№ 2
гр. Разград, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500312 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Енергийни услуги“ЕАД,
гр.Варна, подадена чрез юрисконсулт Я. Н. против решение №636/12.10.2023. по гр.дело
№676/2023г. на РС-Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от
жалбоподателя против ответника Д. Д. Д., представляван от особен представител
установителен иск за дължимост на сумата 350 лв. неустойка по договор за продажба на
ел.енергия от 03.11.2021г., сключен между страните, както и за сумата 1,07 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната неустойка за периода 10.01.2023г. –
19.01.2023г., както и за претендираната законна лихва върху търсената неустойка, за които
вземания в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на решението, както и
за неговата необоснованост.Прави се искане за неговата отмяна и уважаване на
установителната претенция на ищеца в цялост.Изложени са подробни съображения.С
жалбата страната не прави доказателствени искания, заявява претенция за разноски за две
инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, чрез
особен представител, като застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за
потвърждаване на решението на РС.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок срещу акт, подлежащ на
контрол по реда на въззивното производство.
При съобразяване на правомощията си въззивната инстанция намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което се следва произнасяне по неговата
правилност, с оглед посоченото в жалбата.
Като взе предвид доводите и становищата на страните, с оглед събраните по делото
доказателства, окръжният съд намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.92 и чл.86 ЗЗД по искова молба, подадена
1
от "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД срещу ответника Д. Д. Д. за установяване
съществуването на парично вземане в размер на 350лв., която сума представлява договорна
неустойка по чл. 19 (3) от Договор за комбинирани услуги, сключен между страните, както и
за дължимост на сумата 1,07 лв., мораторна лихва върху посочената главница размер на 1.07
лв. върху главницата, начислена от деня следващ падежа 10.01.2023г. до 19.01.2023г., както
и законна лихва върху главницата до окончателното й заплащане, за които суми в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №176/2023г. по
описа на РРС.
Сочи се в молбата ,че страните са били в облигационни отношения по силата на
Договор за комбинирани услуги № МПМТ-********** от 03.11.2021 за покупко- продажба
на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, със
срок 12 месеца, като в случай че до 1 месец преди изтичането на срока, някоя от страните не
уведоми другата, че желае прекратяване, Договорът се стича за продължен за неопределен
срок. Ищецът сочи в същата съответен клиентският номер на ответника , а именно № ***, за
обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, находящ се на адрес с. ***, склад.
Изложено е също така твърдение за получено от ищеца уведомление от мрежовия
оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.12.2022г. за същия обект с ид.
номер ***., поради което и договора между страните бил прекратен.Ищецът счита ,че са
налице предпоставките на чл.19 ал.3 от договора да начисли и претендира от ответника
неустойката, която е и начислил в размер на 350 лв. и лихвата върху нея.
Поддържа, че на 19.12.2022г. на посочения в Договора адрес е изпратено
уведомление до ответника за дължимата неустойка, като същата е станала дължима 10 дни,
считано от датата на писменото й предявяване, поради което било подадено и заявление3 по
чл.410 от ГПК пред РРС за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Д. Д. и е образувано
ч.гр.д. №176/2023г. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.415 ал.1 т.2
ГПК, поради което на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ответникът Д. Д. Д., чрез назначеният му особен представител адв.С. М. е заявил
становище за допустимост, но неоснователност на претенцията, поради това ,че ищецът не
представя доказателства за дължимост на сумите, а представените такива са неотносими към
заявената претенция.
Безспорно се установява, че страните по делото са сключили договор за комбинирани
услуги №МПМТ2111000216/03.11.2021г. за покупко-продажба на ел.енергия,участие в
стандартна балансираща грипа и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
Енерго-Про Маркет Тренд V2-9-75, за обект собственост на ответника,посочен в
Приложение №1 от договора, а именно:склад в с.***,кл.№***, аб.номер ***. Съгласно чл.4
ал.2 договорът се сключва за срок от 12 месеца, считано от началото на доставката на
ел.енергия до обекта, посочен в Приложение №1. В случай, че до един месец преди
изтичането на горепосочения срок никоя от страните не уведоми другата страна, че желае да
прекрати договора, той се счита продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен с
30 дневно писмено предизвестие.
В чл.18 от договора страните са договорили условията по прекратяване на договора,
като в ал.1 б.“б „ е предвидена възможността за смяна на координатора на балансиращата
група и след получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществената смяна на
координатора по инициатива на купувача.
В чл.19 ал.3 от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 350лв.от
страна на купувача при прекратяване на договора на основание чл.18 ал.1 б.“б“ от договора,
в случай че потвърждението бъде получено от мрежовия оператор след изтичането на срока
по чл.4 ал.2 или 12 месеца, считано от датата на доставка на ел.енергия до обекта.
Ищецът е получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на
доставчик/координатор от 01.12.2022г. за обект с ид.номер ***, явно по инициатива на
ответника, поради което с писмо електронно подписано на 19.12.2022г. го е уведомил, че му
2
дължи неустойка в размер на 350лв., която следва да заплати доброволно в 10 дневен срок.,
като на 20.12.2022г. ищецът е издал и фактура №*** за посочената неустойка, с посочване
името и адреса на ответника, посочени в договора , но за различен клиентски номер , а
именно ***.След като не постъпило плащане било инициирано и производството по чл.410
от ГПК, продължение на което се явява настоящото исково производство.
При горната фактическа обстановка ,правилно установена и от районния съд,
окръжният съд направи следните правни изводи в случая идентични с тези на първата
инстанция:
За основателност на ищцовата претенция в тежест на ищеца в случая е именно да
установи наличието на предпоставките за дължимост от страна на ответника на
предвидената в чл.19 , ал.3 от договора, сключен между тях неустойка, уговорена в
абсолютен размер.
Съгласно договореното в посочения текст неустойка е дължима в случаите, когато е
налице прекратен договор поради инициирана от страна на купувача по договора /ответник/
процедура за смяна на координатора на балансираща група, потвърдена от мрежовия
оператор, в резултат на което обектът предмет на договора, а именно склад в с. *** не е вече
част от балансиращата група на ищеца в качеството му на продавач и координатор и то при
положение ,че потвърждението на мрежовия оператор е получено след изтичането на срока
по чл.4, ал. 2 от договора.В случая страните са сключили договора помежду си на 03.11.2021
г., като предвидения в чл.4 от същия 12- месечен срок тече, считано от началото на
доставката на електрическа енергия.По делото обаче от ищеца не са представени
доказателства, от които да е видно, кога е започнала доставката на ел. енергия в обекта, за да
се установи датата на изтичане на срока на договора от една страна и от друга да се даде
отговор на въпроса- дали датата на смяната на оператора е преди или след датата на
изтичане срока на договора.Заявеното от ищеца относно уведомяването от мрежовия
оператор за извършена смяна от 01.12.2022г.за обекта, предмет на договора, както и, че това
уведомление е направено след срока по чл.4, ал.2 от договора са само твърдения,
неподкрепени с доказателства, като не се установява по делото и дали доставката на
ел.енергия по процесния договор е започнала непосредствено с неговото сключване или не,
още повече ,че действително в Приложение 1 към договора е посочен съответен клиентски
номер за обекта за който се сключва договора, различен от клиентския номер на който е
издадена фактурата за начислената неустойка, чиято дължимост ищеца не доказа при
условията на пълно и главно доказване и при правилно разпределена доказателствена
тежест.
В този смисъл по посочените вече съображения не може да бъде споделено
застъпеното становище във въззивната жалба за необоснованост и неправилност на
решението на районния съд.Напротив същото е постановено въз основа на преценката
именно на събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните
и тълкуване на договореното между тях.
Ето защо атакуваното решение на районният съд следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение.Разноските направени от
жалбоподателя следва да останат в негова тежест.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №636/12.10.2023г., постановено по гр.дело №676/2023г.
по описа на РС - Разград.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4