РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Кърджали, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Мария К. Дановска
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500207 по описа за 2021 година
С решение № 260244 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 101/ 2021
г., Районен съд – Кърджали е признал за установено по отношение на И. М. Т.
от гр. К., че дължи на кредитора "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А,
к. Б.“ със седалище в град С., заплащане на следните суми: 585.23 лева –
главница, представляваща задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-17242560, 30.57 лева – възнаградителна лихва за периода от
14.03.2020 г. до 15.05.2020 г., 16.81 лева – мораторна лихва за периода от
16.05.2020 г. до 29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260033/01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 949/2020 г. по описа на РС – Кърджали,
като е отхвърлил иска за възнаградителни лихви в останалата част и за
разликата до пълния предявен размер от 38.57 лева като неоснователен. С
решението съдът е осъдил И. М. Т. да заплати на "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез
"Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ със седалище в град С., направените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 69.13 лева в
1
заповедното производство и 765.39 лева – в исковото производство.
Решението е обжалвано в неговата уважителна част от особения
представител на ответника в първоинстанционното производство И. М. Т.
като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се
съображения, че съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
година на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. В тази връзка твърди,
че по делото липсват доказателства за уведомяването на длъжника от банката,
че обявява кредита за предсрочно изискуем и в частност – че уведомителното
писмо от 19.06.2020 г. е изпратено до длъжника и получено от него. Поради
изложеното счита, че предявения иск е неоснователен. Иска се отмяна на
атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск.
В подаден, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, отговор на въззивната
жалба въззиваемият – "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ със
седалище в гр. С., излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за
обезсилването му като недопустимо.
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
И. М. Т. дължи на "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ със
седалище в гр. С., сумите: 585.23 лева – главница, представляваща
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и
2
ползване на кредитна карта № CARD-17242560, 38.57 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г., 16.81 лева – мораторна
лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 260033/01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 949/2020 г. по описа на РС –
Кърджали.
С постановеното по делото решение районният съд е признал за
установено по отношение на И. М. Т., че дължи на кредитора "Б. П. П. Ф. С.
А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ със седалище в град С., заплащане на
следните суми: 585.23 лева – главница, представляваща задължение по
договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17242560, 30.57 лева – възнаградителна лихва за
периода от 14.03.2020 г. до 15.05.2020 г., 16.81 лева – мораторна лихва за
периода от 16.05.2020 г. до 29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 260033/01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 949/2020 г. по описа на РС –
Кърджали, като е отхвърлил иска за възнаградителни лихви в останалата част
и за разликата до пълния предявен размер от 38.57 лева като неоснователен. В
частта, с която искът е отхвърлен, решението не е обжалвано и като такова е
влязло в законна сила.
Установено е по делото, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 949/2020 г. на Районен
съд – Кърджали, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260033/01.10.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът И. М. Т. да заплати на кредитора "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П.
П. Ф. С.А, к. Б.“ гр. С., сумата 585.23 лева – главница, представляваща
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17242560, 38.57 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г., 16.81 лева – мораторна
лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по заповедното производство разноски.
3
Не е спорно също така, че поради връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение и същият е предявен в срока по чл.
415, ал. 5 от ГПК.
Установено е по делото, че на 25.08.2019 г. между ищеца, като
кредитор, и ответника ИВ. М. Т., като кредитополучател, е сключен договор
за револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта
№ CARD-17242560 и е издадена кредитна карта MasterCard. Ответникът е
активирал предоставената му от "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“, кредитна карта с
максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева. В сключения договор е
предвидена възможността кредитополучателя да се възползва съответно от
услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Чрез функционалността
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“
кредитополучателя изплаща избраната от него стока или услуга посредством
усвояване на кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената
му кредитна карта. В тази връзка, установено е по делото, че на 25.08.2019 г.
ответникът в първоинстанционното производство И. М. Т. се е възползвал от
предоставената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез
функционалността „Покупка на изплащане“ по револвиращ кредит с код на
усвояването CREX-17242536 за закупуване на стока – велосипед.
От представените по делото писмени доказателства и от назначената и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на
25.08.2019 г. е усвоен стоков кредит в размер на 737.44 лева, като е
извършена покупка от търговски партньор на ищеца, а именно – „Т. Б.“ Е., за
която е издадена фактура № **********/ 25.08.2019 г. на стойност 699 лева.
Финансираните стоки и услуги са: 699 лева покупка на стока и 38.44 лева
услуга – сигурност на плащанията. Към усвоената сума в размер на 737.44
лева е добавена възнаградителна лихва в размер на 51.60 лева, при което
дължимата сума за покупката е в размер на 789.04 лева (737.44 лева + 51.60
лева), платима на седем равни вноски, като падежната дата на последната
погасителна вноска е 01.04.2020 г.
Съгласно експертизата, изготвения погасителен план определя
4
падежните дати на погасителните вноски, като не се изготвя погасителен план
за договорите от отворен тип, какъвто е револвиращия кредит, отпуснат до
размера на договорения лимит, при който правото на кредитополучателя да
усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума
(револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения
размер, като договорката между страните остава без да е необходимо ново
предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част от
главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този
вид кредит се нарича отворен кредит. Поради това, че не е известно какъв ще
бъде размера на сумата, която ще бъде усвоена, какво плащане ще бъде
направено, не е известна датата, на която ще се тегли сумата, нито датата на
погасяване, то не и фиксиран месечен размер на погасителна вноска. От
посоченото става ясно, че револвиращия кредит се погасява без погасителен
план, като дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които
постъпват по разплащателната сметка. При настъпване на договорения от
страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо.
Във връзка с изложеното, установява, че по договор за револвиращ
потребителски кредит с номер CARD – 17242560 са получени плащания
общо в размер на 262.28 лева, които са разпределени, както следва: за
главница 203.81 лева, 34.47 лева – лихва до 13.03.2020 г. и 24 лева – такса до
13.03.2020 г. Ответникът не е плащал дължимата вноска на съответния падеж
и тя е удържана от лимита на кредитната карта и олихвява, с която сума се
увеличава задължението на ответника по ползвания кредит. Съгласно
експертизата, към 30.09.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК задълженията на ответника по договора за револвиращ потребителски
кредит са в размер, както следва: главница – общо 585.23 лева,
възнаградителна лихва в размер на 30.57 лева, за времето от 14.03.2020 г. до
15.05.2020 г., мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до 29.09.2020 г. в
размер на 22.27 лева и 8 лева – 2 броя месечни такси, или общо задължение в
размер на 646.07 лева.
При така установените по делото обстоятелства, които не са спорни,
несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че след като не се установява
волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то предявения установителен иск е
5
неоснователен. В случая, към 30.09.2020 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
задълженията на ответника по договора за револвиращ потребителски кредит
в претендирания със заявлението размер са били изискуеми. Това
обстоятелство се установява по един несъмнен начин от назначената по
делото и обсъдена по-горе съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която
към тази дата задълженията на ответника са в размер, както следва: главница
– общо 585.23 лева, възнаградителна лихва в размер на 30.57 лева, за времето
от 14.03.2020 г. до 15.05.2020 г., мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до
29.09.2020 г. в размер на 22.27 лева и 8 лева – 2 броя месечни такси, или общо
задължение в размер на 646.07 лева. В тази връзка, от съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че претендираните от ищеца главница (585.23 лева)
и възнаградителна лихва (30.57 лева) са били дължими от ответника за
усвоения от него стоков кредит за покупка на изплащане, чиято последна
погасителна вноска е на 01.04.2020 г. И доколкото ответникът не е заплатил в
посочения срок дължимата главница същият дължи и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата, която е в размер
на 22.27 лева, съгласно заключението на вещото лице, който е по-голям от
претендирания такъв.
Или, в случая се установява, че претендираното вземане е било
изискуемо още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, поради което е ирелевантно твърдяното във въззивната жалба
обстоятелство, че на длъжника не е била обявена предсрочната изискуемост.
Ето защо, като е приел, че ответникът дължи на ищеца претендираните
суми, за които е уважен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на
въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Следва също така да се осъди въззивникът
да заплати на назначения му особен представител адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 300 лева, определено съгласно чл. 7, ал.
6
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва въззивникът да се осъди да заплати и
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 75 лева, представляваща
половината от дължимата за първоинстанционното производство (150 лева)
за предявените три иска.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260244 от 13.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 101/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която е
признато за установено по отношение на И. М. Т. от гр. К., че дължи на
кредитора "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ със седалище в
град С., заплащане на следните суми: 585.23 лева – главница, представляваща
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17242560, 30.57 лева – възнаградителна
лихва за периода от 14.03.2020 г. до 15.05.2020 г., 16.81 лева – мораторна
лихва за периода от 16.05.2020 г. до 29.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 260033/ 01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 949/2020 г. по описа на
Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА И. М. Т. с адрес: гр. К., УЛ. „Н. Х.“ № *, с ЕГН **********,
да заплати на "Б. П. П. Ф. С. А.“, П., чрез "Б. П. П. Ф. С.А, к. Б.“ КЧТ, със
седалище и адрес на управление: град С., район М., ж. к. „М. *“, Б. п. С., бл. *,
ЕИК *, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
100 лева.
ОСЪЖДА И. М. Т. с адрес: гр. К., УЛ. „Н. Х.“ № *, с ЕГН **********,
да заплати на адв. С.П. Д. от АК – К., ул. „С. С.“ *, адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА И. М. Т. с адрес: гр. К., УЛ. „Н. Х.“ № *, с ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
– Кърджали, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 75 лева.
7
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8