№ 8604
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110104369
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника С. Р. Д. и с АТ. ВЛ. Д. – починал, оставил наследници по закон ответниците
С. Р. Д., Д. АТ. Д. и ВЛ. АТ. Д., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за периода май 2019 г. – април 2020 г. на потребителите топлинна енергия, като купувачите
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че
потребителите не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че са
изпаднали в забава. Ето защо претендира следните суми: 1499,31 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 305280,
41,83 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода декември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
28.1.2022 г. до погасяване на задълженията, 280,97 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 13.1.2022 г. и 9,32 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 30.1.2019 г. – 13.1.2022 г. От С. Р. Д. претендира 4/6 от сумите, а
от Д. АТ. Д. и ВЛ. АТ. Д. – по 1/6. Претендира разноски.
1
Ответниците С. Р. Д. и ВЛ. АТ. Д. оспорват в процесния период в имота да е доставено
количество топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорват да са изпаднали в
забава. Молият съда да отхвърли исковете в оспорената част.
Ответникът Д. АТ. Д. не е подал отговор на исковата молба, не взема становище по
допустимостта и основателността на исковете.
Третото лице помагач на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения от Столична община договор за продажба на
държавен недвижим имот се установява, че през 1987г. С. Р. Д. и АТ. ВЛ. Д. са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като предвид
липсата на възражения в тази връзка, съдът намира, че имотът е придобит по време на
брака в режим на съпружеска имуществена общност. Установява се от служебно
изготвената справка в НБД „Население“, че С. Р. Д. и АТ. ВЛ. Д. са разведени от
21.5.2013 г., както и че АТ. ВЛ. Д. е починал на 20.10.2020 г. – след края на процесния
период. С прекратяването на брака през 2013 г. е прекратена и съпружеската
имуществена общност /чл. 27, ал. 1 вр. чл. 44, т. 3 СК/, като дяловете на съпрузите са
равни /предвид презумпцията на чл. 28 СК/. Не се твърди и установява наличие на
разпоредителни сделки, поради което и съдът намира, че в процесния период С. Р. Д. и АТ.
ВЛ. Д. са били собственици на процесния имот при равни дялове. Съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, поради което и всеки от съсобствениците С. Р. Д. и АТ. ВЛ. Д.
отговаря за съответна на притежаваната част от задълженията за доставена в имота
топлинна енергия. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между ищеца, от една страна, и С. Р. Д. и АТ. ВЛ. Д., от друга,
2
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в
имота на потребителите топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на исковете по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на потребителите е от значение
единствено към доказването на размера на исковете.
От представените изравнителна сметка и документ за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, подписан от потребител или от лице, подсигурило достъп, се
установява, че в процесния период на потребителите е доставена топлинна енергия за
отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, чието количество е било измерено коректно и чиято цена възлиза
на 540,72 лева без ДДС и 648,86 лева с ДДС. Съдът кредитира именно посочената в
изравнителната сметка цена, тъй като тя отразява данните от документите за отчет,
респ. от нея се установява точната цена на реално доставеното в имота количество
топлинна енергия, след извършена корекция. От тази сума всеки от потребителите С. Р.
Д. и АТ. ВЛ. Д. дължи половината – по 324,43 лева. АТ. ВЛ. Д. е починал, като е оставил
наследници по закон двете си деца - ответниците Д. АТ. Д. и ВЛ. АТ. Д., които
наследяват процесното задължение на баща си при равни дялове /чл. 5, ал. 1 ЗН/. С. Р.
Д. не наследник на посоченото лице, тъй като бракът е прекратен с развод преди
смъртта на посоченото лице и С. Р. Д. не се явява преживял съпруг. Следователно С. Р.
Д. дължи 324,43 лева, а всеки от останалите двама ответници – по 162,22 лева. Погасяване
не се твърди и установява, поради което исковете следва да бъдат уважени за целия
предявен период и за посочените суми,. А за разликите до пълните предявени размери –
отхвърлени.
Частично основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
документи за отчет и изравнителните сметки третото лице помагач е извършило услугата,
като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на
ищеца дължимото възнаграждение в размер на 41,83 лева, от които С. Р. Д. дължи 20,92
лева, а всеки от останалите двама ответници – по 10,46 лева. Искът срещу С. Р. Д. следва да
бъде уважен до посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 27,88 лева –
3
отхвърлен. Исковете срещу останалите двама ответници, при съобразяване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6 ГПК, следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и
водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2020 г. е
настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителите изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Ето защо исковете за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват
неоснователни.
4
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват
разноски в размер на 110,85 лева, /като следва да се има предвид, че платената държавна
такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй като тези искове са изцяло
неоснователни, а таксата по исковете за цена на ТЕ и такса за ДР е намалена съобразно
отхвърлената част/. От тази сума ответникът С. Р. Д. дължи 55,43 лева, а всеки от
останалите двама ответници – по 27,71 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. Д. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 324,43 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 305280 и сумата 20,92
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода декември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 28.1.2022 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 55,43 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 999,56 лева, иска за такса за дялово разпределение
за разликата до пълния предявен размер от 27,88 както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите 187,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 13.1.2022 г. и
6,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.1.2019 г. –
13.1.2022 г.
ОСЪЖДА Д. АТ. Д. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 162,22 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 305280 и
сумата 6,97 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода декември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
28.1.2022 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 27,71
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 249,89 лева, както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумите 46,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. –
13.1.2022 г. и 1,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.1.2019 г.
– 13.1.2022 г.
5
ОСЪЖДА ВЛ. АТ. Д. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 162,22 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2019 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 305280 и
сумата 6,97 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода декември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
28.1.2022 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 27,71
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 249,89 лева, както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумите 46,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. –
13.1.2022 г. и 1,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.1.2019 г.
– 13.1.2022 г.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6