Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 17.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на
осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 395 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 11-0001085 от 20.03.2019г.
на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч,
на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на ЕТ „К.Г. -
69“ с ЕИК ******със седалище град Угърчин, област Ловеч, представляван от К.П.Г.
с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 2 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка със
Заповед № РД-01-879
от 22.10.2018 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм
по икономически дейности за прилагане през 2019 г., издадена от Министъра на
труда и социалната политика.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят ЕТ К.Г. - 69“ с ЕИК ******със седалище град Угърчин,
област Ловеч, представляван от К.П.Г., който чрез адвокат С.Л. ***, го обжалва в срок като незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършено деяние, което да е противоправно,
следователно не може да бъде и наказуемо. Счита, че са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, като е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Моли НП да бъде отменено. Алтернативно
прави искане за намаляване размера на наложената санкция до минималния размер
от 100 лева.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Не се явява и упълномощения
адвокат Л.. По делото е постъпила писмена защита, с която моли НП да бъде отменено.
Счита, че както в АУАН, така и в НП липсва законовата правна квалификация на
извършеното деяние, а именно чл.52 ал.1 от ЗБУТ, тъй като именно въз основа на
тази разпоредба е приета и посочената като нарушена Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Освен това изтъква, че
в издаденото НП не е визирана санкционната разпоредба, на основание на която
неспазването на посочените изисквания в цитираните нормативни актове се
обявяват за наказуеми и с какъв вид наказание, като по този начин също е
допуснато съществено процесуално нарушение. Изтъква, че в АУАН и в НП е прието,
че жалбоподателят развива дейност в икономическа дейност „Сухопътен транспорт“,
без да са посочени каквито и да било доказателства за това, въпреки че тази дейност
се извършва при лицензионен режим. Обръща внимание, че не е описано колко от
служителите при търговеца са заети именно в дейността „сухопътен транспорт“ и
са подлежали на задължително застраховане. Излага и подробни съображения за
намаляване на наложеното наказание до предвидения минимален размер.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч,
редовно призован се представлява от юрисконсулт А.Д., който моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото от Дирекция „ИТ” град Ловеч НП. Счита, че не са
допуснати никакви съществени материални и процесуални нарушения. Приема за неоснователно
посоченото оплакване за липса на разпоредбата на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, посочена
в писмената защита, тъй като в тази правна разпоредба не се съдържа никаква конкретика. По същество, това е една препращаща правна
норма, която само и единствено препраща към точно и коректно посочените в акта
и в НП подзаконови нормативни актове, в които се съдържа в своята цялост състава
на извършеното административно нарушение. Заявява, че не отговорят на истината
твърденията, че в акта и в НП не е определено конкретно и точно описанието на
извършеното нарушение, боря на лицата, подлежащи на задължителна застраховка,
тъй като според представения към преписката опис на предоставени на Д „ИТ” -
Ловеч копия от документи, такъв списък е бил предоставен и на същия е извършена
детайлна проверка. Обръща внимание, че от показанията на двамата свидетели от Д
„ИТ”, именно на базата на всички писмени доказателства, предоставени на 22.02.
при проверката в ДИТ - Ловеч е съставен акта, поради което счита, че същият не
страда от никакви пороци, касаещи се до необоснованост и недостатъчно подробно
описание на фактическата обстановка при извършеното административно нарушение.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Н.Н. и В.П.Ц., както и от становищата на процесуалните
представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 22.02.2019
година свидетелката П.Н.Н., в присъствието на
свидетелката В.П.Ц. съставила Акт № 11-0001085 за установяване на
административно нарушение на ЕТ „К.Г. - 69“ с ЕИК ******със
седалище град Угърчин, област Ловеч, представляван от К.П.Г. с ЕГН **********,
в качеството му на работодател, за това, че на 20.02.2019 г. е извършена проверка от Дерикция
„Инспекция по труда“ Ловеч на автогара гр.Ловеч – сектори на автобус „Пежо“ с
регистрационен номер ******, експлоатиран от ЕТ „К.Г. ***, извършващ превоз по линията гр.Угърчин – гр.Ловеч. С
призовка са изискани документите по спазване на трудовото законодателство за
проверка в Д“ИТ“ Ловеч.
На 22.02.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч е извършена
проверка на документацията на ЕТ „К.Г. - 69“, като е
установено, че за календарната 2019г. работниците и служителите от основната и
спомагателна дейност подлежат на застраховка за риска „трудова злополука“, тъй
като икономическата дейност е код по КИ Д -2008 0 49 „Сухопътен транспорт“ е с
коефициента на трудов травматизъм Ктт
по-висок от средния за страната. Тази дейност за 2019г. е с Ктт – 1.54
при среден за страната 0.65, съгласно Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за определяне
коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2019 г.
При проверката на 22.02.2019г. е
представена застрахователна полица № 580003390049 от 21.02.2019г., влизаща в
сила от 22.02.2019г. за застраховане за риск „трудова злополука“ десет
работника и служителя по приложен списък. Не е представена застраховка за риск
„трудова злополука“ за периода преди 22.02.12019г., от което е установено, че
работодателят не е сключил такава към датата на проверката по работни места,
извършена на 20.02.2019г.
Предвид гореизложеното е
установено, че ЕТ „К.Г. *** в качеството си на „работодател”
е извършил нарушение на трудовото законодателство в частта осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като на 20.02.2019 г. лицето не е
изпълнило задължението си да сключи договор за застраховка за риска „трудова
злополука“ за 2019г. на работниците и служителите от основната и спомагателната дейност на предприятието, принадлежащо
към икономическа дейност 49 „Сухопътен транспорт“, което за 2019г. е с Ктт
– 1.54, с
което е нарушил чл.2 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във
връзка със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. на Министъра на труда и социалната политика. Актът
е съставен в присъствието на едноличния търговец, който не е вписал възражения
по него. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че действително жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да
сключи договор за застраховка за риска „трудова злополука“ за 2019г. на
работниците и служителите от основната и
спомагателната дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност 49
„Сухопътен транспорт“, което за 2019г. е с Ктт – 1.54 при следен за
страната 0.65.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че непосочването на чл.52 ал.1 от ЗБУТ в квалификацията на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като тази норма
е бланкетна, а в АУАН е посочена нормата от
издадената въз основа на нея Наредба, която я изпълва със съдържание. Съдът не
споделя и възражението, че не са посочени каквито и
да било доказателства колко от служителите при търговеца са заети именно в
дейността „сухопътен транспорт“ и са подлежали на задължително застраховане. Напротив, към АНП са приложени
заверени копия от застрахователната полица и списъка на застрахованите с нея
лица.
Въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, видно от
представената Заповед № ЧР-877/07.07.2017 година, с
която Митко Лалев Митев е назначен на тази длъжност, а правомощията му да
издава НП произтичат от разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда именно
в това му качество.
Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснато
процесуално нарушение.
В наказателното постановление
като санкционна правна норма е посочена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
Кодекса на труда, която обаче се явява привилегирован състав за всички
нарушения, които са отстранени веднага след установяването им и от тях не са
произтекли вредни последици за работниците и служителите. В същото време
санкцията за нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труда е предвидена в чл.413 ал.1 от КТ, която не е посочена в НП.
Непосочването на правното
основание за налагане на санкцията представлява процесуално
нарушение от вида на съществените, водещо до отмяна на наказателното
постановление.
Съдебният контрол е
контрол за законосъобразност на наказателните постановления и при него е
недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с
които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо
липсва възможност едва в това производство да се приложат законовите
разпоредби, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на
нарушителя, тъй като по този начин ще се извърши недопустимо тълкуване и
поправяне волята на наказващия орган, което излиза извън рамките на съдебния
контрол.
Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно постановление, макар в акта
за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на
наказателно постановление, при което административно наказващият орган следва
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57 ал.1 т.6 и 7,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001085 от 20.03.2019г. на инж. Митко Лалев Митев - Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ
във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на ЕТ „К.Г. - 69“ с ЕИК ******със седалище
град Угърчин, област Ловеч, представляван от К.П.Г. с ЕГН **********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева
за извършено нарушение на чл.2 ал.1 във вр. с чл.16
ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“ във връзка със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за определяне коефициент
на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2019 г., издадена от Министъра на труда и социалната политика
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: