Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. К., 17.07.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 301 по описа на Карловски районен съд за 2018 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0281-000192/16.04.2018
година на Началника Р.н.М.К.н.К.Г.Г. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер от 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС на срок от два месеца за нарушение на чл. 6 т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят Г. и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана от съда е
частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя П.Л. и свидетеля Г.Г., и приложените и приети писмени такива – заповед №
8121з- 952/20.07.2017г., докладна записка, протокол за предупреждение,
наказателно постановление № 397/29.03.2018г., АУАН № 476088/23.03.2018г., АУАН
№ 777004/23.03.2018г., съдът намира за установено следното:
На 23.03.2018 г., служителите н.Р.н.М.К.Л. и Г. били
изпратени да контролират движението в гр. К., на ул. „*** поради възникнало
тежко ПТП с причинена смърт. Тъй като следвало да се извършат следствени
действия и да се освободи пътното платно от катастрофиралия автомобил, спрели движението
в северната лента за движение. В същата се получила колона от изчакващи
автомобили. Около 11.40ч. автобус „***“ с рег. № *****, управляван от
жалбоподателя, се отделил от края на колоната, навлязъл в отсрещната лента и са
насочил към началото й, където регулирал движението полицай Г.. Последният му
направил знак с ръка да се върне в редицата спрели автомобили, но водачът не
реагирал, продължил движението си и спрял на около два метра от свидетеля Г.. Последният
му поискал обяснение, при което Г. заявил, че е автобус за градски транспорт,
има график и настоял да премине. Това обаче не било възможно, тъй като цялото
платно за движение било заето от автомобил на пътна помощ. Жалбоподателят
започнал да коментира уменията на водачът му и да ръкомаха. Това му поведение
било забелязано от свидетеля Л., който бил от другата страна на
местопроизшествието. Приближил и казал на жалбоподателя да върне автобуса в
редицата от автомобили. Последният вместо да стори това, влезнал в пререкание с
него и се държал предизвикателно. Свидетелят Л. му поискал документите за
проверка, но Г. не му представил такива, влязъл в автобуса и се заключил в
него. Свидетелят Г. също поискал документите на жалбоподателя за проверка, но Г.
му отговорил, че такива няма. Г. поискал от жалбоподателя да му каже имената
си, както и да посочи ЕГН, при което Г. му казал имена на различно от него лице
и дал погрешно ЕГН. Свидетелят Л. поискал да му извърши проверка за употреба на
алкохол, при което Г. заявил, че полицейският служител е пиян, което наложило
на последния да бъде извършена проверка относно това обстоятелство от по-висши
служители на РУ на МВР. След същата бил проверен и жалбоподателя, като пробата
била отрицателна. Тъй като жалбоподателят отказал да премести автобуса, след
обаждане от служителите на реда, от работодателите му на място бил изпратен
друг шофьор, който преместил автобуса, а жалбоподателят бил отведен в Р.н.М.К. където била установена самоличността
му.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 476088/ 23.03.2018г. за това, че
на същата дата около 11.40ч. в гр. К. на ул. „*** управлява автобус „***“ с рег. № *****,
собственост на „М.“ АД със следните нарушения: 1. Не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. 2. Не представя свидетелство за
регистрация на МПС част 2 . 3. Водачът не изпълнява разпореждане на контролен
орган, упълномощен да контролира и регулиране на движението. Нарушенията са
квалифицирани като такива по чл. 100 ал. 1 т. 1, чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 6 т.
2 от ЗДвП.
На 16.04.2018г. компетентният орган Началникът н. Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на Г. на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, тъй като
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, тъй като не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС на срок от два
месеца за нарушение на чл. 6 т. 2 от ЗДвП, тъй като не изпълнява разпоредбите
на регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката и правилата за движение. Обстоятелствата по
извършване на нарушенията са описани по идентичен начин с тези в АУАН.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, удостоверено с
подписа на свидетел.
По отношение на т. 1 и т. 2 от наказателното
постановление - Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. Актът съдържа
всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити и съставен е в присъствието на
нарушителя и на свидетел на нарушението, посочени в него. Нарушителят отказал да го подпише,
надлежно удостоверено с подпис на свидетел. Доколкото актът е редовно съставен,
то съобразно законовата презумпция на
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, установеното в него се
ползва с доказателствена сила. В случая фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. От
показанията на актосъставителя и свидетеля Г. се установява, че жалбоподателят
не е представил за проверка исканите му документи във връзка с управлението на процесния автомобил, като е заявил, че няма такива.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и
свидетеля Г.. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи и на писмените доказателства по делото.
Съдът намира, че извършването на нарушенията по чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е безспорно установено.
Административно наказателната разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП предвижда административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за водачите, които не
изпълняват задълженията си, регламентирани чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за
носене на свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Разпоредбата
на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП предвижда същото наказание за неизпълнение
на задължението на водачите за носене на свидетелство за регистрация на
управляваното МПС. Нарушенията са индивидуализирани точно чрез посочване на
всички елементи на техния състав, правилно за всяко от тях е определена
нарушената законова разпоредба. Приложени са относимите
санкционни разпоредби, а наложеното наказание за всяко от нарушенията, 10 лева
е посоченото в закона такова в същия фиксиран размер.
В този смисъл наказателното постановление в частта
относно посочените нарушения следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е
наказан два пъти за едно и също нарушение – с процесното
наказателно постановление за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и с
наказателно постановление № 397/29.03.2018г. – за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Задълженията,
за неизпълнение на които се наказват дейците по двете разпоредби, не са
идентични нито по отношение на лицата, към които е насочено задължението, нито от
обективна страна на деянието. Докато субект на нарушението по чл. 6 от ЗБЛД
може да е всяко административно-наказателно отговорно лице, разпоредбата на чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП вменява задължение само на водачите на МПС. Липсва
идентичност и откъм предвидените за носене при двете документи – по ЗДвП – в
случая е свидетелство за управление на МПС, а в ЗБЛД – всеки документ,
удостоверяващ самоличността на лицето. Различни са в случая обществените
отношения, охраними от двете разпоредби, поради което
не е налице нарушение на чл. 17 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по пункт 3 от НП, съдът
констатира съществени пороци, касаещи задължителното съдържание на обжалваното
наказателно постановление, които са основание за неговата отмяна.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да
бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В случая наказателното
постановление е съставено в нарушение на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т. 5 от
ЗАНН, регламентираща изискването за
посочване в него на описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е било извършено.
В текстовото описание на АУАН и НП е посочено :” не изпълнява разпореждане на
контролен орган, упълномощен да контролира и регулиране движението“, с което е
нарушил чл. 6 т. 2 от ЗДвП.
Описанието по този начин на нарушението е непълно и в
недостатъчна степен конкретизирано. За да е налице яснота относно този
задължителен реквизит на НП следва освен индивидуализирано по начина, посочен
от АНО, да е посочено какво разпореждане е било дадено на жалбоподателя от
контролните органи, свързано ли е с техните функции по регулиране или
контролиране на движението и в какво се изразяват фактическите му действия по
неизпълнението на същото. По този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере за какво точно свое поведение и извършено при какви
точно обстоятелства е санкциониран, в случая дали за това, че не е преустановил
движението си напред от колоната, след като свидетелят Г. му е дал знак с ръка
за това, дали, че след пристигането на свидетеля Л. и даденото от него
разпореждане, не е преместил автомобила в редицата спрени автомобили, дали, че след
разпореждането на свидетеля Г. да му каже името си, вместо своите имена, е
посочил такива на друго лице, както и че е посочил некоректно ЕГН. При така
възприетия подход в АУАН, от една страна е нарушено правото на защита на наказаното
лице, което е лишено от възможността да
се защитава по фактите, приети за осъществени от контролния и наказващия орган,
определящи и предмета на доказване на делото, а от друга съдебният контрол,
предвид, че в случая следва да се тълкува волята на наказващия орган с кое
точно неправомерно действие жалбоподателят е нарушил разпоредба на чл. 6 т. 2
от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание, което е недопустимо.
Посоченото нарушение при издаване на наказателното
постановление в неговия пункт 3 е съществено такова и е достатъчно за отмяната
му в тази част, макар и събраните по делото доказателства безпротиворечиво
да установяват, че като не е върнал автомобила в редицата изчакващи автомобили,
е осъществил състава на нарушението на чл. 6 т. 2 от ЗДвП.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0281-000192/16.04.2018 година на Началника Р.н.М.К. в частта му, в която на К.Г.Г. ЕГН ********** ***, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.
1,2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0281-000192/16.04.2018 година на Началника Р.н.М.К. в частта му, в която на К.Г.Г. ЕГН ********** ***, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС на срок от два
месеца за нарушение на чл. 6 т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.