МОТИВИ по НОХД
№ 3169/2013 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.
РП – ПЛОВДИВ е
предала на съд В.М.В. *** по обвинение за извършено от него престъпление по чл.
210, ал. 1 т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно,
че на 22.06.2011 г. на главен път П. - К., в района на гара К., обл. П.,
повторно, в немаловажен случай – след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил у А.И.С. заблуждение и с това е причинил на „С.” ООД – с. Д.П., обл.
П. имотна вреда в размер на 52 507 лева, като причинената вреда е в големи
размери.
Прокурорът
поддържа обвинението с пространна пледоария в негова защита и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите обстоятелства
от около 6 години „лишаване от свобода”.
Подсъдимият В.
не се признава за виновен и дава подробни обяснения, с които отрича съзнанието
си, че е участвал в измама. Моли да бъде оправдан.
Защитникът му
адв. Д. възразява срещу фактическата и правна доказаност на вмененото
престъпление и също моли за оправдаването на подсъдимия.
Съдът, въз
основа на доказателствата, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
В.М.В. е роден
на *** ***, където и живее. Той е български гражданин със средно образование,
не е женен и не работи. Осъждан е много пъти, като е търпял различни по вид
наказания, включително и „лишаване от свобода”
Подсъдимият В.
е осъждан многократно за различни по вид престъпления, но „повторността” на
настоящото му деяние се определя от осъждането му по НОХД № 1503/2009 г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с което му е наложена ПРОБАЦИЯ от 6
месеца.
Подсъдимият
В.В. се познавал от отдавна със свидетеля С.С.. Последният имал регистрирано
дружество „СТАНДО КОМ” ЕООД. Двамата искали да осъществяват съвместен бизнес,
във връзка с което неформално се сдружили и по този повод С. дал на подсъдимия
В. пълномощно да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството
му, който документ бил нотариално заверен на 31.08.2010 г. от Л.Ц., Нотариус
при РС – В..
Независимо от
желанието на двамата фактически съдружници до реален бизнес не се е стигнало и
работата пропаднала.
През месец
ноември същата година С. и В. се срещнали случайно в гр. В. и тогава
подсъдимият се оплакал на С., че са му разбили колата и са му откраднали
чантата с документите, сред които са били печата на „СТАНДО КОМ” ЕООД и
пълномощното, издадено му за работа от името на това дружество.
След известно
време С. срещнал нотариус Л.Ц., споделил й какво се е случило и тя му
препоръчала да оттегли даденото на В.В. пълномощно.
На 18.01.2011
г. същият нотариус заверил оттеглянето на въпросното пълномощно (по делото
липсват доказателства за това оттегляне подсъдимият да е бил уведомен).
Подсъдимият
В.В. се познавал със свидетелите Т.М. и В.Г. ***. Също така бил приятел и със
свидетеля К.Н..
Подсъдимият
В.В. решил да извърши поредната в живота си измама като наеме строителна техника
под предлог, че ще осъществява с нея мащабна строителна дейност, а в
действителност с намерение да я присвои. Във връзка с това намерение той
установил, че „С.” ООД със собственик и управител А.И.С. отдава под наем такава
строителна техника, а базата на дружеството се намира в района на гр. Пловдив
срещу гара К., известна като комплекс „С.”.
На 21.06.2011
г. В. се свързал по телефона със свидетеля А.С. и му заявил, че чрез фирмата си
ще започне голямо строителство в гр. С-, в района на околовръстното шосе за гр.
П. и за тази цел му е необходимо да наеме багер и фадрома, с каквито машини „С.”
ООД разполагало. Свидетелят С. обяснил на подсъдимия, че е необходимо същият да
разполага с действаща фирма и двамата да се срещнат в офиса на
дружеството-наемодател, за да направят желаната уговорка.
Същият ден
подсъдимият В.В. се придвижил до базата на С., където му била показана строителната техника. Тогава
В. харесал багер и фадрома. Багерът бил марка „САТ *** L” /К./ жълт на
цвят. Кофата на този багер била износена и В. предявил претенция да бъде
сменена с по-нова. С. приел да стори това, като обяснил на подсъдимия, че
наемът за всяка една от машините е 8000 лева на месец. Тогава В.В. заявил на
С., че ще дойде на следващия ден, за да сключи с неговото дружество договор за
наемането на машините.
На следващия
ден – 22.06 същата година, подсъдимият и свидетелят К.Н. *** с автомобила на В.
и там се срещнали със свидетелите Т.М. и В.Г.. Четиримата се качили в
луксозната кола на В.Г. – джип „М.МL”. Оттам с
управлението на Г. всички пристигнали в базата на свидетеля А.С.. За разлика от
обичайното си неглижирано спортно облекло този път подсъдимият В. бил облечен
представително и делово. Докато останалите трима пиели кафе в района около
базата, В.В. се срещнал с А.С.. При тази среща подсъдимият обяснил за пореден
път на С. мнимите си намерения да извършва мащабно строителство в гр. С.
Представил му фирмените документи и издаденото пълномощно, като С. се свързал
със своя адвокат, а последният, след проверка, го уверил, че дружеството
упълномощител е редовно и действащо. В този разговор В. поискал от С. да наеме
на първо време само багера, и то за 15 дни. Последният се съгласил, а след това
бил сключен договор между „С.” ООД и „СТАНДО КОМ” ЕООД, по силата на който
багерът, харесан предния ден от В., се отдава под наем за 15 календарни дни
срещу сумата от 3900 лева, които В. платил на свидетеля. Освен това между
наемодателя и наемателя бил сключен приемо-предавателен протокол, по силата на
който наемателят приел наетата вещ в пълна изправност. В. не разполагал със
собствен транспорт, поради което поискал от С. самият той да осигури такъв до
гр. С. за транспортирането на наетия багер. С. се съгласил и определил цената
на тази услуга.
След това машината
била натоварена на специален камион, а на свидетеля И.С., шофьор във фирмата на
С., било възложено да я извози до гр. С. На свидетеля А.Д. пък, багерист в
същата фирма, било възложено да придружи С., за да разтовари при пристигането
самия багер.
Така С. и Д.
отпътували към С. с машината, а пред тях като водачи се движили подсъдимия и
тримата му сподвижници с М-а, управляван от Г.. Всички пристигнали в С. и се
придвижили по околовръстното шосе, посока гр. П.. След това, по поръчка на В.,
камионът с багера спрял на един участък, граничещ с шосето и представляващ
запусната поляна, по която имало разхвърляни множество строителни отпадъци. В.
обяснил, че именно на това място следва да бъде разтоварен багера, защото точно
там ще започне строителството на много голяма търговска сграда и по всяка
вероятност в следващите три години ще има работа за всички тях там. Според
заръката, Д. разтоварил машината от камиона без да извършва допълнителни
движения с нея по терена. Било докладвано на С. какво се случва и неговите
работници потеглили по обратния път.
Не след дълго
подсъдимият В.В. се свързал по телефона с А.С. и го попитал дали по същата
схема може да наеме и фадромата. Свидетелят му предложил да дойде в базата, за
да договорят фадромата и да подпишат документи, но В. поискал С. да подготви
договора, да го изпрати по шофьора, а той ще го подпише на място, ще го върне
на шофьора и нему ще предаде парите за наема. Поискал също С. да му изпрати
багерист за наетия вече багер. С. се съгласил.
Фадромата била
натоварена на камион, който потеглил за С-. В този момент обаче, в съзнанието
на свидетеля възникнали съмнения относно действителните намерения на В.. Ето
защо заръчал на свидетеля Ц.Д., служител при него, и на багериста А.Д., с една
кола да изпреварят по пътя фадромата, която се движела бавно, да отидат на
мястото, където преди това е бил разтоварен багера, за да проверят дали е там и
какво се случва на терена. Двамата свидетели се озовали на мястото, където бил
разтоварен багера, но той не бил там. Те установили, че единственото нещо,
което се е случило с тази машина е, да бъде натоварена на друг камион и
изнесена в неустановена посока – за всичко това свидетелствали следите от
машините по терена, по които тези двама специалисти в тази посока, направили
своята преценка.
В
действителност в един предходен момент неустановено лице се свързало със
свидетеля Б.С.В., който бил шофьор в транспортната фирма на свидетеля А.Д.М..
Непознатият поискал от В. да бъде транспортиран багер от ж.к. „М.” до гр. Б..
В. приел и след като отстранил технически проблем с камиона си, се озовал на
уреченото място, докъдето се придвижил с непознат за него мъж. Там свидетелят
видял багера на С., както констатирал, че след разтоварването му същият изобщо
не е местен. Машината била натоварена и под напътствията на непознатия,
откарана в транспортен гараж в гр. Б.. Непознатият обяснил, че на това място ще
има автосалон, където самия багер ще бъде изложен за продан.
Щом
констатирали липсата на багера, свидетелите Д. и Д. съобщили този факт на А.С..
От своя страна същият се свързал с В.В. с искане за обяснение. В. му отговорил,
че машината е закарана на секретен обект. Този отговор не задоволил С. и той
предупредил подсъдимия, че ще спре пътуването на фадромата към него и поискал
той да покаже багера на Д. и Д.. В. възразил, че има опасност по този начин да
му бъде отнет строителния обект и казал на С., че ще покаже багера само
отдалече, и то само на един от пратениците. След това В. завел свидетеля Д. в
посока на едно заградено място и от много голямо разстояние му посочил багер,
подобен на наетия. Свидетелят обаче, дори от това разстояние видял, че тази
машина е различна от тяхната, тъй като пневматичната бутилка на стрелата била
боядисана в друг цвят. Разделили се с В.. Д. се върнал при Д. и двамата решили
да направят проверка отблизо. По разни заобиколни улички стигнали в
непосредствена близост до мястото на показания багер и двамата общо
констатирали очевидното – че това е различна машина. Тръгнали към С. и по пътя
съобщили за установения факт на С.. С. направил опит да се свърже с подсъдимия,
но той не отговорил. Свидетелите и фадромата били прибрани в базата.
На следващия
ден между двамата била установена телефонна връзка и В., след като първоначално
заявил, че ще развали сделката, по-късно уверил С., че така или иначе наетият
багер ще работи, но предвиденият за целта багерист напуснал. Ето защо поискал
от С. да му изпрати свой багерист, на което последният се съгласил. Във връзка
с това в следващите дни в С. били изпратени отново Д. и Д., като по повод
предстоящата командировка на Д., на същият били дадени дневни пари. В С- се
срещнали с В. на мястото, където първоначално бил разтоварен багера и там
подсъдимият им обяснил, че когато Д. започне действителна работа с него, ще се
увери, че багерът е същия, но обектът е секретен и там се влиза само с пропуск.
Д. се прибрал
обратно в К., а В.В. отвел А.Д. в един хотел в покрайнините на С- на име
„Б.к.”. Настанил го там и му заявил, че на следващия ден започва работа.
На следващия
ден обаче, В. не отишъл да вземе Д. и той му се обадил по телефона. Подсъдимият
му отговорил, че е извън гр. С, но на следващия ден ще отиде да го вземе за
работа. На следващия ден В. отново не се явил при Д. и последвал нов разговор
между тях по инициатива на последния, на което първият отговорил, че ще отиде
след обяд да го вземе. След обяда подсъдимият отново не отишъл при Д.. В
пореден разговор подсъдимият за пореден път отложил нещата за следващия ден.
Това отново не се случило и свидетелят решил да се прибира. Въпреки това пак се
свързал с В., който му обяснил, че след половин час ще го вземе. Това пак не
станало и накрая А.Д. се прибрал в базата, докладвайки на С. какво се е
случило.
По време на
престоя на Д. в хотела С. също се свързвал с подсъдимия, който изразил
учудване, че Д. не е откаран да работи на обекта, но че сам той е в чужбина.
В нови
разговори В. казал на свидетеля да изпрати камион, който да прибере багера.
Това се случило, но на уреченото място липсвал както багера, така и В.. В
пореден разговор последният се оправдал, че камионът му бил закъсал и за това
уговорката не се осъществила. Казал, че лично ще докара багера в базата на С..
И това не се случило. Последвали нови разговори в които подсъдимият заявявал ту
че ще върне багера, ту че ще продължава наемането на същия и плащането на
наема.
След като
изтекъл договореният 15-дневен срок, а багерът не бил върнат, а В.В. не се
явил, за да плати за нов наем, и в крайна сметка спрял да отговаря на
повикванията на С., последният разбрал, че е измамен и започнал да го търси.
Потърсил го, както във В. на личния му адрес, така и по седалището на фирмата,
но това било безуспешно. С оглед на този резултат А.С. се оплакал от случилото
се в РУП – Х., което дало повод за настоящото наказателно производство.
Така описаната
фактическа обстановка се доказва при избирателно кредитиране на събраните
най-вече гласни доказателства. Видно е, че множество от тях са в остро
противоречие помежду си, а друга част от същите, без да са в подобно
противоречие, не са достатъчно ясни относно някои детайли от инкриминираните
събития.
Писмените
доказателства обаче, следва да бъдат кредитирани ан блок. Сред тях решаващо
значение имат наемният договор, сключен между подсъдимия В. и свидетеля А.С. за
наемането на багера – предмет на престъплението, приемо-предавателния протокол
от същата дата, между същите страни за същия предмет, пълномощното, което
свидетеля С.С. е дал на подс. В. да действа от името и за сметка на „СТАНДО
КОМ” ЕООД, както също така нотариално завереното оттегляне на въпросното
пълномощно.
Преди да
започне детайлен анализ на гласните доказателства, Съдът намира за необходимо
да встъпи в тази дейност със заявлението, че при наличните противоречия между
събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие при условията на
устност и непосредственост и тези, които са били събрани в хода на досъдебното
производство, и са били прочетени по съответния процесуален ред, а така
приобщени пред съда, Съдът дава доверие на прочетените гласни доказателства
пред непосредствено изслушаните във всички техни пунктове, където се откриват
противоречията. Това е така, защото с изключение на подсъдимия В., чиито
обяснения от досъдебното производство също бяха прочетени, а той отрече тяхната
вярност, всички свидетели, чиито показанията бяха приобщени заявиха категорично
и недвусмислено, че поддържат разказаното в досъдебното производство с
пояснението, че тогава са си спомняли по-добре. Това е житейски логично и Съдът
се доверява на пояснението им, защото се касае до сложни, като фактология и
хронология събития, а самите противоречия касаят именно това.
Съдът
кредитира частично обясненията на подсъдимия В. В., както тези дадени пред
съда, според упражненото от него право на това, така и тези, които е дал в
досъдебното производство, упражнявайки същото право, при това и в двата случая
в присъствието на защитник.
По делото са
установени с абсолютна категоричност, а са и безспорни няколко ключови факта:
·
че подсъдимият В.В. е имал пълномощно от С.С., което
известно време след издаването му е било оттеглено, но няма доказателства той
да е бил уведомен;
·
че е имал намерение да наеме багер и фадрома от свидетеля
А.С.;
·
че е встъпил в подобна уговорка с този свидетел и е наел
такъв багер, сключвайки с него договор, като е бил придружаван от свидетелите
Н., М. и Г.;
·
че чрез работници на С. и при целенасоченото водачество
на В. този багер е бил разтоварен на крайпътна зона, върху която нито са се
извършвали строителни работи, нито е имало белези за започване на такива;
·
че В. е поискал от С. веднага след доставката на багера
да наеме и фадрома, изпълнението на която поръчка е започнало от страна на С.;
·
че след доставката на багера същият е бил преместен в гр.
Б.;
·
Че подсъдимият, след изказаното съмнение от страна на С.,
във връзка с липсата на багера и в уверение на неговата наличност, е показал на
свидетелите Д. и Д. багер, който е различен от наетия;
·
че въпреки всичко В. е поискал от с., а С. му е изпратил
Д., който според твърденията на В. е трябвало да работи на самия багер;
·
че Д. е бил настанен на хотел и няколко дни ежедневно е
имало уговорки между него и В. за започване на работа, които така и не са се
осъществили;
·
че след това Д. се е прибрал, а С. е водил разговори с
подсъдимия, в които той е давал обяснения за ситуацията и
·
че след всичко и когато С. се е почувствал измамен, не е
могъл да намери нито по телефона, нито на известните му адреси В..
Във всички
части, а те са много малко както по брой и така и като качество на
информацията, където обясненията на подсъдимия В. кореспондират с горните
несъмнено установени факти, Съдът ги кредитира. Навсякъде другаде Съдът им
отказва каквото и да е доверие.
Според
лансираната от В.В. версия, свидетелят В.Г. го помолил за съдействие на
свидетеля Т.М. (Т.), като му го препоръчал и „гарантирал” за него. В. и Т., по
предложение на Т., решили да осъществяват строителен бизнес, като Т. нямал
фирма, а В. имал и от него се искало чрез тази фирма да наеме строителна
техника. От своя страна Т. щял да осигурява абсолютно всичко останало – обекти
за работа, работници, заплати и други разплащания и пр. Според подсъдимия за
неговата роля в този процес, той се договорил с Т. да получава 40 % от
печалбата. Твърди, че в тази насока помежду им бил сключен договор, който обаче
останал в М.. Заблуден от добрите намерения В. наел багера от С., предал го на
Т., а Т. забегнал с него. Подсъдимият останал излъган.
Разпитан пред
съда Т.М. отрича подобни уговорки, включително в проведената между него и
подсъдимия очна ставка. Заявява, че причината да придружи В. до базата на С., е
желанието му за разходка. Абсолютно идентична е и съдържащата се в показанията
на В.Г. позиция. Той пък твърди, че В. го е помолил да го закара от В. до П.,
за да си свърши работа, свързана с наемане на строителна техника. Също твърди,
че е приел да свърши тази услуга заради разходката.
Твърденията на
М. и Г., че са придружили В. до базата на С. от любов към автомобилните
разходки, е несериозно, но дори като им се откаже доверие, е невъзможно вместо този
факт Съдът да предложи друг, по-достоверен. Съдът в действителност не вярва на
тези заявления, но това по никакъв начин не изяснява техните роли в описаните
събития, още по-малко пък в посоката, която твърди самият подсъдим. Той е
изключително заинтересован, при изброените по-горе безспорни факти, да отрече
съзнанието си, че е извършил и че е участвал в измама. Но неговите обяснения в
това отношение са толкова дълбоко житейски нелогични, че и без да има преки
доказателства, които да ги опровергават, Съдът не може да им повярва. В тази
връзка трябва да се каже, че липсата на директно опровержение на едни твърдения
не води автоматично до доверие в тях – във всички случаи твърденията трябва да
са логични житейски възможни. Случаят не е такъв - няма как да се даде доверие
на човек, осъждан неведнъж за измами, който твърди, че е встъпил в съдружие с
дотогава непознато нему лице и е приел да участва в същото единствено чрез
формалното наемане на строителна техника, като без да върши каквото и да е
останало, ще получава 40 % от печалбата,
свързано с експлоатацията на тази техника.
Това е така
несериозно и направо абсурдно, то е толкова далеч от здравия разум на който и
да е човек, а В. прави впечатление с добрата си интелигентност, че никъде не
може да породи доверие. Все в тази връзка е неговото твърдение, че
предложението към него за участие в това съдружие произтичало от факта, че той
имал фирма, а М. не. Странно и дори комично е да се приеме подобно нещо. Ако
последният е разполагал с огромния ресурс да осъществява мащабно строителство с
голяма печалба чрез работа със строителна техника, последното нещо, от което се
е нуждаел е фирмата, представлявана от съвсем скромния В.. Отделно според
подсъдимия, Т. имал счетоводителка. Не е ясно какво точно е осчетоводявала тя,
след като се твърди че той нямал фирма.
В.В. твърди,
че не е знаел за оттегленото от С. пълномощно. Съдът приема да повярва на това
заявление, защото липсват доказателства за обратното. В тази връзка е и
отговорът и на Нотариус Л.Ц. на съдебното запитване. Обаче подсъдимият твърди,
че пълномощното и фирменият печат, които дълго време били у него, и с които
атрибути е действал при договарянето със С., му били отнети при взлом на
личната му кола едва след инкриминираните събития. Съобщава дори, че за
оттегленото пълномощно е научил едва в хода на досъдебното производство от
самия С..
Обратно на
това, в разпита си в досъдебното производство, показанията от който бяха
приобщени към доказателствата в съдебното следствие, С. твърди, че още през
ноември месец 2010 г. В. му съобщил за откраднатите пълномощно и печат и точно това му дало
основание да направи по-късно, през месец януари 2011 г. оттегляне на
пълномощното.
При съпоставка
на тези остро противоречащи си твърдения Съдът дава вяра на С., а не на В..
Първият няма никаква заинтересованост да лъже относно факта кога именно В. му е
съобщил за откраднатите атрибути. Обратно на това обаче, за самия В. е от
изключителна важност да внуши на съда че тези неща са му били откраднати чак
след престъпните събития, защото по този начин той желае да изключи
субективната си представа за извършената нередност. Точно за това и Съдът не му
вярва, приемайки че се касае до неуспешна защитна позиция.
Съдът се
доверява на показанията на свидетелите С., С., Д. и Д. относно заявените от тях
факти, касаещи поведението на В.В., като във всички случаи на противоречие
между тях и приобщените от досъдебното производство показания, предпочита
последните – те са по-ясни, хронологически, по-подробни и подредени. Всичко
това намира обяснение в сложността на пресъздаваните събития и в по-близкото
време до тях на досъдебното производство. Освен това навсякъде, където
показанията на С., Д. и Д. не кореспондират добре с тези на С. относно някои
хронологически детайли и събитийности, Съдът предпочита заявеното от С.,
защото, видно от приобщените му показания, те са изключително подробни,
изключително ясни и подредени, докато на останалите свидетели на места са
фрагментарни. Всъщност всеки от тях свидетелства за част от целите събития,
която му е станала лично достояние, но единствено А.С. е научил всички
подробности и ги е обобщил в един ясен и подреден разказ в досъдебното
производство.
Впрочем
неяснотите, възникнали между показанията на горните свидетели, съвсем не са
съществени. По абсолютно несъмнен начин същите доказват основното: че В. е наел
багера с намерение да наеме и фадрома, че багерът му е бил доставен, после е
изчезнал, че е давал неясни и уклончиви отговори за този факт, че се е опитал
да им представи един багер вместо действителния, и че няколко дни подред е
лъгал Д., който е престоявал в „Б.к.” че ще го наеме на работа, но това така и
не е станало.
Всичко
останало, разказано от въпросните свидетели, е периферно спрямо посочените
възлови факти.
Неустановена е
точната роля на свид. К.Н. в инкриминираните събития. Според В. приятелят му К.
*** до В., защото самият В. бил с отнето СУМПС. Дори в това твърдение да се
открие някакъв житейски резон, все пак трябва да се види, че подсъдимият е
многократно осъждан за управление на МПС без да е правоспособен и изглежда този
факт нито го е притеснявал, нито го е отказвал да шофира. И така да е, не е
ясно защо след пристигането си във В. В. и Н. са потеглили към П. не с колата
на първия – доста скромна по вид, а с луксозния М. на Г.. Защо Н. не е
продължил самостоятелно с В. рейда до П. може само да се гадае, както, а вече
се каза, може да се гадае за действителните роли на М. и на Г., без да се
правят отрицателни заключения по отношение на тях.
В. и Н. са
единодушни пред съда в твърдението, че след като багерът бил доставен на
околовръстното шосе на С., те са се прибрали с останалите свидетели до В., а
оттам двамата с колата на подсъдимия са се прибрали във В.. Твърдят, че по пътя
възникнало съмнение за съдбата на багера и Н. се свързал с дъщеря си, живееща в
С., с молба да провери дали машината е
на мястото си. Тя пък установила, че в този момент същата се товари на някакъв
камион и дала сведения на баща си.
Това е
поредното несериозно твърдение, обслужващо защитната позиция на В.. При цялото
му доверие, с което той уж е дарил Т.М., абсолютно недоумяващо е защо се е
усъмнил в добросъвестността му, та се е наложило да проверява какво се случва с
багера едва няколко часа по-късно.
Освен това, в
разпита си, проведен в първото му привличане в такова качество, В.В. е дал
обяснение, че лице на име К. (а пред съда се установи, че това е К.Н.), е било
оставено от него да пази багера. Именно К. по-късно му съобщил, че багерът се
товари на платформа, което разтревожило подсъдимия. Много по-късно К.Н. е бил
конституиран като свидетел по делото и там вече е поддържал позицията, която
поддържат пред съда той и самия подсъдим.
При така
обърканите сведения, дадени от самия В., няма как да му се повярва, нито че е
оставил К.Н. да пази багера, за потвърждаване на което в досъдебното
производство е разчитал на самия него, нито че се е прибрал с К. ***, а
дъщерята на същия е констатирала вдигането на багера.
А показанията
на К.Н. не могат да се кредитират в частта, с която обслужва позицията на
подсъдимия – те са съвсем видимо свързани с нея пък трябва да се отбележи, че
понастоящем двамата са обвиняеми като съучастници по друго наказателно
производство и това само по себе си води до резерви към твърденията им.
В заключение,
за съда остава нерешима загадка какво тревожно има в това, след като именно
Т.М. е следвало да работи с наетия багер, същият да пренесе машината на друго
място.
Всъщност с
показанията на свидетеля В. се разбира, че неустановено по делото лице го е
наело и го е придружило да пренесе багера на С. в гр. Б..
При положение,
че в досъдебното производство е допуснат сериозния пропуск В. да извърши
разпознаване на подсъдимия В., на Н. и на М., заявлението му пред съда, че
непознатия му не е нито един от тримата, може да се приеме за вярно. Същественото
е несъмнено доказания с показанията му факт, че машината наистина, почти
веднага след разтоварването й, е била превозена до транспортен гараж в гр. Б.,
а той там е чул обяснение, че същата ще бъде изложена за продан.
В.В., при
предявяване на договора, сключен със С., отрече върху него да стои собствения
му подпис. И това е несериозно твърдение, което Съдът отказа да проверява чрез
експертиза. След като няма спор, че такъв договор е сключен от самия В. при
условията, посочени по наличния по делото, и след като върху последния стои
печата на „СТАНДО КОМ” ЕООД, за съда е напълно ясно, че приложения договор е и
единствения сключен такъв.
Накрая е
необходимо да се добави, че макар това да е без значение за доказателствения
факт, Съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.М., в които липсват следи от
неистинност.
В досъдебното
производство са извършени две оценъчни експертизи на инкриминираната вещ, като
втората е дала по-ниска пазарна стойност. Тя е била кредитирана от прокурора и
именно вещото лице по същата бе разпитано в нейна защита в хода на съдебното
следствие. Тази експертиза е изготвена безпристрастно и най-вече компетентно от
специалист в съответната област, нейното заключение е мотивирано и също
мотивирано бе защитено от самото вещо лице пред съда. Ето защо съдът също я
кредитира.
При така
приетата за доказана фактическа обстановка, Съдът намира за безспорно и
категорично установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият В.В. е
извършил вменената му квалифицирана измама по чл. 210, ал. 1, т.4 и т. 5 вр.
чл. 209 , ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
На 22.06.2011
г. в района на гара К. той е възбудил у А.И.С. заблуждение и с това е причинил
на „С.” О***имотна вреда в размер на 52507 лева.
В. е действал
повторно с оглед цитираното му в началото на тези мотиви осъждане и тази
повторност, съвсем очевидно, е в немаловажен случай.
Причинената
вреда е в големи размери, защото далеч надхвърля критерия за този признак,
състоящ се от 70 минимални работни заплати за страната към момента на деянието.
От обективна
страна признаците на престъплението са налице. В. е договорил със С. наемането
на машината, платил е малък наем за кратко време за тази цел, придобил е
фактическата власт върху нея, а след това се е разпоредил със същата като със своя.
Нито я е върнал на С., нито му я е платил, нито пък му е съобщил за какъвто и
да е инцидент, свързан със изчезването й.
От субективна
страна подсъдимият В.В. е действал умишлено под формата на пряк умисъл,
единствено с която форма е възможно съставомерното осъществяване на
престъплението измама. Той е действал с предварителната нагласа да наеме
строителна техника, върху която да придобие фактическа власт, но да не я връща,
а да заблуди пострадалия, че има действително намерение да работи с нея.
Всъщност при
пълната обективна установеност на обективните признаци от състава на
престъплението на чл. 209, ал. 1 от НК единственият спор по делото е точно за
субективната нагласа на В. и за липсата или наличието на съзнанието му, че
върши измама.
Доказателствата
по делото и тяхното обсъждане водят съда до категоричното заключение, че В.В. е
действал с предварителния измамен умисъл.
Той – един
скромен, меко казано, в социално и обществено отношение човек, който по думите
му се издържа чрез доходите на приятелката си – маникюристка, многократно
осъждан, вкл. и за измами, и обичайно
облечен в неглижиран анцуг и маратонки, се е явил при А.С. луксозно камуфлиран
с делови външен вид и много скъпа кола. Самият С., който обратно на В.,
изглежда един успешен в обществото човек, сам заяви колко силно впечатление са
му направили тези атрибути в мнимия бизнесмен В., и че самите те са допринесли
за доверието в него.
Отстрани
погледнато това изглежда плосък и недостоверен трик, но съпоставено с
документалната изрядност, с която се е представял В. и красноречиво описаните
му бизнес намерения, наистина е заблудил А.С.. Самият той заяви, че в
упражняваната от него дейност с начало 1992 година, за пръв път претърпява
подобна измама.
В. е настоял
машината да бъде наета не за един месец, както е обичайно, а за 15 дни,
обяснението за което спрямо целия контекст на събитията е „да се ощети” с по–малка цена срещу жадуваното благо. Чудно
е, че в този момент още С. не се е
усъмнил в действителните му намерения, след като от една страна му е заявено,
че ще се строи мащабен търговски център,
а от друга страна се наема строителна техника само за 15 дни. И все пак видно
е, че той е повярвал на това.
След
транспортирането на багера до гр. С., Същият е бил разтоварен не на строителна площадка,
каквито са логичните очаквания с оглед собствените на В. твърдения, а на
някакъв кър със строителни отпадъци. Веднага след това багерът е бил изнесен от
това място със съдействието на свидетеля В. и отнесен не на строителен обект, а
в гараж в гр. Б..
При изразените
съмнения от страна на С. за съдбата на машината подсъдимия му съобщил, че
същата ще работи на секретен обект, достъп до който други, неоторозирани лица,
нямат. Само по себе си това е нелепо и комично, но е странно като как В. е
знаел къде точно ще работи машината след като, според настойчивите му твърдения
Т. отговарял за тази дейност. Не е ясно още как тези на пръв поглед скромни
хора са се добрали до поръчка на секретен обект.
В., все пак е
приел да покаже отдалече багера, но за набитото око на неговите машинисти
веднага е станало ясно, че това не е същия багер. Без значение в тази връзка е
дали пневматичната бутилка на видяния багер е била жълта или черна, и обратно - какъв от двата цвята е бил
този на наетия багер. Важното е че е имало разлика и тази разлика е била
затвърдена от непосредствения оглед отблизо, направен от Д. и Д. зад гърба на
В.В..
Още на
следващия ден след мнимото наемане на машината В. е пожелал „да наеме” и
фадромата, този път обяснявайки на С., че ще плати наема за нея и ще подпише
договора за нея при доставката й в С. Това доказва неговата увереност, че С.
лесно може да бъде измамен.
При цялата
обявена от него тревога за изчезването на багера, още в деня след доставката
му, вместо да съобщи като най-логична последица, този факт на собственика С. и
да побърза да се оплаче в полицията от това посегателство, дни наред
подсъдимият е лъгал, че всеки момент ще започне работа, че ще върне парите ,че
ще върне багера, че ще продължи наемането му за нов срок, както и че му е
необходим багерист, който да работи с него. Тук пак изпъква вътрешното
противоречие в позицията на същия, защото е необяснимо как така М. поема
дейността с багера веднага след наемането му, а пък В. се налага да свърши
всичката работа по този въпрос.
Когато все пак
С. е склонил да изпрати А.Д. в С., уж за да работи с багера, последният в
продължение на няколко дни е бил лъган лично от самия В., че едва ли не всеки
момент ще го отведе на някакъв работен обект. Не му е съобщил да е в чужбина,
но точно с това се е оправдал пред С.. Изразил е дори учудване, че някакви хора
не са взели Д. на работа.
Всичко това,
според съда, е абсолютно достатъчно, за да се приеме, че към момента на
договарянето с А.С. на 22.06.2011 г. подсъдимият В.В. не е имал абсолютно никакво
намерение нито да работи с багера, нито да плаща повече от минимално
необходимото, за да го вземе, нито след вземането му да го върне. Вместо това е
действал с предварителното намерение да го присвои.
При така
доказаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация на деянието, за
да наложи на подс. В.М.В. справедливо наказание Съдът съобрази:
Подсъдимият В.
е осъждан многократно извън това
осъждане, което обуславя квалификацията повторност в настоящия случай. Той е
осъждан за измами и за документни измами. Многократно е осъждан и за управление
на МПС без СУМПС. Куриозно е, но може да се каже, че като модус вивенди, той
шофира без книжка и извършва измами.
Настоящото му
престъпление е извършено в изпитателния срок на друго негово осъждане, при това
по чл. 212 от НК (наказанието по което в последствие е било приведено в
изпълнение). Той е осъждан многократно на пробация, което при постоянно
рецидивиращото му поведение издава неоправдана снизходителност, но е очевидно,
че нито „пробацията”, нито наказанията „лишаване от свобода” до момента са
постигнали какъвто и да е превъзпитателен ефект.
Освен това
като сериозно отегчаващо отговорността му обстоятелство не е фактът, че
причинената с престъплението вреда е в големи размери, а фактът, че стойността
на вредата е в почти трикратен размер над установения за тази квалификация
размер.
Срещу всички
тези отрицателни обстоятелства не стои нито едно смекчаващо обстоятелство в
полза на подсъдимия. Формално съдебното следствие протече по реда на чл.371,
т.1 от НПК, но само за да се прочетат показанията на един свидетел, които са
без практическо значение по делото.
Подсъдимият
действително даде обяснения, в които направи уклончива декларация, че все пак
съжалява за случилото се, но Съдът няма как да я приеме за искрена при
положение, че почти всичко разказано от него, е недостоверно. Като смекчаващи
обстоятелства обикновено и според неизменната практика на съдилищата, се ценят
трудова заетост, обременено семейно положение, обременено здравословно
състояние, добри характеристични данни, самопризнание и разкаяние от
извършеното. Подсъдимият В. не се ползва от ефекта на нито едно от така
изброените. Това, разбира се, не е само по себе си отегчаващо положението му,
но само доказва, че многобройните отегчаващи обстоятелства не могат дори
минимално да бъдат балансирани със смекчаващи такива, дори измежду обичайните.
Ето защо, като
е убеден, че при наличието на многобройните осъждания на В.М.В. липсва какъвто
и да е превъзпитателен ефект за него, Съдът счита, че той сега следва да бъде
наказан максимално строго.
Независимо, че
прокурорът пледира за наказание от около 6 години лишаване от свобода, Съдът не
може да се съобрази с това необвързващо становище и е категоричен, че на
подсъдимият В., именно за пълноценно постигане на целите на чл. 36, ал. 1 от НК, следва да се наложи максималното наказание от ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
При този
резултат, и след като към настоящия момент подсъдимият В. е търпял наказание
„лишаване от свобода”, на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС той
следва да изтърпи горното наказание при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По делото са
направени разноски от 787 лева, които осъденият подсъдим на основание чл. 189, ал.
3 от НПК следва да плати по сметка на ПРС.
По горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.