№ 13398
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110169946 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД срещу Н. Д. Ш..
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем №
5617018/18.06.2020 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш., на
ответника е предоставен паричен заем в размер на 1 800 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 40, 32%, ГПР – 49, 49%, срещу
задължение на ответника да върне заема на 15 месечни вноски, последната от
които – с падеж 11.09.2021 г.
Твърди, че ответникът е извършил плащания в общ размер на сумата
914, 92 лв., както и че са налице непогасени задължения по договора, както
следва:
сумата 1 507, 64 лв., представляваща главница;
сумата 349, 12 лв., представляваща договорна лихва за периода
18.07.2020 г. – 11.09.2021 г.;
сумата 586, 36 лв., представляваща мораторна лихва за периода
12.09.2021 г. – 23.07.2024 г.
С Приложение № 1 от 04.10.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г.
вземанията за прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
26.08.2024 г. по ч.гр.д. № 49747/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните
суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. Д. Ш., с който оспорва исковете. Излага съображения, че
договорът за паричен заем е недействителен по съображения, че посоченият
ГПР не отразява действителният такъв. При съобразяване на горното счита, че
се дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, след
приспадане на плащанията в размер на 914, 92 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 19.08.2024 г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД е поискала издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Д. Ш. за:
сумата 1 507, 64 лв., представляваща главница;
сумата 349, 12 лв., представляваща договорна лихва за периода
18.07.2020 г. – 11.09.2021 г.;
сумата 586, 36 лв., представляваща мораторна лихва за периода
12.09.2021 г. – 23.07.2024 г.
С разпореждане от 26.08.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на сумата 48, 86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50
лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е договор за паричен заем № 5617018/18.06.2020 г., сключен
между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш., по силата на който заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 1 800 лв., а заемателят се
задължава да я върне в срок от 15 месеца на 15 месечни вноски, всяка от които
в размер на 242, 88 лв., последната от които – с падеж 11.09.2021 г., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40, 32%, ГПР – 49, 49%.
Безспорно е между страните, че „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е предоставило
на Н. Д. Ш. сумата от 1800 лв. по договора, което се потвърждава от
представения по делото разходен касов ордер.
Безспорно е между страните, че съгласно чл.4, ал.1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения:
1. поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка
от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне
2
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна
възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история
в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател, или
2. банкова гаранция, която е издадена лед усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.
По силата на чл.4, ал.2 от договора в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.1, заемателят
дължи неустойка в размер на 881, 40 лв., дължима разсрочено на равни части
към всяка от погасителните вноски, като в този случай вноската е в размер на
301, 64 лв., а общото задължение по договора – в размер на 4 524, 60 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащания по
договора в общ размер на сумата 914, 92 лв.
Безспорно е между страните, че с Приложение № 1 от 04.10.2021 г. към
договор за цесия от 01.12.2016 г. вземанията са прехвърлени в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.
Представено е пълномощно, с което „ВИВА КРЕДИТ“ ООД
упълномощава „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД да съобщи цесията на длъжника. Представено е и
уведомление за цесията, приложено към исковата молба.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Безспорно е между страните сключването на договор за паричен заем №
5617018/18.06.2020 г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш..
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния
договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието
на който е сключен договорът.
Страните не спорят относно съдържанието на договора, както и относно
наличието на уговорена неустойка за неосигурено обезпечение.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и
да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
3
се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора
въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на
главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява
непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е
881, 40 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 1 800 лв.,
с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания – за осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател
и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на
сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства
всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още
по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася
до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на цялото задължение по
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за
такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 4, ал.1 от договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на
4
неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от
погасителния план, още със сключването на договора, страните са уговорили,
че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е.
изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на
договорното задължение, предвидено в чл.4 от договора, поради което в
договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
5
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи (включително
неустойката за непредоставено обезпечение), което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочения смисъл е и решение по дело
C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално
посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не се дължат
разноски и лихви, в т.ч. не следва да се присъжда законната лихва от
заявлението (в посочения смисъл - решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. №
630/2023 г. на ВКС).
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения
смисъл – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV
ГО/.
Ето защо, дължимо остава единствено вземането за главница в размер на
1800 лв., от което следва да бъдат приспаднати твърдените от ищеца плащания
в размер на сумата 914, 92 лв., като е налице непогасен остатък от 885, 08 лв.
До посочения размер искът за главницата следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер, както и в частта относно лихвите, исковете
следва да се отхвърлят.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 35, 81 лв. разноски в заповедното и сумата
53, 93 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК съобразно
отхвърлената час от исковете, но доколкото не претендира такива, нито
ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Ш., ЕГН ********** дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК
*********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата 885, 08 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за паричен заем № 5617018/18.06.2020 г., сключен между „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш., вземането по който е прехвърлено в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с
Приложение № 1 от 04.10.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
26.08.2024 г. по ч.гр.д. № 49747/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 885, 08 лв. до пълния предявен размер от
1 507, 64 лв., представляваща главница, искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 19.08.2024 г.
до окончателното изплащане, иска за сумата 349, 12 лв., представляваща
договорна лихва за периода 18.07.2020 г. – 11.09.2021 г., както и иска за сумата
586, 36 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.09.2021 г. –
23.07.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Д. Ш., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 35, 81 лв. разноски в заповедното и сумата
53, 93 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7