Определение по дело №182/2019 на Окръжен съд - Търговище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                              28.06.2019 г.                                   гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                ІІІ състав            На двадесет и осми юни                                                                                      2019 година В закрито заседание  в състав

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ч.гр.д № 182  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

                 Образувано пред ТОС, изпратено по реда на чл. 23 от ГПК съгласно определение на АпС-В. по ч.гр.д. № 219/2019 г. - поради отводи на съдиите от ОС-Ш.             Производството е по частна жалба вх. № 11068/05.02.2019г. (по описа на РС-Н.Пазар), депозирана от Д.С.Д.от гр. Ш.., срещу определение  26/2019г., с което е прекратено гр.д. № 1452/2018г. по описа на РС-Н.П..

                 В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, със следните оплаквания и доводи от страна на жалбоподателя:   Определението е порочно в твърденията си за фактите и в позоваването на конкретни правни състави. Фактите са, че за едно и също събитие има съставени два/три документа с еднаква дата 23.04.2018г.  „По едното двойно съобщение/уведомление за получаване на покана за доброволно изпълнение с дата 23.04.2018г-. 14:00ч., съответно в законовия срок обжалвам, а по другото съобщение №2512/19.04.2018г. с дата 23.04.2018г. 10:20ч. вече съм загубил права“. Фактите са в съобщенията, а обстоятелствата са надлежното посочване на „противоправното  деяние“ и са доказателства, но се установяват със сетивата – очите, сравняване за това, че за едно и също събитие има две/три съобщения с една и съща дата 23.04.2018г. Жалбоподателят сочи, че същността на искането  му е за „Установяване на юридическия факт за представяне на документи в гражданското дело с две възможни позовавания за дата на изпълнение, което е очевидно престъпно обстоятелство, е същността на искането“. Предявеният установителен иск е само „Установителен иск“ в смисъла на Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Цитирани са разпоредбите на чл. 124 ал. 1 т. 5 ГПК и на чл. 124 ал. 1 т. 4 ГПК. Жалбоподателят е посочил, че интересът за предявяване на иска е: „…установяване на юридически факт със сила на пресъдено нещо“.

                 Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима – по този въпрос е постановеното от ТОС определение № 194/14.05.2019г. по В.ч.гр.д. № 152/2019 г.

                 Разгледана по същество е неоснователна.

                 Производството по гр. д. № 1452/2018 г. на РС.Н.Пазар е образувано след изпращане по реда на чл. 23 от ГПК на гр.д. № 2099/2018 г. на РС-Ш.Образувано по повод предявена искова молба от страна на Д.С.Д.с ЕГН ********** *** против Частен съдебен изпълнител Я.Д., per. №774, с район на действие ОС –Ш.В първоначалната искова молба се навеждат доводи за съставени неистински документи и за извършено от ответника престъпление.

                 Така депозираната искова молба вх. № 3495/03.07.2018г. (първоначално предявена по В.гр.д. № 194/2018г. по описа на ШОС, изпратена по компетентност на РС-Ш..) е оставяна два пъти без движение, с подробни указания, дадени с разпореждане № 2723/07.11.2018г и разпореждане № 2908/26.11.2018г. на съдия-докладчика по гр.д. № 1452/2018г. на НпРС.

                 По повод тези указания на първоинстанционния съд, от страна на ищеца по делото са постъпили молби вх. № 8123/21.11.2018г. и вх. № 8657/11.12.2018 г.

Твърденията на ищеца са, че за едно и също събитие ответницата е съставила „два/три документа с различни дати/срокове на изпълнение по ГПК“. Твърди, че това са 2 бр. уведомления по изпълнително дело № 20187740400137, съставени на една и съща дата - 23.04.2018 г., в различни часове, и съобщение за връчване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 741/2018 г. по описа на PC - Ш.., във връзка със същото изпълнително дело. Ответницата е извършила противоправно деяние, представяйки по гр.д. № 174/2018г.  на ШРС съобщение с твърдение за отказ за получаване. Ищецът счита, че в случая е осъществено документно престъпление, както и ответницата е осъществила престъпление по служба. С тези твърдения ищецът е депозирал и сигнал в Районна прокуратура - гр. Ш.., където е била образувана преписка № 1103/2018 г. по описа на РП - Ш.., по която преписка с постановление от 24.10.2018 г. на прокурора М. Н. е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката е прекратена - на осн.чл. 213 ал. 1 от НПК във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, с мотиви, че липсват данни за извършени престъпления по чл.311, ал.1 от НК; по чл.209, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 и ал.2 от НК, както и въобще престъпление от общ характер.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал правилни и изчерпателни указания на ищеца за отстраняване нередовностите  на исковата молба:  уточняване кой е ищецът; да обоснове правния интерес от иска; да посочи кой или кои са неистинските документи и в какво се състои тяхната неистинност; кое е престъпното обстоятелство, което се иска да бъде установено, в какво се състои искането му до съда.

Ищецът е посочил, че предявява иска в качеството си на физическо лице, донякъде е формулирал престъпното обстоятелство, което иска да бъде установено: че за едно събитие ответницата е съставила два различни документа от една и съща дата, което дава възможност да бъдат приети различни дати на връчване; представил е преписи за ответната страна.

Останалите указания ищецът не е изпълнил.

Не е посочил, кой от двата официални документа е неистински (или и двата са такива), в какво се състои неистинността (невярно посочено авторство или невярно посочено съдържание). Дори не е посочил фактите, на които основава искането си – единственият факт, който сочи е, че са налице два документа ( „два/три“) от една дата с различно съдържание – единият документ е залепено уведомление/съобщение, другият – съобщение, в което е посочено, че е отказал да го получи. Ищецът не навежда твърдения нито за това, че уведомление не е било залепвано, нито за това, че връчителят не му е връчвал съобщението, в което е посочено, че отказва да го получи.

Не е обоснован и правният интерес – при предявяване на установителен иск ищецът задължително следва да обоснове правния си интерес не с правни норми, а с твърдения за какво би използвал решението по този установителен иск. От многобройните позовавания на различни производства и правни норми, фактически твърдения, които да обосновават  правния интерес на ищеца липсват. Затова и районният съд е разгледал възможните, според него, хипотези и правилно е стигнал до извода за липсата на самостоятелен правен интерес от воденето на иск по чл. 124 ал. 4 от ГПК.

Очевидно е, че съставените от ЧСИ документи са във връзка с образувано заповедно производство и връчване на издадената заповед за изпълнение по посоченото от ищеца ч.гр.д.№ 741/2018г. по описа на ШРС. При твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, ищецът е разполагал с правата в хипотезата на чл. 423 ГПК.

Дори и да се приеме, че с второто уточнение на исковата молба, предвид и изложеното в жалбата, ищецът предявява единствено иск за установяване на престъпно обстоятелство, този иск също е недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 5 ГПК такъв иск може да бъде предявен в изрично посочените в разпоредбата случаи. Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24  ал. 1 т. 2 - 5  ГПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25 ал. 1 т. 2 или чл. 26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

В случая не е налице нито една от така посочените хипотези. Ищецът е представил доказателства, че във връзка с твърденията си за извършено престъпление, изложено в исковата молба, е подал сигнал до РП-Ш.., образувана е преписка, но е постановен отказ за образуване на наказателно производство и преписката е прекратена на осн.чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, т.е. отказът не се позовава на нито едно от основанията по чл. 24 ал. 1 – 5 от НПК. При така установеното, и предвид разпоредбата на чл. 124 ал. 5 ГПК, е недопустимо в едно отделно гражданско производство да бъде установявано престъпно обстоятелство, поради което и такъв иск е недопустим.

Предвид горното съдът намира, че постановеното определение е постановено в съответствие със закона, при което жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.С.Д., ЕГН:********** *** срещу определение № 26/07.01.2019г. , с което е прекратено производството по  гр.д. № 1452/2018 г. по описа на РС-Н.П., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

                                                                                               1.

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                2.