „Я.“ издава нова фактура с получател „Г.“ ЕАД, с която
фактурира за плащане сумата в размер от 55 000 евро с посочване на
основание – СОФИЯ СКУЕР завършени конструктивни дейности /частично – 61 %
оставаща част/.
Сред приобщените по делото писмени доказателства са и няколко съставени
протокола отразяващи проведени срещу между участници ангажирани с проектирането
на сградите, в които са направени разисквания във връзка с дизайна на
търговския център, системите за климатизация, местоположението на нощния клуб,
намаляване площта на казиното, проектантската част „Ландшафт“, забележки във
връзка с проектирането на системите за пожарна безопасност и пр.
На 21.12.2018 г. между страните се подписва Споразумение за прекратяване
на договор за проектиране на конструкции. В това споразумение страните са
възприели, че договорът 03.07.2018 г. е сключен при уговорено за плащане
възнаграждение в размер на 275 000 евро без ДДС, като до момента на
подписване на споразумението от възложителя са сторени две плащания :
55 000 евро – авансово плащане и 7 000 евро – частично плащане на
договорената сума по чл. 3.1.2. Страните са се споразумели да намалят размера
на уговореното възнаграждение по договора и да променят първоначално
установения механизъм на плащане, а така също и да прекратят сключения по между
им договор. В този контекст на техните договорни намерения страните са редуцирали
първоначално възприетия размер на възнаграждението намалявайки го от
275 000 евро на 172 500 евро без ДДС, като възнаграждението подлежи
на плащане, както следва : сумата от 62 000 евро – представляваща платена
част от общо фактурирано по договора задължение в размер на 82 500 евро,
като ищецът-изпълнител изрично е декларирал, че е получил това плащане в своя
полза; 110 500 евро без ДДС, съставляваща сбор от неизплатената част от
общо фактурираното задължение /82 500 евро/, която съставлява 20 500 евро,
както и сумата от 90 000 евро, представляваща остатък от дължимото
възнаграждение по чл. 1 от споразумението. Предвидено е, че плащането на този
остатък следва да бъде извършено в срок от 30 дни след получаване от
възложителя на издадените от изпълнителя фактури за дължимите суми. В чл. 4 от
споразумението присъства уговорка, че новоопределеното възнаграждение по чл. 1
представлява възнаграждение за проектантските работи по договора, които са
изпълнени от изпълнителя към датата на подписване на споразумението и които са
предадени на възложителя и приети от същия без забележки. С цел избягване на
съмнения страните са манифестирали изрично волята си, че изпълнителят се
освобождава от задължение за изпълнението на останалата част от възложената с
договора работа, съответно тази работа не подлежи на заплащане от страна на
възложителя. В следващата клауза – чл. 5 страните са възприели, че след
изпълнение задължението на възложителя за заплащане на дължимата сума по чл.
1.2. от споразумението, сключения между страните договор за проектиране на
конструкции от 03.08.2017 г. се прекратява автоматично по взаимно съгласие на
страните. Коментираното споразумение за възложителя „Г.“ ЕАД е подписано от
двама от тримата представляващи дружеството /О.Е.Б. и Я.С./.
Представени са два броя уведомления до НАП изготвени по реда на чл. 62,
ал. 5 КТ относно предоставяне от работодател на информация за сключване и
прекратяване на трудов договор с работника – Л. С. Б., от които е видно, че работодател
на това лице е дружеството – „ГК К.Б.“
В протеклото исково производството е допусната съдебно-техническа
експертиза, по която е изслушано и прието експертно заключение на вещото лице Д.,
в което след направената проверка на материалите по делото, както и
допълнителна проверка на свободно достъпна информация в интернет е
констатирано, че на 07.11.2018 г. в 20,04 часа с тема „Your files were sent
successfully to************ and 1 other” е изпратен линк за сваляне на общо 6 файла с общ размер 1,65 GB през системата на WeTransfer до електронна пощенска кутия *********. Този адрес е
валиден и е бил използван в комуникацията между двете фирми, като на 08.11.2018
г. в пощенската кутия на ******.tr е получено потвърждение за успешно сваляне на 6 файла с общ размер от 1,65
GB чрез използване на линка към
системата WeTransfer изпратен до електронната пощенска кутия ***********.com. От вещото
лице е направено пояснение, че системата WeTransfer съхранява изпратени посредством нея файлове за период от 7
дни, като съгласно анализираните от вещото лице писма файловете са били активни
в системата за трансфер до 14.11.2018 г., като след този момент файловете биват
безусловно изтрити, съответно съдържанието им не би могло да бъде доставено и
анализирано. В заседание на 05.02.2021 г. вещото лице Д. е посочило, че
файловете отразени в доказателство 4 са съхранени под формата на архивни ZIP файлове. В тях има някаква информация, като те са
озаглавени блок А, B, C, офис, като целта на
архивирането е съдържанието на файла да бъде редуцирано, което да позволи
трансферирането му като един файл вместо да се трансферират множество такива.
Пояснено е, че файловете на USB устройството
приложено по делото са съхранени на датата – 21.05.2020 г., като се отбелязва,
че има незначително разминаване в две от заглавията на файловете записани на USB
устройството с тези трансферирани чрез WeTransfer, но вещото лице не е в
състояние да отговори, дали има направена промяна в самото съдържание на тези
файлове. Вещото лице потвърждава и обстоятелството, че имейлът до който е
изпратен линка за сваляне на информация през WeTransfer е бил активен към този
момент, като същия е ползван за размяна на кореспонденция между двете
дружества. Пояснено е, че лицето което е получило изпратените посредством WeTransfer
файлове е активирало линка за сваляне, като всички те са получени през линка,
като кое е конкретното лице, което ги е получило не може да се отговори,
доколкото това може да бъде опериращия с електронната пощенска кутия ***********.com. или друго
лице към, чиито имейл адрес линка впоследствие е бил препратен от първоначалния
му получател. От вещото лице е направен коментар, че вероятността файловете
съдържащи се на USB устройството да са били предмет на препращане чрез
комуникацията WeTransfer е от 0,1 % до
99,99 %, както и обратното.
За спомагане разрешаването на спора са използвани специални знания и от
материята на счетоводството, като по искане на ищеца е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като в изготвеното и прието заключение по същата
от вещото лице е даден отговор, че при осъществен преглед в счетоводната
отчетност водена при ответника по отношение на четирите броя фактури издадени
от ищеца с адресат ответника се установява, че две от тях тази от 17.08.2017 г.
и от 23.07.2018 г. са осчетоводени, като първата е изцяло заплатена, а втората
частично заплатена до сумата от 7000 евро. Другите две фактури издадени на
27.12.2018 г. и на 18.11.2019 г. за сумите от 35 000 евро и 55 000
евро не са осчетоводени при ответника. В съдебно заседание вещото лице изтъква,
че по негови наблюдения от документацията, с която се е запознал в рамките на
проведеното от него счетоводно проучване няма локализирани нередности при
начина на водене на счетоводството при ответника в частта му отнасяща се до
счетоводните операции свързани с ищеца.
По искане на ответника с цел установяване нивото на изпълнение на
възложената работа по договора от 03.08.2017 г. е допусната е допусната
съдебно-техническа експертиза, която е изпълнена чрез изготвяне на заключение
от вещото лице – Б.Д.. В него е посочено, че в приложения технически проект
няма данни за начина на оразмеряване на отделните конструктивни елементи на
сградите; единствената информация за материалите /бетон и армировъчна стомана/,
които ще се използват за изграждането на комплекса може да се види в антетката
на част от чертежите към представения технически проект, като няма приложена
обяснителна записка, в която да се отразят описания на данните на отделните
подобекти на комплекса /A Block, B Block, C Block, Hotel, Office, Pool/ и тяхната конструктивна свързаност, начина на
финдиране съгласно данните на инженерно-геоложкия доклад, конструктивната схема
на сградите, нормативните и изчислителни стойности на натоварванията и въздействията
върху конструкцията според Наредба 3/2004 г., сеизмично въздействие върху
конструкцията според картата за сеизмично райониране на Р. България,
характеристика на материалите подлежащи на влагане при изпълнението на
конструкцията. Пояснено е, че в изследвания техническия проект няма приложени
монтажни планове за сглобяемите конструктивни елементи заедно с техните
спецификации; монтажни планове на окачени фасади и други планове и чертежи,
които са свързани със строително-технологичните решения. Отбелязано е и това,
че в изследвания технически проект липсват данни за начина на оразмеряване на
отделните конструктивни елементи на сградите. По отношение на това, дали са
налице количествени сметки в приложения и изследван технически проект, вещото
лице е упоменало, че единствените количествени изчисления, които частично са
изготвени от проектантите присъстват в част от армировъчните планове на
междуетажните плочи. Такива обаче отсъстват по части – „Земни работи“,
„Бетонови работи“ и „Кофражни работи“, като липсва и количествена сметка на
стоманените профили ползвани при конструирането на сглобяемите стоманени
елементи на сградите. В обобщение вещото лице е дало заключение, че съгласно
направената от него проверка на представения технически проект, като изпълнение
по договора от 03.08.2017 г. по част „Конструктивна“ е непълен като обем,
защото липсват части от него – обяснителни записки, чертежи, кофражни
армировъчни количествени сметки в съответните чертежи, както и спецификация на
материалите, съответно представените чертежи са непълни, неточни или
недовършени, като в този си вариант коментираният технически проект не
отговарял на изискванията за съответствие на инвестиционните проекти във фазата
им на технически проект съгласно Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, съответно този технически проект не би могъл да служи
за основание да бъде издадено разрешение за строеж. В съдебно заседание при
изслушване на заключението вещото лице конкретизира, че в предложения
технически проект извършените статистически и динамични изчисления не са
изпълнени на 100 %, защото липсват такива по отношение на основите на сградите,
като без тези изчисления трябва да се смята, че се касае до недовършен
конструктивен проект. Дадени са и обяснения относно планът на отворите през
които трябва да се прокарат техническите съоръжения по отделните системи
Електро, ВиК, ОВК, като тези отвори трябва да присъстват във всички кофражни и
армировъчни планове, като в случая с изработения от ищеца технически проект по
част конструктивна на дадени места тези отвори са изобразени, а на други не
липсват. По мнение на вещото лице една не-малка част от работата по възложения
проект е била извършена, а именно изчисленията при него са почти завършени /с
изключение на тези отнасящи се до основите/, присъстват кофражни и армировъчни
планове по отношение на една не-малка част от сградата. На база констатираното
от вещото лице частично изпълнение на дейностите по изработване на техническия
проект на сградите и съобразно неговите лични възприятия за начин на отчитане
на извършен обем от работа в процентно изражение свършена спрямо възложена
работа може да се приеме, че се касае за ниво между 50 и 60 %.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество е необходимо с
оглед това, че страни в производството са търговски дружества имащи седалища на
територията на две различни държави, и доколкото те поддържат да са се
обвързали договорно, то е необходимо да се установи кое е приложимото
материално право според която регулация трябва да се уредят отношенията им
произтичащи от сключената между тях сделка. Ищецът е дружество изпълнител на
възложената работа, като то е регистрирано в Р. Турция, а ответникът имащ качеството
на възложител е дружество регистрирано в Р. България. Кодификацията на
правилата свързани с приложимото право, когато се касае до сделка с
международен елемент е в КМЧП. Сред принципите заложени в КМЧП е този уреден в
чл. 93, ал. 1, а именно че приложимото право по отношение на договорите е това,
което е избрано от страните, а при липса на направен избор от тях, то начинът
на неговото определяне е разписан в чл. 94 и сл. КМЧП. Прочитът на волята на
страните изложена в сключения и приложен по делото договор за проектиране на
конструкции от 03.08.2017 г. показва, че всички въпроси свързани с действието
на договора и произтичащите от него права и задължения се уреждат и тълкуват в
съответствие с българското законодателство – така клаузата на чл. 10.1 от
договора. Следователно осъщественият от страните избор още към момента на
възникване на договорната връзка по между им е избрана и тя е тази предвидена
от българското законодателство. Ето защо при разглеждане основателността на
заявената искова претенция, съдът трябва да изхожда от уредените в обективното
ни гражданско и търговско материално право правила регулиращи изпълнението и
отговорностите при неизпълнение на сделки от категорията на сключената между
страните.
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане
на остатък от уговорено възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между
тях договор за изработка. Основателността на посочената претенция е изисква
наличието на валидно учредена облигационна връзка между страните по делото, по
силата на която ищецът да се е задължил да изпълни възложената му от ответното
дружество работа, а последното да е поело задължение да заплати на ищеца
възнаграждение за изпълнената и приета работа в заявения за присъждане размер.
Без съмнение твърденията на страните и приобщените по делото писмени
доказателства потвърждават реализацията на първата необходима материална
предпоставка относно пораждането на спорното имуществено право на вземане.
Ищецът и ответникът след общо съгласие по основните елементи на изработката през
2017 г. са сключили договор с такъв предмет в писмена форма. В него ясно са
очертани основните права и задължения на всяка от страните, както и отговорностите
при тяхното неизпълнение. При формиране на волята за сключването на
двустранната възмездна сделка не се наблюдават пороци рефлектиращи върху
валидността й, което означава, че тя успешно обвързва с последиците си страните
по нея. Във връзка с уговорения начин на плащане на възнаграждението за
извършване на възложената работа – изготвяне на част конструктивна към
техническите проекти на сградите подлежащи на построяване върху имота
притежаван от ответника и по-конкретно покриването на авансовото плащане по
делото са събрани доказателства, а и страните не спорят, че възложителят след
издаване на фактура и получаването й е платил в полза на изпълнителя сумата в
размер на 55 000 евро под формата на уговорен аванс. Сторено е и второ
плащане в размер на сумата от още 7 000 евро, съставляващо част от
стойност по издадена фактура от 23.07.2018 г., чиято обща стойност е
27 500 евро. Основното оспорване на ответното дружество е съсредоточено
върху това, че ищецът не бил извършил реално възложената му с договора проектантска
работа, съответно не е предало същата по надлежния за това ред. По въпроса с
обхвата на възложената за изпълнение проектантска работа по договора от
03.08.2017 г. трябва да се отбележи, че съгласно волята на страните същата би
следвало да се детайлизирана в нарочно изготвено, като неразделна част от
договора задание за проектиране. Това задание е представено по делото от
ответника и е прието за доказателство, като от него е видно какви дейности по
проектиране във връзка с изработването на част „Конструктивна“ следва да бъдат
извършени от изпълнителя по поетото от него договорно задължение. Обществените
отношение свързани с инвестиционното проектиране са нормативно регулирани чрез
определени норми на ЗУТ и Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, като в тези нормативни актове са установени определени
изисквания, на които подлежащите на изработване инвестиционни проекти, в т.ч. и
този предмет на договора от 03.08.2017 г. трябва да отговарят. В случаят за да
установи това, дали възложената по договора изработка на проекти по част
„Конструктивна“ ищецът е представил на електронен носител определен набор от
електронни документи /чертежи, планове и пр. техническа документация/. Тези
документи са проверени от вещото лице - Д. и въз основа на тях и на останалите
доказателства приобщени по делото, както и при съобразяване на нормативните
изисквания отнасящи се до изработването на проектите от експерта е направен
обобщен извод, че не е налице покриване на заложените в нормативните разпоредби
уреждащи дейността по инвестиционно проектиране изисквания, доколкото в
провереното изпълнение са допуснати определени по вид пропуски, които правят
същото непълно и незавършено. По мнение на експерта обаче част от възложената
работа е изпълнена от ищеца, а именно в процентно отношение между 50 и 60 %.
Съществено в случая е да се намери отговор на въпроса, дали едно частично
изпълнение би задоволило интереса на кредитора с оглед договорения облигационен
резултат. Страните са разрешили по договорен път как да се процедира с частично
изпълнената от ищеца работа, като на 21.12.2018 г. са подписали споразумение, в
което съвсем автономно са променили /намалили/ размера на първоначално
договореното между тях възнаграждение за възложената проектантска дейност, като
вместо първоначалните 275 000 евро са го редуцирали до размер от
172 500 евро без ДДС, в това число са променили схемата за плащането му.
Отново в това споразумение присъства изрично волеизявление на възложителя, в
което той е манифестирал признание, че поради настъпила промяна в
инвестиционните му намерения по планирания за изграждане обект за него е
отпаднала необходимостта изпълнителя да изпълни целия обем на поетите с
договора от 03.08.2017 г. проектантски дейности и като последица от
намаляването на този обем дейности е прието и редуциране на уговореното
възнаграждение. Следователно с подписването на това съглашение страните са
изменили първоначалните параметри на задълженията, които те са поели една
спрямо друга, като ползвайки се от свободата на договаряне са променили в
посока намаление обема на възложената работа и съответното възнаграждение,
което се следва. Вярно е, че според заключението на вещото лице възложеното
инвестиционно проектиране не е завършено от ищеца по начин, че то да послужи за
продължаване на процеса по строителството на сградите, но това обстоятелство
само по себе си не означава, че договорът не е изпълнен, тъй като същият е
надлежно изменен от страните, като е предвидено, че извършеното до момента
проектиране покрива облигационния резултат удовлетворяващ възложителя. Дори и да
се допусне, че волята на страните с това споразумение не е била да променят
първоначално установен предмет на договора за изработка отнасящ се до обема на
възложеното проектиране, то отразеното в споразумението изявление на
възложителя съставлява такова насочено към приемане на частичен облигационен
резултат, което е напълно допустимо според нормата на чл. 66 ЗЗД. Следователно
оспорването на възложителя, че от изпълнителя не му е бил престиран резултата,
които облигационната връзка е предвиждала е изцяло неоснователно. Що се касае
до следващата необходима предпоставка за да се породи правото на възнаграждение
по договора за изработка, а именно работата, която е била изпълнена да е
надлежно предадена и съответно приета от дружеството-възложител, то тази предпоставка
следва директно от приложеното по делото споразумение от 21.12.2018 г., в чието
съдържание еднозначно ответникът е манифестирал своето изявление, че работата
извършена от изпълнителя до момента на подписването на това съглашение му е
предадена и няма забележки по нейното качество. Трябва да се отбележи, че към
този момент възложителят е бил отлично запознат със задължението, което
изпълнителят има за осигуряването на определен експертен екип в процеса на
проектиране, които е следвало да бъде изпълнен съобразно договора от 03.08.2017
г., но не е направил възражение за липсата на функционирането на такъв, което
означава, че работата е била приета при наличие на яснота относно едно такова
нарушение на договорите условия. Наред с това съвсем правилно от ищеца е
отбелязано, че евентуалното неосигуряване на подобен експертен екип не е
скрепено със самостоятелна санкция, вкл. с такава правеща реализираното
проектиране негодно. Тоест формулирането от възложителя едва в пределите на
исковия процес на възражение с подобна защитна теза не може да бъде уважено,
тъй като същото е трябвало да бъде упражнено най-късно към момента на приемането на работата, който факт се е
осъществил на 21.12.2018 г.
