Р Е
Ш Е Н
И Е № 175
гр.Кюстендил,
27.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на
двадесети и осми ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:СИМОНА НАВУЩАНОВА
при секретаря Е. С.
и прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 549
по описа за 2018 г. на КОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXVIII НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ вр. чл.250, ал.4 вр. ал.1,
т.2 НПК .
Р.Митева- прокурор при ДнРП протестира разпореждане №1709,
постановено на 21.09.2018 г. от Дупнишкия районен съд по НАХД № 1186/2018 г. по
описа на същия съд. С посоченото разпореждане ДнРС по реда на чл.250, ал.1, т.2 НПК е прекратил
наказателното производство по делото, като е приел, че описаното в
предложението на ДнРП деяние представлява административно нарушение. Развити са
съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска
неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия срещу К.З.И..
Пред окръжния съд
представителят на прокуратурата поддържа протеста и изразява становище, че
същият е основателен.
Въззиваемата страна- К.З.И.,
редовно призована, не се явява и не взема становище пред окръжния съд.
Защитникът й- адв. В.С. изразява становище за неоснователност на протеста и
моли разпореждането да бъде потвърдено.
КОС, в настоящия съдебен
състав, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по
чл.319, ал.1 НПК вр. чл. 250, ал. 4 НПК. Разгледан по същество при условията и при пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
същият е основателен, но не по визираните
в него съображения:
НАХД № 1186/2018
г. по описа на ДнРС е образувано въз основа на постановление
на ДнРП срещу К.З.И. *** за престъпление по чл.345 ал.2 НПК. Направено е предложение
обвиняемата да бъде призната
за виновна в извършването на това престъпление, да бъде освобождена
от наказателна отговорност по чл.78а НК и да й се наложи административно
наказание ”глоба”.
След внасяне на делото в ДнРС, съдията- докладчик в закрито
заседание е постановил атакуваното разпореждане, с което е приел, че съобразно визираното в
обстоятелствената част на постановлението обвиняемият е осъществил състава на
административно нарушение. Изложени са мотиви, че деянието формално осъществява
признаците на престъпление по чл.345,
ал.2 НК вр. ал.1 НК, като в конкретния случай степента на обществена опасност
на деянието и дееца е явно незначителна и не обосновава извод за извършено
престъпление. Въз основа на тази му
констатация наказателното производство по делото е прекратено на осн. чл. 250,
ал.1, т.2 НПК, като е разпоредено
след влизане в сила на определението делото да се изпрати на Началника
на РУ-Дупница към ОД МВР – Кюстендил.
В протеста се излагат
доводи, че съобразно фактите в постановлението се налага извода, че е налице
престъпление. Изтъкнати са доводи, че съдът е приложил разп. на чл.9, ал.2 НК, без
да прецени конкретните обстоятелства на делото. Прави се искане за отмяна на
атакуваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия срещу К.З.И..
Предвид гореизложеното КОС намира атакуваното
разпореждане за постановено при нарушение на закона по см. на чл.335, ал.2 НПК
вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК- нарушено
е правото на защита на прокурора, което налага отмяна на същото и връщане на
делото на ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията за това са
следните:
Правомощията на съдията- докладчик за
прекратяване на наказателното производство по реда на изменената разпоредба
на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК /ДВ,
бр.63/2917г., в сила от 05.11.2017 г./ дават възможността да не се провежда
наказателна репресия, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата,
съставлява административно нарушение. В настоящия случай, доколкото
наказателното производство е по реда на диференцираната процедура по реда
на глава XXVIII
НПК, първият въпрос, който съдията- докладчик следва да даде отговор, е дали
произнасянето по чл.250, ал.1, т.2 НПК
се отнася за това производство. /В пледоарията на прокурора се изтъкват доводи
за неприложимост на разпоредбата спрямо процедурата по глава ХХVIII НПК/.
На този въпрос следва да се отговори положително.
Систематичното място на чл.250, ал.1, т.2 НПК- в глава ХIХ НПК, уреждаща общия ред за разглеждане на делата в
съдебното производство, предполага приложението й във всички хипотези на
разглеждани наказателни дела от общ и частен характер, доколкото не е
предвидено друго или не е налице особено производство в отклонение от общите
правила. Тази разпоредба предвижда задължение за съда да прекрати наказателното
производство още на най-ранния етап от съдебната му фаза – този по провеждане
на разпоредително заседание – когато от самото описание на деянието в
обвинителния акт е видно, че същото не съставлява престъпление, а
административно нарушение, и съответно е излишно и необосновано обременително
обвиняемият да продължава да търпи последиците от воденото срещу него
наказателно преследване. В този смисъл задължението на съда за прекратяване по
реда на чл.
250, ал. 1, т. 2 от НПК, когато са налице предпоставките за това, е
установено изцяло в интерес на обвиняемия. Ето защо, въпреки че в текста на
разпоредбата да не са посочени производствата по глава ХХVIII НПК,
няма основание тя да бъде тълкувана ограничително, като от приложното й поле се
изключат делата по глава ХХVIII НПК. В
глава XXVIII законодателят не е уредил особено производство, изключващо
приложението на всички общи правила, а единствено се цели облекчаването на
общия процесуален ред и в този смисъл няма пречка разпоредбата на чл.
250, ал. 1, т. 2 от НПК да намери приложение в него при действията
на съдия-докладчик, независимо от липсата на препращаща норма и независимо от
обстоятелството, че в това производство не се провежда разпоредително открито
съдебно заседание.
Вторият въпрос е свързан с
необходимостта от преценката дали
описаните обстоятелства в постановлението осъществяват състав на
административно нарушение по някои от специалните закони. Мотивите на
законодателя, въвеждайки посочената преценка са свързани с процесуална икономия
и избягване провеждането на наказателни производства вместо
административноказателни такива.
Това означава, че посочените в
обстоятелствената част на акта на прокурора факти и обстоятелства следва да са
такива, че съдът да може да установи от „пръв поглед“, че описанието на
деянието е флагрантно административно нарушение. И тъй като в настоящия случай
нивото на решаване на най-важния за един процес въпрос се измества в посока към
съдия-докладчик с действия в закрит съдебен процес, то преценката за приложение
на института трябва да е безспорна и да са изложени и съответните аргументи за
това от страна на съдията- докладчик.
В случая действително
съдията- докладчик е изложил мотиви за наличие на идентично административно
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП. Наистина с
едно и също изпълнително деяние, а
именно управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, може да се
осъществи както състава на
престъплението по чл.
345, ал. 2, вр. ал.
1 НК, така и състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП във вр. чл. 140 ЗДП. В
НК има и други подобни случаи, при което деянието може да бъде както
престъпление по см. на чл.9, ал.1 НК,
така и административно нарушение по чл.6
от ЗАНН. Разграничението между тях следва да е на плоскостта на степента на обществената опасност на
същото, която е различна за всеки конкретен казус.
При преценка дали хипотезата на чл. 250, ал.1, т.2 НПК е налице, като
отправна точка следва да се ползва единствено оценката на описаното в
обвинителния акт, или както е в случая- в постановлението на ДнРП деяние. Това
основание за прекратяване на наказателното производство се прилага при очевидната
липса на престъпно деяние, респ. очевидно наличие на административно нарушение,
като преценката се ограничава само и единствено
до описанието на деянието от прокуратурата. В настоящия случай обаче
съдията- докладчик на практика е изложил мотиви за наличие на малозначително
деяние по см. на чл. 9, ал.2 НК, като е
посочил, че „въпреки че формално осъществява признаците на
чл.345, ал.2 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца е
явно незначителна и не обосновава извод за извършено престъпление“. При
внимателен преглед на постановлението на ДнРП обаче не се констатира в същия да
са изложени такива факти, сочещи на липсата на обществена опасност на деянието
или на явната му незначителност. Тези факти сочат, че преценката на ДнРС за
явната незначителност на деянието е формална и не е съобразена с описанието на
фактите в обстоятелствената част на постановлението, които преценени в своята
съвкупност, водят до необходимост от произнасяне със съдебен акт по същество.
По мнение на
въззивния състав доводите на съдията-докладчик относно приложението на чл. 9, ал. 2 НК
са недопустими на този стадий от съдебната фаза. Те могат да бъдат развивани
при постановяването на решението, доколкото този въпрос попада в обхвата на чл. 301, ал. 1, т.
2, пр. 1 НПК. Преценката за малозначителност на деянието следва да
се извърши на база конкретиката на казуса, изводима от доказателствените
материали по делото, а не само въз основа на фактическите твърдения на
прокурора, отразени в постановлението в случая.
От горното
следва, че въпросът за приложението на чл. 9, ал. 2 НК
е въпрос по съществото на делото.
Оценявайки описаното в постановлението деяние в закрито заседание като
малозначително, съдията-докладчик е превишил пределите на формалната преценка,
която съгласно чл.
250, ал. 1, т. 2 НПК е оправомощен да извърши в този процесуален
момент.
Всичко
посочено води до извод за незаконосъобразност на постановеното разпореждане,
доколкото са нарушени правата на прокурора като страна в процеса, което налага
отмяна на атакувания акт. Делото следва да се върне на ДнРС за ново разглеждане
от друг съдебен състав на ДнРС.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.250,
ал.4 НПК вр.чл.378, ал.5 НПК вр. чл.335, ал.2 НПК вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане №1709, постановено на 21.09.2018 г. от Дупнишкия
районен съд по НАХД № 1186/2018 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото и е разпоредено след влизане в сила на
определението делото да се изпрати на Началника
на РУП-Дупница към ОД МВР – Кюстендил.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на
друг състав на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.