№ 84
гр. Разград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500084 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 67 от 16.02.2021г. по гр.д № 1562/2020 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от
адв. Н.К. да заплати на Н.Й. н., ЕГН ********** от гр.Разград сумата от
40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при която е
починал неговия син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв.
до първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от
адв. Н.К. да заплати на В. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Разград сумата от
40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при която е
починал нейният син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв.
до първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от
адв. Н.К. да заплати на адвокат К.К. сумата от 3460лв. /три хиляди
четиристотин и шестдесет лева/ определено възнаграждение по чл.38 ал.2
от ЗА общо за двамата ищци.
ОСЪЖДА Н.Й. н., ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** да
заплатят на ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* с.Самуил сумата от 912лв.
/деветстотин и дванадесет лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ дължими държавни
такси върху уважените искове.
Недоволен от това решение, в ОСЪДИТЕЛНИТЕ части, с които
ответникът е осъден да заплати горепосочените суми, е останал
жалбоподателят ТРАКЦИЯ АД, който го обжалва, чрез пълномощника си
адвокат Т.А. Д. от АК - София. Намира решението в обжалваната част за
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения. Определените от първоинстанционния съд обезщетения били
завишени и несъобразени с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.
Отделно от това, неправилно първоинстанционния съд е приел, че
наследодателя на ищците не е действал в условия на груба небрежност.
Жалбоподателя, сочи че починалият самоволно извършил огнева работа, без
необходимото разрешение, както и че не е използвал предоставените му от
работодателя лични предпазни средства – позициониращ колан с въже, който
е следвало да бъде закачен. Неправилен бил и извода на съда, че ответникът
не е предоставил на работника пълен комплект лични предпазни средства.
Съдът в нарушение на ГПК използвал материали от досъдебното
производство. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
исковете – отхвърлени, евентуално – обезщетенията да бъдат намалени
поради съпричиняване. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбите страни, чрез
пълномощника си адвокат К.К. от АК – Разград, депозира отговор на жалбата.
Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли решение да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника се явява пълномощникът му адвокат Т.А. Д. от АК - София.
Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите страни не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат к. К.
от АК – Русе. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни
съображения. Пълномощникът прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Представя и подробна
2
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Във въззивното производство са събрани писмени доказателства –
преписи от преписката от Изпълнителна агнеция „Главна инспекция по
труда“, относно процесната трудова злополука, както и от образуваните АНД
и КАНД, по жалби срещу НП издадени по преписката. Приет е и препис от
протокол от о.с.з. от 30.03.2018г. по гр.д. № 186/2018г. по описа на РС-
Разград, видно от който, на осн. чл. 234 ГПК, е била одобрена спогодба
сключена между работодателя от една страна и от друга – съпругата и детето
на починалия. С тази спогодба страните се споразумели, че работодателят ще
заплати на съпругата и детето на починалия обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесната трудова злополука. Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на водения от работодателя негов работник -
свидетеля Ш.И.Р.. Същият обяснява, механизма на злополуката, сочи че
пострадалият е бил оборудван с предпазни средства, включващи работни
дрехи, ръкавици, предпазни колан с въже и катарама. Свидетелят не може да
посочи, дали пострадалият е бил закачил катарамата си на парапета на вагон-
цистерната. Тези доказателства обаче не променят извода на съда за
неоснователност на въззивната жалба.
По възражението, че първоинстанционния съд в нарушение на
процесуалния закон е използвал показания на свидетели събрани и цитирани в
експертизите извършени в хода на досъдебното производство по ДП сл. дело
№ 33/2017г. по описа на ОСлО.
Възражението е неоснователно. Видно от мотитивите на обжалвания
3
акт, е че първоинстанционният съд не се е позовал на експеритизи и
свидетелски показания събрани в горецитианото досъдебно производство, а е
изградил изводите си само въз основа на доказателствата събрани в
настоящото производство.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства се установява, че към датата на процесната злополука
–02.10.2017 г., между ответното дружество и Г.Н.Й. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността
„Работник по ремонт ПЖПС“, както и че на посочената дата на работното му
място, вследствие на възникнала експлозия била причинена смъртта му.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер
на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова
и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените
разпореждане № 22 от 06.11.2017 г. на НОИ – Териториално поделение –
Разград по чл. 60, ал. 1 КСО /което не се спори, че е влязло в силачл. 58, ал. 6
КСО, л. 182 РС/ и протокол за резултатите от извършено разследване на
злополуката № 5 от 24.10.2017г. на НОИ – Териториално поделение –
Разград, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6
КСО /л. 195-201, 186-194 РС/ - Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК.
Не се спори по делото, а и видно от Удостоверение за наследници на
починалия, е че ищците са негови родители /л. 17 РС/.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Установено е по несъмнен и категоричен начин от показанията на
свидетелите С.Б.Р. и П.С.П. /и двете без родство със страните – л. 288-290
РС/, които подлежат на кредитиране като ясни, последователни, житейски
4
логични и неопровергани от останалия доказателствен материал. Същите
сочат, че ищците са имали изключително силна емоционална връзка със сина
си, все още не могат да преживеят и да се примирят със загубата му. Когато
научили за смъртта му били безутешни, в шок. Приживе Г. поемал разноските
им, водел ги на лекар. Първоначално живеели в едно домакинство, но после
родителите му отишли на село, но се виждали ежеседмично. След смъртта на
Г. здравословното състояние и на двамата се влошило.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от увреждащото действие – виж и т. 11 от Постановление №
4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС.
В разглеждания случай, след преценката на конкретно установените
обстоятелства – внезапната смърт на синът им, който се е намирал в активна и
трудоспособна възраст, е довела до негативни изживявания, стрес, болки и
страдания с голям интензитет, изгубили са в негово лице морална и
финансова подкрепа в живота си и същевременно отчитайки възрастта на
ищците, икономическата обстановка в страната към момента на злополуката,
в т. ч. ръста на икономически растеж и стандарта на живот, настоящият
съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в размер на по 40
000 лв. за всеки един от ищците ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда
съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните
равенството в обществото намира най-чист израз /виж Решение № 110 от
25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК/.
Горепосочената сума е дължима ведно със законната лихва от
момента на настъпване на увреждането /трудовата злополука/ – виж Решение
№ 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., ІV г. о., ГК.
Относно възражението на жалбоподателя, че размера на
обезщетението от по 40 000 лв. за всеки от ищците е завишен и в разрез със
5
съдебната практика, следва да се посочи, че в Решение № 94 от 29.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV г. о., ГК, е прието за справедливо
обезщетение за неимуществените вреди на родители на починал при трудова
злополука работник размер на по 70 000 лева за всеки един от родителите.
Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ, направено своевременно в отговора на исковата молба по чл. 131
ГПК, се явява неоснователно.
Що се отнася до наличието или липсата на груба небрежност, следва
да се отбележи, че в областта на частното право /част от което е и трудовото/
грубата небрежност е квалифицирана степен на небрежност. Релевантно за
обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често –
тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с
неполагане и на най-елементарната грижа, тази, която и най-небрежният
човек би положил за своите работи. И двете степени на небрежността имат
предимно обективен характер, поради което те се извеждат от поведението на
дееца в конкретната фактическа обстановка, а в по-малка степен е от
значение наличието на съответно субективно отношение /интелектуален
момент/. При трудова злополука намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и мерки за безопасност. Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на
работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е.
при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи
не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за
безопасност. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да
почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от
него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба
небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на
работата. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на
доказателства за точния механизъм на настъпване на злополуката и за
действията на работника, довели до увреждането, възражението за
съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано
– в този смисъл Решение № 94 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018
г., IV г. о., ГК.
6
Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като
груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополуката, увреждаща
здравето му – виж Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013
г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай по делото не е доказано, че настъпването на
злополуката е резултат от проявена от починалия груба небрежност.
Съгласно чл. 15, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд: „Ежедневен инструктаж се провежда на
работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск…“
Съгласно точка 4.1.2 от издадената от работодателя Инструкция за
ремонт на вагон – цистерни, превозвали опасни товари и условия за
безопасност и здраве: „По цистерната може да се работи само ако
работникът е запознат с правилата по безопасност при работа и е
инструктиран от непосредствения ръководител срещу подпис“ /л. 241-243
РС/.
Работодателят е издал и Заповед № 8 от 28.01.2020г. относно
организирането, провеждането и регистрираните на инструктажа по „БХТО“
/л. 245-247 РС/, променена със Заповед № 8 от 14.01.2015г. /л. 224 РС/.
Съгласно т. 1-4 ежедневен инструктаж се извършва на лица включващи и
извършващите „СМР“ на височина.
По делото не се спори, че пострадалия в момента на злополуката е
извършвал дейност на височина 3.5 метра /върху вагон-цистерна/.
Въпреки това, липсват доказателства, че му е бил извършван
ежедневен инструктаж.
Работодателят ангажира доказатества, че на починалия са били
провеждани само начален инструктаж и периодични инструктажи, по
смисъла на чл. 12 и чл. 14, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Видно от преписа от книгата за инструктаж, относно преминат
последен периодичен инструктаж на 02.10.2017г. /датата на злополуката/, е
че липсва подпис срещу имената на Г.Н.Й. в колоната „Подпис на
7
инструктирания“ /л. 273 РС/.
Видно от показанията на разпитания във въззивното производство
свидетел Ш.И.Р., работил в бригадата заедно с починалия /свидетел доведен
от работодателя/, е че на датата на злополуката - 02.10.2017г. не е бил
направен инструктаж на пострадалия.
Видно от т. VI, абзац последен, на съставения протокол за
резултатите от извършеното разследване на злополуката № 5 от 24.10.2017 г.
/л. л. 195-201, 186-194 РС/, е че: „На 02.10.2017г. работодателят „Тракция“
АД е възложил на работниците Г.Н.Й. и Нурхан Фикрет Хакъ извършването
на ремонтни денйности при демонтаж на фланцови съединения в горната
част по балона на вагон цистерна № 33527848149-0, експлоатиран за
железопътен превоз на опасни товари – сярна киселина, без да е осигурил на
работещите да получат необходимото обучение за използване на
работното оборудване, в т.ч. и обучение за всеки възможен риск от
опасно химическо вещество сярна киселина и от самата конструкция на
вагон цистерната“. В т. VIII от протокола е посочено, че ….“възложената
работа по балона на вагон цистерна № 33527848149-0, експлоатиран за
железопътен превоз на опасни товари – сярна киселина, без двамата
работници да бъдат предварително запознати с опасностите
произтичащи от работното оборудване, а именно с вида на превозваното
опасно химично вещество и конкретните конструктивни особености на
вагон цистерната. Същите са допуснати до работа без необходимите
лични предпазни средства и е допуснато използване на ъглошлайф в
експлозивна атмосфера. Не е достътъчно оценен риска от допускане до
работа без да е извършена проверка за отсъствие на вредности и работа
без външно почиствоне на балона от пожароопасни замърсители.“
Както вече бе посочено, протоколът от разследването на комисията
по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила относно
осъществилите се факти /механизма на злополуката/, съгласно чл. 58, ал. 6
КСО. В случая законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ не може да бъде приложена, тъй като по
делото липсват достатъчно данни за това, че починалият че е осъзнавал
реалната възможност, че в резултат на негови действия /бездействия/ ще
настъпи неблагоприятния резултат, независимо от което той е предприел и е
извършил съответните действия /бездействия/ със самонадеяната увереност,
че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го
предотврати. Предположенията на комисията, разследвала злополуката,
потвърждават правния извод на първоинстанционния съд за липсата на
допусната от починалия груба небрежност, в причинно-следствена връзка с
която да е настъпил резултатът.
Съдът приема, че на Г.Н.Й. не е бил проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа.
8
Същевременно, от обстоятелствата не е несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополуката, увреждаща здравето му.
Трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа, поради което поведението на пострадалия не може да бъде
окачествено като груба небрежност, тъй като от обстоятелствата не е
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополуката, увреждаща здравето му. Ето защо, дори и да се приемат за
доказани твърденията на работодателя, че е предоставил на пострадалия
всички необходими лични предпазни средства, сред които и обезопасително
въже, както и че пострадалият не е използвал същите, както и че е извършил
„огнева работа“ без издадена за това заповед, то поведението на
пострадалия не може да бъде окачествено като груба небрежност по см.
на чл. 201, ал.2 ГПК.
Ето защо, възражението ответника за съпричиняване по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ се явява неоснователно.
С оглед частичното уважаване на исковите претенции,
законосъобразно първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, както и дължимата
държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Поради гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от въззивното производство и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на
адв. К.К. К. от АК – Русе, ЕГН **********, със служебен адрес гр. Разград,
ул. Ц.А. № 10, ет.1, офис 1, тел. **********, сумата от 2 930 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство общо за двамата ищци по чл.
38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 16.02.2021г. по гр.д №
1562/2020 г. по описа на РС – Разград, в частта, в която са уважени
предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ във вр. чл. 52 във вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от по 40 000 лева главница на всеки
един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
9
02.10.2017 г. до окончателното изплащане; в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на адвокат К.К. сумата от 3 460 лв. определено
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА общо за двамата ищци и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Разград на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3 200 лв. дължими държавни такси
върху уважените искове.
В ОСТАНАЛАТА част Решение № 67 от 16.02.2021г. по гр.д №
1562/2020 г. по описа на РС – Разград, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление Област: Разград, Община: Самуил, Населено място: с. Самуил,
п.к. 7454, ул.Д.Б. № 1А, представлявано от изпълнителния директор Стефан
Петров Гердев, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.К. К. от АК – Русе, ЕГН
**********, със служебен адрес гр. Разград, ул. Ц.А. № 10, ет.1, офис 1, тел.
**********, сумата от 2 930 лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/
представляваща адвокатско възнаграждение общо за двамата ищци в
производството по в.гр.д. № 84/2021г. по описа на Окръжен съд- Разград, на
осн. чл. 38 ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10