На следващо място по наведеното възражение на ответника, че не е била
спазена установената форма за предаване на работата, която е заложена в
договора, а именно съставянето на протокол за това обстоятелство, решаващият
състав намира, че очевидно от съдържанието на чл. 4 от споразумението страните
са направили отстъпка от прилагането на това условие за приемане на работата,
като присъстващото в този договорен текст изявление, че изпълнената до момента
работа е предадена надлежно от ищеца на ответника е напълно достатъчно за да
замести съставянето на нарочен протокол удостоверяващ реализацията на
коментирания юридически факт.
Позоваването на ответника, че лицето Б. е такова, което не е негов
служител, респективно че то не може да приеме работата по договора и да обвърже
с това си действие възложителя се явява без всякакво правно значение за
пораждането на съдебно предявеното вземане за незаплатена част от уговорено
възнаграждение, защото фактът на успешното предаване и приемане на работата е
потвърден от законния представител на възложителя с подписване на
споразумението от 21.12.2018 г. Същото важи и относно това, дали е налице пълно
доказване, че електронните файлове, на който са били записани чертежите и
плановете са реално доставени от изпълнителя на възложителя посредством
електронна система за трансфер на данни – WETRANSFER.
При установени по надлежния ред в тяхната съвкупност материални
предпоставки пораждащи правото на вземане по чл. 266 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение по сключен договор за изработка, то следва да се прецени какъв е
дължимият размер на заявеното за присъждане вземане, както и дали същото е
станало изискуемо. Относно размерът на вземането за основен ориентир служи
волята на страните относно размера на следващото се договорно възнаграждение по
повод осъщественото изпълнение на проектантските услуги. Вече се посочи, че
съвсем валидно и обвързващо между страните те са установили със споразумението
си от 21.12.2018 г., че общият размер на кореспондиращото на извършената до
момента на подписване на споразумението работа възлиза на сумата от 172 500
евро без ДДС, като към този момент от възложителя е осъществено частично
плащане равно на сумата от 62 000 евро /55 000 евро – авансово и
7 000 евро част от втора издадена фактура/. Това означава, че
необслуженият остатък от уговореното за заплащане възнаграждение се равнява на
сумата от 110 500 евро. Относно факта дали тази сума е изискуема е
необходимо да се съобрази обстоятелството, че предвид уговореното в
споразумението падежът на нейното плащане настъпва след изтичане на 30 дни,
считано от получаване от възложителя на съответните фактури за начисляването й,
което означава, че следва да се установи когато е осъществен този факт за да се
прецени момента на евентуалното настъпване падежът на това вземане, което да
обуслови неговата изискуемост. Макар от ищеца да няма представени
доказателства, които безспорно да установяват реализация на връчването на две
от фактурите тази от 27.12.2018 г. и тази
от 18.11.2019 г. преди момента на подаване на ИМ в съда, то тези фактури
несъмнено са достигнали до ответника с факта на връчван на ИМ за отговор,
доколкото са били част от приложените към нея доказателства. Това обстоятелство
е станало на 01.09.2020 г., съответно вземанията по тези фактури са станали
изискуемо 30 дни след този момент, а именно на 30.09.2020 г. При така
установената изискуемост за ответната страна е възникнало задължението да
заплати на ищеца посоченото в ИМ възнаграждение, за каквото погашение обаче
няма данни по делото да е реализирано. Следователно предявеният за разглеждане
осъдителен иск за заплащане на сумата от 110 000 евро - съставляваща
неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във връзка с възложено
извършване на част „Конструктивна“ на техническите проекти на сградите,
подлежащи на изграждане в обект-комплекс със смесено предназначение с
наименование „София Скуеър“ с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на
сключен договор за проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от
21.12.2018г. за негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя
фактури : от 23.07. 2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г. се явява доказан в
своето основание и размер. Тъй като ищецът е формулирал и искане за присъждане
на законна лихва при позитивен за него резултат по предявения иск, то с оглед
установената по-горе изискуемост на вземането такава следва да се присъди, като
се съобрази, че към датата на подаване на ИМ- 10.06.2020 изискуемост е била
налице само за една част от претенцията, а именно – 20 500 евро – остатък
по фактура издадена на 23.07. 2018г., за която без съмнение е налице получаване
от ответника-възложител преди подаване на ИМ, доколкото е извършено частично
плащане по нея, съответно останалата част от заявеното за присъждане вземане
възлизащо на стойност от 90 000 евро е станала изискуемо от 30.09.2020 г.,
съответно считано 01.10.2020 г. следва ответната страна да бъде отговорна за
заплащането на законна лихва и за тази част от вземането.
Относно отговорността
за разноските, които страните са генерирали за участието си в настоящото дело
сезирания съд, приема следното:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ищеца, тъй като решението е изцяло благоприятно за него.
От процесуалния представител на „Я.“ адвокат М.
своевременно още с ИМ и препотвърдено в съдебно заседание състояло се на
02.04.2021 г. е формулирано искане за присъждане на направените в производството
разноски, като същите са индивидуализирани по техния вид и размери в нарочно
изготвен и приложен на лист 303 от делото списък по чл. 80 ГПК. Съобразно
посоченото в този списък те съставляват заплатена държавна такса за водене на
делото в размер на сумата от 8 644,87 лв., както и договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в
производството възлизащо на сумата в размер от 6 984,24 лв. Във връзка с
реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по делото са
представени – 3 броя фактури и извлечения от банковата сметка на адвоката за
постъпили плащания от ищеца, които установяват че уговореният адвокатски
хонорар за представителство пред първа инстанция е бил заплатен от ищеца. От
ответника е противопоставено възражение по чл. 78, ал. 6 ГПК за прекомерност на
заявеното за присъждане адвокатско възнаграждение. Минималният дължим размер на
адвокатското възнаграждение по Наредба 1/2004 г. за материалният интерес
защитаван от ищеца в производството съгласно изчислен по алгоритъма установен в
чл. 7, ал. 2, т. 5 възлиза на сумата от 5 832,83 лв. За да се прецени,
дали уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно трябва да се съобрази
каква е степента на фактическа и правна сложност на делото и, дали тя обуславя
уговаряне на възнаграждение с 1000 лв. над минималния възможен размер.
Настоящият състав приема, че така уговореното възнаграждение кореспондира на обема
на оказаната от адвоката защита. Касае е се за спор, чиято сложност е
ориентирана около средния стандарт. Разглеждането му е протекло в рамките на 2
съдебни заседания, като са изслушани и приети 3 експертизи и множество писмени
доказателства, съответно от ответника са наведени редица разнородни по своето
естество възражения за оспорване на съдебно предявеното право на вземане, по
които процесуалния представител на ищеца е взел отношение чрез навеждане на
аргументи в посока тяхното опровергаване. Казаното обуславя завишаване с 20 %
на минималния размер на възнаграждението, като уговореното и платено от ищеца
такова е именно в тези граници. Ответната страна няма право на разноски с оглед
неблагоприятния за нея резултат от разрешения в производството спор.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, учредено и съществуващо
по правото на Република Турция, с регистрационен номер *******, със седалище и
адрес на управление:***/6 А., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от
110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във
връзка с възложено извършване на част
„Конструктивна“ на техническите проекти на сградите, подлежащи на изграждане в
обект-комплекс със смесено предназначение с наименование „София Скуеър“ с
приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на сключен договор за
проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от 21.12.2018г. за
негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя фактури : от 23.07.
2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане в частта му за 20 000 евро, считано от 10.06.2020г. до 30.09.2020
г. и съответно върху целия размер на главното вземане от 110 000 евро,
считано от 01.10.2020 г. до окончателното му издължаване.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, учредено и
съществуващо по правото на Република Турция, с регистрационен номер *******,
със седалище и адрес на управление:***/6 А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 15 629,11 лв., съставляваща направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: