Решение по дело №3578/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260560
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430103578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 гр. Плевен, 06.12.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №3578 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Пред ПлРС е депозирана искова молба от  “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс“ЕАД против А.М.М., за установяване, вземането на ищеца  по заповед по ч.гр.д.№1997/2020г. на ПлРС, издадена в полза на ищеца по чл.410 от ГПК. Твърди се, че със съобщение по ч. гр. д. № 1997/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 1997/2020 по описа на Районен съд - гр. Плевен заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № СRЕХ-16319893 в общ размер на 173.89 лева, от които 160.38 лева - главница по договора за кредит, 0,00 лева възнаградителна лихва, 13.51 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.06.2019 г. до 20.05.2020г„ ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № СRЕХ -16319893 сключен на 27.08.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и А.М.М. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 9 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.06.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 9 месечните погасителни вноски всяка в размер на 80.19 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 9 месечни вноски, всяка по 80.19, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.05.2019година, към която дата са били заплатени 7 броя погасителни вноски.На основание чл.3 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.06.2019г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 09.09.2019г.Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Плевен за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № СRЕХ-16319893 както следва:160.38 лева (160.38 с думи) - главница,13.51 лева - мораторна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 20.05.2020 г.,законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното моли съда, след като се убеди в твърденията , да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. , че съществува вземането по договор СRЕХ-16319893, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1997/2020 по описа на Районен съд - Плевен, а именно: 160.38 лева - главница по договора за кредит, 13.51 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.06.2019г. до 20.05.2020г„ ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да приеме съда, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.Претендира разноски.

        

           За ответника, назначения особен представител, е взел становище, че исковете са неоснователни и следва се отхвърлят.Направени са възражения за неравноправни клаузи и нищожност.

       Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

          Видно от  приложеното ч.гр.д.№1997/2020г. по описа на ПлРС, е, че е издадена  на основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника:  Длъжникът А.М.М., ЕГН **********         , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж рег. № ***, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***ира ***, сумите, както следва: 160,38лв. – главница, 13,51лв.  – мораторна лихва за периода 05.06.2019г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен между  страните договор за кредит с номер CREX-16319893 от 27.08.2018г.

           От представените доказателства, се установява, че във връзка със сключен договор за потребителски кредит СRЕХ-16319893 от 27.08.2018г.,  за сумата 641лв., погасителна вноска 80,19лв. за девет месеца до 05.06.2019г., при ГПЛ-27,73% и ГПР-31,54%. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника предполага, че той е прочел подписания от него договор.От друга страна със заплащането на част от сумите е направил извънсъдебно признание.

        По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва, съдът намира за установено следното:  направено е възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на ответника, но и съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдът приема, че клаузата не противоречи на добрите нрави, тъй като към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба. Към датата на сключване на договора - законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% , т. е уговорената лихва е в рамките на законоустановената.  По делото е назначена СИЕ, като ВЛ след извършена проверка е установило, че са направени плащания по кредита като са погасени до 13.06.2019г. общоа 561,33лв. или 6 вноски изцяло и частична от вноската от 05.04.2019г.Установено е, че оставащата главница е 160,38лв., като договорна е изцяло погасена.

          С оглед на обстоятелството, че е изпаднал в забава ответникът, се дължи и лихва за забава, от датата на втората просрочена вноска, като ВЛ е посочило, че същата е в размер на 13,51лв. за периода 05.06.2019г.-20.05.2020г.

           С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  и  и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. в размер на 75лв., които следва да се присъдят в негова полза.

         При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер общо 655лв., от които 75лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, 300лв. за особен представител и 180лв. за ВЛ.

          Водим от горното, съдът

                                  Р        Е       Ш        И:

           ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника А.М.М., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата 160,38лв. – главница, 13,51лв.  – мораторна лихва за периода 05.06.2019г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1068/01.06.2020г. по ч.гр.д.№1997/2020г. на ПлРС.

    ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН**********,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на « БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата в размер  общо 655лв., направени деловодни разноски по настоящето дело.

     ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата в размер общо 75лв., направени разноски по ч.гр.д.№1997/2020г. по описа на ПлРС.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: