Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
516 10
април 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание
на единадесети март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия
Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа административно дело номер 2487 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ЗИНЗС/ и сл., вр. с глава ХІ
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по искова молба на Т.И.Д., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна”
в затвора Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ към
министъра на правосъдието и Министерство на правосъдието, с която са предявени четири обективно съединени иска
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както
следва: 1. в размер на 19 800.00 лева за неимуществени вреди, настъпили
вследствие неосигуряване на нормални условия за изтърпяване на наложеното
наказание на ищеца за периода 01.08.1999 г. до 15.11.2017 г., включително
неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода; 2. в размер на 19 200.00
лева, настъпили вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора
Бургас за периода 01.08.1999 г. - 19.09.2019 г.; 3. в
размер на 9 500.00 лева, настъпили
в резултат на неосигуряване на достъп на ищеца до баня след престой на открито за
периода 15.11.2017 г. - 27.09.2019 г. и
4. в размер на 19 500.00 лева, настъпили в резултат на липсата на социална
комуникация, индивидуален план, групова работа, ограмотяващи курсове и др. за
периода 01.08.1999 г. - 27.09.2019 г.
Ищецът сочи,
че претърпените от него неимуществените вреди се изразяват в уронване на
човешкото му достойнство и породено чувство на малоценност вследствие на
неблагоприятните условия, в които е бил принуден да изтърпява наказанието
доживотен затвор в исковите периоди. Наведени са следните твърдения: в спалното
помещение, в което е бил настанен ищецът, нямало санитарен възел и мивка,
поради което е ползвал кофа за удовлетворяване на естествените си потребности; ищецът
бил поставен в постоянно заключено помещение 23 часа в денонощието, в което
нямал нито маса, нито стол, метла или лопатка, закачалка, само един шкаф,
ползвал стари тениски, за да поддържа хигиената в помещението, като му се
предоставяли само по два обикновени сапуна и една чашка с веро. Спалното
помещение било пълно с дървеници и хлебарки, срещу които не се вземали ефективни
мерки от страна на администрацията на затвора, а само се симулирала дейност -
пръскане веднъж на четири месеца без резултат; не се осъществявал контрол от
медицинските лица в затвора относно санитарно-битовите условия в помещението и
относно ефекта след пръскането върху вредителите; ищецът не можел да спи от
хапането на дървениците, получил хронично възпаление на очите, тъй като
крушката в помещението светела денонощно; бил принуден да пере дрехите си на
ръка в кофа, поради постоянните проблеми с пералнята, за която се твърди, че не
функционира и към момента на изготвянето на исковата молба; бил лишен от достъп
до баня след каре, след преместването му от първи на четвърти етаж, където бил
настанен в постоянно заключено помещение след 23.00 ч., което автоматично
ограничило спортната му дейност по време на престой на открито, положение,
което продължавало и към момента на изготвяне на исковата молба; със заповед
временно е разрешен достъпа до баня, но само формално - по график. В
действителност осъдените на доживотен затвор продължавали да бъдат заключвани в
спалните помещения, след каре и достъпът им до баня бил ограничен, предвид
разположението на банята в частта на приемно отделение и забраната да се
допускат осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието при специален
режим, до други лишени от свобода; счита, че е съвсем нормално за него като
работещ повече от 10 години в бригада „Мираж“ да ползва баня, преди вечерната
проверка, но този въпрос не е решен, независимо, че е повдиган многократно пред
инскпетор социална дейност И.; в I-ва ЗПС в затвора, където бил настанен
нямало обособен клуб по чл.22а ППЗИНСЗС, такъв не е обособен и след ремонта,
поради което се отказват предложения за кръжоци, ограмотяващи курсове,
организиране на игри, както и провеждане на беседи и събирания; формално са
създадени самодейни органи, които не функционират, нито им е дадена възможност
за предложения за участие в някакви мероприятия. Ангажира доказателства.
Ищецът,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Иска да се уважи претенцията му, тъй като е доказана по
основание и размер. Претендира разноски.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, не се представлява. В писмен отговор, оспорва предявените
срещу него искове като недопустими - срещу
ненадлежен ответник за периода от 01.08.1999 г. до 01.06.2009 г. и иска да се
прекрати образуваното срещу него производство в посочената част. Изразява становище
за неоснователност и недоказаност на исковете по основание и размер за
периодите след 01.06.2009 г. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата. Сочи, че липсва елемент
от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е
установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание исковете да
не бъдат разглеждани, без да е необходимо да се установява наличието на
останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ -
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Счита, че макар след
промените в ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди да се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да
посочи ясно какви точно вреди е претърпял, както и да представи доказателства
за това. Поддържа становище, че исковата молба съдържа обобщени и декларативни
изявления относно лошите условия в затвора в Бургас, че не са конкретизирани неимуществените
вреди, за които се претендира обезщетение; че липсват доказателства такива да
са причинени на ищеца по вина на ответника, както и доказателства, че пребиваването
в неблагоприятните условия в затвора са се отразили негативно на неговото
психическо и физическо здраве. Твърди, че спрямо ищеца е оказвана многократно
навременна и адекватна медицинска помощ; участва активно в групата за беседи
„Християнски ценности“; преминал е през специализирани програми „Общуване и
конфликти“ и „Справяне с житейски проблечи чрез промяна в мисленето“. Моли съда
да отхвърли исковете. Представя доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът - Министерство
на правосъдието, редовно уведомен, не не се представлява. В писмен отговор
поддържа становището, че не е легитимиран ответник по предявените искове за
периода след 01.06.2009 г., че същите за периодите от 01.08.1999 г. до
01.06.2009 г. са погасени по давност и моли за отхвърлянето им като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Претендира на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция. Прави възражение, че предявените искове, касаещи периоди преди 2014
г., са погасени по давност.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
По
допустимостта на исковете:
Твърдят
се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на ответниците във връзка с условията в затвора в Бургас, където
ищецът изтърпява наказание доживотен затвор без замяна в периода от 01.08.1999 г. до 27.09.2019 г. Изтърпяването
на наказанието продължава и до настоящия момент.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по
чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно
чл.205 АПК, искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Исковете
са процесуално допустими като предявени от лице с правен интерес срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”,
която е процесуално легитимиран ответник за част от исковите периоди, а
именно от 25.06.2002 г. до 13.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 27.09.2019 г., когато
дирекцията е с нормативно установен статут на юридическо лице към
министерство/министъра на правосъдието, съгласно приложимите редакции на чл.19а,
ал.2 ЗИН /ДВ, бр. 62 от 2002 г./ и чл.12, ал.2 ЗИНЗС /обн. - ДВ, бр. 25 от 2009
г., в сила от 1.06.2009 г., изм. ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./.
В тези периоди дирекцията е осъществявала прякото ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.19а, ал.1 ЗИН и чл. чл.12, ал.1 ЗИНЗС, в приложимите редакции на закона. В периода от 01.08.1999 г. до
25.06.2002 г., както и от 13.07.2004 г. до 01.06.2009 г., това ръководство се
осъществява от Министерство на правосъдието. В периода от 13.07.2004 г. до
01.06.2009 г., ГДИН няма статут на юридическо лице, а е административно звено в
Министерството на правосъдието, съгласно чл.19а, ал.2 ЗИН /ДВ, бр. 61/ 2004 г./.
По тази причина ГДИН не е надлежна страна по исковете, с които е сезиран съда
за периодите от 01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и от 13.07.2004 г. до 01.06.2009
г. и образуваното срещу дирекцията производство по тях следва да бъде
прекратено, поради липса на процесуална легитимация за ответника като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на исковете.
Министерство
на правосъдието е процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове в периодите
от 01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и от 13.07.2004 г. до 01.06.2009 г., когато е
осъществявало ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода.
По основателността на исковете:
Видно от представените по делото два броя справки
от началника на затвора в гр.Бургас, изх.№
251/99/14.11.2019 г. и изх.№ 251/99/07.02.2020 г./л.35 и 36; л.63-65 от делото/,
ищецът изтърпява наказание доживотен затвор без замяна, при първоначално
определен специален режим, изменен на строг на 13.10.2010 г., при условията на
чл.197, ал.1 ЗИНЗС и чл.213 ППЗИНЗС - в постоянно заключено помещение при
засилен надзор и охрана. Той е постъпил в затвора в гр.Бургас на 07.06.1994 г. На
23.07.1999 г. е настанен в I-ва зона за
повишена сигурност/ЗПС/, на първи етаж, в помещение № 10 с площ 5.83 кв.м, в
което е пребивавал самостоятелно. През периода от 08.09.2016 г. до 20.12.2017 г.
са се извършвали основни ремонтнти дейности в корпуса на затвора. За този
период групата за осъдени на доживотен затвор е преместена в друг коридор като
ищецът е настанен в спално помещение с площ от около 16 кв.м, с отделен
санитарен възел и мивка с още трима осъдени. В справката от 07.02.2020 г. е
уточнено, че ремонтни дейности конкретно
в I-ва ЗПС
са извършвани в периода от 14.11.2017 г. до 14.04.2018 г. До 2017 г. във всички
помещения, в които са настанявани лишените от свобода, не е бил обособен
санитарен възел и не е имало течаща вода. След вечерна проверка и заключване на
помещенията в 20.00 ч. вечерта до 06.00 ч. на следващия ден, лишените от
свобода са ползвали индивидуални шишета с вода за пиене, но са нямали достъп до
санитарните възли. В справката е разяснено, че за този период от денонощието
лишените от свобода са ползвали вместо тоалетна кофи, които своевременно се
почиствали и дезинфекцирали. В
помещението, в което е бил настанен ищецът, е имало 1 бр. двукрилен
прозорец с размери 120x80м. Електрическото
осветление е осигурявано от 1 бр. ел.крушка с напрежение 60 вата с нажежаема
жичка. Помещенията, в които е бил настаняван ищецът, са били оборудвани с
легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи, малък и голям
гардероб. Отоплението през зимния сезон се е осъществявало с радиатор,
захранван от парната инсталация на затвора. До началото на ремонта в коридора
на I-ва група е имало
изграден санитарен възел с отделни баня и тоалетна. В банята са обособени три
места за къпане с душ и две мивки. Къпането на лишените от свобода се е
осъществялало два пъти седмично по
график, представен по делото/л.75 от делото/. В справката е посочено, че
относно къпане и поддържане на лична хигиена ищецът е поставен при равни
условия с всички останали лишени от свобода, настанени в затвора. В изпълнение
на разпоредбите на чл.197, ал.1 ЗИНЗС и чл.213, ал.1 ППЗИНЗС, относно
условията, при които изпълняват наложеното им наказание, осъдените на доживотен
затвор, след приключване на престоя им на открито, те се прибират в спалните
помещения. Веднъж седмично на всеки лишен от свобода в групата за осъдени на
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна е осигурено време от два часа за
почистване на спалното помещение. През това време е осигурен достъп до течаща
вода и общите за коридора санитарни възли. За поддържане на чистотата и
хигиената в помещенията и личната хигиена на лишените от свобода
администрацията на затвора ежемесечно осигурява сапун, миещи препарати, метли,
четки и др. След приключване на ремонта
на корпуса на затвора на 14.08.2018 г., ищецът отново е настанен самостоятелно
в спално помещение № 129 с площ 6.08 кв.м, с отделен санитарен възел към него с
площ 2.72 кв.м, като проветрението в спалното помещение е осигурено от
двукрилен прозорец. В затвора е обособено помещение, което се използва за
изпиране на дрехи и постелочни материали от лишените от свобода. В коридора на
1-ва ЗПС не е предвидено и не е обособено помещение „клуб” по смисъла на чл.22а
ППЗИНЗС. Установява се от справката от 07.02.2020 г., че в коридора на І-ва ЗПС
няма свободни помещения. В помещение № 127 не са настанени лишени от свобода,
същото не е подходящо за обитаване и се използва за склад на суровини за
бригада „Мираж”, като е предвидено в него да бъдат извършени ремонтни дейности
във връзка с възникнала авария.
Видно
от справката от 14.11.2019 г. в затвора Бургас има обособени места за престой
на открито и отделна площадка за колективни спортове. На лишените от свобода е
осигурен престой на открито, два пъти дневно, с обща продължителност 1ч. и 45
мин. Местата за престой на открито са оборудвани с тежести за упражнения, висилки,
успоредка и маса за тенис. По време на престоя на открито лишените от свобода
могат да играят шах, табла и карти. Условията за физическа активност и спорт са
еднакви за всички затворници, независимо от режима и срока на присъдите.
Работата с ищеца е съобразена с потребноститте на личността. След
първоначалната адаптационна програма,
съобразно плана на присъдата е преминал специализирани програми „Обшуване и
конфликти” и „Справяне с житейски проблеми чрез промяна на мисленето”. Участва
активно в групата за беседи „Христиански ценности”, водена ежеседмично от
православния свещеник в затвора. В периода от 10.10.2018 г. до 23.01.2019 г. е
участвал в „Програма за рехабилитация на уязвими групи”, насочена към лишени от
свобода с дългосрочни присъди и имаща цел да минимизира щетите от изолацията.
Част от корекционно-възпитателната работа с него е и устройването му на работа
в бригада „Мираж”, където продължава да се труди и към настоящия момент при
условията на чл.216, ал.1, предл. първо ППЗИНЗС.
В представената медицинска справка по
делото е посочено, че в затвора се извършват ежемесечно проверки за
санитарно-хигиенните и битови условия в спалните помещения и санитарните възли.
Проверките се извършват от медицинско
лице, придружено от двама членове на надзорния състав, докато лишените от
свобода престояват на открито, като констатациите се вписват в журнал. Копия от
журнала за извършените проверки в периода 2017 г. - 2020 г. са представени по
делото и от тях е видно, че проверки в І-ва ЗПС са извършвани на следните дати:
17.05.2017 г., 15.10.2017 г., 15.03.2018 г., 11.07.2018 г., 15.11.2018 г. , 22.07.2019 г., 20.11.2019 г. и на 06.01.2020 г./л.67-74
от делото/.
От показанията на свидетеля Р. се
установява, че той е бил настанен задено с ищеца в зона за повишена сигурност в
затвора Бургас в спално помещение № 129, което е с площ около 6 кв.м, за период
от два месеца от 24.08.2018 г. до 31.10.2018 г. Сочи, че в помещението имало
санитарен възел с тоалетна, мивка и прозорец, който бил неотваряем и с отдушник,
но нефункциониращ. Спалното помещението било твърде малко за двама души, без
пространство дори да се разминат, със стари и амортизирани легла и дюшеци, без
закачалки и столове, с влага и мухъл, въпреки извършения ремонт и пълно с
дървеници, независимо, че се пръскало с препарати, но без резултат. Свидетелят
е заявил, че отпадъците се изхвърляли веднъж на ден, но не винаги им била
осигуравана тази възможност, като понякога те престоявали повече от 24 часа, което
създавало условия за събиране на хлебарки. Не им била осигурена столова,
храната им се давала в килията, където нямало условия дори да седнат, за да се
нахранят нормално. От друга страна свидетелят е посочил, че двамата с ищеца
работили в помещението - седейки сглобявали пластмасови елементи, което било
трудно поради липсата на пространство. Според свидетеля, в помещението имало
прозорци, но те били нависоко и светлината от тях не достигала. Ищецът се
оплаквал, че има проблем с очите и с рамото на ръката. Двамата били постоянно
заключени в килията в зоната за повишена сигурност, с изключение на осигуреното
им време за престой на открито - преди обед и след обед общо 1.45 часа; времето
за почистване на спалното помещение - веднъж седмично, когато им се осигурявал
достъп до общия санитарен възел, препарати и стирки и времето за баня - два
пъти седмично по график. Проблемът идвал от това, че смесителят за водата в
банята бил развален и водата нямало как да се регулира. Тя била или ледено
студена или вряла, което налагало да я смесват в кофи. Отоплението се
осигурявало от парно по график, като топлината, според свидетеля бил
достатъчна. Прането също се извършвало по график, на ръка в банята, тъй като от
доста време пералнята не работила. Свидетелят е заявил, че изолацията им води
до сериозни психически проблеми. Самият той виждал как ищеца си говори сам. В
затвора нямало обособено помещение и клуб, в който да се събират лишените от
свобода от зоната за повишена сигурност; не се организирали групови занимания, индивидуални
програми за работа с тях, нито каквито и да е социални дейности, липсвал
подготвен персонал, който да работи с тях. Настанените в зоната се събирали
единствено по време на престоя на открито.
От показанията на свидетеля И.Р. се
установява, че през 2004 г. той е бил настанен в килия с площ от 5 кв.м,
съседна и идентична на тази, в която пребивавал ищецът в първа зона за повишена
сигурност в затвора Бургас. Тогава те имали право да ползват тоалетна два пъти
на ден като килиите били отваряни за по 15-20 минути. През 2017 г., когато
започнал ремонтът в затвора, настанените в първа зона за повишена сигурност
били преместени на четвъртия етаж по четирима души в килия, като били заключени
по цял ден, без възможност нито за баня, нито за санитарни нужди. Позволявали
единствено престой на открито веднъж на ден и право да се ползва баня по
график, при това през времето, когато следствените лица, настанени в същия
коридор, престоявали на открито, поради
забраната осъдените на доживотен затвор да се събират с тях. Свидетелят е
заявил, че преди 2010 г. са имали право да ползват баня само веднъж месечно,
след това два пъти месечно, а от 2012 г.
- два пъти седмично. След ремонта е взето решение да се внедри нова
технология, която е неудачна - няма кранчета за смесване на водата и тя се
подава или много студена или вряла, като все още няма решение на този проблем.
Перални няма, всеки пере, както може. Сочи, че след ремонта са се подобрили
условията в помещенията, като в тях е изграден санитарен възел, но без
възможност за къпане. Относно осветлението свидетелят е заявил, че лапмите не
се загасяли, което бил голям проблем, като повечето от затворниците имали
късогледство и размазано виждане. Ищецът също се оплаквал и свидетеля Р.
твърди, че му е помагал финансово, за да си купи лекарства. Свидетелят сочи, че
в затвора до 2018 г. не са им били организирани никакви занимания - нито
групови, нито индивидуални, като оправданието било, че липсва стая, която може
да бъде ползвана за такива дейности. Според свидетеля и към момента такава
липсвала. Инспекторите работили с много хора, без възможност за индивидулна
работа с всеки. Психологът в затвора работил с 800 човека, а от 2018 г. в
затвора е назначен втори психолог. Свидетелят е обяснил, че на ищеца
многократно е обещавано да бъде изведен от зоната за повишена сигурност, но
това така и не се е случило. Р. е изявил предположение, че ищецът е разочарован
от този факт и че това е нормало предвид условията на живот - заключени са по
цял ден в стая от 5 кв.м, седят на кофи и се хранят в килиите, тъй като няма столова за тях.
От
показанията на свидетеля Ж.И., заемащ длъжност инспектор социална работа и
възпитателни дейности в периода 2009 - 2020 г. се установява, че настанените в
първа група за осъдени на доживотен затвор пребивават в постоянно заключени
помещения на законово основание, като след ремонта във всяко от тях е осигурен
санитарен възел с тоалетна и течаща вода. Никой не е отнел правото им да
спортуват, а за къпането правото им е регламентирано в закона - не по-малко от
два пъти в седмицата. Такива са и техническите възможности за това в затвора,
като проблемът с топлата вода е за целия затвор, а не само за групата, в която
е настанен ищеца, като се очаква финансиране, за да бъде решен. Свидетелят сочи,
че всички дейности, които се организират в затвора са социални и имат някаква
насока за възпитание и евентуално поправяне на затворниците. Заедно с психолог
е водил програма - групова, която е имала за цел да минимизира щетите от
дългата изолация на лицата, настанени в групата за осъдени на доживотен затвор;
стремял се поне по една такава програма
да преминават през всяка година. От доста време е организирана работа с хора,
които изразяват желание да се запознаят и влязат в католическата вяра. Работата
на свещеника, който посещава затвора всяка седмица е вид социална работа. Освен
това, ежеседмично в затвора се организират срещи и с православен свещеник,
който води беседи. Спортните дейности са също вид социални дейности, като едно
от местата за престой на открито е оборудвано с площадка за колективни игри.
Свидетелят
е потвърдил, че преди извършването на ремонта, електрическата система в
корпсуса на затвора е била изградена така, че лампата е била постоянно включена
с цел изпълнение на законовото предписание за постоянен надзор и охрана на
затворниците. След ремонта се включва приглушена светлина от санитарния възел и
в помещението няма източник на светлина.
Свидетелят
е заявил също, че ищецът работи в спалното си помещение, съгласно изискването
на закона относно изпънение на наказанието доживотен затвор без замяна, което
той изтърпява. Воден е няколко пъти в медицинския център на затвора заради
болки в ръката, извеждан е при външен специалист, изписвано му е лечение и
състоянието му се следи непрекъснато. Свидетелят сочи, че при лицата,
изтърпващи наказание доживотен затвор, поощренията се отчитат, но не се
зачитат. За това, че работят, те получават усилена дажба храна, могат да бъдат
награждавани по преценка на началника на затвора. Предлагал е писмена похвала и удължено свиждане за ищеца,
но тази категория осъдени не могат да бъдат награждавани с награди, на които имат право да
се ползват другите лишени от свобода.
Ноторни
са констатациите в докладите на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/ за
резултатите от извършени посещения в затвора в гр.Бургас през 2012 г. и през 2014
г. В докладите е посочено, че материалните условия в затвора са влошаващи се и
нехигиенични /килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители/ и могат
да се считат за нечовешки и унизителни. Въпреки многократните препоръки на КПИ,
затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да
удовлетворяват биологичните си нужди през нощта. Направено е обобщение, че
повечето помещения там са неподходящи за настаняване на хора и представляват сериозен здравен риск както
за затворниците, така и за персонала. Заключението на КПИ е, че сами по себе си
материалните условия в затвора в Бургас могат да се разглеждат като равняващи
се на нечовешко и унизително отнасяне.
По делото са представени като доказателства график за разпределени
на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, настанени в I- ва група, график за
посещение на библиотеката от лишените от свобода в затвор Бургас, седмичен
график за пране и изкърпване/л.75-77 от делото/.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
По отношение направеното възражение за
изтекла погасителна давност от страна на ответниците и прокурора, съдът
съобрази следното:
Съгласно
т. 4 на тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС, при незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е моментът на тяхното
преустановяване. Според даденото
разрешение в тълкувателното решение, съдът намира, че началният момент на
погасителната давност за предявяване на четирите искови претенции не е изтекъл.
По отношение на първата искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 19 800.00 лева за периода 01.08.1999 г. -
15.11.2017 г., началният момент е 15.11.2017 г., когато Д. е бил преместен на
четвъртия етаж в затвора, в спално помещение с още три лица, с изграден
санитарен възел, т.е когато са преустановени незаконните бездействия на
администрацията на затвора да му осигури постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода. Относно втория, третия и четвърти иск, този момент е определен от
ищеца в сезиращата съда искова молба, а
именно: 19.09.2019 г. за обезщетение за вреди в размер на 19 200.00 лева,
настъпили вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора Бургас за
периода 01.08.1999 г. - 19.09.2019 г.; 27.09.2019 г. за обезщетение за вреди в размер на 9 500.00 лева, настъпили в резултат на
неосигуряване на достъп на ищеца до баня след престой на открито за
периода 15.11.2017 г. - 27.09.2019 г. и 27.09.2019 г. в размер на 19 500.00 лева,
настъпили в резултат на липсата на социална комуникация, индивидуален план,
групова работа, ограмотяващи курсове и др. за периода 01.08.1999 г. -
27.09.2019 г., като, в случая е ирелевантно обстоятелството, че бездействията на администрацията, от които се
оплаква ищеца, продължават и към настоящия момент. Следователно исковете са
предявени в допустимия давностен срок.
Съгласно
чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Независимо
от датата на подаване на исковата молба 10.10.2019 г., ищецът е определил периодите,
за които претендира обезщетения от незаконосъобразното бездействие на
администрацията, като част от вземанията по предявените искове са погасени по
давност, а именно: относно иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 19 800.00 лева, за периода 01.08.1999
г. до 15.11.2017 г. - вземането е погасено по давност за периода 01.08.1999 г.-
15.11.2012 г.; относно иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
19 200.00 лева за периода 01.08.1999 г. - 19.09.2019 г.- вземането е погасено
по давност за периода 01.08.1999 г. - 19.09.2014
г. и относно иска за обезщетение в размер на 19 500.00 лева за периода 01.08.1999 г. - 27.09.2019 г. - вземането
е погасено по давност за периода 01.08.1999 г. -27.09.2014
г. Вземането по иска за обезщетение в размер на
9 500.00 лева, настъпили
в резултат на неосигуряване на достъп на ищеца до баня след престой на открито
за периода 15.11.2017 г. - 27.09.2019 г.
не е погасено по давност.
Исковите
претенции, в периодите, погасени по давност 01.08.1999 г.- 15.11.2012 г.; 01.08.1999 г. - 19.09.2014 г.; 01.08.1999 г. - 27.09.2014
г., съобразно нормата на чл.110 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В
този смисъл направените възражения за изтекла погасителна давност на вземанията
са основателни.
Държавата
е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража
изтърпяват наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва
забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС,
че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание”.
Съгласно чл.3,
ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с правно основание чл.284,
ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните
материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на
оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
Видно от
заявените основания на исковите претенции, ищецът твърди, че е бил принуден да
изтърпява наложеното му наказание при лошите, нечовешки и унизителни материални
условия в затвора в гр.Бургас в нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва
да получи обезщетение за причинените от него вреди.
Европейският
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита,
че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки
затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство,
че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на
мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При
преценяване условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните
последици на тези условия и срока на задържането. Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2,
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В решението на
ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ е посочено, че вече
постановените решения, както и решението по делото Нешков се отнасят до
нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни затвори и
общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за ниска
хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната и др. В редица решения на ЕСПЧ, като например Йовчев
срещу България - решение от 2.02.2006 г., констатацията за условията в
затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание /КПИ/.
По
казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г. и др./, в която се приема, че неосигуряването на достъп до санитарен възел,
е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
част от исковите периоди не са действали нормите от ЗИНЗС относно критериите, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
Съобразно изложеното и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено по безспорен начин, че в периода от 15.11.2012 г. до
15.11.2017 г. ищецът е бил принуден да изтърпява наложеното му наказание
доживотен затвор без замяна в неприемливи, нечовешки и унизителни условия на
живот. Ищецът е пребивавал в спално
помещение, заключено 23 часа в денонощието, поради спецификата на наложеното му
наказание, в което е нямало санитарен възел. Не му е осигуряван постоянен
достъп през денонощието до общите за коридора
тоалетни и мивки. Поради това той е бил принуден да ползва през по-голямата
част от деня кофа вместо тоалетна в спалното помещение. По отошение на този
факт не е налице спор между страните по делото. Видно от показанията на
свидетеля Р., преди ремонта достъпът до тоалетна е разрешаван на лицата от I-ва ЗПС само два пъти на ден. Въз
основа на констатациите в докладите на КПИ и показанията на свидетеля Р. съдът
приема за доказано и твърдението на ищеца, че спалното помещение, в което е бил
настанен, е било пълно с дървеници. Съдът кредитира и безпротиворечивите
показанията на свидетеля Р. и свидетеля И., за да приеме за установено, че лампата
в килията е светела денонощно в периода преди ремонта. Това обстоятелство
безспорно е част от неприемливите условия на живот, в които е бил поставен ищеца,
от естестество да причини възпаление на очите, което той твърди, че е получил и
което е потвърдено от свидетеля Р..
Представените по делото копия от журнала за
извършените проверки са доказателство, че контрол от медицинско лице в затвора
относно санитарно-битовите условия в спалните помещения, коридора и банята на I-ва ЗПС, макар рядко е осъществяван в
периода непосредствено преди и след ремонта от 17.04.2017 г. до 06.01.2020 г. С оглед
доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства,
че такъв
контрол е осъществяван за времето от 15.11.2012 г. до 17.04.2017 г.
Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека, достъпът до правилно оборудвани и
хигиенични санитарни помещения е от изключително
значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на
физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко
нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо
страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода. В този смисъл са решенията по делото Н.
и др. срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други.
Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка
по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във
вр.ал.2 ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за
времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе
неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора Бургас. В този смисъл съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал
неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално
претърпени и установени вреди. Поставянето на
ищеца в описаните
по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения
период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално
страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването
от свобода.
Съобразно
чл.52 ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по
справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и
степента на претърпените морални страдания. Предвид това и като отчита времето
на престой на ищеца в затвора Бургас при описаните по-горе неблагоприятни
условия за периода от 15.11.2012 г. до
15.11.2017 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
него неимуществените вреди е в размер на 2 000.00 лева, като в останалата част до претендирания размер от 19 800.00
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като
изцяло неоснователен следва да бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неосигуряване на
функционираща пералня в затвора в периода от
19.09.2014 г. до 19.09.2019 г. Доколкото от представените по делото
справки от началника на затвора, график за пране и изкърпване и показанията на
свидетеля Р. се установява, че на изтърпяващите наказание в I-ва ЗПС е осигурена възможност за пране на
спалното бельо, работното облекло и одеала,
при необходимост, както и възможност да перат дрехите си на ръка в банята,
съдът намира, че ищецът не е бил лишен от възможност да поддържа лична хигиена,
независимо, че съществуващата пералня в затвора не е функционирала.
Неоснователна
е и исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца, тъй като не му е разрешено да ползва баня, след престой на
открито, в периода от 15.11.2017 г. до 27.09.2019 г. Видно от представения
график за разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен
затвор, настанени в I-ва група,
справките на началника на затвора и показанията на свидетеля Р., на ищеца, е
разрешено да ползва баня два пъти седмично - вторник и четвъртък, като е
спазено изискването за минимум осигурено време за личен тоалет в банята,
установено в чл. 151, ал.1, т.3 ЗИНЗС. В това отношение ищецът е бил поставен
при равни условия с останалите лишени от свобода и осъдени на доживотен затвор,
като претенцията лично на него да бъде осигурена възможност да ползва баня
всеки път след посещение на открито не намира опора нито в закона, нито е обективно
възможно да бъде изпълнена с оглед техническите
възможностите в затвора и организацията на дейностите на осъдените.
Съдът
намира за частично основателен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от липса на социална комуникация, индивидуален
план, групова работа, ограмотяващи курсове и т.н. Доказани са само част от
заявените фактически основания на исковата претенция.
През
посочения в исковата молба период 27.09.2014 г. - 27.09.2019 г. ищецът е
изтърпявал наказание „доживотен затвор“ без замяна първоначално при специален
режим, изменен на строг режим.
Съгласно
чл. 71, ал. 3 ЗИНЗС /преди влизане в сила на ЗИНЗС - чл. 167г, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за изпълнение на наказанията, който е с идентичен текст /, осъдените
на доживотен затвор, поставени на строг режим, се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана, освен ако не са налице условията
по чл. 198, ал. 4 ЗИНЗС за настаняване в общи помещения с другите лишени от
свобода. В случая не се твърди и не се установява да е издадена заповед по
чл.198, ал.4 ЗИНЗС от началника на затвора.
Чл. 213
ППЗИНЗС предвижда също така осъдените на доживотен затвор да бъдат настанени в
обособени зони с повишена сигурност и да участват в колективни мероприятия само
с осъдени от същата категория. Според нормата на чл. 214 ППЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор следва да бъдат изолирани от останалите лишени от свобода и
при други обстоятелства, по-специално при престой на открито и други случаи на
напускане на помещението. Полагането на труд може да стане в помещението, в
което са настанени или в специално оборудвани работни места в работилници и
цехове при наличие на подходяща работа.
Характерът
на изтърпяваното от ищеца наказание и режимът на изтърпяването му предполагат,
че са му наложени ограничения, които са преценени от законодателя като разумни
и съответни на целите на наказанието.
Искът е
неоснователен във връзка с твърденията на ищеца за липса на социална
комуникация. Не се установява в конкретен момент или за конкретен период ищецът
да е бил изолиран по начин, надхвърлящ изискванията за определения му режим на
изтърпяване на наказанието. Напротив, от показанията на свидетеля Р., пребивавал
за част от исковия период в едно спално помещение с ищеца и от показанията на
свидетеля Р., който е бил настанен в съседна килия, е видно, че те имат
придобити впечатления от разговори с него, че има условия за контакти между
лицата, настанени в същата група ежедневно по време на престоя на открито. От
показанията на свидетеля Ж.И., заемащ длъжност инспектор социална работа и
възпитателни дейности в периода 2009 - 2020 г., и представените от затвора
справки, става ясно, че са създадени условия и на тези лица е предоставена
възможност ежедневно за организиране на групови игри на открито и за
комуникация при отделни поводи - при беседите със свещенослужители и
провежданите групови програми, независимо от липсата на самостоятелно обособено
помещение „клуб” по смисъла на чл.22а ППЗИНЗС. Предвид установеното наличие на
социални контакти с осъдени от същата група, както и обстоятелството, че ищецът
полага труд в бригада „Мираж“, съдът намира за неоснователно твърдението му за
липса на социална комуникация. Изолирането му в самостоятелно помещение за 23
часа в денонощието, в което се налага той да работи, не може да се приеме за
надхвърлящо минималното изискуемо ниво на суровост, което е присъщо на изтърпяваното
от него наказание, за да се констатира нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
Социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на
лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото /чл. 152 ЗИНЗС/.
Съгласно чл. 71,
ал. 1 ППЗИН /отм./ социалната дейност и възпитателната работа включват
консултиране, ориентиране, усъвършенстване на социалните умения, личностно
развитие, рехабилитация, психотерапия, образование, квалификация, спорт,
културно-информационни дейности и религиозна подкрепа. Нормата на чл. 152, ал.
2 ЗИНЗС сочи, че социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода включват диагностична и индивидуална корекционна дейност,
програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди,
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Тези дейности са
възложени на инспекторите по социална дейност и възпитателна работа /чл.
72 ППЗИН /отм./, чл. 157 ЗИНЗС/, каквато
длъжност изпълнява свидетеля Ж., разпитан по делото. Инспекторите по социална
дейност и възпитателна работа са подпомагани от инспектори-психолози /ЗИН /отм./
или от служители от останалите
направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка чл.
157 ЗИНЗС/.
Дейностите са
организирани в програми, индивидуални съгласно чл. 73 ППЗИН /отм./,
индивидуални и групови, съгласно чл. 157 ЗИНЗС. В основната си част,
разпоредбите на ЗИН /отм./, касаещи тези програми, са приети в периода 2004 - 2006
г.
В ЗИНЗС, който
действа през периода на бездействие на администрацията /от 27.09.2014 г. до
27.09.2019 г./ се съдържа подробна
правна уредба на социалната дейност и възпитателната работа. В него е предвидено
още изготвяне на индивидуален план за изпълнение на присъдата. По този план е
предвидено да се провежда социално-възпитателната работа /чл. 129, ал. 1
ППЗИНЗС/. За всеки осъден е предвидено и изготвяне на годишен доклад за
резултатите от работата по индивидуалния план.
Неоснователни са
твърденията, че на ищеца не са осигурени никакви възможности за групова работа.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Р., че в затвора няма
каквито и да е социални дейности, не се организират групови занимания и липсва
подготвен персонал, който да работи с осъдените. Тези показания противоречат на
останалите писмени и гласни доказателства. Видно от справката на началника на
затвора Бургас и от показанията на свидетеля Ж.И., заемащ длъжност инспектор
социална работа и възпитателни дейности, ищецът е взел участие в няколко
специализирани програми, при първоначалното му постъпване в затвора и
впоследствие и участва активно в организираните
беседи със свещеник. Свидетелят Р. е потвърдил, че в затвора от 2018 г. има двама
психолога и че инспекторите работят групово с много хора, но нямат възможност
за индивидуална работа.
Искът на ищеца е
основателен във връзка с твърденията, че не му е изготвен индивидуален план за
работа по присъда, който действително да отчита индивидуалните му потребности,
както и че не е осигурена възможност да бъдат организирани ограмотяващи курсове
и кръжоци, в които той да участва.
Подробните
разпоредби на ППЗИНЗС относно индивидуалния план за изпълнение на присъдата,
съдържащи се в чл. 129 и сл. ППЗИНЗС, определят неговото съдържание, а именно описание на рисковите нужди/проблемни зони,
във връзка с които ще се работи, точно определяне на целите, съответстващи на
конкретни нужди, конкретно определяне на трудовите, образователните,
обучителните, културно-информационните, спортните и корекционните мероприятия
за постигане на целите, отговорният служител за извършване на мероприятията и
сроковете за изпълнение на мероприятията.
В чл. 129, ал. 4
ППЗИНС е предвидено препланиране въз основа на срока на наказанието и
настъпилите промени в хода на поправителното въздействие. Нормата на чл. 130 ППЗИНЗС регламентира
последваща цялостна оценка на риска да се извършва веднъж годишно в случаите,
когато първоначалната обща оценка на риска показва висок и среден към висок
риск.
В справката на
началника на затвора Бургас се съдържат общи твърдения, че работата с лишения
от свобода Т.Д. е съобразена с потребностите на личността, установени с
оценката на риска от рецидив и сериозни вреди. Посочено е бланкетно, че са
установени и продължават да се набюдават сериозни дефицити в зоните, свързани с
отношението му към правонарушението, взаимоотношенията, начина на живо и
обкръжението му, междуличностните проблеми и умения за мислене. Посочено е, че
с оглед така установените дефицити, след първоначалната адаптационна програма,
той е преминал през още две специализирани програми, съобразно плана на присъдата
му. По делото, обаче, не са представени нито индивидуален план, нито доклад за
резултатите от работата по него, в случай, че такъв е изготвен, нито доклад за
извършена оценка на риска.
Поради това съдът
счита, че не са идентифицирани действителното ниво на образование и знания и
действителните нужди на ищеца от възпитателно въздействие, обучение и
квалификация, целите, съответстващи на тези нужди и конкретните мероприятия за
постигане на целите.
В същото
време ищецът твърди, че е отправял предложения за организиране на ограмотяващи
курсове и кръжоци, на които му е отказвано. Видно и от справката на началника
на затвора наказанието, което изтърпява ищеца, не позволява да бъде записан към
училището на затвора.
Независимо
от причината, поради която тези искания на ищеца не са уважени - било поради
липса на условия за осигуряване на участието му в такива дейности с оглед
естеството на наложеното му наказание и изискванията на режима, при които то се
изтърпява, било поради липса на предлагане, съдът намира, че в резултат от
бездействието на затворническата администрация да изготви индивидуален план на
ищеца, тези негови нужди въобще не са идентифицирани, респективно няма как да
се прецени дали на тях е отговорено адекватно.
Пряката връзка между индивидуалния план/препланиране и
включването на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и
отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди, се
установява от чл. 156, ал. 3, т. 1 ЗИНЗС. В случая не е представен такъв план. Конкретно
определяне на мероприятията по реда на чл. 129, ал. 2, т. 3 ППЗИНС /съвместно
между инспектора СДВР, лишения от свобода и други служители на администрацията
/ не е извършено по отношение на ищеца. Не е изследвана мотивацията му да иска
да повиши образователното си ниво, не са определени образователните му
потребности /общообразователни и/или професионални/ и възможностите за обучение
и квалификация при алтернативни форми на обучение, допустими съобразно режима
на изтърпяване на присъдата му, като се има предвид, че съгласно чл. 159 ЗИНЗС
всички лишени от свобода /независимо от присъдата и режима/ имат равен достъп
до образователни, обучителни и квалификационни дейности. В тази връзка законът
допуска, по преценка на началника на затвора и с негова нарочна заповед, да се
разреши поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна да участват във всички организирани дейности заедно с
останалите лишени от свобода /чл.198, ал.4 ЗИНЗС/ и да участват във всички дейности заедно с
тях. Съгласно чл.198, ал.5 ЗИНЗС, със заповед на началника на затвора
поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в
трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.
Бездействието
на затворническата администрация в част от исковия период, през който е
действал ЗИНЗС от 27.09.2014 г. до
27.09.2019 г. да идентифицира и да
актуализира рисковите нужди на ищеца и да определи точно съответстващите на
тези нужди цели и конкретно да определи образователните, обучителните и
корекционните мероприятия за постигане на целите, съдът квалифицира като
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
На
основание чл.52 ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди вседствие на това нарушение в посочения период, с
оглед естеството на деянието, интензитета и периода на претърпените
неимуществени вреди, е в размер на 2 000.00 лева. При определянето на
обезщетението съдът взе предвид, че независимо от липсата на изготвен
индивидуален план, той е участвал в няколко програми за
въздействие, в организираните беседи с православен свещеник, както и факта, че
са създадените условия да бъде консултиран с психолог.
Поради
частичната основателност на две от исковите претенции следва да бъде оставено
без уважение искането на ответника ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или
оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и
дерогира общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
При
този изход на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
50.00/петдесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за
производството държавна такса и 40.00/четиридесет/ лева адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Т. Д. И.,***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която се претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периодите от 01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и от
13.07.2004 г. до 01.06.2009 г.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №2487/2019 г. по описа на
Административен съд Бургас по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за периодите от 01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и от 13.07.2004 г.
до 01.06.2009 г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на правосъдието, да
заплати на Т.И.Д.,***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор без замяна, в това
число неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода в размер на 2 000.00/две
хиляди/ лева за периода от 15.11.2012 г.-15.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част за
размера над 2 000.00/две хиляди/ лева до пълния предявен размер от
19 800.00/деветнадесет хиляди и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието да заплати на Т.И.Д.,***, обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в резултат на липсата на индивидуален план за
работа по присъда и ограмотяващи курсове в периода от 27.09.2014 г. до
27.09.2019 г. в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в останалата част над размера от 2 000.00/две хиляди/ лева
до пълния предявен размер от 19 500.00/деветнадесет хиляди и петстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Т.И.Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието и срещу Министерство на правосъдието
за обезщетение в размер на 19 200.00/деветнадесет хиляди и двеста/ лева,
настъпили вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора в
гр.Бургас в периода от 01.08.1999 г. до 19.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Т.И.Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието, за обезщетение в размер на
9 500.00/девет хиляди и петстотин/ лева,
настъпили в резултат на неосигуряване на достъп до баня след престой на открито
за периода от 15.11.2017 г. до
27.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Т.И.Д.,***,
срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в резултат на липсата на социална комуникация,
групова работа, индивидуален план за работа по присъда и ограмотяващи курсове в
периодите от 01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и от 13.07.2004 г. до 01.06.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д.,***, срещу
Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение
за
претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор без замяна,
в това число неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода, за периода от
01.08.1999 г. до 25.06.2002 г. и за периода от 13.07.2004 г. до 01.06.2009 г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието да заплати на Т.И.Д.,***, разноски
в размер на 50.00/петдесет/.
Решението,
в прекратителната част, може да се обжалва в 7-дневен срок, а в останалата - в
14-дневен срок, от съобщението за изготвянето му, пред тричленен състав на
Административен съд Бургас.
СЪДИЯ: