О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№.........................
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,
в закрито
заседание на 27.09.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 1570 по описа за 2019г,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 24897/20.08.2019г от Б.Д.К.
против решението на ВРС-XХс-в № 864/1.03.2019 по гр.д. № 10902/2018г, с което на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК, е лишен от родителски права спрямо детето Д Б.
Колева, род.***г, поради това, че без основателна
причина трайно не е полагал грижи
и не е участвал в издръжката
на детето ; определени са мерки на лични отношения на Б. Дим.К. с детето Д да го вижда всяка трета събота от месеца от 10ч до 16ч, на осн.чл.134 т.2 СК, както и е осъден да заплати
на С.Н.Ш.
сумата
480лв - сторени в производството
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага следните оплаквания за:
1. допуснати нарушения на процесуалния закон
а/ твърди се нередовно уведомяване на въззивника за насрочените по делото
съдебни заседания, тъй като същият се установил трайно да живее и работи в
гр.Габрово след кончината на жената, с която живеел на семейни начала в гр.Бургас,
в края на м.март 2018г, като е променил и настоящия си адрес. Това обстоятелство
било добре известно на ищцовата страна, но същата не го е съобщила на съда,
По този начин ответникът по иска бил лишен от възможността да се запознае
с доклада по делото, както и да ангажира доказателства, съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест.
Съдът не е проявил активност, след като се е установило, че лицето вече
не живее на посочения адрес в гр.Бургас, да извърши нова справка НБДН, и да призове
страната на актуалния адрес.
б/ допуснато е нарушение на императивната разпоредба на чл.133 ал.2 СК за
задължителното изслушване на родителя, чието ограничаване или лишаване от права
се иска.
Ответникът може да не бъде изслушван само при условие, че след като е бил
редовно и надлежно уведомен за това процесуално действие, не се е явил без
уважителна причина. А за да се яви лично, преди това е необходимо лицето да е било
надлежно уведомено за насроченото заседание.
В случая, съдът не би могъл да оправдае този пропуск и нарушение на
нормата на чл.133 ал.2 с института на фингираното
връчване по чл.47 ГПК, тъй като за това действие страната трябвало да бъде
изрично призована.
в/ допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл.15 ал.1 ЗЗДт, която императивно задължава съда да изслуша
навършилото 10 години дете, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС.
В случай, че въззивният съд прецени, че допуснатите процесуални нарушения
не обуславят връщане на делото на първата инстанция, моли за предприемането на
надлежни процесуални действия за отстраняване на допуснатите процесуални
опущения, вкл. ответникът да бъде призован да се яви лично за изслушване, както
и да бъде изслушано навършилото 10 - годишна възраст дете.
Моли и за уважаване на направените с жалбата доказателствени искания, предвид
лишаването на въззивника от възможността да ги посочи при първоинстанционното
разглеждане на делото.
2/ допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на
обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, ВРС неправилно е приел за доказан
фактическият състав на разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 СК и кумулативното
осъществяване на двете предпоставки, визирани в закона.
Периодът от 2016г до края на м.март 2018г бил изключително тежък за
ответника както в емоционален, така и в материален аспект. Няколко месеца след
раждането на втората му дъщеря Зорница Б. Колева, майката на детето му, с която
живеели на семейни начала била диагностицирана с
тежко онкологично заболяване, което наложило провеждането на продължително и
скъпо струващо лечение и операции. Всички разходи по провеждане на лечението
били осигурявани от Б. и неговото семейство, като дори било необходимо да бъде
търсена парична помощ и от други лица.
Дори да се приеме, че това не освобождава ответника от задължението му за
заплащането на дължимата месечна издръжка на детето Д, това със сигурност
представлявало уважителна причина, която не оправдава постановяването на
най-тежката възможна мярка спрямо един родител. Освен това, през този период ответникът
полагал и непрестанни грижи за новороденото бебе Зорница, което също
допълнително го препятствало, въпреки желанието му за по-чести и продължителни
срещи с дъщеря му Д. Независимо от изминалото време, ответникът заявява, че държи
изключително много на връзката с дъщеря си Д, и желае да полага грижи за
нейното възпитание, обучение и отглеждане.
За доказването на тези обстоятелства отправя искане за допускане до
разпит свидетели, което счита за допустимо, тъй като не е преклудирано предвид
постановките на ТР № 1/9.12.2013г по тьлк.д.№ 1/2013г
на ОСГТК и и характера на съдебното производство.
Счита решението за необосновано и постановено въз основа на
едностранчивата преценка на събраните гласни доказателства, посочени само от
ищцовата страна.
Неправилен бил изводът на съда, че като
доказателство за трайното дезинтересиране на бащата
от полагането на грижи и даването на издръжка за детето, било и процесуалното му
бездействие.
Съдът следвало да анализира единствено поведението на родителя, насочено
към детето, но не и това в съдебното производство. Освен това, същият не е бил и
надлежно уведомен за насроченото с.з.
Счита за необосновани изводите на съда, според които ответникът се бил „саморазтоварил“ от упражняването на най-важните за интереса
на детето свои правомощия и задължения".
За интереса на всяко дете от най - голямо значение е същото да има
осигурени предпоставки за осъществяване на регулярна комуникация както с
единия, така и с другия родител. Лишаването на единия родител от права нарушава
тази връзка и обуславя по един сигурен и безвъзвратен начин отчуждаването на
детето от бащата. Това, макар и да представлява интерес за родителя-ищец, не
следва да бъде пренасяно и тълкувано като удовлетворяващо интереса на детето.
Предвид изложеното по-горе, моли за обезсилване постановеното
решение като недопустимо. В случай, че няма основание за това, моли за неговата
отмяна като неправилно и за постановяване на ново решение по същество за
отхвърляне предявения от С.Н. Шушолова иск за
лишаване на бащата Б.Д.К. от родителски права спрямо детето Д Б. Колева.
Моли за присъждането на сторените съдебни разноски съдебни разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв
Отправя искане по доказателствата:
1/ за личното изслушване на въззивника, на осн.
чл.133 ал.2 СК;
2/ за изслушване навършилото 10 год. дете Д Б. Колева;
3/ за допускане до разпит при условията на довеждане двама свидетели, чрез
показанията на които да се установят относими към предмета на спора факти, а
именно : осъществяваните контакти и полагане на грижи от страна на бащата към
детето; закупуването на вещи, необходими за задоволяване на потребности на
детето; предоставянето на парични суми от бащата на детето и др.;
обстоятелства, свързани с ограничените възможности на Б.К. да осъществява
регулярно заплащане на издръжката, както и провеждане на срещи с детето Д
Колева, дължащи се на особено тежкото здравословно състояние на онкоболната майка на втората му дъщеря и грижите в този
период за малолетната Зорница Б. Колева, род.2015г.
4/ моли, след запознаване с доклада по делото, да му бъде предоставена
възможност за ангажиране на допълнителни такива
В срока по
чл.263 ГПК срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от С.Н. ШУШОЛОВА със становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли за потвърждаване решението на РС.
Претендира
присъждането на направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да
се произнесе по обективираните в нея искания.
По оплакванията за допуснати процесуални нарушения
поради нередовното
уведомяване на въззивника за насрочените по делото съд.заседания.
Исковата молба на С. Шушолова е подадена в съда
на 16.07.2018г.
От данните по първоинстанционното дело е видно, че на ответника е била
връчена лично препис от ИМ на дата 20.08.2018г на адреса в гр.Бургас ул.“Братя
Миладинови“ бл.62 вх.6 ет.7 /л.39-І/. Същият се различава от посочения в адресната
част на исковата молба, тъй като с уточняваща молба /л.29-І/ ищцата е посочила,
че след завеждането на делото е узнала,че ответникът живее на посочения нов
адрес. Това било видно от представеното с молбата решение на Бургаски ОС №
І—53/16.07.2018, с което е осъден да се въздържа от домашно насилие спрямо
другото си дете Зорница, на осн.чл.5 ЗЗДН. От същото
било видно, че ответникът бил представил договор за наем на посочени адрес.
Предвид горното се налага изводът, че ответникът действително е пребивавал
на посочения адрес и е получил лично призовката, с която му е била връчена
исковата молба.
Впоследствие, видно от пощенското клеймо на плика на л.41-І е бил
изпратен писмен отговор от адв.Пиргозлиева
като пълномощник на ответника, която е посочила за свой служебен адрес :
гр.Габрово ул.“Софр.Врачански“ №1 ап.9.
Към изготвения писмен отговор не е било приложено пълномощни и затова съдът
с проекта за доклад, изготвен с Определение от з.з. №
13793/ 27.11.2018 е дал изрични указания до страната в срок до с.з. да бъдат
отстранени нередовностите по процесуалното представителства, като се потвърдят
същите от самия ответник или бъде представено надлежно оформено пълномощно.
Указано е и това, че при неизпълнението им, процесуалното действие по
подаването на становище ще се смята за неизвършено, на осн.чл.101
ал.3 ГПК. Съобщението е било изпратено на адреса на адв.Пиргозлиева в гр.Габрово.
В проведеното на 21.01.2019 с.з ответникът не се е явил лично, нито
неговият процес.представител. В същото са били приети социалните доклади на
Д“СП“-Врана и Д“СП“-Габрово. Вторият е бил възложен на Д“СП“-Габрово по
установеното от социалните служби по местоживеенето на ответника към него
момент.
Видно от приложеното към въззивната жалба
пълномощно за настоящата инстанция ответникът е упълномощил друго лице – адв.Д.Д. *** /л.9,10/.
Въз основа на гореизложеното съдът приема:
Твърденията на въззивника, че се бил установил да живее в гр.Габрово още
преди завеждането на исковата молба, не е подкрепено с никакви доказателства
нито пред РС, нито с въззивната жалба и затова следва да се приеме, че адресът,
на който му е бил връчен само препис от ИМ е този в гр.Бургас. За
последваща промяна в адреса си, същият има задължението да уведоми съда.
За единственото проведено с.з. ответникът е бил уведомен чрез адв.Пиргозлиева в гр.Габрово, за
която, въпреки дадените от съда указания с проекто-доклада,
не е постъпило изрично изявление от ответника за потвърждаване извършените от
нея действия, нито е било представено надлежно оформено пълномощно. Освен това,
нито посоченото за адвокат лице, нито ответникът са се явили лично в с.з.
При това положение следва да се приеме, че за с.з. 21.01.2019 с.з.
ответникът не е бил редовно уведомен. Дори да се мисли, че същият е бил в известност
за делото, за което се съди от съдържанието на изготвения от Д“СП“-Габрово
соц.доклад, то с оглед установения в чл.9 ГПК принцип за равенство на страните,
на въззивника – ответник по ИМ следва да бъде дадена възможност да се запознае
с доклада по делото, както и да ангажира доказателства съобразно разпределената
от съда доказателствена тежест. Последната е правилно разпределена и затова не
се налага изготвянето на нов доклад.
На следващо място. Действително, съгласно чл.133 ал.2 СК съдът има
задължението да изслуша родителя, чието ограничаване или лишаване от
права се иска. Ответникът би могъл да не бъде изслушван само в случай, че е бил
надлежно уведомен за това и не се е явил без уважителна причина. Ето защо
въззивният съд намира, че следва да бъде изслушан ответникът по иска с оглед
спазване разпоредбата на чл.133 ал.2 СК. Предвид естеството на спора, съдът
намира за уместно да задължи и ищцата също да се яви лично в с.з., на осн.чл.176 ал.1 ГПК, за да придобие съдът лични впечатления
от страните и да им постави въпроси, на които не са давали обяснения в първата
инстанция.
На трето място. Предвид, че детето Д е родена на ***, към настоящия
момент е навършила 12год, на осн.чл.15 ал.1 ЗЗДт, същото следва да бъде изслушано от съда. За
необходимостта от това съдът ще се произнесе с нарочно определение в с.з. ,
след изслушването на родителите и събирането на други допустими и относими
доказателства.
Следва да бъде дадена възможност на въззивника да представи гласни
доказателства – двама души свидетели, при условията на довеждане, чрез
показанията на които да установи относими към предмета на спора факти, а именно
: осъществяваните контакти и полагане на грижи от страна на бащата към детето;
закупуването на вещи, необходими за задоволяване на потребности на детето;
предоставянето на парични суми от бащата на детето и др.; обстоятелства,
свързани с ограничените възможности на Б.К. да осъществява регулярно заплащане
на издръжката, както и провеждане на срещи с детето Д Колева, дължащи се на
особено тежкото здравословно състояние на онкоболната
майка на втората му дъщеря и грижите в този период за малолетната Зорница Б.
Колева, род.2015г, след провеждане на изслушването на страните и отделянето
на спорните от безспорните факти.
Въззивният състав намира за уместно да изложи и това,
че съгласно ТР № 1/9.12.2013г
на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС, доколкото основната функция на съда
е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена
от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.
Когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса
на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и
да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ето защо, когато
за прилагането на императивна
материално-правна норма е необходимо
събирането на доказателства,
въззивният съд следва служебно
да събере същите, дори
във въззивната жалба да не е било въведено оплакване за допуснато
от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение.
В тази връзка и с оглед засиленото служебно начало при
този вид производства с цел охраняване висшия интерес на детето, съдът намира,
че необходимостта от допускане на комплексна
съдебно-психологическа експертиза с участието на вещи лица клиничен психолог и
детски психолог, ще бъде преценена отново след изслушването на страните и
събирането на други доказателства.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ЗАДЪЛЖАВА двете страни по делото да се
явят лично в с.з., за да отговорят на поставени от съда въпроси.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да представи гласни доказателства – двама души свидетели, при условията
на довеждане, след изслушването на страните и отделянето на спорните от
безспорните факти
ОТЛАГА произнасянето по
изслушването на детето Д, както и за необходимостта от СПЕ, след личното
явяване и изслушването на страните в о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 29.10.2019 от 14.30ч, за която дата и
час да се призоват страните, като въззивникът се
уведоми на посочения в жалбата съдебен
адрес: адв.Д.Д. ***
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: