ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. Плевен, 16 февруари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – седми състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
изслуша
докладваното от съдията Николаев адм. дело № 72/2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административно -процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.27в, ал.4 от НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията и
реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба №3).
Делото е образувано по жалба на К.Г.И., ЕГН **********,***,
срещу писмо изх.№ 02-6500/6197 от 11.01.2022 г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.
Сочи, че е земеделски стопанин с УРН 246698, като е
кандидатствал за участие в схемата за обвързано подпомагане за млечни крави по
смисъла на Наредба №3. Спазвайки срока по чл.27в, ал.4 от същата наредба, на
12.10.2021 г. е посетил ОДЗ Плевен, като е подал заявление. При това подаване е
било ограничено личното контактуване със служителите на работните им места.
Изчаквал е във фоайето, където служител е вземал документите, влизал е при експертите,
които са ги обработвали, и е излизал с копията. Представил е декларация по
смисъла на чл.27в, ал.3 от Наредба №3, както и документи, доказващи
реализацията на сурово краве мляко по отношение на три животновъдни обекта,
които стопанисва – три приемно-предавателни протокола, които индивидуализира. Всички
документи са били сложени в найлонов джоб, които е предал на обслужващия
служител. Най-вероятно при прегледа на същите, както и при последващото им
обработване е допуснат пропуск, като два от тези приемно –предавателни протокола
не са били взети предвид.
Поради установения пропуск, е подал молба за промяна
на заявлението за подпомагане, като счита, че право на това му дава чл.11, ал.1
от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания /Наредба №5/. В отговор на искането му за
допълване на заявление му е изпратено процесното писмо. Счита, че същото подлежи
на обжалване по съдебен ред, доколкото засяга негови права и интереси. Счита
същото за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон,
доколкото Наредба №5 е приложима и по процесната мярка – чл.1, т.6 от същата.
Сочи съдебна практика, че подаването на допълнително заявление е нормативно
призната възможност. Алтернативно твърди нищожност, доколкото зам.изп.директор
на ДФЗ не е компетентен, като съгласно чл.10б, ал.1 от Наредба №5 компетентен е
изпълнителният директор на ДФЗ. В същия смисъл е и чл.10, т.7 от Устройствения
правилник на ДФЗ.
Алтернативно счита, че е приложим чл.256, ал.2 АПК. Не
е извършено фактическо действие по чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, която проверка
да се отрази в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1,
т.1 по заявленията за подпомагане. В същия смисъл е и чл.10а, ал.1 от Наредба
№5. Моли да се отмени като незаконосъобразно, алтернативно да се прогласи за
нищожно писмото. Моли да се присъдят разноски.
Към жалбата е приобщен документ за платена държавна
такса /л.8/.
С разпореждане № 373/26.01.2022 г. /л.10/ е уведомен
ответникът, изискана е административната преписка.
От ответника е постъпил отговор на жалбата, наименуван
становище, чрез юрк.Х. /л.л.14-15/. В същия се сочи, че жалбата срещу писмо изх.№
02-6500/6197 от 11.01.2022 г. е недопустима, алтернативно неоснователна. Излага
подробни съображения защо същото писмо не е административен акт. По отношение на
неоснователността сочи, че съгласно чл.27в, ал.4 от Наредба №3, срокът за
подаване на заявления е от 5 до 31 октомври на съответната година, като за 2021
г. е бил от 5 октомври до 01 ноември. Кандидатът е положил подпис в
заявлението, с което приема съответните изисквания по схемите и мерките, по
които кандидатства, както и потвърждава верността на данните, които са
представени. Подал е заявлението на 12.10.2021 г., и е имал е възможност до
края на срока - 01.11.2021 г., да представи останалите документи, които не е
представил. Не се е възползвал от възможността да подаде документи по
електронен път.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
По отношение на допустимостта на настоящето
производство, за писмото няма данни кога е получено, но доколкото е издадено на
11.01.2022 г., а жалбата е подадена на 25.01.2022 г., видно от документа на
л.9, същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 197
вр. чл.
27, ал. 2, т.6 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
От фактическа страна се установява следното:
И. е подал общо заявление за подпомагане през 2021 г.
/л.л.63-77/. Същият е подал и заявление за подпомагане по схемите за обвързано
с производството подпомагане за животни /л.л.78-87/, от 12.10.2021 г., в което с
полага не на подпис е посочено, че се прилага един приемо-предавателен протокол
за изкупуване на сурово краве мляко, като същият е и приложен /л.81/.
И. е подал жалба–искане в ДФЗ Плевен с вх.№ 02-6500/6197
от 30.12.2021 г. /л.л.23-25/, в която излага същите факти относно подаването на
заявлението от 12.10.2021 г., които са изложени и в жалбата до съда, като
представя още два приемно-предавателни протокола за предадено сурово краве
мляко, както и вече подадения /л.л.26-28/, и иска всички да се вземат предвид,
и да се отпусне по-висока по размер субсидия. Прилага и справки за
животновъдните си обекти и за животните в тях /л.л.30-36/.
Подадената жалба–искане е изпратена на ДФЗ София с придружително
писмо /л.37/, становище в докладна записка /л.38/, и подадената от лицето
декларация по чл.27в от Наредба №3 /л.л.39-32/, в която е посочен само един
приемо-предавателен протокол, който е и приложен.
За пълнота съдът отбелязва, че И. е подал и последващо
заявление-допълнително /л.л.59-61/ от 11.01.2022 г., в което отново навежда
доводите, изложени в настоящата жалбата и предходната до ДФЗ.
С процесното писмо /л.62/, във връзка с жалбата–искане
от 30.12.2021 г. е отказано приемането на документи, неподадени в срока, като е
посочено, че съгласно чл.27в, ал.4 от Наредба №3, няма нормативно основание за
прием на документи след срока, посочен в разпоредбата, като същият е бил от 05
октомври до 01 ноември 2021 г. Посочено е, че с полагането на подпис върху
документите, посочени в чл.27в, кандидатът се идентифицира, приема съответните
изисквания по схемите и мерките, по които кандидатства, и потвърждава верността
на данните, които са представени.
По делото са приобщени също:
Заповед №ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор
на ДФЗ /л.л.20-22/, с която на подписалата писмото П.С.– заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, е делегирано да издава и подписва уведомления, адресирани до
кандидатите за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания във връзка
с липса на валидно подадено заявление за подпомагане поради пропуски в
попълване на заявлението за регистрация или документи, предвидени в приложимите
нормативни актове за прилагането на схемите и мерките за директни плащания /т.9
от заповедта/. Приобщено е и решението на Управителния съвет на ДФЗ, с което
подписалият заповедта Борис Михайлов е избран за изпълнителен директор на ДФЗ
/л.17/, както и решение на УС на ДФЗ, с което П.С.е избрана за заместник
изпълнителен директор на ДФЗ /л.л.18-19/.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане. Съдът отбелязва, че съгласно чл.199 от АПК жалбата следва да се
разгледа в закрито заседание.
Административен
съд Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за неоснователна.
Органът, оторизиран да прилага мерките и схемите,
включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред
с останалите функции, в съответствие с чл. 11,
ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за акредитация
от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна
агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на
основание чл.
2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Видно от приложената заповед за
делегиране на л.л.20-22 от делото, изпълнителният директор Борис Михайлов е
делегирал на заместник-изпълнителния директор П.С./подписала писмото/ право да издава
и подписва уведомления, адресирани до кандидатите за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания във връзка с липса на валидно подадено заявление
за подпомагане поради пропуски в попълване на заявлението за регистрация или
документи, предвидени в приложимите нормативни актове за прилагането на схемите
и мерките за директни плащания /т.9 от заповедта/. Следователно писмото е
издадено от компетентен орган, въз основа на оправомощаване, извършено въз
основа на закона, в кръга на неговите правомощия. По тази причина са
неоснователни твърденията за нищожност на писмото поради липса на
компетентност.
Въпреки
недобрия изказ на процесното писмо, е ясна волята на административния орган – заместник
изпълнителния директор на ДФЗ, да откаже да разгледа по същество допълнителното
заявление на И. с представените още два приемо-предавателни протокола за
предадено сурово краве мляко. С оглед на този факт в случая е налице изричен
отказ да се разгледа по същество направено допълнително искане за издаване на
административен акт. Със жалбата-искане се иска издаване на УП, при което да се
съобразят не само вече подаденият, но и двата тепърва подадени
приемо-предавателни протокола за предадено сурово краве мляко. Във връзка с
това съдът отбелязва, че липсват доказателства за твърденията в жалбата, че
всички три приемо-предавателни протокола за предадено сурово краве мляко са
били представени на служителите на 12.10.2021 г. И. се е подписал на
декларация, че представя само един такъв протокол, с оглед на което твърденията
му са опровергани от самия него с оглед на поставения подпис.
Спорният
въпрос по делото е длъжен ли е органът да разгледа по същество допълнително
искане, подадено след срока по чл.27в, ал.4 от Наредба №3.
Съгласно
чл.27в, ал.1 от Наредба №3, кандидатите по схемите по чл. 19,
19а,
20,
21,
23
и 24
удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент
мляко или реализираните на пазара животни, като към документите по чл.
27а, ал. 1 и чл.
27б, ал. 1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден
от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. В случая не е спорно, че със заявлението
от 12.10.2021 г. И. е представил само един приемо-предавателен протокол за
предадено суров краве мляко, като това е посочено в описа. Съгласно чл.27в,
ал.4 от Наредба №3, документите, декларациите и описът по ал. 1 се подават
лично или чрез упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице в периода от
5 до 31 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция
на ДФЗ – РА по постоянен адрес на кандидата – физическо лице, или адрес на
управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец. Едва след
изтичането на този срок, на 30.12.2021 г., И. е представил още два приемо-предавателни
протокола за предадено сурово краве мляко.
Срокът
по чл.27в, ал.4 от наредба №3 е преклузивен. С изтичането му се погасява
правото на лицето да представи необходимите документи по ал.1, респективно да
кандидатства с тях за субсидия по съответната схема/мярка.
Не са основателни
твърденията, че е приложима разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №5. Същата
касае срок за подаване на общо заявление за подпомагане, като съгласно чл.4,
ал.1 от Наредба №5, тези заявления се подават през периода от 1 март до 15 май
на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е
неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в
първия следващ работен ден. Съгласно чл.11, ал.1 от Наредба №5, в срок до 31
май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в заявленията и в
приложените документи, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, както
и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки. Когато 31
май е неприсъствен ден, срокът за промени в заявленията изтича в първия следващ
работен ден. В чл.27в, ал.4 от Наредба №3 е посочен като приложим друг срок за
подаване на заявления за подпомагане, който е от 5 до 31 октомври в годината на
кандидатстване. Този срок е специален, и не следва да се съобразява срокът по
чл.4, ал.1 от Наредба №5. В Наредба №3 не е налице възможност да се правят
промени в заявленията и в приложените документи след изтичане на срока. Но дори
да се приеме, че Наредба №5 се прилага съответно /което според настоящия съд не
е така/, двуседмичния срок за промени в заявленията и в приложените документи е
изтекъл, доколкото заявлението за промени с нови документи е подадено едва на
30.12.2021 г. – почти два месеца след края на срока.
В случая не е приложим и чл.256,
ал.2 АПК, доколкото въпреки лошия изказ на писмото е ясна волята на органа да
не разгледа по същество подаденото допълнително заявление, наименувано
жалба-искане.
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК,
административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и
за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт: т.6 наличие на други специални
изисквания, установени със закон. В случая под закон следва да се разбира всеки
нормативен акт, който е приложим – в случая по отношение на едно специално
производство. Разпоредбата на чл.27в, ал.4 от Наредба №3 обвързва допустимостта
на искането с подаването му в определен срок, който в случая не е спазен.
Подаването извън срока води до липса на предпоставка за произнасяне по същество
от страна на органа.
По
изложените съображения оспореният акт се явява постановен при спазване на
материалния закон и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Въпреки
благоприятния за ответника изход на делото разноски не могат да му бъдат присъдени,
доколкото такива не са поискани.
Воден
от горните мотиви, Административен съд-Плевен, седми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.И., ЕГН **********,***, срещу писмо
изх.№ 02-6500/6197 от 11.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд чрез настоящия съд в 7-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ:
/П/