№ 582
гр. Пазарджик , 08.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100882 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Г. Г. ТР. - редовно призована, не се явява. За него се явява адв.
И.Т. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ИМ, представя договор за
правна защита и съдействие днес.
Ответното дружество „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД - редовно призовани, не
изпращат законов представител. Същото се представлява от адв. Е. П. от АК-
Пазарджик - надлежно упълномощена от днес, представя пълномощно.
Свидетелката АТ. П. Г. - редовно призована, се явява лично.
Вещото лице Цв. Хр. К. - редовно призована, не се явява. От същата е
постъпила молба с вх. № 9964/03.06.2021 г., с която уведомява, че е възможно
да закъснее за провеждането на делото и моли да бъде изчакана, поради
служебна заетост в РС-Пещера.
АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Т.: Поддържам предявените искове.
АДВ. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Моля да отхвърлите исковете на основание, че му е предлагана
работа на работникът, а той е отхвърлил предложението. Работникът не е
изпълнявал трудовите си функции и на това основание искаме отхвърляне на
исковете. Трудовото му правоотношение му е прекратено поради „липса на
качества“. Водим и допуснатия ни свидетел при режим на довеждане.
АДВ. Т.: Неизпълнението на трудовите функции е с дициплинарно
наказание. Ние твърдим, че ищецът не е престирал труда си, те са били в
отпуск, по-скоро има издадена Заповед по чл. 120в от КТ от работодателя,
която Заповед е приложена и ответната страна, за преустановяване на работа
при обявено извънредно положение. Работодателят не е давал достъп въобще
на ищецът да стъпва там на работа. Те не са го викали по никакъв начин.
Твърдението ми е доказано и от административния орган по този случай. Ние
признаваме, че той не е бил на работа, но не по негова вина, а във връзка със
Заповедта по 120в. Обещавано му е, че ще му се заплати, обещавано му е
възнаграждението.
АДВ. П.: Тази заповед е за част от работниците и за част от
предприятието, не е за всички.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Г. Г. ТР., в която се твърди, че с ответното
дружество „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: *** са били в трудови
правоотношения, като ищецът е заемал длъжност “Шофьор на тежкотоварен
автомобил”, като твърди, че е управлявал МПС-та над 12 тона, на постоянен
трудов договор № 4 от 08.08.2016 г.
Твърди се, че на 10.07.2020 г. му е била връчена Заповед №
018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по
2
горецитирания трудов договор от управителя на дружеството АН. С. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, с която го уведомяват, че считано от
08.07.2020 г. трудовото му правоотношение се прекратява. В горепосочената
заповед, като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено:
Предизвестие от работодателя. Представена е и справка за приети и
отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
13388203026081/08.07.2020 г.
Твърди се, че ищецът е подал сигнал на 09.07.2020 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, с искане да се направи проверка на
случая, във връзка с прекратяването на трудовия му договор, откъдето е
получил отговор.
Твърди се, че при тази проверка ответното дружество е представило 2
бр. молби и заповеди от него, (но неподписани от него) за ползване на
неплатен отпуск считано от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - 20 дни и от
04.05.2020 г. до 11.05.2020 г. за 5 дни. Ищецът твърди, че молби за ползване
на неплатен отпуск не е входирал при работодателя си никога. В
горепосочените периоди е бил на разположение на работодателя си, но не е
правил курсове с камионите, поради липса на работа и заради извънредното
положение във връзка с COVID 19.
Твърди се, че им е било обещано, че ще им платят възнагражденията, но
започнали да изплащат текущите им заплати. При разговор със
счетоводителката и на въпрос защо бавят възнагражденията за старите
периоди, са му заявили, че нямало пари и при първа възможност ще му ги
изплатят, което не е било сторено и до датата на завеждане на ИМ.
Твърди се също, че ДИТ е установил, че ищецът е осигуряван на
категория труд, различен от действително полагания от него. Твърди се също,
че ДИТ е установил, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск, но съгласно
разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.5, чл.156, ал.2 от КТ и чл.2, т.29 от
НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, ищецът попада в категорията
работници, на които се полага допълнителен платен годишен отпуск.
Твърди се, че на 10.07.2020 г. на ищецът е връчена Заповед №
018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 4 от 08.08.2016 г. от
3
управителя на дружеството АН. С., в която се посочва, че считано от
08.07.2020 г., трудовото му правоотношение се прекратява на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ - „липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата“. Ищецът е счел, че трудовото му
правоотношение не е прекратено законосъобразно, поради което е обжалвал
уволнението си на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - „липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“ пред
Районен съд - Пазарджик, като е образувано гр. дело №2359/2020 г. Делото
приключи с одобрена от съда съдебна спогодба, с която ответното дружество
признава уволнението за незаконосъобразно.
Твърди се, че към настоящия момент, ответникът „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“
ЕООД, ЕИК:*** не е изплатил полагащото се трудово възнаграждение на
ищеца за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - 20 дни и от 04.05.2020 г. до
11.05.2020 г. за 5 дни, както и допълнителен платен годишен отпуск, който ми
се полага съгласно разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.5, чл.156, ал.2 от КТ и
чл.2, т.29 от НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск, тъй като работех като
„шофьор“ на МПС-та над 12 тона.
Подадено е заявление с вх. № 5419/29.03.2021 г., с което се уточнява
петитума на ИМ, а именно в следния смисъл:
Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено, че „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК:*** дължи заплащане на
дължимото трудово възнаграждение към ищеца, с включен клас прослужено
време, за периодите:
от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - 20 дни в размер на 610 лева и лихва за
забава от 01.05.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 50 лева, дължима от
датата на деня следващ деня на падежа на трудовото възнаграждение до
завеждане на исковата молба.
от 04.05.2020 г. до 11.05.2020 г. за 5 дни в размер на 100 лева и лихва за
забава от 01.06.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 5 лева, дължима от
датата на деня следващ деня на падежа на трудовото възнаграждение до
завеждане на исковата молба.
Да осъди ответника, да заплати на ищеца полагащия му се
4
допълнителен платен годишен отпуск за 2019 г. - 5 дни и 2020 г. - 2 дни, общо
7 дни, като обезщетението за тях е в размер на 140 лева, съгласно Наредба за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен
годишен отпуск, попадам в категорията работници, на които се полага
допълнителен платен годишен отпуск, който не ми е заплатен при
прекратяване на трудовото ми правоотношение на основание чл. 224, ал. 1 и
ал.2 от КТ, ведно с лихвата за забава от датата, на която е трябвало да ми бъде
изплатен до завеждане на исковата молба, както и лихва за забава от
12.12.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 3 лева, за дължим, но незаплатен
допълнителен платен годишен отпуск за 2019 г. - 5 дни и 2020 г. - 2 дни, общо
7 дни .
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорват предявените искове по основание и по размер.
Не е спорно между страните, че са били в трудови правоотношения по
трудов договор № 4/08.08.2016 г., както и че на 10.07.2020 г. на ищеца е
връчена Заповед № 018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено: предизвестие от работодател.
Твърди се, че ответното дружество, което е с предмет на дейност-
транспортна дейност е било изключително затруднено да изпълнява същата
по време на извънредното положение, поради което на 16.03.2020 г. е
издадена Заповед по чл. 120в от КТ за преустановяване на работа на
предприятието. По разпореждане на управителя фирмата е възстановила
дейността си, считано от 1 април 2020 г. Към 1 април 2020 г. ответното
дружество е разполагало с 4 лица на длъжност “шофьор“. Твърди се, че са
извършвани вътрешни транспортни курсове за страната и такива са
предлагани на ищеца, но същият е отказвал да извършва транспортни
курсове, а в същото време е искал да получава трудовото си възнаграждение.
Представят се доказателства в тази насока
Твърди се, че ищецът не е притежавал качества за работа в екип, което
5
обаче не е посочено в уволнителната заповед /посочено е най-общо липса на
качества на работника/, тоест същата не е била мотивирана, поради което е и
съгласието по делото за признаване на уволнението да приключи със
споразумение.
Твърди се, че ищецът видно от трудовия му договор е бил назначен на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ код по класификатора на
длъжностите НКПД 83322009, поради което не попада сред лицата, имащи
право на допълнителен платен годишен отпуск съгласно Наредбата за
определяне на видовете работа.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с. чл.
242 от КТ и чл. 156 от КТ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на ищцовата
страна, че следва да докаже, че е престирала труда си през исковия период.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил положения труд на ищеца
през процесния период.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Т.: Правя искане да ми се издаде съдебно удостоверение, което да
послужи пред ОО „Автомобилна Администрация“ гр. Пазарджик да посочат
за периода от 01.04.2020 г. - 11.05.2020 г. какви автомобили са се водили на
„ТСТ Транс Ойл“ ЕООД като вид, марка, модел и тонаж. Нямам други
доказателствени искания, да пристъпим към разпита на допуснатите
свидетели.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания на този етап. Да
пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. М. АТ. – на 29 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и в служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.: Пълномощник съм на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД. По време на
извънредното положение „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД работеше в намален състав
поради намален обем от заявки от страна на фирмите, с които работим.
Известно ми е, че на работника Г.Т. през месеците април 2020 г. и м. май 2020
г. му е предлагано да извършва превози. Аз лично съм му предлагала превози,
както също и управителя на фирмата му е предлагал. Предлагани са му
превози и в България и чужбина, но той отказваше. Той отказваше, тъй като в
началото, когато е бил назначен на работа във фирмата, мисля че е назначен
през 2016 г., тогава „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД имаше договорни отношения с
данъчен склад в Благоевград и тогава курсовете до там са се правили
ежедневно. Тези курсове ги е извършвал г-н Т.. Г.Т. твърди, че неговата
уговорка е той да пътува само на такива релации. Но при положение, че ние
нямахме заявки от тази фирма, която предлагаше тези курсове до
Благоевград, ние му предлагахме други курсове също в България, но по други
релации. Г. си твърдеше, че желае да прави курсове само от Пазарджик до
Благоевград в рамките на деня. Това беше мотивът му за отказ, но нямаше как
да се случи това нещо, тъй като това е транспортна фирма, която изпълнява
заявки на клиенти. Не е имало такава уговорка, че Г. ще пътува само до там.
Това е транспортна фирма и се работи по различи заявки. Ако в периодът, в
който е започнал работа той е пътувал само до Благоевград сега не означава,
че ще пътува само до там. Управителят на дружеството държеше много на
Г.Т., тъй като това му е много опитен шофьор, с най-много стаж във фирмата.
Правил е много компромиси управителя, защото много месеци му се е
заплащало на Т., без да работи, но дойде моментът, още повече, че през
извънредното положение нямаше работа. Г. отказа лично на мен да извърши
курс. Тези курсове се осъществиха от друг шофьор - Д.Г.. Първо беше
7
предложено на Г.Т.. През м. април и м. май 2020 г. Г. не е идвал до базата
ежедневно, той не е присъствал там. Той отказваше курсовете и му беше
предложено да излезе в неплатен отпуск, тъй като платеният му отпуск беше
свършил май вече. Г.Т. отказа да излезе в неплатен отпуск, но не се явяваше
през този период и във фирмата. За м. април и м. май 2020 г. нямаме
разпореждане на управителя на фирмата Г.Т. да не бъде допускан до фирмата.
Не е идвал ежедневно Г. във фирмата в процесния период, не знам мяркал ли
се е, не съм го виждала. В телефоните ни разговори помежду ни не сме
стигали до лоши отношения с Г.. Аз и сега нямам такива, но той просто
отказваше да си върши служебните отношения. И друг път се е случвало,
когато не му харесва курса да го отказва и ние сме го пращали на друга
заявка. Правени са много пъти компромиси с него. Управителят така си е
преценил, че ще прави компромиси, тъй като е искал да го държи като
служител, бил е доволен, с най-много опит, с най-много стаж, но и друг път е
проявявал такова поведение да отказва курсове. Когато Г.Т. е отказвал курс
други шофьори са извършвали неговата работа. С други шофьори такова
нещо не се е случвало, те са наясно, че те са наети, за да извършват работата
си.
Работя като пълномощник в „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД. Пълномощието
ми се изразява в това, че управителят на фирмата комуникира главно с мен и
всичко, което следва да се случва в дружеството го движа аз. Аз комуникирах
с Г., аз съм му предавала информацията, която излиза от управителя. Говорим
за курсовете, които следва да се извършват, че има работа за него, лично той
ми е отказвал на мен много пъти и то не само за този случай, а и в годините е
имало и други такива случаи. Аз съм била през цялото време във фирмата
откакто той работи и съм видяла за какво става въпрос. Виждала съм как
всички други шофьори работят, а Г.Т. искаше да пътува само до Благоевград.
Аз нямам лично отношение към Г., нямам лично отношение към него. Г. не е
наказван, правени са му компромиси. Управителят го преценява това нещо.
Искано му е лично обяснение на Г. и лично е правено такова пред мен и той
обясни, че иска курсове само в България. Имало е курсове до Македония,
говоря по принцип. Не мога да кажа сега на коя дата съм го информирала за
курс и той ми е отказал, но има пътни листове, където пише за отделните
видове курсове. Не е било устно, говорим вече за документи. След отказа
8
неговите курсове се поемат от други лица. Курсовете, които са извършени от
Д.Г. първо бяха предложени на Г.Т.. Това е транспортна фирма и това, че Г.
отказва не може да спре работата на фирмата.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
АТ. П. Г. – на 28 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Работех в „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД в периода от 18.03.2019 г. -
09.04.2021 г. Там работех на длъжност „оперативен счетоводител“. По време
на извънредното положение през 2020 г. фирмата работеше, но в умален
състав.
В съдебната зала влиза вещото лице Ц.К.
СВ. Г.: Колежката ми, свидетелката, която беше преди мен, тя се
занимава по-подробно с курсовете, които се извършват. Мога да кажа каквото
съм дочула. Г. говори през този период с Г.Т., за да му предложи да извърши
курсове, но той отказваше. Аз лично не съм се срещала с Г.Т. през този
период. Курсове си имаше през периода, но ги извършваха други служители
на фирмата. Аз не бях всеки ден на работа през този период. Бях в отпуск и
ходих само да си върша моята работа. Не съм била през целия период в
отпуск, но когато съм била в този период във фирмата Г. не е идвал.
Уговорката на управителя с Г. беше, ако има курсове, идва Г. да работи. Не е
имало такова отношение от управителя да е казвал „Г. да не се допуска до
базата“. Г. е идвал във фирмата през този период да си търси заплатата,
защото аз ги изплащах. Служителите се подписваха на ведомостта пред мен.
След като Г. разбра, че няма да си получи възнаграждение за април и част от
май месец, не си спомням точно, защото той май месец не беше целия месец в
неплатен отпуск, съответно той като разбра началото на месец май, че за
април няма да получи цялото възнаграждение, разбира се не му стана приятно
9
това. Той отправи обиди тогава към управителя и към мен. Спомням си
обидите, да. Относно курсовете и затова защо не иска да ги извършва, той
излезе с обяснението, че той не иска да ги извършва, той не е съгласен поради
причината, че може да го накарат да пренася незаконни вещества. Това беше
насочено към управителя. Към мен се обърна като намеси родителите ми,
което не мисля, че беше свързано с работата ми.
Г. беше в неплатен отпуск, защото нямаше работа за него. Г. ми е
споделяла, че Г. е отказвал курсове. По време на извънредното положение
периода беше труден за всички. Очакваше се да има някакви курсове, но Г. не
ми е казвала конкретно за точен курс. Но след като му се е обадила, значи му
е предлагала някакъв вариант за работа. Аз се занимавам с ТРЗ през този
период. Г. не е подписвал молба за неплатен отпуск. Неговото мнение
относно курсовете беше, че той е започнал работа във фирмата като шофьор
на опасни товари. Това ще рече, че е шофьор за горивото, което е във
фирмата и тези курсове се извършват само в България. За другия вид стока,
която се прекарва, а в този период имаше повече работа по нея - курсовете,
които са извън България, Г. отказваше тези курсове.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Цв. Хр. К. – на 69 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
висше образование, неосъждана, работеща, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Разгледала съм и Заповедта за тези 5 дни претенции, основанието, написала
10
съм, изчислила съм. Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено
заключение.
АДВ. Т.: Наш е пропускът, че не сме посочили в искът дали е брутен
или нетен. Ще моля да се постави допълнителна задача на вещото лице, за да
може да се изчисли колко е брутното трудово възнаграждение за м. април и
първите 5 дни от май.
В.Л. К.: Аз съм изчислила брутното, но лихвите не, защото не. Брутното
трудово възнаграждение за м. април 2020 г. е 620.98 лв. /на стр. 3, 3 таблица/,
за м. май 2020 г. за 5 дни – брутното трудово възнаграждение е 172.50 лв.
/горе на стр. 4/.
За лихвите ще трябва да се допълни заключението, което не мога да го
изчисля в момента.
Отпуската съм изчислила общо 8 дни. Дължимите възнаграждения за
допълнителен отпуск за 2020 г. са 3 дни и другите 5 дни, общо 8 дни.
АДВ. Т.: Правя уточнение отново, че нашата претенция е брутна и да се
има предвид, че има Заповед от работодателя по реда на чл. 120в от КТ.
Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата. Да се даде
възможност на вещото лице за следващото с. з. да допълни задачата си и да
изчисли мораторната лихва върху трудовите възнаграждения претендирани
като брутни такива за исковия период.
АДВ. П.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата. Не възразявам
вещото лице да допълни задачата си.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Ц.К. съдебно-
икономическа експертиза.
На вещото лице Ц.К. да се изплати възнаграждение в размер на 170 лв.,
съгласно представената справка-декларация от бюджетните средства на съда.
ДАВА възможност на вещото лице като допълнителна задачата да
изчисли мораторната лихва върху трудовите възнаграждения претендирани
11
като брутни такива за исковия период.
Съдът счита, че е относимо доказателственото искане на адв. Т. за
издаване на съдебно удостоверение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на адв. Т., което да послужи
пред ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Пазарджик в горепосочения
смисъл.
АДВ. П.: Госпожо съдия, моля да ни дадете възможност за следващото
с. з. да представя препис на протокол от АНД във връзка с показанията на
свидетелките А. и Г.. В този протокол се съдържа изявление на ищеца дали е
отказал да извършава транспортни курсове.
АДВ. Т.: Не виждам каква доказателствена стойност ще има този
протокол по АНД. Съдът да прецени дали да уважи искането.
СЪДЪТ счита, че е относимо направеното доказателствено искане на
адв. П. и е направено в първото по делото с. з., поради което не е
преклудирало, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА възможност на ответната страна да представи препис от
протокол от АНД, в който протокол се съдържа изявление на ищеца, във
връзка с обясненията на св. Г.А. и А.Г..
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.07.2021 г. от 10.00 часа, за която
дата и час страните уведомени чрез проц представители, вещото лице ув от
днес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съд удостоверение на адв. Т. в горепосочения смисъл.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.50 часа.
12
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13