РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Враца, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100396 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Т. М. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, вх. ******, ет. ****, ап.******
против Териториално поделение Държавно горско стопанство Враца към Северозападно
държавно предприятие, БУЛСТАТ: 2016174760157, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Скобелев“ № 1.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът работи към ДГС-Враца по
силата на трудов договор № ТД - ****/***.****.** г. на длъжност „лесничей“, като от
28.06.2011 г. по силата на Допълнително споразумение № ТД - ***/***.***.*** г. работи на
същата длъжност към СЗДП, ТП ДГС Враца. Посочва се, че на 04.01.2022 г. на ищеца била
връчена Заповед № ***-***-***/**.**.***г. на Директор на ТП ДГС Враца, съгласно която
на основание чл. 23 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация и
чл. 188, т. 1 КТ му било наложено дисциплинарно наказание – забележка. Поддържа се, че
на 22.12.2021 г. на ищеца били поискани обяснения за твърдени нарушения на трудовата
дисциплина от страна на С. Г. Т. – „лесничей“ в ТП ДГС Враца и по повод писмо от
Сдружение „ЛРД“ - Враца. В рапорта на С.Г. се твърдяло, че на 09.11.2021 г. ищецът се
държал грубо с нея, обиждал я и я заплашвал. В писмото от Сдружение „ЛРД“ - Враца се
твърдяло, че ищецът се държи грубо и арогантно с тях и че усложнява изискванията към
ловните дружини при подмяната на членски карти и заверка на ловни билети. Излагат се
съображения, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, необоснована и
немотивирана. Твърди се, че от съдържанието й не става ясно в какво се изразява така
наречената неколегиалност, грубост и неуважение към колега, с които ищецът е накърнил
достойнството на колега и на кого. Посочва се, че не става ясно с какви действия, при
обслужване на граждани ищецът е предизвикал конфликтни ситуации и с какво тези
ситуации са уронили престижа на държавната служба. Твърди се, че на 09.11.2021 г. ищецът
имал разговор с колегата му С.Г., но нито я е обиждал, нито се е държал грубо и
1
неколегиално с нея. Имали дребно спречкване по повод принтиране на служебни документи.
По отношение на второто нарушение по оплакването на Сдружение „ЛРД“ - Враца се сочи,
че в отношенията с ловните дружини ищецът винаги е спазвал изискванията на закона, като
техните оплаквания били свързани с това, че не бил съгласен да допуска дребни нарушения
на закона, с което да улеснява подмяната на членските карти и заверката на ловни билети.
Поддържа се, че работодателят не е провел законосъобразна процедура по налагане на
дисциплинарното наказание, като не е извършил обективна проверка по доносите срещу
ищеца и не е изяснил кои конкретни норми е нарушил, което е ограничило правото му на
защита в дисциплинарното производство, защото не разбрал в какво точно нарушение е
обвинен и за какво е наказан.
По тези и останалите изложени съображения в исковата молба се иска от съда да
отмени Заповед № ***-***-***/**.**.*** г. на Директор на СЗДП, ТП ДГС Враца, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ предвид липсата на мотиви и
неспазването на законовите процедури по издаване на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не отговаря на действителността твърдението
на ищеца, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необоснована и
немотивирана, както и че не е извършена обективна проверка на посоченото в рапорт с вх.
№ ***/**.**.** г., подаден от инж. С. Г. Т. – лесничей при ТП ДГС – Враца и сигнал с вх. №
**/**.**.*** г., подаден от сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“. Посочва се, че
след получаването на рапорта от инж. С. Т. директорът на ТП ДГС – Враца провел разговор
както с нея, така и с ищеца. Изслушал и колегите инж. Д. Ч. и Б. И., които присъствали на
случката, като и двамата потвърдили казаното от инж. С.Т. и категорично заявили, че
поведението на инж. Т.Д. е било недопустимо, като е крещял първо в сградата на ДГС, а
когато Т. е излязла на двора, видимо разстроена, той я последвал и продължил да крещи
след нея. Твърди се, че ищецът редовно изпуска нервите си както пред колеги, така и при
обслужването на външни лица, като не веднъж на директора се е налагало лично да се
намесва в спор между него и колега или клиент на ДГС - Враца. Ищецът многократно бил
предупреждаван устно да се държи по-сдържано, да не повишава тон и да не говори с
интонация, която ясно показва неуважение към отсрещната страна. Сочи се, че за времето от
началото на м. октомври 2021 г. до края годината при директора постъпили редица устни
оплаквания от ръководителите на трите ловно-рибарски дружества и някои ловци, като
въпреки проведените от него разговори с ищеца, той не променил поведението си. Твърди
се, че проведената процедура по налагане на дисциплинарно наказание е била
законосъобразна, като са изискани писмени обяснения от служителя Д. и същите са взети
предвид. Освен това била изискана информация от всички служители на ДГС Враца,
станали свидетели на извършеното от ищеца нарушение на 09.11.2021 г. Всички
обстоятелства са били преценени обективно, като е съобразена и тежестта на наложеното
наказание с тази на извършеното нарушение. Твърди се, че обжалваната заповед за
наложеното наказание е обоснована и мотивирана.
При тези и останалите изложени съображения в отговора на исковата молба се иска
от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът заема длъжността „лесничей“ при
Териториално поделение Държавно горско стопанство Враца. Това обстоятелство се
установява и от приетите по делото Трудов договор № ***/***.**.*** г. и Допълнително
споразумение към него № ТД-*** от **.***** г.
Приет като доказателство по делото е рапорт вх. № ***/***.**.** г., подаден от инж.
С. Г. Т. – лесничей при Териториално поделение Държавно горско стопанство Враца, до
директора на ТП ДГС Враца, с който е съобщено, че на същата дата ищецът Т.Д. е започнал
2
да разпечатва страници на служебния принтер на С. Т., като след като последната го
попитала защо, започнали обиди и заплахи от негова страна. Посочено е, че Светлана
Тошева излязла на двора, където ищецът продължил със заплахите и обидите, крещял,
заплашил я, че ще я дава на прокурор и ще лежи в затвора.
По делото е представено писмо от сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“,
адресирано до Директора на ИАГ гр. София, Директора на СЗДП – Враца, Директора на РДГ
– Берковица и до Директора на ДГС – Враца с изх. № 49/17.12.2021 г., вх. № при ответното
дружество 1119/21.12.2021 г., подписано от 35 лица, с което се съобщава за наличие на
проблеми при работата на членовете на дружеството с ищеца Т.Д.. По отношение на
документа е открито производство по оспорване автентичността на положените върху него
подписи. Съдът е указал на ответника, че на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК носи
тежестта да докаже, чрез пълно и пряко доказване, истинността на оспорения документ.
Ответникът, чието е било процесуалното задължение да стори това, не е ангажирал никакви
доказателства относно автентичността на положените върху документа подписи.
Следователно представено писмо от сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“ с изх.
№ 49/17.12.2021 г. следва да се приеме за неистински документ, по отношение на който не е
доказано, че обективираното в него изявление изхожда от подписалите го лица, същото
следва да се изключи от доказателствата по делото и да не се ползва при формиране на
изводите на съда досежно релевантните за спора факти.
Със съобщение с изх. № 1142/22.12.2021 г. работодателят, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, е
поканил ищеца в срок от 3 работни дни да представи писмени обяснения във връзка с
рапорт вх. № 944/09.11.2021 г. и писмо от сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“
с изх. № 49/17.12.2021 г. Съобщението е връчено лично на ищеца на 22.12.2021 г.
Във връзка с направеното искане за обяснения на 29.12.2021 г. ищецът е депозирал
такива пред работодателя си. В същите подробно се описва становището на ищеца във
връзка с възникналия проблем с колегата му Светлана Тошева. Обяснено е, че документите,
които е пуснал да се разпечатват, поради неправилни настройки, са започнали да се
принтират, както на неговия, така и на нейния принтер, като се сочи, че това била причината
Светлана Тошева да започне скандал с него. С обясненията си ищецът отрича да се е държал
грубо с колегата си. Оспорени са изложените в писмо от сдружение „Ловно-рибарско
дружество – Враца“ с изх. № 49/17.12.2021 г. твърдения за връщане на председателите на
ловни дружини и забавяне на работния процес от страна на ищеца, като са изложени
съображения, че ищецът през цялото си работно време е бил ангажиран с трудовите си
задължения. Подробно са описани задачите, които ищецът е изпълнил през м. декември 2021
г. във връзка с работата му с ловни дружини, като са посочени и причините, поради които е
забавена заверката на ловни билети през 2021 г. – невнасяне на дължимата такса в пълен
размер, разместване на графика от ответното дружество и късното доставяне на стикери,
които следва да бъдат залепени. С обясненията е поискано от работодателя да събере
допълнителни доказателства и да извърши допълнителни проверки относно твърденията,
изложени в двата документа.
Със Заповед № РД-05-166/04.01.2022 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ от Крум Николов – директор на ответното дружество. Видно е от
атакуваната заповед, че на Т.Д. е наложено дисциплинарно наказание за извършени две
нарушения. Посочено е, че ищецът е нарушил правилата за етично поведение на
служителите в държавната администрация, като е проявил неколегиалност, грубост,
неуважение към свой колега, с което е накърнил нейното достойнство, както и че с
поведението си при обслужване на граждани е предизвикал конфликтни ситуации, при
които е уронвал престижа на държавната служба. Отразено е, че описаните нарушения
представляват дисциплинарни нарушения съгласно чл. 2, т. 11, чл. 3, ал. 6, чл. 14, ал. 1, чл.
17, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ.
3
Страните не спорят, че заповедта е връчена лично на ищеца на 04.01.2022 г.
По делото са представени копия от уведомителни бюлетини от № 1 до № 9 за
издадени и презаверени ловни билети от 09.12.2021 г. до 22.12.2021 г., изготвени от
ответника Т.Д., с които в счетоводството на ответника са отчетени стокови разписки.
Представени са и приемо-предавателни протоколи за проби за африканска чума по свинете,
съставени до 31.12.2021 г., приети от ответника Т.Д..
Приети са като доказателства и правила за достъп на външни лица в сградата на ТП
ДГС Враца, както и правилник за вътрешния трудов ред в ТП ДГС Враца.
Представено е и Удостоверение за придобита професионална квалификация от Т.Д.,
от което се установява, че същият успешно е положил изпит по числени методи и
програмиране.
Други относими писмени доказателства в производството не са събрани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.
От разпита на свидетелката Светлана Тошева се установява, че същата е служител на
Териториално поделение Държавно горско стопанство – Враца. Свидетелката посочва, че не
си спомня подробности относно конкретния случай, за който е наложено дисциплинарно
наказание на ищеца, но конфликтът между тях възникнал, тъй като ищецът разпечатвал
документи на нейния принтер, а си имал свой. Свидетелката твърди, че след като попитала
ищеца защо, ситуацията излязла извън контрол, като ищецът й крещял. Посочва, че
поведението на ищеца ежедневно е грубо и арогантно, като твърди, че няма нормален тон за
комуникация с него и той се държи така с всички от колектива. Твърди, че ищецът държал
висок тон, постоянно казвал, че някой му крие документи и спъва работата му.
По делото е разпитана като свидетел и Б. Г. – служител в Териториално поделение
Държавно горско стопанство – Враца, която посочва, че споменът й за конкретната случка е
неясен, но е присъствала в стаята на С. и чула началото на конфликта между нея и ищеца,
който бил предизвикан от това, че последният принтирал в нейната стая. Светлана му задала
въпрос, като отговорът му бил бурен и преминал в крещене. Впоследствие кавгата
продължила в коридора. Не си спомня кой, какво и на кого е казал, като тя възприела като
закана тембърът, крещенето на ищеца и нападателните му думи. Посочва, че ищецът не е
заплашвал с думи, но поведението му било агресивно. Твърди, че тя също е имала
конфликти в работния процес с ищеца, като комуникацията с него й била трудна. Посочва,
че често ищецът имал технически проблеми в работата си, за които смятал, че някой друг
трябва да се погрижи. Сочи и че е чувала ищеца да говори така и с хората, които обслужва.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна
на наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № РД-05-166/04.01.2022 г.
на, издадена от К. Н. – директор на Териториално поделение Държавно горско стопанство
Враца към Северозападно държавно предприятие.
Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на
тези изисквания е за работодателя.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за това, че е нарушил
правилата за етично поведение на служителите в държавната администрация, като е проявил
неколегиалност, грубост, неуважение към свой колега, с което е накърнил нейното
достойнство, както и че с поведението си при обслужване на граждани е предизвикал
конфликтни ситуации, при които е уронвал престижа на държавната служба, които
4
нарушения са квалифицирани като дисциплинарни такива съгласно чл. 2, т. 11, чл. 3, ал. 6,
чл. 14, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.
Заповедта е издадена от компетентно лице съгласно чл. 192, ал. 1 КТ – К. Н.,
директор на ТП ДГС Враца.
Съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл
двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният
срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок
от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението” по смисъла на чл. 194, ал. 1 от
КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. След изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ субективното потестативно право на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.
В случая съдът намира, че откриване по смисъла на закона на първото твърдяно
нарушение е налице към 09.11.2021 г., когато е депозиран рапорта от инж. Светлана Тошева,
а на второто твърдяно нарушение е налице към 21.12.2022 г., от която дата е входящият
номер на писмо от сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“. Съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя. Видно от удостовереното върху процесната заповед,
същата е връчена на ищеца на 04.01.2022 г. Налага се извод, че наказанието се явява
наложено в предвидения в закона преклузивен двумесечен срок.
На следващо място съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на
фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарно наказание се осигурява
защитата на работника, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се
налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния
контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението.
Императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е във функционална връзка с повелителната
разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, която задължава работодателят преди налагане на
наказанието да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения,
както и с императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ относно преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарното наказание, за спазването на които съдът следи служебно.
Съдът намира, че в процесния случай не е налице индивидуализация по отношение
вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, нито в процесната заповед, нито
в поисканите от ищеца обяснения.
Законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка”
на ищеца е оспорена от него с твърдения за допуснати от работодателя нарушения по чл.
195, ал. 1 КТ, която норма е императивна и съобразяването й при преценка на
правомерността на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ се осъществява от съда, разглеждащ спора
по същество. В конкретния случай в атакуваната заповед по чл. 188, т. 1 КТ липсват данни
за времето на извършване на твърдените нарушения, както и липсва описание на конкретно
поведение на ищеца и негови действия, с които работодателят твърди да са извършени
нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено единствено, че е издадена въз
основа на рапорт с вх. № 944/09.11.2021 г., подаден от инж. С. Г.Т., и сигнал с вх. №
1119/21.12.2021 г., подаден от сдружение „Ловно-рибарско дружество - Враца“.
В разрешенията, обосновани в Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. дело №410/2009
5
г., Решение № 849 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 40/2010 г. на състави на ІV г.о. на ВКС,
Решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС
действително е прието, че заповедта може се мотивира и чрез препращане към друг акт на
работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. В случая обаче
препращането не е към акт на работодателя, а към документи, изготвени от трети лица –
инж. Светлана Тошева и председателя и членовете на сдружение „Ловно-рибарско
дружество - Враца“.
В случая твърдените нарушения не са описани чрез отразяване неизпълнението на
трудовите задължения, предвидени в нормативните актове. Посочването в заповедта по чл.
188, т. 1 КТ бланкетно на задължения, предвидени в Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и в чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, в която разпоредба са посочени три
различни хипотези на нарушения, без да е конкретизирано кое от тях е извършено, не
съставлява отразяване на нарушенията.
На следващо място заповедта за налагане на ищеца на наказание „забележка” не
съдържа конкретни обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и субективна страна
нарушенията, заради които е наложено наказанието. В тази заповед се съдържат
квалификации като „проява на неколегиалност, грубост, неуважение към колега“,
„накърнавяне на достойноство“, „предизвикване на конфликтни ситуации“, „уронване
престижа на държавната служба“, но не и конкретни факти, от които съдът би могъл да
установи дали действително ищецът е извършил твърдените нарушения на трудовата
дисциплина. Не са изложени и обстоятелства, от които да се установи точно на коя дата са
осъществени нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, а
съгласно константната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение
№ 201 от 17.03.2010 г. по гр. дело № 38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., липсата на изискуемите от
закона реквизити в заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ, включително времето на извършване на
нарушението е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса, тъй като
се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма. Следва да бъде
отбелязано и че не са посочени поименно лицата, спрямо които се твърди ищецът да се е
държал грубо и неуважително и с които е предизвиквал конфликти. А без да са изяснени
тези обстоятелства, съдът не може да установи дали наложеното наказание е съразмерно с
извършеното дисциплинарно нарушение, както предписва чл. 189, ал. 1 КТ. Констатации за
тези обстоятелства не могат да се изведат само чрез препращане към документите, изготвени
от трети лица – инж. С. Т. и председателя и членовете на сдружение „Ловно-рибарско
дружество - Враца“.
Неизпълнението на задължението за мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ
рефлектира и по отношение на процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ,
тъй като обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при
конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил.
Следователно, настоящата съдебна инстанция приема, че процесната заповед не е
мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е очертан конкретно
фактическия състав на твърдените дисциплинарни нарушения. Допуснатите нарушения от
страна на работодателя засягат императивни разпоредби на КТ – чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1
и обуславят незаконност на процесната заповед, съответно основателност на иска за
отмяната й.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че в процеса не бе установено от ответника
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че така описаните в
процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина са извършени от наказания
служител. Относно първото нарушение, формулирано от работодателя като проява на
неколегиалност, грубост, неуважение към колега, с което ищецът е накърнил нейното
достойнство, по делото не се събраха категорични доказателства, които да установяват по
безсъмнен начин осъществяването му. Показанията на двете разпитани служителки на
6
ответника, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, следва да се преценяват от съда с оглед
всички други данни по делото, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост.
Съобщеното от тях пред съда не се отличава с конкретика, като и двете посочват, че
споменът им за случая е неясен. И двете заявяват, че ищецът често повишава тон и не
комуникира нормално с колегите си, но за конкретния случай нито една от тях не
възпроизвежда точните думи и изрази, употребени от ищеца спрямо С. Т., възприети от тях
като проява на агресивно поведение.
За доказването на второто нарушение, формулирано от работодателя като
предизвикване на конфликтни ситуации при обслужване на граждани, при които ищецът е
уронвал престижа на държавната служба, следва да се посочи, че от ответника не бяха
ангажирани никакви доказателства. Единственото такова – писмо от сдружение „Ловно-
рибарско дружество – Враца“, адресирано до Директора на ИАГ гр. София, Директора на
СЗДП – Враца, Директора на РДГ – Берковица и до Директора на ДГС – Враца с изх. №
49/17.12.2021 г., беше изключено от доказателствата по делото и не следва да бъде ползвано
при формиране на изводите на съда досежно релевантните за спора факти.
Поради изложеното, съдът намира предявения иск за основателен, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 600,00 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сумата от 80,00 лв. – определена държавна такса по предявения неоценяем иск.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“ на Т. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул. „***“ № ***, вх.
**, ет. **, ап. **, на длъжност „лесничей“ при Териториално поделение Държавно горско
стопанство Враца към Северозападно държавно предприятие, БУЛСТАТ: 2016174760157,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Скобелев“ № 1, наложено със Заповед №
***-***-***/**.**.*** г., издадена от К. Н. – директор на Териториално поделение
Държавно горско стопанство Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение Държавно горско
стопанство Враца към Северозападно държавно предприятие, БУЛСТАТ: 2016174760157,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Скобелев“ № 1, да заплати на Т. М. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от
600,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение Държавно горско
стопанство Враца към Северозападно държавно предприятие, БУЛСТАТ: 2016174760157,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Скобелев“ № 1 да заплати на в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 80,00 лв. –
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7