П Р О Т О К О Л №815
03.06.2021 г. град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, XXIX състав, на трети
юни две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Административно дело № 3183 по описа за 2020 г.,
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят „Медико-диагностична
лаборатория Р.“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява
от юрисконсулт К., с пълномощно по делото.
По-рано по делото е постъпила
молба от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Х., с която се завява
изричен отказ от жалбата, основан на отпаднал правен интерес, моли се в тази
връзка присъждане по делото на разноски, съгласно представен списък, като се излагат
съображения в подкрепа на искането и се сочи съдебна практика. Предоставена е
възможност с изпращане на препис от молбата на адв. Х. за ответника да изрази
становище по направеното искане от страна на жалбоподателя, като по делото
вчера е постъпило писмено становище от процесуалния представител юк. К., като
се сочи, че направеното искане в молбата за разноски не е основателно и се
излагат подробни съображения, като също се сочи съдебна практика. Моли се, в
случай на прекратяване на производството по делото, в полза на НАП да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по представен по-рано списък на разноските.
ЮК. К.: С оглед заявения отказ
считам, че не следва да се дава ход на делото. Възразяваме по претендираното
адвокатското възнаграждение, като сме изложили възражения в представеното
становище. Поддържам искането за присъждане на разноски в полза на НАП.
СЪДЪТ счита,
че не следва да се дава ход на делото, както и че производството по същото
следва да бъде прекратено, предвид наличието на изрична молба от страна на жалбоподателя,
която е такава по смисъла на чл. 155, ал. 1 АПК с формулиран отказ от
оспорването. Налице са условията на посочената разпоредба, като направеният
отказ е в писмена форма и в тази връзка са налице и основанията на чл.159, т. 8
от АПК за прекратяване на настоящото производство.
По спорния въпрос относно това на кого се
дължат разноски в производството СЪДЪТ
намира следното: В конкретния случай, макар в молбата на адв. Х., процесуален
представител на жалбоподателя, да се сочи, че се прави отказ от оспорването
предвид отпаднал правен интерес, основанието за прекратяване на делото
категорично е обвързано с направения отказ и поради това е по чл. 159, т. 8 от АПК, а не по чл.159, т.3
или т.4 от АПК. Както съдът е имал възможност да посочи в протоколното
определение от предходно съдебно заседание, цитирайки трайно установена съдебна
практика на ВАС, произнасянето със заповед за прекратяване действието на принудителна
административна мярка по оспорваната заповед за налагане на ПАМ не съставлява
оттегляне на административен акт в хода на съдебното производство и в този
смисъл не може да се счита, че след издаването на тази заповед е отпаднал правният
интерес по оспорване на първоначално издадената заповед за ПАМ. ВАС е имал възможност
да посочи, че издаването на заповед за прекратяване действието на ПАМ не е
основание за прекратяване на производството по оспорване на заповедта за
налагане на ПАМ. Действително, в случаите, в които е отпаднал правният интерес
от оспорване, е налице трайно установена практика, цитирана и в молбата на адв.
Х., с приемане на становище, че разноски се дължат именно на жалбоподателя,
предвид основателното образуване на делото. АПК не съдържа изрична уредба на
отговорността за разноски при отказ от жалба, като единствено такава
съществуваше по повод на предвиденото също в чл.155 от АПК оттегляне на жалбата
по предходната редакция на нормата на чл. 143, ал. 3 АПК. При действието на тази разпоредба и ВАС в
своята практика приема становището, че тази уредба относно правото на разноски
при оттегляне на жалбата е приложима и при десезирането на съда поради отказ от
жалба, като това е обективирано например в Определение №2433/2021 год. по Административно
дело 1749/2021 год. Сега действащата норма на чл.143, ал. 3 АПК, която е изменена,
с изменение прието с ДВ бр.15/2021 год.
сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ. В тази връзка, в случаите на отказ от оспорване, също
както и при оттегляне на жалбата, което е основание за прекратяване на производството,
би следвало да се прецени дали с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото. В конкретният случай, според съда, това не е така. Този извод
на съда произтича преди всичко от самото основание за прекратяване - отказ от
оспорване. При отказ от оспорване на практика се отрича принадлежността на
твърдяното субективно право, а оттам се прекратява и правото от оспорване на
жалбоподателя. Задължението за разноски на страната в производството произтича
от неоснователно предизвикан правен спор, а при отказ от оспорване на практика
се признава непринадлежността на заявеното субективно право от страна на
жалбоподателя, в която връзка и с оглед на становището, което е застъпено в ТР №3/2010
год. на ВАС по ТД №5/2009 год. СЪДЪТ
счита, че при така направения отказ от жалбата, страната, която дължи разноски
е именно жалбоподателят. В този смисъл е Определение № 2324/2016г. по адм. дело
№ 2432/2016г. на ВАС. Относно доводите на жалбоподателя за това, че отговорен
за завеждане на делото е ответника, съдът не споделя същите. В конкретния
случай с актът, който се сочи от страна на жалбоподателя да е довел до отпадане
на правния му интерес, не е налице твърдяното оттегляне на предходно издадения
акт, съставляващ и предмет на оспорване по настоящото дело, тоест ответникът с
поведението си не може да се счете, че е дал повод за завеждане на делото, тъй
като с издаването на заповедта за прекратяване действието на ПАМ не може да се
счете, че на практика ответникът е „признал иска“, предмет на настоящото производство.
И това е така, защото се касае за съвсем
отделно административно производство, а именно това, по което се издават
наказателните постановления и в него наказващият орган има законоустановен срок
за своето произнасяне, поради което и дори и да се е произнесъл в края на
срока, това не води на изводите, посочени в молбата на процесуалния
представител на жалбоподателя за забавяне, което ако не било налице, съдът е нямало
да бъде сезиран с настоящата жалба, независимо, че нарушението, за което е
издадено наказателно постановление е нарушението, по повод на което е издадена
заповед за налагане на ПАМ, предмет на обжалване по настоящото дело. По издадените
НП се сочи да е извършено плащане от жалбоподателя на определените по тях имуществени
санкции, довело до прекратяване на действието на ПАМ. Последното съставлява
активно поведение от страна на жалбоподателя по делото, което в крайна сметка е
променило ситуацията, а не поведение на ответника, сиреч не са налице
новонастъпили и независещи от волята на жалбоподателя нови юридически факти,
които да са станали основание за прекратяване на настоящото дело, а напротив, същото
се прекратява поради избора на жалбоподателя да направи отказ от жалбата си, като
обосновката, която е дадена в молбата на адв. Х., досежно това, че несвоевременното
издаване на НП с определена имуществена санкция, довело до невъзможност на
жалбоподателя да се възползва от правото си по чл. 187, ал. 4 ЗДДС няма пряко
отношение към въпроса относно присъждане на разноските, защото, както се посочи,
избор на жалбоподателя е бил да заплати или не имуществените санкции, наложени
с НП, в резултат на което изпълнението на ПАМ е било прекратено. Не може да се
счете, че причина за образуване на производството в тази връзка е било поведението
на административния орган, доколкото, както се посочи, не е налице негово
поведение, както например може да се прецени като такова последващо оттегляне
на оспорения акт, доколкото отмяната на действието на ПАМ не съставлява
признаване незаконност на заповедта за налагането ѝ и няма отношение към
този въпрос. Поради това според съда са
налице условията на чл.143, ал. 3 АПК и поради прекратяване на производството
следва да се присъдят разноски на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и съгласно представения списък в размер на 100 лв. По изложените
съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД на делото.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, т.8 от АПК,
във вр. с чл. 155, ал.1 от АПК производството по Административно дело №
3183/2020 год. по описа на Административен съд Пловдив, XXIX състав поради направен отказ от
жалбата.
ОСЪЖДА жалбоподателя
„Медико-диагностична лаборатория Р.“ ЕООД с ЕИК **** и адрес гр. Пловдив, ул.
„Средец“ №** да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението не е окончателно и
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес за явилата се страна и от съобщението
за неявилата се страна, с частна жалба пред ВАС .
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО
се закри в 14:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: