Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Вилиана Русева
и участието на прокурор Павлин Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 306 по описа за 2018 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по предявен
от П.Й.П. с ЕГН ********** *** иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 421,22 лева, включващи такси към ЧСИ в размер на 393,72 лева,
такса за обслужване на запор от 20,00 лева, такса за превод от 2,50 лева от ОББ
и такса за превод от 5,00 лева от ЦКБ; както и иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер 510 лева за уронване на престижа на оспорващия в
службата с налагането на запор върху трудовото му възнаграждение и пред
обслужващите го банки с налагането на запор върху сметките му.
П.Й.П. сезирал
Административен съд – Шумен с жалба против Акт за установяване на задължения
(АУЗ) № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от старши инспектор «Данъчни приходи»
в отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен. Със същата жалба отправил и искане на основание чл.204, ал.2
от АПК да бъде осъдена Община Шумен да заплати на оспорващия обезщетение за
причинени вреди в размер на 421,22 лева, включващи такси към ЧСИ в размер на
393,72 лева, такса за обслужване на запор от 20,00 лева, такса за превод от
2,50 лева от ОББ и такса за превод от 5,00 лева от ЦКБ. По депозираната жалба е
образувано АД № 237/2018г. по описа на ШАдмС.
Впоследствие със
заявление рег. № ДА-01-1957 / 22.08.2018г. жалбоподателят посочил, че оспорва
както валидността, така и правилността на атакувания акт. В същото заявление
уточнил, че предявеният на основание чл.204, ал.2 от АПК иск е за имуществени
вреди в размер на 421,22 лева, които произтичат от това, че Община Шумен
незаконосъобразно е парафирала, че АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г. е влязъл в
законна сила на 09.02.2018г. и е използвала този акт и в периода 09.02.2018г. -
24.04.2018г. е завела изпълнително дело № 20188760400323 при ЧСИ Д.З.. В
допълнение е предявен и иск за причинени нематериални щети в размер на една
минимална месечна заплата в размер на 510 лева за уронване на престижа на
оспорващия в службата с налагането на запор върху трудовото му възнаграждение и
пред обслужващите го банки с налагането на запор върху сметките му.
С определение от
20.09.2018г. по АД № 237/2018г. на ШАдмС съдът е отделил от производството по
АД № 237/2018г. по описа на ШАдмС предявените от П.Й.П. *** иск за обещетение
за причинени имуществени вреди в размер на 421,22лева и неимуществени вреди в
размер 510 лева за уронване на престижа на оспорващия в службата с налагането
на запор върху трудовото му възнаграждение и пред обслужващите го банки с
налагането на запор върху сметките му.
Настоящото дело е
образувано въз основа на отделените материали и е с предмет на разглеждане
предявените от П.Й.П. *** искове за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди.
С определение в закрито
заседание на 17.10.2018г., производството по настоящото дело е спряно до
приключване с влязло в сила решение на спора по адм.дело № 237/2018год. по
описа на ШАдмС, образувано по жалба от П.Й.П. против Акт за установяване на
задължения (АУЗ) № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от старши инспектор «Данъчни
приходи» в отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен.
С Решение №
2/11.01.2019г., постановено по АД № 237/2018г., Шуменският административен съд
отменя по жалба на П.Й.П. АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от
ст.инспектор «Данъчни приходи» в отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен,
с който са установени задължения на П.Й.П. за данък върху превозните средства
за лек автомобил «Ауди 80» с рег.№ Н8418АН за периода 2011г. – 2015г. в размер
общо на 738,49 лева, включващи 594,15 лева главница и 144,34 лева лихви, в
частта му, с която П.П. е задължен да заплати данък върху превозните средства
за посочения лек автомобил в размер на 369,22 лева общо сума за внасяне, в това
число 297,06лв главница и 72,16лв лихва и отхвърля жалбата на П.П. срещу АУЗ №
АУЗД002398/08.02.2016г. в останалата ѝ част, с която жалбоподателят е
задължен да заплати данък върху превозните средства за лек автомобил «Ауди 80»
с рег.№ Н8418АН за периода 2011г. – 2015г. в размер на 369,27 лева общо сума за
внасяне, в това число 297,09 лв. главница и 72,18 лв. лихва. Така постановеното
решение е обжалвано пред ВАС с жалба, подадена от П.П.. С определение №
10489/05.07.2019г. постановено по АД № 3144/2019г. състав на ВАС счел
подадената касационна жалба за недопустима, поради което е оставил същата без
разглеждане и е прекратил прозиводството по делото. По частна жалба, подадена
от П.П., е образувано АД № 10166/2019г. С определение № 13175/0710.2019г. ВАС
оставя в сила определение № 10489/05.07.2019г. по АД № 3144/2019г.
С определение от
14.10.2019г. производството по настоящото АД № 306/2018г. на ШАдмС е
възобновено и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С рег.№
ДА-01-3223/07.11.2019г. П.Й.П. депозира «искова молба към дело №306-2018г.»,
която по същество съставлява изменение на първоначално предявената искова
претенция в частта относно претендираните имуществени вреди. Ищецът сочи, че
претърпените от него имуществени вреди се свеждат до: 1. Неоснователно получени
от Община Шумен чрез ЧСИ суми за данък ПС в пълен размер, а не само за
дължимата от него ½ част в размер на: главница – 594,15 лв, мораторни
лихви към 22.03.2018г. – 270,61 лв и 9,08 лв лихви от момента на образуване на
изпълнителното дело до запорното съобщение или неоснователно получени ½
от тях в размер на 436,92 лева; 2. Такса към ЧСИ в размер на 392,92 лева; 3.
Такси, начислени му от ОББ за обслужване на запор и превод към ЧСИ в размер на
22,50 лева и от ЦКБ в размер на 5,00 лева или общо 27,50 лева.
Ищецът заявява, че
претендираните вреди са пряко свързани с издадения АУЗ, като сочи, че
погазвайки правата му на участник в производството по издаване на акта, община
Шумен го е лишила от правото да изрази становище пред органите по приходи по
основателността на установените задължения, както и да плати доброволно
дължимите задължения. Прилага копие на молба от 22.03.2018г. на община Шумен до
ЧСИ; копие от справка за вида и размера на задълженията; удостоверение изх.№
15034/14.07.2018г.; три броя банкови извлечения и копие от запорно съобщение
изх.№9957/24.04.2018г.
Претендира присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна – Община
Шумен, представлявана в съдебно заседание от пълномощник и процесуален
представител юрисконсулт Р.Атанасова оспорва предявения иск. Счита, че
претенцията за репариране на надвесените суми за данък върху превозното
средство и начислената лихва, следва да бъде предявена по реда на чл.128 от ДОПК. Досежно твърдените имуществени вреди, произтичащи от начислени такси в
изпълнителното производство, както и от банките, обслужващи сметките на ищеца,
сочи че същите са в резултат от неизпълнение на задължението за заплащане на
данъчното задължение от страна на ищеца. Доколкото същият не е плащал дължимия
от него данък върху превозните средства, не е налице неправомерно действие от
страна на служители в община Шумен по повод образуване на изпълнително
производство. Смята, че резонна е единствено претенцията за таксата, събрана от
ЧСИ по т.26 от Тарифата, която се изчислява пропорционално на дължимата сума и
доколкото със съдебно решение е установено, че П.Й.П. дължи ½ от начислените
му с АУЗ данъци и лихви, следва че заплатената от него такса на ЧСИ за размера
над определения съобразно решението, представлява имуществена вреда. Оспорва
изцяло претенцията на заплащане на неимуществени вреди.
Участващият по делото прокурор дава заключение за частична
основателност на исковата молба относно претенцията за репариране на
имуществени вреди, представлявщи заплатената от ищеца такса по т.26 от Тарифата
на ЧСИ за сумата, над дължимата от него съобразно съдебното решение. По
отношение на останалата част от исковата молба счита същата за неоснователна и
недоказана.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност
на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните приема следното:
Въз основа на
първоначално предявения иск и допълнителната искова молба съдът приема, че
предявеният от П.Й.П. *** иск е за обезщетение за причинени имуществени вреди в
общ размер на 857,34 лева, съставляващи: 1. Неоснователно получени от Община
Шумен чрез ЧСИ суми за данък ПС, главница, мораторни лихви към 22.03.2018г.
лихви от момента на образуване на изпълнителното дело до запорното съобщение в
размер на 436,92 лева; 2. Такса към ЧСИ в размер на 392,92 лева; 3. Такси,
начислени му от ОББ за обслужване на запор и превод към ЧСИ в размер на 22,50
лева и от ЦКБ в размер на 5,00 лева или общо 27,50 лева, както и за причинени неимуществени вреди в размер 510
лева за уронване на престижа на оспорващия в службата с налагането на запор
върху трудовото му възнаграждение и пред обслужващите го банки с налагането на
запор върху сметките му. С исковата молба се твърди, че посочените вреди са
претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразен акт – АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г.,
отменен от ШАдмС досежно установени задължения за данък върху превозните
средства за сумата в общ размер от 369,22 лева, от които 297,06 лв. главница и
72,16 лв. лихва.
Искът на П.Й.П., с който
се претендира обезщетение за вреди по отменен по съответния ред
незаконосъобразен акт – АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от ст. инспектор
«Данъчни приходи» в отдел «МД и ТБО» при Община Шумен, е допустим като предявен
от лице, имащо правен интерес от воденето на настоящото производство, а
ответникът – Община Шумен е активно легитимиран по него.
При разгледжането му по
същество съдът приема следното:
В производството по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат искове на граждани и юридически лица срещу общините
за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод
административна дейност. Целта на закона е да защити лицата от недобросъвестно
и незаконосъобразно осъществяване на правомощия на служители и органи на
Общинската администрация, когато от това са произтекли вреди. За да възникне
правото на обезщетение за вреди и за да се ангажира имуществената отговорност
на ответника по чл.205 от АПК, е необходимо кумулативното осъществяване на следните
предпоставки на фактическия състав: незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред; нанесена вреда на физическо или юридическо лице; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите
вреди.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като
разпоредбата на чл.144 от с.к. гласи, че за неуредените в дял ІІ от АПК
въпроси, се прилагат правилата на ГПК. В случая е приложима разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. Това основно правило за
разпределение тежестта на доказване означава, че всяка страна е длъжна да
докаже тези юридически факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе
си правни последици. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже
наличието на кумулативно предвидените предпоставки, обуславящи отговорността на
ответната страна, както и размерът на претендираните вреди. От приложените
писмени доказателства е видно, че при изпълнение на административна дейност административен
орган от община Шумен е издал незаконен акт – АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г.
Спорен е въпросът дали ищецът е претърпял вреди и дали същите са пряка и
непосредствена последица от този акт. Във всички случаи наличието на вреда е
част от предмета на доказване и наличието на вреди, само защото АУЗ е изпълен –
като установените с него задължения са били предмет на изпълнително
производство при ЧСИ, не се счита за безспорно установен факт. Липсва законова
презумпция, че вредоносният резултат настъпва с издаването, респективно
изпълнение на незаконосъбразния акт. Доколкото настъпването на този резултат е
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е с
пълно и главно доказване да установи по делото, че в резултат на отменения акт
е настъпил твърденият вредоносен резултат.
Събраните по делото
доказателства безспорно установяват наличие на
първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на
ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен административен акт. Налице
е АУЗ, издаден от орган по приходите при община Шумен, отменен в частта досежно
установени задължения за данък върху превозните средства за сумата в общ размер
от 369,22 лева, от които 297,06 лв. главница и 72,16 лв. лихва с влязло в сила
решение № 2/11.01.2019г. по АД № 237/2018г. на ШАдмС.
Претенцията на ищеца е за
претърпени имуществени вреди в размер на размер на 857,34 лева, съставляващи:
1. Неоснователно получени от Община Шумен чрез ЧСИ суми за данък ПС, главница,
мораторни лихви към 22.03.2018г. лихви от момента на образуване на
изпълнителното дело до запорното съобщение в размер на 436,92 лева; 2. Такса
към ЧСИ в размер на 392,92 лева; 3. Такси, начислени му от ОББ за обслужване на
запор и превод към ЧСИ в размер на 22,50 лева и от ЦКБ в размер на 5,00 лева
или общо 27,50 лева, както и за
причинени неимуществени вреди в размер 510 лева за уронване на престижа
на оспорващия в службата с налагането на запор върху трудовото му възнаграждение
и пред обслужващите го банки с налагането на запор върху сметките му.
Съдът намира за
неоснователна претенцията на ищеца за репариране на имуществени вреди в размер
на 436,92 лева, представляващи неоснователно получени от Община Шумен суми за
данък въру превозните средства и лихви върху тази сума. От приложените по
делото доказателства съдът приема, че действително П.Й.П. е заплатил в пълен
размер сумата от 738,49 лева, посочена в АУЗ, а съгласно Решение №
2/11.01.2019г. по АД № 237/2018г. на ШАдмС, въпросният АУЗ е отменен в частта,
с която П.Й.П. е задължен да заплати данък върху превозните средства в размер
на 369,22 лева общо сума за внасяне (в това число главница в размер на
297,06лв. и лихви в размер на 72,16лв.). Доколкото се касае за неоснователно
събрана сума за данъци и лихви върху тях, същата не съставлява имуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. По отношение на тези вреди е
неприложим ЗОДОВ, тъй като в друг специален закон е предвиден ред за
обезщетение. Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК). Според чл.128, ал.1, пр.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за
данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата
по прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за
данъци е разписана в разпоредбата на чл.129 от ДОПК и същата е изцяло приложима
по отношение на недължимо събраните суми по АУЗ в отменената му част. В случая
видно е, че след влизане в сила на съдебното решение, с Протокол №94-00-3511-003-001/21.10.2019г.
на гл.инспектор «Данъчни приходи» в отдел «МДТБО» в община Шумен е извършена
корекция на задължения, установени с АУЗ, в резултат на което по партидата на
лицето е налице сума в размер на 436,84 лева, подлежаща на прихващане или
възстановяване по реда на ДОПК, като по делото липсват данни за искане за
възстановяване на сумите. Следва да се посочи, че постановените в
производството по чл.129 от ДОПК актове подлежат на оспорване, включително и
пред съд в производство, различно от настоящото. Въз основа на изложеното и
предвид наличието на друг специален ред за възстановяване на недължимо събрани
суми за данъци, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца ответната
страна да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 436,92 лева, представляващи неоснователно получени от Община
Шумен суми за данък върху превозните средства и лихви върху тази сума.
С исковата молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 392,92 лева,
представляващи заплатени такси към ЧСИ по изпълнително дело, образувано за
събиране на сумите по АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г. От доказателствата по
делото се установява, че въз основа на молба вх.№ 10828/23.03.2018г.,
депозирана от община Шумен пред ЧСИ Д.З., е образувано изпълнително дело №
2018870400323 за събиране на задълженията, установени в посочения АУЗ. Съгласно
Удостоверение изх. № 15034/04.07.2018г. (л.77 от делото), платените такси по
ТТР към ЗЧСИ са в общ размер на 393,72 лева и същите се разпределят, както
следва:
· такса по т.1 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 24,00лв.;
· такса по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 24,00лв.;
· такса по т.2 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 60,00лв.;
· такса по т.2 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 60,00лв.;
· такса по т.9 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 72,00лв.;
· такса по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 24,00лв.;
· такса по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 24,00лв.;
· такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 104,92лв.
Претенцията на ищеца е
аргументирана с твърдението, че Община Шумен незаконосъобразно е парафирала, че
АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г. е влязъл в законна сила на 09.02.2018г. и е
използвала този акт и в периода 09.02.2018г. - 24.04.2018г. като е завела
изпълнително дело № 20188760400323 при ЧСИ Д.З.. Съдът намира, че така
лансираната теза е неоснователна. Както се посочи по-горе по силата на чл.4,
ал.1 от ЗМДТ събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно
нормата на чл.209, ал., т.3 от ДОПК, наименована «Изпълнителни основания»,
изрично е предвидено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на
актовете по чл.107 от ДОПК (какъвто е и процесният АУЗ №
АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от ст.инспектор в отдел «МД и ТБО» при община
Шумен), независимо дали са обжалвани. Т.е. с тази разпоредба е предвидена
предварителна изпълняемост на въпросните актове, от което следва, че връчването
на акта на задълженото лице, включително и влизането в сила на акта, не
представлява законоустановена предпоставка за пристъпване към принудителното
изпълнение на акта. Така разписаното в чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК представлява
изключението, установено със закон, в съответствие с нормата на чл.165 от ДОПК,
съгласно която събирането на държавните и общинските вземания се извършва въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане,
освен ако в закон е установено друго. С оглед изложеното АУЗ съставлява годно
изпълнително основание за образуване на изпълнително производство.
По твърденията на ищеца
за наличие на незаконосъобразни действия от страна на служители при община
Шумен, изразяващи се нередовности при връчването на АУЗ, с което са го лишили
от правото да изрази становище пред орган по приходите за основателността на
установените задължения, както и да плати доброволно дължимите задължения,
съдът намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че е без правно
значение обстоятелството дали надлежно по предвидения в ДОПК ред е съобщен АУЗ
на ищеца и дали същият е влязъл в сила. Следва да се има предвид и факта, че
става въпрос за неплатено в срок задължение на лицето за данък върху превозните
средства за притежаван от него лек автомобил «Ауди 80» с рег.№ Н8418АН за
периода 2011г. – 2015г., което задължение е съществуващо и извън процесния АУЗ
№ АУЗД002398/08.02.2016г., който само го установява във връзка с констатацията
за неплащането му в срок. Последно посоченото е с оглед спецификата на акта, с
който е установено въпросното публично общинско вземане, поради която именно
специфика законодателят му е придал предварителна изпълняемост, необвързана с
връчването на АУЗ и влизането му в сила. В този смисъл за преценката за
наличието на годно изпълнително основание е без значение редовността на
връчването на АУЗ, като е без значение и законосъобразността на преценката дали
АУЗ е влязъл в сила. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице
неоснователно действие или бездействие на длъжностно лице от Община Шумен при
или по повод изпълнение на административна дейност във връзка с образуваното
изпълнително дело пред ЧСИ Д.З. в сочения от ищеца аспект.
Относно размера на платените
такси, респективно претендираните имуществени вреди, произтичащи от АУЗ в
отменената му част, следва да се отбележи следното:
От
приложеното Удостоверение изх. № 15034/04.07.2018г. на ЧСИ е видно, че са
заплатени такси в размер на 393,72 лева, от които пропорционална такса е само
тази по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 104,92 лева, а останалите такси са
обикновени, т.е. същите се заплащат без значение какъв е материалният интерес.
Доколкото АУЗ е отменен само в частта му, с която П.П. е задължен да заплати
данък върху превозните средства в общ размер на 369,22 лева, а в останалата му
част, с която ищецът е задължен да заплати данък върху превозните средства в
общ размер на 369,27 лева е влязъл в сила и предвид допуснатото от закона
предварително изпълнение на този вид актове, съдът намира, че платените такси
към ЧСИ не съставляват пряка и непосредствена последица от отменен акт. С други
думи казано, ищецът би заплатил същият размер такси по т.1, т.2, т.5 и т.9 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнителното дело, независимо
дали същото е образувано за събиране на дължимата от него сума в размер на
369,27 лева или на неоснователно претендираната от община Шумен в целия размер,
посочен в АУЗ. Границите на отговорността по ЗОДОВ се разпростират до вредите,
които са «пряка и непосредствена последица от увреждането». Съдебната практика
определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под «преки вреди» се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането
- издаването на порочен административен акт. В случая не се установява, че
заплатените от ищеца суми по изпълнителното производство в размер на 288,80
лева са следствие от отменен АУЗ. По
изложените съображения съдът намира, че претендираните вреди от 288,80 лева
(представляваща разликата между целия размер на платените такси по ТТР на ЧСИ –
393,72 лева и заплатената такса по т.26 от ТТР в размер на 104,92 лева), не са
в причинно следствена връзка с АУЗ в отменената му част, поради което приема за
неоснователна исковата претенция в тази ѝ част.
Съдът намира за основателна и
доказана претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 52,46 лева,
представляващи половината от заплатената от ищеца сума за такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ. Посочената такса е пропорционална и се определя съобразно размера на
паричното вземане. Видно от удостоверението на ЧСИ от заплатените такси по
изпълнителното дело, таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 104,92 лева.
Доколкото същата е определена и събрана въз основа на посоченото в АУЗ
№АУЗД002398/08.02.2016г. вземане в общ размер на 738,49 лева, а съгласно
съдебното решение по АД № 237/2018г. на ШАдмС, въпросният АУЗ е отменен в
частта, с която П.П. е задължен да заплати данък върху превозните средства в
размер на 369,22 лева общо сума за внасяне, съдът приема, че заплащайки такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху цялата сума, в това число и върху сумата, която е
отменена със съдебното решение, шщецът е претърпял имуществени вреди, за които
следва да бъда обезщетен. Вредите в размер на 52,46 лева са в причинно
следствена връзка от издадения и впоследствие отменен като незаконосъобразен
административен акт. Вредните последици са неизбежно следствие от
незаконосъобразния административен акт и подлежат на репариране, поради което
съдът намира, че исковата претенция за сумата от 52,46 лева се явява
основателна и доказана.
Като неоснователна и недоказана се
преценява исковата молба в частта, с която се претендира заплащане на
имуществени вреди, произтичащи от отменен акт и представляващи заплатени такси,
начислени на ищеца от ОББ за обслужване на запор и превод към ЧСИ в размер на
22,50 лева и от ЦКБ в размер на 5,00 лева или общо 27,50 лева. Съгласно приложимата
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. С определение от 14.10.2019г.,
препис от което е връчено на страната на 25.10.2019г., както и с протоколно
определение от 20.11.2019г. съдът е указал на ищеца доказателствената тежест,
която носи - да докаже наличието на кумулативно предвидените предпоставки,
обуславящи отговорността на ответната страна, както и размерът на претендираните
вреди. Въпреки дадените указания П.П. не е ангажирал доказателства, че
платените от него такси в общ размер на 27,50 лева, начислени му от ОББ за
обслужване на запор и превод към ЧСИ и от ЦКБ, произтичат от незаконосъобразния
АУЗ. Предвид данните за надлежно образувано изпълнително производство, както и
за дължими и неплатени до тогава вземания за данък върху превозните средства,
недоказано по делото остана наличието на причинно – следствена връзка между АУЗ
в отменената му част и претендираните вреди, произтичащи от таксите, платени на
търговските банки за обслужване на запор. Както се посочи по-горе, наличието на
годно изпълнително основание, както и подлежаща на събиране сума в размер на
369,27 лева, съобразно АУЗ в частта, която не е отменена със съдебното решение,
са предпоставка за заплащане на такси по образуваното изпълнително
производство, а ищецът не доказа какъв е размерът на претендираните вреди в
резултат на отменен акт.
По отношение на претендираните неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са
вреди с морален характер, такива свързани с изтърпяването на физически болки и
душевни страдания, последните включващи и такива изтърпяни в случаи на уронено
име, реноме и т.н., като за тях също е от значение да са в пряка и непосредствена
връзка с незаконосъобрания акт или действие. Няма скала или метод за измерване
на неимуществените вреди, поради което за тях законодателят е определил, че се
присъждат по справедливост, но тогава, когато бъдат доказани и установени с
допустимите по закон доказателствени средства. Ищецът твърди, че с налагането
на запор върху трудовото възнаграждение е уронен престижът му пред работодателя
и пред обслужващите банки с налагане на запор върху сметките му, с оглед на
което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 510 лева. Вредите
от неимуществен характер на общо основание подлежат на доказване със съответно
допустимите доказателствени средства, каквото установяване в настоящото
производство не е осъществено, а единствено твърденията за наличието на такива
не са достатъчни да обосноват тяхното репариране. Наред с това, П.Й.П. е имал
задължение за плащане на данък върху превозните средства за притежавания от
него лек автомобил, което същият не е изпълнил. Наличието на неплатено публично
задължение е предпоставка за неговото принудително събиране. Отговорността на общината
за вреди може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Една от кумулативно предвидените предпоставки
е вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая не се доказва връзка между
отменения акт и претендираните от ищеца вреди, поради което искът за заплащане
на неимуществени вреди в размер на 510 лева се явява неоснователен.
Процесният случай може да
се разглежда и при хипотезата на съпричинителство по чл.5 от ЗОДОВ. Лекият
автомобил е деклариран в Община Шумен с декларация вх. №
**********/05.06.2007г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и за него е дължим данък от
ищеца в качеството му на съсобственик на превозното средство още от годината на
деклариране. Общоизвестни са сроковете и способите за заплащане на местни
данъци и такси, тъй като същите са нормативно предвидени в ЗМДТ. С неплащането
на задълженията в срок за периода 2011г. – 2015г., ищецът е предизвикал
издаването на АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г. от органа по приходите в Община
Шумен, поради което съдът счита, че на същия не се дължи обезщетение.
При тези
изводи, исковата претенция за вреди, настъпили в резултат на АУЗ
№АУЗД002398/08.02.2016г., отменен в частта, с която П.П. е задължен да заплати
данък върху превозните средства в размер на 369,22 лева общо сума за внасяне, следва
да бъде уважена до размера на претендираната сума от 52,46 лева, представляващи
половината от заплатената от ищеца сума за такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 104,92 лева. В останалата част следва да се отвърли като
неоснователна.
В обобщение
на гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че следва да осъди
Община Шумен да заплати на П.Й.П. сумата от 52,46 лева, представляваща парично
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на АУЗ №АУЗД002398/08.02.2016г.,
отменен в частта, с която П.П. е задължен да заплати данък върху превозните
средства в размер на 369,22 лева общо сума за внасяне, с влязло в сила съдебно
решение № 2/11.01.2019г. по АД № 237/2018г. на ШАдмС и да отхвърли като неоснователен
иска на П.Й.П. за имуществени и неимуществени вреди над 52,46 лева до пълния
претендиран размер от 1367,34 лева (в това число 857,34 лева за имуществени
вреди и 510 лева за неимуществени вреди).
Предвид
изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лева,
представляващи заплатена държавна такса, е основателна и следва да бъде
уважена, като в тежест на ответната страна се присъдят сторените разноски.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на П.Й.П. с ЕГН ********** *** сумата от 52,46
лева (петдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
парично обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на АУЗ
№АУЗД002398/08.02.2016г., отменен в частта, с която П.Й.П. е задължен да
заплати данък върху превозните средства в размер на 369,22 лева, с влязло в
сила решение № 2/11.01.2019г. по АД № 237/2018г. на ШАдмС.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от П.Й.П. с ЕГН ********** *** за сумата над 52,46 лева до пълния претендиран размер от 1367,34 лева.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на П.Й.П. с ЕГН ********** *** сумата от 10
(десет) лева, разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: