№ 128
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000416 по описа за 2021 година
„Банка ДСК“ АД – гр.София обжалва решение №260022/13.11.2020 г. на
Окръжен съд Добрич-ТО по т.д. №105/2018 г. в частта му, с която е отхвърлен
искът за сумата 18150.56 лева - санкционни лихви по договор от 27.03.2012 г.
за инвестиционен кредит по продукт „ДСК Евромост“ и в частта, с която е
отказано присъждане на направените от ищеца разноски по делото /6921.04
лева/, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено
друго, с което искът бъде уважен и в обжалваните части, ведно с присъждане
на съдебните разноски за въззивната инстанция, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева. Въззивникът моли с писмена молба
чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за
отхвърляне на жалбата на ответника, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото,.
Ответникът по жалбата – ЕТ „Симет –Светозар Т.“ с.Опанец, община
Добрич, област Добрич обжалва същото решение в осъдителната му част с
молба за отмяна на решението в обжалваната част. С писмен отговор моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от другата страна част, ведно с
присъждане на разноските. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за
1
уважаване на неговата жалба и за оставяне без уважение на въззивната жалба
на ищеца, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбата на ищеца е частично основателна, а
жалбата на ответника е неоснователна.
По жалбата на ЕТ“Симет-Светозар Т.“:
От жалбата не могат да се изведат релевантни оплаквания срещу
решението, на които съдът да дължи произнасяне. Такива се съдържат едва в
допълнение към въззивната жалба, което обаче е подадено извън срока за
обжалване на решението, затова съдът също не дължи произнасяне по тях
освен по направените правни доводи. Независимо от това за изчерпателност
на изложението съдът намира за нужно да посочи следното:
Решението не е недопустимо. По въпроса за допустимостта на иска
състав на АС Варна-ТО се е произнесъл с определение №155/12.03.2019 г. по
ч.в.т.д. №84/2019 г. Ако в резултат на принудителното изпълнение по ЗОЗ са
били продадени вещи на ответника, той е следвало да представи в настоящото
производство доказателства за продажбата и стойността им, за да бъде
приспадната тя от задължението му, което не е сторил.
Неконституирането на всички съдлъжници по договора за кредит като
ответници по иска не се отразява на допустимостта на решението по делото.
Право на ищеца е да прецени спрямо кой от солидарните длъжници или
срещу всички да води иска. Последните са обикновени, а не необходими, още
по-малко – задължителни, другари, предвид което не се налага всички те да
бъдат привлечени като ответници по иска, респективно неконституирането
им като такива не опорочава процеса и не води до недопустимост на
обжалваното решение.
Обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем не е условие
2
за уважаване на иска, доколкото с осъдителния иск се претендират само
неизплатени вноски по кредита – лихви с настъпил месечен падеж,
санкционни лихви предвид просрочие на вноските по лихвите и по
главницата, както и неплатена към момента главница предвид настъпилия
краен срок за издължаване на кредита -15.07.2015 г. съгласно анекс
№3/29.08.2014 г. към договора.
Обстоятелството, че между страните са сключени три договора за
кредит, които според ответника представлявали договорена кредитна
експозиция, не налага извод, че същите следва да се разглеждат общо. Право
на ищеца е да води три отделни дела по всеки от трите си договора с
ответника, като няма норма, която да го задължава да води един общ иск по
всички договори за кредит. Предмет на настоящия иск е неизпълнението на
кредитополучателя по договор от 27.03.2012 г. за инвестиционен кредит по
продукт „ДСК Евромост“.
Разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима в случая – тя касае само
поръчителя, а не длъжника, като смисълът й е, че поръчителят остава
задължен към кредитора, ако последният е предявил иск срещу длъжника в
шестмесечен срок. С нея не се въвежда кратък срок от шест месеца за
предявяване на иск от кредитор срещу длъжник, като давностният срок в
настоящия случай е петгодишен съгласно чл.110 ЗЗД. Ако за задълженията на
длъжника се е задължил поръчител, кредиторът, за да запази правата си
спрямо него, следва да предяви иска си срещу длъжника в шестмесечен срок.
Ето защо искът не е погасен по давност.
Липсата на погасителен план не води до липса на яснота относно
дължимите вноски, падежите им и крайния срок за погасяване на кредита.
Съгласно чл.11 вр. чл.9.2 и чл.9.3 от договора за кредит олихвяването на
кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25-то число,
като заплащането им става чрез служебно събиране от банката от средствата
по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при нея,
установено и от заключението на ССЕ. Доколкото гратисният срок за
погасяване на главницата е продължен до 14.07.2015 г., а крайният срок за
погасяване на кредита – до 15.07.2015 г. - чл.2 и чл.3 от анекс №3/29.08.2014
г. към договора за кредит, главницата става дължима на 15.07.2015 г. От
заключението на ССЕ се установява, че първата неплатена договорна лихва е
3
с падеж-25.08.2014 г., като с исковата молба се претендират договорни лихви
с настъпил падеж от 25.09.2014 г. до 15.07.2015 г. След 15.07.20915 г.
продължава начисляването на договорни лихви и санкционни лихви върху
размера на просрочената главница. В крайна сметка към датата на исковата
молба ответникът дължи след извършени плащания /30000 лева на 16.09.2013
г., 101956.91 лева на 29.12.2015 г. и 6652.10 лева на 20.01.2016 г./ съответно:
главница 37054.12 лева /без да е отчетено връщане по обезсиления
изпълнителен лист от банката на длъжника на сумата 6236.89 лева; иначе
задължението е по-високо – 43291.01 лева съгласно Приложение 2 – л.316/,
договорни лихви - 26787.62 лева, санкционни лихви – 18714.65 лева и такса
управление – 1377 лева – л.307.
По жалбата на „Банка ДСК“ АД:
Оплакването за неприсъждане на сумата 18150.56 лева е частично
основателно. От заключението на ССЕ на л.308, л.311 и л.312 се установява,
че към 16.04.2018 г. ответникът дължи за просрочие най-вече на главницата
на санкционни лихви в по-висок размер - 18714.65 лева /до 15.07.2015 г., от
която дата става изискуема и главницата, неплатените падежирали договорни
лихви са в размер на 11699.25 лева, а санкционната лихва за забава само
относно тези лихви е в размер на 3520.19 лева/. Основанието за дължимостта
на санкционни лихви са клаузите на чл.21б.“а“,“б“и„в“ във връзка с чл.9.1 от
договора за кредит, като наказателната лихва относно главницата включва
лихвата по чл.9.1 върху просрочената главница плюс наказателна надбавка от
10%, а относно лихвите – лихвата върху редовната главница по чл.9.1 плюс
наказателна надбавка от 3%; при изискуемост на кредита на краен падеж
наказателната лихва включва лихвата върху цялата главница по чл.9.1 плюс
наказателна надбавка от 10%. Погасено с тригодишна давност е вземането за
санкционни лихви, дължими преди 16.04.2015 г., в размер на 2445.20 лева и,
доколкото извършените плащания в размер на 260.26 лева се отнасят за тях,
от общото задължение за дължими санкционни лихви – 18974.91 лева, без да
се отчитат плащанията /Приложение 2 към заключението на ССЕ – л.316/,
следва да се приспадне сумата 2445.20 лева. Така определено, вземането на
ищеца за санкционни лихви възлиза на 16529.71 лева, за която сума искът му
е основателен.
4
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
осъдителната му част. Същото е неправилно и следва да се отмени в
отхвърлителната му част до размера на сумата 16529.71 лева, като искът се
уважи и за тази сума, а в останалата му част за разликата до 18150.56 лева
следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение, които не противоречат на настоящите
мотиви, на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора ищецът има право на съразмерни на уважената
част от иска съдебни разноски за първата инстанция /при определено и за
двете инстанции юрисконсултско възнаграждение от 450 лева съгласно чл.25,
ал.1 и ал. 2 от НЗПП във връзка с чл.37, ал.1 – ЗПП във връзка с чл.78, ал.8 –
ГПК/ в размер на 3544.39 лева. Съобразно уважената и отхвърлената част от
жалбите въззивникът – ищец има право на съдебни разноски за въззивната
инстанция в размер на 794.62 лева, а въззивникът-ответник - на такива в
размер на 0.93 лева, като в крайна сметка в полза на въззивника - ищец се
присъждат направени съдебни разноски по компенсация за въззивната
инстанция в размер на 793.69 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260022/13.11.2020 г. на Окръжен съд Добрич-ТО
по т.д. №105/2018 г. в отхвърлителната му част по иска за дължими
санкционни лихви по договор от 27.03.2012 г. за инвестиционен кредит по
продукт „ДСК Евромост“ за периода: 15.04.2015 г. – 15.04.2018 г. до размера
на сумата 16529.71 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ „Симет – Светозар Т.“ с.Опанец, община Добрич, област
Добрич, ЕИК *********, да заплати на „Банка ДСК“ АД - гр.София, ЕИК
*********, сумата 16529.71 лева - дължими санкционни лихви по договор от
27.03.2012 г. за инвестиционен кредит по продукт „ДСК Евромост“ за
периода – 15.04.2015 г. - 15.04.2018 г., както и сумите: 3544.39 лева – съдебни
5
разноски за първата инстанция и 793.69 лева – съдебни разноски по
компенсация за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му обжалвана
осъдителна и отхвърлителна част.
В необжалваната отхвърлителна част за сумата 11699.25 лева – част от
договорни лихви решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6