№ 1959
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110115677 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Н. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. и
Ж. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., както следва:
- за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане солидарно срещу двамата ответници за сумите, както следва:
4632,81лева, представляваща остатък от неплатена главница по договор за потребителски
кредит № **********/05.12.2013г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението– 28.07.2021г. до окончателното погасяване на вземането; 1506,87лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.12.2017г.
до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 4538/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
- за солидарно осъждане ответниците да заплатят сумите: 6845,32лева,
представляваща непогасена договорна лихва за периода 07.03.2015г. до 07.12.2017г.;
2226,52лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 27.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т.3
ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
05.12.2013г. с ответниците, като солидарни съдлъжници е сключен договор за
потребителски кредит № ********** при общи условия. Въз основа на него, финансовата
институция е отпуснала на ответниците сумата от 5000лева. Връщането на сумата е следвало
да стане в срок до 48месеца съобразно погасителен план с падеж 7-мо число на месеца и
размер на погасителната месечна вноска от 337,50лева. При сключване на договора, на
ответниците са били предоставени ОУ и с подписа си са декларирали, че ги разбират и
1
приемат. Предоставена им е била и информация във формата на Стандартен европейски
формуляр, съгласно буква Г от договора. Усвояването на отпуснатия кредит е извършено по
посочена от съдлъжника Н.Ж. банкова сметка на 05.12.2013г. Крайният срок за връщане на
отпуснатия кредит е дата 27.07.2021г. Твърди се, че страните са уговорили ГПР от 110,70% и
ГЛП от 76,89%. Ответникът е извършил плащане по договора на 13бр. погасителни вноски и
14-та частично в общ размер от 4745,50лева, от което със сумата от 4721,87лева е погасена
главница, а със сумата от 23,63лева е погасена лихва за забава по т.12.1 ОУ. Съгласно ОУ
длъжниците дължат договорно възнаграждение, което е било предварително определено в
погасителния план и което страните са се споразумели да са разсрочи и погасява в рамките
на погасителния план. В случая, то е уговорено в размер от 6845,32лева. Понастоящем се
сочи, че е настъпил падежът на цялото задължение. Доколкото ответникът Н.Ж. не е
извършил плащане на вноските съобразно уговореното в договора, след изпадането му в
забава се сочи, че на основание чл. 12.1 от ОУ към договора, върху непогасената част от
дълга е начислена лихва за забава в размер на законната такава. За периода след изтичане
срока на договора се заявява претенция за обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.Ж..
Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен
процесният договор за кредит със сочените параметри. Твърди се, че договорът е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Уговорени са били ГПР от 110,70% и ГЛП 76,89%,
т.е уговорената възнаградителна лихва значително надвишавала законната такава.
Доколкото към датата на сключване на договора е неприложима разпоредбата на чл.19, ал. 4
ЗПК, то приложение намират разпоредбите на ЗЗД. С посочените клаузи се сочи да се
накърнява принципа на справедливостта и се създават условия за неоснователно
обогатяване на кредитора. Налице била и очевидна нееквивалентност на престациите,
доколкото при отпуснат кредит от 5000лева, следвало да се върне сума от 16200лева.
Твърди, че нищожността на посочените клаузи обуславя нищожност на целия договор на
основание чл. 22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, и е изключено
приложението на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Твърди да не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 10,
т.11 и т.12 ЗПК, тъй като в договора липсвала яснота относно методиката на формиране на
ГРП, при сключването му не били предоставени погасителен план съдържащ информация за
размер, брой, периодичност, падежни дати, последователност на разпределение на вноските
между различните неплатени суми дължими при различни лихвени проценти. Нямало и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата кредитополучателят
да получи извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. Затова счита, че следва да се дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. По отношение на възнаградителната и мораторна лихва прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че по договора до 2018г. е платил
сумата от 4745,50лева, а впоследствие допълнително и сумата от 340лева, т.е общо
5085,50лева, с което плащане е погасил изцяло задължението си по договора. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Ж.Ж.,
с който искът се оспорва като неоснователен по съображения идентични на изложените от
другия ответник. Допълнително твърди, че тълкуването разпоредбите на ОУ- т.3.3, т. 4.1,
т.6.1, т. 6.2, т.7.1.1, т.8.1 налагат извод, че той е договарял в качеството си на поръчител, а
не на солидарен съдлъжник, тъй като неговата отговорност обезпечавала чуждо задължение.
Аргумент за това било и обстоятелството, че ищецът основава претенцията заради забавата
на ответника Н.Ж.. Прави възражение, че спрямо него е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147
ЗЗД, поради което и претенцията е неоснователна.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
2
Ответниците в открито съдебно заседание не се представляват и не явяват. С писмено
становище процесуалният им представител поддържа депозираните отговори.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и
съединени с него осъдителни претенции с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща
непогасено задължение- главница по договор за потребителски кредит №
**********/05.12.2013г. и начислено върху него обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която и двамата длъжници са възразили в срок.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 4632,81лева
главница и 1551,99лева обезщетение за забава върху нея. За останалата част от вземанията,
за които е отхвърлено искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК са заявени осъдителни
претенции.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит № **********/05.12.2013г., по който е предоставил на ответниците
сума пари и нейния размер; основанието за солидарната отговорност на ответника Ж.Ж. в
дълга; настъпил падеж на задължението в цялост; дължимост на възнаградителна лихва и
нейния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок. Съответно
в доказателствената тежест на ответниците е да установят наведените от тях положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, в т.ч. че договорът страда от
сочените пороци, както и че ответникът Ж.Ж. е договарял като поръчител.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
На 05.12.2013г. между ищеца и ответниците Н.Ж. /клиент/ и Ж.Ж. /солидарен
длъжник/ е сключен договор за потребителски кредит № ********** при параметри: размер
на отпуснатата сума- 5000лева, ГПР- 110,70% и ГЛП- 76,89%. Общо дължимата сума по
кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 16200лева. Уговорено е,
че връщането на сумата следва да стане в срок от 48месеца при месечната вноска от
337,50лева платима до 7-о число на месеца. С подписване на договора и изрична декларация
към него, ответниците са удостоверили съгласието си със ОУ към договора и получаване
екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към
договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата
сума по договора е извършено чрез банков превод на 05.12.2013г. по посочена от
кредитополучателя банкова сметка в Алианц банк българия АД, в доказателство за което е
представено преводно нареждане.
3
Възраженията на ответника за допуснати нарушения на чл.11, т.9, 10 и 11 ЗПК, съдът
приема за неоснователни. Императивно изискване на посочените разпоредби е в договора да
е посочен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния случай, в подписания между страните договор действително
няма изрично изготвен и подписан погасителен план, но за сметка на това в договора са
посочени ясно броят на вноските, ден от месеца, в който се дължат плащанията и размера на
всяка вноска. Лихвеният процент е посочен с конкретно число и той е договорен като
фиксиран за целия срок на договора. Това прави условията за издължаване ясни. Противно
на твърдяното от ответниците, в чл.7.3.1 от ОУ е разписано и правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания с посочване на
дължимите плащания, срокове и условия за извършването им.
В заключение договорът е валиден и не страда от твърдяните пороци обосноваващи
неговата нищожност по см. на чл. 22 ЗПК.
На следващо място, ответникът Ж.Ж. противопоставя възражения, че е встъпил в
договора като поръчител, а не като солидарен съдлъжник, тъй като неговата отговорност
обезпечавала чуждо задължение.
Съгласно чл. 121 ЗЗД възникването на солидарна отговорност между двама
длъжници е възможно само, ако това е уговорено между страните или по силата на закона.
Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на отпуснатата в
заем сума от всеки от длъжниците. За разлика от солидарната отговорност между
съдлъжниците, обезпечаваща изпълнението и на свое лично задължение, тази на основание
сключен договор за поръчителство възниква за поръчителя без той да е получил парична
сума в собственост и в този смисъл той има качество на гарант поел задължение да отговаря
пред кредитора за чужд дълг. И именно това е разграчинителния критерий между двата вида
пасивна солидарност. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според
основанията за нейното възникване, тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, за
да определи спецификата на конкретните облигационни отношения /цитирам решение по
т.д. 998/2011г. на Първо ТО, ВКС и решение по гр.д. № 5864/2015г., Четвърто ГО, ВКС/. В
случая, излагайки съображения, че има качество на поръчител, ответникът Ж.Ж. се позовава
на конкретни уговорки от ОУ към договора. На първо място, подписвайки договора, той е
встъпил в правоотношението като солидарен длъжник. Действително, в уговорките
разписани в т.3.3, т. 4.1, т.6.1, т. 6.2, т.7.1.1, т.8.1 е предвидено, че: при неодобряване на
клиента /кредитополучател/, договорът се счита за несключен и не поражда правно
действие; за ползвания заем, клиентът дължи годишна лихва; клиентът се задължава да
върне предоставените му парични средства; клиентът избира начин на погасяване на
задължението по договора; клиентът има право да се откаже от договора в 14дневен срок,
без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за избора си; клиентът се
задължава да върне отпуснатия кредит и погаси всички задължения. От съдържанието на
тези клаузи обаче само по себе си не може да се обоснове извод, че действително волята на
4
страните е била солидарният съдлъжник да встъпи в договора и да отговаря за дълга като
поръчител. Тези клаузи са разписани в раздели регламентиращи права и задължения, както
на клиента- кредитополучател, така и на солидарния съдлъжник, без значение че в
отделните подточки от тях, конкретните права и задължения са дадени само на клиента.
Същевременно, в т.12 са разписани санкции, като последица от неизпълнение задължението,
както на кредитополучателят, така и на солидарния длъжник да заплащат вноските в
уговорения размер и срок. А принципът е, че от поръчителя не може да се иска изпълнение,
преди главният дълг да е станал изискуем. От значение при тълкуване волята на страните е и
поведението на страните по повод изпълнението на договора. Съобразно представените от
ответниците писмени доказателства, а и от експертното заключение се установява, че
кредитът е погасяван от 05.09.2019г. до 22.02.2021г. именно от ответника Ж.Ж..
Следователно, няма основание да се приеме, че договаряйки ответникът Ж.Ж. има качество
на поръчител. Обосновано обаче може да се приеме, че по силата на сключения договор и на
основание чл.101 ЗЗД, солидарният длъжник се е задължил спрямо кредитора на
кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Договорът валидно
обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, според която трето лице
може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. С подписването му с кредитора ответникът Ж.Ж. се е съгласил да отговаря пред
кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението съобразно
предвидените в договора условия, и размери на кредитните задължения.
От заключението на в.л. се установи, че: Отпуснатата в заем сума от 5000лева е
усвоена от ответника Н.Ж. по банкова сметка. Първата вноска е с падеж 07.01.2014г., а
последната 07.12.2017г. Общият размер на плащанията по договора е 4925,50лева. Те са
извършвани в периода 20.01.2014г. до 22.02.2021г. в различни размери на внасяните суми и
на дати различни от падежните. За плащанията извършени до 07.08.2019г. няма данни от кое
лице са правени, а тези считано от 05.09.2019г. са нареждани от ответника Ж.Ж.. Размерът
на непогасената главница е 4632,81лева, а този на възнаградителната лихва за периода
07.03.2015г. до 07.12.2017г. 6845,32лева. Размерът на дължимото обезщетение за забава
върху главницата от 4632,81лева за периода 07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от
14.07.2020г. до 27.07.2021г. е 1559,90лева, а този върху възнаградителната лихва
2343,33лева. Във вариант на заключението, при който всички плащания по договора бъдат
отнесени за погасяване само на главница, размерът на задължението за главница възлиза на
74,50лева, а този на обезщетението за забава върху него за периода 07.12.2017г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г. 133,20лева.
По отношение на задължението за договорна лихва:
Настоящият договор за заем е сключен при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г. изм. ДВ бр.30/26.03.2013г., в сила от 26.03.2013г./
В пар.1 от ДР на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по кредита за
потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В чл.19, ал.1
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
5
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както се посочи по- горе, ГПР по процесния заем е в размер на 110,70%, а
годишният лихвен процент е 76,89%. Принципно, няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, доколкото това е бил съществен елемент от
учреденото между тях облигационно правоотношение. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС, е приета след датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК /ДВ
бр.35/22.02.04.2014г./ и е в сила от 23.07.2014г. Следователно, към датата на сключване на
договора за кредит страните са разполагали с възможността по чл.9, ал.1 ЗЗД свободно да
определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Обратно действие на нормата на ЗПК, законът не е придал,
поради което и тази норма за случая не е приложима. Ето защо, към момента на подписване
на договора атакуваните клаузи на договора не се явяват нищожни като договорени в
противоречие на закона.
Независимо от горното, съдът приема, че уговорката за дължимата възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Понятието „добри нрави” касае
морални категории и норми, на които чл.26, ал.1 ЗЗД придава правно значение, доколкото
тяхното нарушаване като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на
противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако със сделката са договорени
необосновано високи цени, водещи и до неравноправно третиране на икономически слабата
страна, посредством ползването на липсата на материални средства на едната страна за
необосновано облагодетелстване на другата страна, то сделката противоречи на добрите
нрави, доколкото се стига до положение, при което се ползва монополно положение.
В казуса стана ясно, че ГПР по заема е в размер на 110,740%, елемент от който
съобразно определението на понятието е и договорната годишна лихва в размер на 76,89%.
При това положение, следва да се приеме, че така уговорените размери противоречат на
добрите нрави, тъй като значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Като
потвърждение на този извод следва да бъде възприемана и последващо сключването на
договора приета разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради тази причина, съдът преценява, че
клаузата относно уговорената договорна лихва е нищожна, поради което и следва да се
счита за неписана. Доколкото, съдът не може да заменя волята на страните относно размера
на възнаградителната лихва и тъй като прецени договорената за нищожна, то следва, че
длъжникът не дължи изначално плащането на такава. Осъдителният иск за договорна лихва
следва да се отхвърли изцяло. Липсата на главно задължение, обосновава неоснователност и
на заявеното върху него обезщетение за забава в размер на 2226,52лева.
В заключение, налице е действителен договор по потребителски кредит, по който,
предвид приетата нищожност на клаузата, касаеща размера на договорната лихва по
кредита, длъжникът следва да възстанови само сумата по главницата и законната лихва за
6
забава. Съответно, извършеното плащане по приета за нищожно клауза в размер на сумата
от 4925,50лева, следва да бъде отнесено към погасяване на дължимата по договора главница.
Съобразно заключението на в.лице размерът на дължимата главница, след отнасяне
плащанията само в погашение задължението за главница, възлиза на 74,50лева. Това
обосновава извод за уважаване тази претенция до размера на сумата от 74,50лева и
отхвърляне за разликата до пълния заявен размер от 4632,81лева.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и
предвид установената забава в погашенията на дълга, същата се явява доказана по
основание. Съобразно заключението на в.л. нейният размер за периода 07.12.2017г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г. изчислен върху приетия за доказан от съда
размер на главницата, е 133,20лева. Следователно искът е основателен до сумата от
133,20лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
В случая е уговорено погасяване на главното задължение на отделни вноски с
различни падежи. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземанията за главница е моментът на изискуемостта на съответната вноска /така решение
по т.д. № 237/2019г. на ВКС, Второ ТО, решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, Четвърто ГО,
решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, Второ ТО; решение по т. д. № 50394/2016г. на ВКС
и мн.др/;
По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД и
съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тя тече от момента, в който вземането е изискуемо. Предвид
приетия размер на дължимата главница и падежната дата на последната погасителна вноска-
07.12.2017г., следва да се приеме, че започнала да тече от 08.12.2017г. към датата на
подаване на заявлението- 28.07.2021г., петгодишната давност не е изтекла.
По отношение на обезщетението за забава в размер на законната лихва, приложима е
кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Тя е започнала да тече от
08.12.2017г., деня следващ последната падежна дата и се дължи за всеки ден забава, докато
главното задължение съществува. Същевременно, по повод и във връзка с обявеното с
решение на НС от 13.03.2020г. извънредно положение в страната, с нарочен закон - Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. /обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020г./, законодателят постановява, че за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането, на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /чл.3, ал.1, т.2/. В обхвата на
тази разпоредба попадат погасителната давност, с което е създадена гаранция за правните
субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното
извънредно положение. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр.
44/2020г., в сила от 14.05.2020г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
„Държавен вестник”. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020г.
Следователно, считано от 13.03.2020г. давностните срокове по чл.110 и чл. 111 ЗЗД са
спрели и не са текли до 20.05.2020г., включително, т.е общо 69дни. Към 13.03.2020г. не е
изтекъл тригодишния давностен срок на вземанията за мораторна лихви, а след тази дата
той е спрял да тече. Заявлението е подадено на 28.07.2021г., като приспадането на 69дни,
през който период не е текла погасителна давност обосновава извод, че всички вземания
възникнали преди 20.05.2018г. са погасени по давност. Така, за периода 20.05.2018г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г. изчислен от съда съобразно размера на
главницата посочен в таблицата по т.6 от заключението и предвид извършваните
7
междувременно плащания от длъжниците, дължимото обезщетение за забава е 101,96лева.
Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния заявения размер от 1506,87лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на исковете
поставя въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва
да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 300лева юк. възнаграждение, 304,23лева ДТ и 500лева възнаграждение за
в.лице. Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да бъдат определи разноски за юк.
възнаграждение в размер на 300лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общият
размер на разноските е 1104,23лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 12,87лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски, при съобразяване частта на вземането по
заповедта предмет на установителния иск, са в общ размер на 144,03лева, от които
123,80лева платена ДТ и 20,33лева юк. възнаграждение. Съобразно уважената част на
претенциите, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4,16лева.
Предвид изхода от спора и направено от ответника искане, в тежест на ищцовото
дружество следва да се възложат сторените от ответниците разноски. В полза на адв. М.М.
от АК Пловдив следва да се определи адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА в размер на по 1420,57лева за всеки от ответниците, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. А
съобразно отхвърлената част на претенциите по 1404лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В съществува вземане солидарно срещу
ответниците Н. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. и Ж. М. Ж., ЕГН **********
с настоящ адрес гр. В. за сумата от 75,40лева, представляваща остатък от неплатена
главница по договор за потребителски кредит № **********/05.12.2013г., ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението– 28.07.2021г. до окончателното
погасяване на вземането и за сумата от 101,96лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 20.05.2018г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до
27.07.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4538/30.08.2021г.
по ч.гр.д. № 11086/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 75,40лева до пълния заявен размер от
4632,81лева и иска за обезщетение за забава за разликата над 101,96лева до пълния заявен
размер от 1506,87лева и за периода 07.12.2017г. до 20.05.2018г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Н.
М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. и Ж. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ
адрес гр. В. за солидарно осъждане ответниците да заплатят сумите: 6845,32лева,
представляваща непогасена договорна лихва за периода 07.03.2015г. до 07.12.2017г.;
2226,52лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
8
07.12.2017г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 27.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 27.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т.3
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. М. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. и Ж. М. Ж., ЕГН
********** с настоящ адрес гр. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Профи Кредит България” ЕООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. В сумата от 4,16лева, представляваща направени в заповедното производството по
ч.гр.д.№ 11086/2021г. на ВРС съдебно-деловодни разноски, съразмерно заявената и уважена
част от вземането по заповедта, както и сумата от 12,87лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД , ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М.В. М. от АК Пловдив, в качеството му на пълномощник на ответниците по
настоящото гр.дело сумата от 2808лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9