№ 99414
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110138532 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД срещу Г. И. А. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сума в общ размер на 5843.06 лева,
представляваща сбор от следните вземания:
- 5000.00 лева - главница по договор за Договор за потребителски кредит № 2848927 от
09.10.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са платени от поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД по силата на договор за поръчителство от 09.10.2023г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 542.30 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 2848927 от 09.10.2023г. за периода от 09.10.2023г. до 07.06.2024г.;
- 50.02 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
2848927 от 09.10.2023г. за периода 21.11.2023г.-07.06.2024г.;
- 230.03 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
2848927 от 09.10.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 09.10.2023г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 20.70 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 21.11.2023г.-07.06.2024г.
Съдът намира, че по отношение на търсеното възнаграждение за поръчителство и
мораторна лихва върху нея като акцесорна претенция заявлението следва да се отхвърли по
следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и Г. И. А. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
1
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Възнаграждението за поръчителство в случая има характер на неустойка и е със
санкционен характер, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислено по този начин,
възнаграждението по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С него рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорката за възнаграждение за поръчителство за противоречаща на
добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което
отхвърля заявлението в тази част.
Освен това, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на поръчителство
от одобрено от кредитора юридическо лице, като от служебно извършената от съда справка
в Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че принципал на "Ай Тръст"
ЕООД е "Кредисимо" ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете
дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което представлява
индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под
формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето
защо, съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, несъмнено
вменяването на ответницата на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в
какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 2 от същия. В договорите обаче конкретен размер на
възнаграждението за поръчителство не може да се извлече, поради което съдът не може да
извърши пряка преценка за спазване изискванията на ЗПК. Очевидно обаче поведението на
кредитора е заобикалящо закона, в частност изискването на чл. 19 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 250.73
лева при претендиран сбор от 5843.06 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 5592.33 лева и за съответната част за разноските в размер
на 111.84 лева държавна такса и 47.84 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата
2
за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 208337 от 25.08.2024г. на „Ай Тръст“ ЕООД срещу Г. И.
А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
230.03 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2848927
от 09.10.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 09.10.2023г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането и 20.70 лева – мораторна лихва върху
това вземане за периода 21.11.2023г.-07.06.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3