МОТИВИ
ПО НОХД №810/2019 г. ПО ОПИСА НА ГРС
Срещу подсъдимия Б.И.Д., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работещ с ЕГН **********, е предявено
обвинение за извършено престъпление по основание
чл.235 ал.1 от НК. Същият е предаден на
съда за това, че на
неустановена дата за времето от 15.03.2018 г. до 13.08.2018 г. в гр. Габрово,
кв."Горни Бакойци" без редовно писмено
позволително, посредством И.И. М., И. С. К. и Д. К. ***
добил от горски фонд - имот № 138009 в землището на гр. Габрово отдел 302, подотдел
"к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен
вид дъб, на стойност 1334 лв.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният
граждански иск от С.Й.М. *** с искане подсъдимият Д. да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 1334,00 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.08.2018 г. до окончателното
й изплащане. С.Й.М. *** е конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу
него обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка, като не признава
вината си.
Чрез
комплексна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с
обясненията на подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
В началото на 2018 г.
подсъдимият Б.И.Д. придобил недвижим имот, находящ се
в гр. Габрово, кв. "Горни Бакойци", ул.
"******" №31. В съседство с него, на ул. "******" №29 се
намирал имот собственост на С.Д. П.. Същият бил неподдържан от дълго време,
обрасъл с растителност.
През месец март същата година
подсъдимият Д. се договорил със свидетеля
Д.С.П. - син на собственика на имота, да
разчисти терена като събори за своя сметка старата къща и помощните
постройки и да изреже намиращите се там храсти и дървета. За направената
договорка бил съставен "Договор за изработка/разрушавне
на сграда/ от 15.03.2018 г.. В този договор свидетелят П. бил
"възложител", а подсъдимият Д. - "изпълнител".
На 26.03.208 г. свидетелят П.,
от името на баща С. П. /като собственик на имота/ депозирал в Община Габрово "Искане за издаване на
разрешение за отсичане на дълготрайни декоративни дръвчета и дървета с
историческо значение". Съобразно предвидената процедура, на 26.04.2018 г.,
свидетелката И.Т. М., в качеството си на старши експерт в отдел "Околна
среда и води", Дирекция "Инфраструктура и екология" към Община
Габрово, посетила лично имота на свидетеля П.. Освен него, на мястото бил и подсъдимият Д.. В тяхно
присъствие М. маркирала с щампа /чукче/ - син кръгъл печат №31 общо пет броя
дървета, които определила за премахване. Маркираните дървета били: 2 броя
дървета от вида орех,1 брой дърво от вид череша, 1 брой дърво от вида липа и 1 брой дърво от вид
дъб. На основание чл.28 ал.1 т.1 от "Наредба за изграждане, поддържане и
опаковане на зелената система на територията на Община Габрово",
свидетелката издала разрешително №18/27.04.2018 г., с което се разрешава на С.Д.
П. да премахне маркираните пет дървета, както и да почисти имота от
самонастанила се маломерна храстова и дървесна растителност, и плодни дървета
от вид джанка. За транспортиране на дървесината след отсичането й, свидетелката
М. следвало да бъде уведомена, след което да измери дървесината, да я маркира и
да издаде превозен билет. За извършването на тези последващи
действия, обаче свидетелката не била търсена.
Свидетелят П. предоставил на Д.
разрешителното, издадено от Община Габрово и го уведомил за границите на имота.
Подсъдимият организирал събарянето на сградите и помощните постройки, разчистил
имота на П. от маломерната храстова и дървесна растителност и плодни дръвчета
от вида джанка. Без да има разрешително затова, Д. организирал и сечта на
дървета, находящи се в частна горска територия, отдел
302, подотдел "к", собственост на наследниците на С.Й.М.,
представляваща частен горски фонд. За целта Д. наел свидетелите И.С.К., Д. К.К. и И.И.И., на които помагал и К.Г.Н..
За времето от 15.03.2018 г. до 13.08.2018 г. отсечените от частната горска
територия дървета били пренасяни и подреждани в имота на подсъдимия на ул.
"******" №31 в гр. Габрово
На 24.07.2018 г., при
изпълнение на служебните си задължения като горски инспектор при РДГ В.
Търново, свидетелите Т.Г.Г. и К.М.К. посетили отдел
302, подотдел "к", частна горска територия, имот №138009 в землището на гр. Габрово, където установили
незаконна сеч на общо 89 дървета от вида дъб, цер, габър и акация, немаркирани
с контролна горска марка. При извършена справка в системата на ИАГ
констатирали, че за въпросният имот няма издавано позволително за сеч.
На 13.08.2019 г. свидетелят Т.Г.Г. и колегите му - П.П.П. и И.Ц.Н.
извършили проверка на имот, находящ се в гр. Габрово,
ул. "******" №31, където били съхранявани дърва за горене от дървесен
вид дъб, 11,60 плътни куб.м, които не били маркирани с контролна горска марка.
Установено било, че имотът е собственост на Б.Д., който не им представил и
превозен билет за същата дървесина.
Посочената дървесина била
транспортирана и оставена на отговорно пазене в ТП "ДГС" гр.
Севлиево.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели Т.Г.Г.,
В.С.С., К.М.К.,
К.Г.Н., И.С.К., Д.К.К., И.Ц.Н.,
Д.С.П., И.И.И., И.Т. М., П.П.П.,
както и от приложените писмени такива - писма, копия на документи и констативни
протоколи /л.24-46 д./, преписка №903/2018 г. на ОД МВР Габрово /л.47-82 д./,
копия на документи /л.104-113 д./, , както и веществените доказателства - 11,60
куб.м дърва за горене от дървесен вид "дъб" с дължина от 3 до 6
метра, маркирани с червена боя.
От заключението на назначената
по делото лесотехническа експертиза, което не се оспорва от страните и което
съдът възприе като мотивирано и обосновано, се установява, че стойността на
11,60 плътни куб. дърва за горене от дървесен вид дъб е 1334,00 лева.
Установената фактическа
обстановка се оспорва от подсъдимия. Същият твърди, че процесната
дървесина е добита от собствения му имот и имота на свидетеля П., който Д.
разчистил съобразно постигнатата помежду им договорка. Тези имоти били в много
лошо състояние - запуснати, обрасли в растителност от всякакъв вид. Оттам
именно били добити дървата, предмет на обвинението.
Така изложените аргументи не
бяха възприети от съда. Действително, както твърди защитата, липсват преки
доказателства относно авторството на деянието. Вярно е, че никой от разпитаните
свидетели не сочи, че Д. е изпратил наетите от него работници да секат дърва от
частния горски имот. По делото, обаче са събрани множество доказателства, които
при съвкупна преценка водят до този извод.
На първо място в тази насока
са показанията на свидетеля Д.П.. Същият обяснява договорката, която са имали с
подсъдимия за разчистване на терена. Тя касаела 6 дървета и самораслите овошки.
П. посочва, че са уточнили границите като за целта е предоставил и скица.
"Посочихме конкретно 6 дървета и това е, казахме си "режете ги",
плюс овошките, които бяха саморасли" - казва П.. Извън тези 6 дървета двамата не са имали
уговорка за сеч. Освен това свидетелят не съобщава последващо
Д. да е отрязал други дървета в неговия имот, за които не са се разбирали
предварително. Свидетелят заявява също, че е следил как се извършва работата.
"Посещавах имота, може би два пъти в седмицата" - казва П.. Ако
установената дървесина е била добита от неговия имот, извън първоначално
маркираните дървета, свидетелят при всички случаи е щял да забележи това. П.,
обаче не съобщава подобни факти.
От съществено значение са
показанията на свидетеля Т.Г.. Същият обяснява местонахождението на двата имота
и разположението им спрямо частния горски имот, в който е констатирана
сечта. Г. твърди, че видимо се откроява
горската територия от другия имот. "Горската територия беше с дървета на
доста години, докато другата си личи, че е било двор". "Мисля, че имаше в имота складирана дървесина - дъб, цер с
по-големи диаметри, които няма как да са в жилищния имот. Това говори, че
дърветата са от горската територия" - заявява Г.. По неговите думи Д. не е
отрекъл, че са секли дърва от горската територия като подсъдимият твърдял, че
те са в границата на имота на свидетеля П.. "Каза, че собственикът му
показал че е негово и е започнал да го чисти. Беше останал с убеждение, че
всичко това попада в неговия имот и трябва да го чисти." Най-същественото
в показанията на свидетеля Г. е, че дърветата от горската територия видимо са
се различавали от дърветата в жилищния имот и точно такива са били съхранявани
от подсъдимия. От особена важност е и другото твърдение на Г., че е установил
следи от извличане на дървесината: "Личаха следи от извличане на
дървесината с някаква техника от горската територия към този имот". Същото
категорично твърдение се съдържа и в показанията на свидетеля К.К.: " Имаше следи от гората до мястото на извличане.
Личеше си влаченето на трупите от горската територия до пътя, на който беше
складирана дървесината".
На следващо място съдът взе
предвид показанията на свидетеля В.С.,*** и е възприел лично, както имотите на Д.
и П., така изсечената на голо част от
горския имот. С. също се е впечатлил от факта, че дърветата в горската част са
големи и високи. "Гората беше с големи диаметри на дърветата"
"Няма как да са израснали в двора на къщата, макар и тя да е на 100-150
години" - казва С.. Също такива големи извлечени цели стъбла на дървета
били складирани до къщата на подсъдимия. "До нея имаше извлечени на цели
стъбла няколко дървета със сериозен диаметър 40-60 см, оставени на
съхранение." - твърди С.. Въпреки че не си спомня всички подробности,
свидетелят заявява, че от работниците на Д. е разбрал, че дървесината, която е
открита на ул. "****** е добита от сечището, което представлява частна
горска територия.
По делото са приобщени чрез
прочитане показанията на свидетеля Д. К.К., дадена на
досъдебното производство, пред съдия от РС Габрово. В тези показания К. Казва:" Преди
това като погледнах надолу, явно са
разяли дървета преди да започна работа, в гората имаше съборени дървета
цели" "На следващия ден Б. каза, че дърветата, които са рязани в
гората отпреди аз да започна работа, трябва да се нарежат на метрови, че ще
дойде багер и трябва да се изкарат от гората и закарат на рампата до къщата на Б.,
там където се режеха за печка". Съдът кредитира тези показания като
последователни, логични и дадени на един много по-ранен етап от производството,
когато свидетелят е имал по-ясен спомен за случилото се. Освен това те
кореспондират и с показанията на свидетеля В.С., който, както беше посочено
по-горе твърди, че именно от работници на Д. е разбрал за извършената в гората
незаконна сеч.
Освен посочените свидетелски
показния, по делото е установено с категоричност, че става въпрос за 89 дървета
от вида дъб, цер, габър и акация, които не са маркирани с контролна горска
марка. Установено е също, че за процесния имот -
частна горска територия няма издавано позволително за сеч.
Съпоставяйки посочените
писмени и гласни доказателства съдът възприе фактическа обстановка, идентична с
изложената в обвинителния акт.
Посочените доказателства, според съда са убедителни, достоверни и водят
до един категоричен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което е
предаден на съд.
Извън посочените свидетели, по
делото са разпитани горските инспектори П.П. и И.Н.,
работниците, ангажирани от Д. за разчистване на имота, както и общинския
служител в дирекция "Инфраструктура и екология" - свидетелката М..
Свидетелите П. и Н. са
участвали в проверка при задържане на дървесината. Те са измерили трупите,
съставили са констативен протокол и са докарали трупите в база за задържани
вещи в гр. Севлиево. Свидетелката М. е изпълнила служебните си задължения с
оглед на документи и на терен, издала е разрешение за премахване на 5 броя
дървета. М. заявява, че е обходила целия имот, съгласно скицата и е маркирала
тези дървета. Потвърждава, че имотът е изоставен, неподдържан, обрасъл.
Показанията на посочените
свидетели бяха взети предвид при изясняване на фактическата обстановка, но
същите нямат пряко отношение към авторството и съставомерността
на деянието.
Свидетелите И.К., Д.К., К.Н. и И.И. са работниците, наети
от Д. за извършване на работата по разчистване на имота. Всеки от тях обяснява дейността, с която е
бил ангажиран. Общото в техните
показания е твърдението, че не са навлизали в гората и не са секли от горската
територия. Твърдят, че са чували шум от резачки в гората, но не са виждали
хора, които да режат дървета.
Съдът не кредитира показанията
на тези свидетели относно обстоятелството дали е извършвана сеч в частния
горски имот. Освен че са уклончиви и
непоследователни в някои части, тези показания не бяха взети предвид и поради
факта, че тези свидетели, предхождащо или понастоящем работят с подсъдимия Д. и
не могат да бъдат съвсем обективни. От
показанията на тази група свидетели, обаче може да се направи категоричния
извод, че те са действали изцяло под ръководството на подсъдимия Д.,
изпълнявали са неговите нареждания, изпълнявали са задачите, които той им
поставя. Никой от тях не е действал по
своя инициатива или е извършил нещо извън указанията, дадени от подсъдимия.
По изложените съображения
съдът не възприе защитната теза на подсъдимия, като прецени, че същата се
опровергава от събраните по делото доказателства. Всеки един от конкретните
доводи на защитата сам за себе си би могъл да се приеме за резонен, но при
съвкупна преценка тази теза звучи неубедително.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие следното:
По изложените
по-горе съображения съдът прие, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Установени са авторството и механизма на
извършване на деянието. В този случай е налице института
на "посредствено извършителство" При него се мотивира или улеснява наказателно неотговорно лице (малолетно,
невменяемо), което действа като оръдие на извършителя. Посредствено извършителство е налице и в случай като настоящия, когато изпълнението на
деянието е извършено чрез лице, което е наказателноотговорно, но е в
неведение за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на това
престъпление И.И. М., И. С. К. и Д. К.К. формално
са осъществили изпълнителното деяние, но при несъзнаване на всички елементи, предпоставящи противоправността.
Тези свидетели са били ангажирани за извършване на определена трудова дейност,
без по какъвто и да е начин да им е било известно всичко, свързано с нея. Те не
са били наясно нито с договорките между Д. и П., нито с документацията свързана
с имота, нито с границите му. Свидетелите сочат, че са питали Д. дали има
разрешително като той ги е уверявал, всичко е редовно. По тази причина на
посочените лица не се търси наказателна отговорност.
Налице са както
обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението, за
което същия е предаден на съд – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици,
като е целял настъпването им.
Предвид горното,
съдът прие следното:
След като на
неустановена дата за времето от 15.03.2018 г. до 13.08.2018 г. в гр. Габрово,
кв."Горни Бакойци" без редовно писмено
позволително, посредством И.И. М., И. С. К. и Д. К. ***
добил от горски фонд - имот № 138009 в землището на гр. Габрово отдел 302,
подотдел "к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от
дървесен вид дъб, на стойност 1334 лв.,
действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият Б.И.Д. е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна състава на престъпление по чл.235 ал.1 от НК, в
извършване на което съдът го призна за виновен.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид следните смекчаващи вината
обстоятелства: дадените обяснения,
съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, невисоката степен на обществена опасност на
деянието, сравнително неголямото количество на добитата дървесина,
обстоятелството, че същата е налична и подлежи на връщане, с което ще се
възстанови причинената имотна вреда. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха
констатирани.
Преценявайки
горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че
посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства следва да се ценят като многобройни
такива. При наличието им и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко с оглед конкретното престъпно деяние Горното
обуславя приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК за замяна
на предвиденото наказание "лишаване от свобода" с "пробация". На посоченото основание съдът определи на
подсъдимия наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Като прецени
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, семейното му и имотно
състояние, на основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи наказанието "глоба", предвидено в разпоредбата
на чл.235 ал.1 от НК.
Относно
предявения граждански иск:
Като
призна подсъдимият Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.235 ал.1
от НК, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, визиращ
гражданската му отговорност в качеството му на граждански ответник. Чрез
незаконното добиване на 11,60 куб.м дървесина от горски фонд - имот № 138009 в
землището на гр.Габрово отдел 302, подотдел "к", частна горска
територия, е причинена щета в размер 1334,00 лева, която е пряка и
непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на подсъдимия. По делото, обаче беше установено, че процесната дървесина е описана и иззета като е оставена на
съхранение в ТП "ДГС" гр. Севлиево. С присъдата си съдът е постановил
същата да бъде върната на собственика - гражданския ищец М.. По този начин се
възстановява причинената имуществена щета и не следва да бъде присъждано
парично обезщетение за нея. По тези съображения съдът отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди
подсъдимия Б.И.Д. да заплати направените
по делото разноски - 105,57 лева /сто и пет лв. и 57 ст./ по сметка на ОД на
МВР – Габрово и 40.00 лв. /четиридесет/ лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Габрово.
Съдът счете, че с
така наложеното наказание ще бъдат осъществени най- ефективно целите по чл.36
от НК.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: