Решение по дело №13780/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11661
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20221110113780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11661
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110113780 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
25.10.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА

при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 13780/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Подадена е искова молба от „СБС“ АД срещу Д. Д. Ц., като се твърди, че са
придобити вземания по договор за цесия срещу ответника. Поддържа, че ответника е бил
1
сключил договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0225-1070-
0000521/17.01.2018 г. с „БПБ“ АД, като се дължала сумата от 1389,12 лева – главница, както
и сумата от 118,15 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 30.07.2019 г. до
30.01.2020 г. Навежда доводи, че ответника е бил уведомен за извършената цесия, но
въпреки това не бил заплатил дължимите суми. Излага съображения, че е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен
интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждане на дължимите деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковат молба и не изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99
ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 430 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи, които не са неравноправни и не противоречат на
императивните материалниправни норми; 2) кредиторът да е предоставил, съответно
длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на
уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното
вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия; 5) клаузите от
договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието
между страните и не накърняват добрите нрави.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в
първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска
(втората правна възможност не разкрива някаква особеност – арг. чл. 232, изр. 1 ГПК). В
настоящия случай всички предпоставки са налице. На ответника са дадени указания с
Разпореждане от 09.06.2022 г., че съдът може да постанови неприсъствено решение, не е
подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за днешното открито
съдебно заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от
2
приетите в днешното съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че
искът е вероятно основателен – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски,
разполагат само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално са сторили такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му бъде присъдена сумата от 735,56 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски за първоинстанционно и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ...................., че дължи на „МП“, ЕАД (с предишна търговска фирма „СБС“ АД),
ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: гр. ......................, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 430 ТЗ, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, сумата от 1389,12 лева, представляващи главница по Договор
за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0225-1070-0000521/17.01.2018 г.,
сключен с „БПБ“ АД, вземанията по който договор са цедирани на „МП“, ЕАД, за което е
налице уведомяване до длъжника, ведно със законната лихва от 13.12.2021 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
както и сумата от 118,15 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.07.2019 г. до 30.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 71168/2021 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. Ц., ЕГН: ********** да заплати на
„МП“, ЕАД (с предишна търговска фирма „СБС“ АД), ЕИК: ...................., сумата от 735,56
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски за
първоинстанционно и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3