РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110116566 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЦВ. М. АР. срещу
„Е.П.П. АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за
заплащане на сумата от 19 лв., представляваща платена на 27.11.2020 г. без основание
такса за възстановяване на ел. захранване по издадена фактура №
**********/27.11.2020 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, находящ се в с. Осеново, местност „Сухата чешма“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос, доставка и потребление на електрическа
енергия за процесния обект на потребление. Сочи, че на 27.11.2020 г. е заплатил без
основание в полза на ответното дружество сума в размер на 19 лв. в брой на каса по
фактура № **********, издадена на 27.11.2020 г., представляваща такса за
възстановяване на ел. захранване поради неговото прекъсване при незапалщане от
страна на потребителя в срок задължение за потребена ел. енергия. Поддържа, че не
дължи сумата и респективно е заплатил без основание размера, обективиран в
процесната фактура, а за ответника не е налице законово или договорно основание, въз
основа на което да претендира соченото вземане за нереално извършени разходи при
възобновяване на електрозахранване. Сочи, че клаузата на чл. 21, ал. 1 от ОУ на
ответника, която предвижда потребителят да заплаща всички направени разходи от
доставчика на ел. енергия за прекъсване и за възстановяване на снабдяването,
противоречи на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ. Оспорва същата като неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 2 и 18 ЗЗП. Твърди, че ответникът няма правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на захранването не му се следва.
Излага подробни аргументи в подкрепа на доводите си. С оглед изложеното намира, че
процесната сума е била получена от ответника без основание. В този смисъл моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Е.П.П. АД, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че е налице основание за плащането
процесната сума. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има право да
поиска от „Е.С.“ АД да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в случай че
битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми,
какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ дружеството изисква от
посоченото трето лице възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на
основанията за прекъсване. Продажбата на ел. енергия се възстановява след като
клиентът заплати цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази
такса представлява заплащане на вид мрежова услуга.Оспорва възраженията, че
процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е неравноправна на
основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при несъгласие потребителят е следвало
да депозира заявление, с което да влияе върху съдържанието на ОУ, което не е сторено.
При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените от него съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, aл. 1,
предл. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на
електроенергия относно процесния обект на потребление и 2) имуществено
разместване между ищеца и ответника, т.е. фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от другата страна, изразяващо се в заплащане на процесната
сума на ответника. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест
на ответника в условията на пълно и главно доказване е да установи дължимостта на
сумата, а именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесните
такси за възстановяване на ел. захранването.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между потребителя ЦВ. М. АР. и ответното дружество е налице
облигационно правоотношение по повод на доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
както и че процесните суми са му начислени за възстановяване на захранването в обект
на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в с.
Осеново, местност „Сухата чешма“, за което от ответника е издадена фактура №
**********/27.11.2020 г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г., достъпни на интернет страницата на ответното дружество и
служебно известни на съда, действащи към датата на начисляване на задълженията на
потребителя, ел. захранването се възстановява след като клиентът заплати на „Е.П.П.”
АД и „Е.С.” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването.
За да възникне отговорността на потребителя по цитираната клауза от ОУ следва
да е налице доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В хода на производството обаче ответникът не
е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован извод за предоставяне на
мрежова услуга (възстановяване на ел. захранване), въз основа на която е начислено
2
задължението с процесната фактура от 27.11.2020 г., за датата на извършването й,
както и че действително е извършил разходи, като е възстановил ел. захранването на
обекта на потребление на абоната. Няма представени доказателства и че в качеството
му на абонат ищецът е поискал такова възстановяване. Приложения към отговора на
исковата молба Констативен протокол от 03.07.2020 г. не променя този извод,
доколкото същият касае възстановяване на захранване близо пет месеца преди
издаване на процесната фактура, с която е начислена оспорената такса, а освен това
видно от представеното от ответника извлечение за фактури и плащания за период,
преди издаването й на ищеца е била начислявана такса от 19 лв. на 10.11.2020 г. с
фактура № **********/10.11.2020 г.
Дори и да се приеме, че ищецът е поискал възстановяване на ел. захранването в
обекта на потребление, което е извършено на 03.07.2020 г., за което е издадена фактура
№ **********/27.11.2020 г., съдът намира уговорената в чл. 21, ал. 1 от ОУ клауза, въз
основа на която е начислено задължението на потребителя в размер на 19 лв. за
възстановяване на захранването в обекта на потребление, за неравноправна по
следните съображения:
Въведеното изискване в ОУ на ответното дружество за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването противоречи
на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл. 124 ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон. Дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка
с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия.
Оспорената клауза позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно
техния размер, поради което се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП,
тъй като предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение
за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването (в този смисъл
– Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.).
Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от ОУ е неравноправна и
доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.
146 ЗЗП.
Изяснено е по делото, че процесната сума е заплатена на ответника на
27.11.2020 г., видно от приложения по делото фискален бон (л. 6 от делото), както и от
представеното от ответника извлечение за фактури и плащания за период (л. 21 – 23 от
делото).
С оглед констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
предявеният от ищеца иск за връщане на заплатената сума в размер на 19 лв. като
основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 50 лв.,
3
представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА в тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от
300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство на адвоката,
предоставил безплатната правна помощ на ищеца.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.П.П. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЦВ. М. АР., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 19 лв. (деветнадесет
лева), представляваща платена на 27.11.2020 г. без основание такса за възстановяване
на ел. захранване по издадена фактура № **********/27.11.2020 г. за обект с абонатен
№ ********** и клиентски № **********, находящ се в с. Осеново, местност „Сухата
чешма“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.П. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление*** Г, да
заплати на ЦВ. М. АР., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.П. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адвокат С.В. В., ЕГН **********, с адрес на кантората в ***, сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза
на ищеца ЦВ. М. АР. безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4