Решение по дело №984/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 85
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20231820100984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Елин Пелин, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100984 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата си молба Е. А. А., ЕГН ********** – лично и като майка и
законен представител на детето Ц. Ц.ов П., ЕГН ********** със съдебен
адрес гр.София, ул. „.....“ № 1 ет.4, ап.8 чрез адв. З. З. З. е предявила срещу
ответника Ц. Х. П., ЕГН ********** от гр......, Софийска област, ул. „......“ №
47 иск с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс. Моли се съдът да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето Ц. Ц.ов П. на нея и да определи
местоживеенето на детето да е при майката, а на баща Ц. Х. П. да определи
режим на лични отношения с детето по следния начин: всяка четна седмица
на годишна база за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, 30
дни през лятото за времето, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Иска се съдът да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в
размер на 600.00 лева. Твърди, че с ответника живяли на семейни начала
повече от 10 години, като от съвместното им съжителство имат родени две
деца – син и дъщеря, като дъщеря им е вече пълнолетна, а синът им Ц. Ц.ов П.
е малолетен. Повече от една година родителите на детето Ц. Ц.ов П. са във
фактическа раздяла и вече не живеят заедно, като детето Ц. останало да живее
1
заедно с майката. От раждането на детето, ищцата е родителят, който полага
активно грижи за детето, дори и по време на съвместния живот с ответника,
така е и след раздялата. След раздялата детето често отказва да се среща с
баща си, което налага ищцата да полага усилия да го убеди, че такива срещи
са необходими. Детето вече навлиза в пред пубертетна възраст и отстоява
мнението си и е трудно човек да го убеди да прави нещо, което не желае, но
въпреки това ищцата се опитва да го съветва в посока да се среща с баща си.
Стигнало се до положение, в което ответникът не търсел никакъв контакт с
детето продължително време и това вероятно е довело до отдръпване на
детето от бащата. Между майката и детето е налице силна привързаност и
това е така от неговото раждане. Към момента ищцата има подкрепа от своето
семейство. Самото дете изразява желание да живее със своята майка, където
се чувства сигурен, спокоен, ходи на училище редовно, добър ученик е,
активно тренира. Всичко това обуславя правния интерес от предявяване на
настоящия иск, доколкото страните не могат да постигнат споразумение
относно всички въпроси касаещи интересите на сина им.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника
Ц. Х. П., като в срока по чл.131 от ГПК същият депозира писмен отговор, с
който счита иска за допустим и основателен. Не оспорва изложените от
ищцата факти, че от връзката им се е родил синът им Ц. Ц.ов П. и че са във
фактическа раздяла, както и че с оглед взаимоотношенията на страните е
необходимо да има регламентирани от съда отношения, касаещи
отглеждането и възпитанието на малолетния Ц., за да може бащата да общува
спокойно със своя син.
Оспорва изложените в исковата молба факти. Твърди, че до раздяла на
родителите се е стигнало през месец февруари 2022 г., тъй като майката
пожелала да започне нов живот с нов мъж до себе си. Оспорва се и
твърдението, че по време на съвместния живот на страните ищцата е
родителят, който е полагал активно грижи за детето, тъй като ответникът
никога не е оспорвал качествата и привързаността на детето към ищцата, но
ищцата пропуска, че голяма част от периода на майчинството е била взета от
ответника от месец септември 2013 г. до 10.01.2014 г., за да може тя да се
върне на работа и в този важен за всяко дете период ответникът е бил
постоянно отдаден на сина им Ц.. Тази отдаденост продължава и към
момента, въпреки необяснимите моменти, в които детето обещава на баща си,
2
че ще бъдат заедно, но ако това предварително не е съгласувано с майката,
срещата пропада.
Много деца на възрастта на детето Ц. са възхитени от татко му, който
играе заедно с него футбол, дори когато бащата предлага да включат и други
деца, малкият Ц. не се съгласява, тъй като иска да общува и играе сам с баща
си. Бащата е този, който активно е помагал в обучителния процес на детето по
математика, тъй като иска детето да избере най-доброто за себе си в живота,
като му повтаря, че трябва да се справя отлично в училище, за да бъде
успешен в живота.
Не отговаря на истината и твърдението в исковата молба, че ищцата е
тази, която насърчава връзката на детето Ц. в посока да се срещне с баща си,
тъй като самото поведение демонстрирано от ищцата при и по повод
отглеждането и възпитанието на детето Ц. не говори за такова поведение от
нейна страна. Самият ответник съвместно с адвоката си Н. инициирали
разговор на 01.03.2023 г. с адвоката на ищцата З. и помолили за съдействие с
цел нормализиране взаимоотношенията между страните, за да не влияят те
върху детето, тъй като за ответника е важно детето Ц. да расте в спокойна
обстановка и да е не само физически, а и емоционално и психически
стабилен.
Не се оспорват качествата на ищцата, като майка, както и че децата на
страните са привързани към нея, но същевременно децата са привързани и
към своя баща, като в последната една година, въпреки че раздялата е по
желание на ищцата, децата понякога са объркани от претенциите, че
раздялата е заради поведението на ответника и той има връзка с друга жена.
Това обаче не е така, тъй като ответникът има връзка с друга жена едва от
началото на 2023 г., докато връзката на ищцата датира от преди фактическата
раздяла между родителите на малолетния Ц.. Мнението на ответника обаче е,
че изборът на ищцата да не живее повече с ответника, не трябва да влияе на
развитието на детето Ц., както и че въпреки, че родителите не живеят заедно,
те трябва да правят всичко възможно за правилно развитие на децата си.
Не оспорва искането на ищцата родителските права върху детето Ц. да
бъдат предоставени на нея и детето да живее със своята майка, но желае да
бъде посочен адрес на който да бъде определено местоживеенето на
малолетното дете, с оглед конкретизация на направеното искане.
3
Бащата е съгласен с посочения режим на виждане с малолетния му
син, като иска да бъде допълнен и със следната възможност – „и винаги,
когато детето поиска и има нужда да общува с баща си“. Макар и
неконкретизирано, това искане, с оглед пола на детето и малката територия на
гр......, където живеят страните по делото, тази формулировка ще допринесе за
по-пълноценното общуване между баща и син, както и че ще е в полза за
правилното физическо, емоционално и психическо израстване на детето към
сериозен и отговорен мъж. Ответникът има нужните качества, за да
подпомогне сина си в израстването му като човек, който да е отговорен и
стойностен.
Оспорва се единствено размера на търсената издръжка от 600.00 лева,
тъй като освен синът си, ответникът издържа и дъщерята на страните по
делото, която е студентка, а същевременно подпомага и своите родители,
които са пенсионери. Ответникът е съгласен да заплаща месечна издръжка в
размер на 300.00 лева, която е съобразена с възрастта на детето и липсата на
необходимост от допълнителни постоянни разходи за него, от каквото и да
било естество. В хода на съдебното дирене заявява желание за заплащане на
месечна издръжка в размер на 450.00 лева, която намира за достатъчна с оглед
възрастта и потребностите на сина си.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане № **********/14.01.2013 г. издадено от район
Средец, Столична община се установява, че Е. А. А., ЕГН ********** и Ц. Х.
П., ЕГН ********** са родители на детето Ц. Ц.ов П., ЕГН **********.
От удостоверение изх. № 24/31.012024 г. издадено от „......“ ЕООД се
установява, че Е. А. А. е получила за периода от месец 06.2023 г. до месец
12.2023 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 11901,42 лева.
Видно от служебна бележка за доходи от трудови правоотношения
изплатени през 2023 г. издадена от „......“ ООД е, че Е. А. А. е с облагаем
доход от 10443,18 лева.
В служебна бележка издадена от ...... е отбелязано, че Ц. Х. П. е
получил за периода от месец януари 2023 г. до месец декември 2023 г. брутна
заплата в размер на 75747,42 лева и чист доход в размер на 68172,68 лева.
4
Представено е удостоверение № 1/05.02.2024 г. по описа на
Сдружение Общински футболен клуб ....., в което е отбелязано, че Ц. Ц.ов П.
е платил такси за тренировки по футбол за 2023 г. за периода от месец
01.2023 г. до месец 12.2023 г. по 30.00 лева месечно или сума в общ размер от
300.00 лева.
Установява се от банково извлечение на „БАНКА ДСК“ ЕАД по
сметка с титуляр Е. А. А., че по сметката й са постъпили следните суми от Ц.
Х. П. с основание издръжка на детето Ц. Ц.ов: на 12.04.2022 г. издръжка за
м.май 2022 г. - 1000.00 лева; на 01.08.2022 г. издръжка за м.август 2022 г.
600.00 лева; на 31.08.2022 г. издръжка за месец септември 2022 г. – 600.00
лева; на 26.09.2022 г. издръжка за месец октомври 2022 г. – 600.00 лева; на
26.10.2022 г. издръжка за месец ноември 2022 г. – 600.00 лева; на 01.12.2022 г.
издръжка за месец декември 2022 г. – 600.00 лева; на 17.01.2023 г. издръжка
за месец януари 2023 г. в размер на 600.00 лева; на 25.01.2023 г. издръжка за
месец февруари 2023 г. – 600.00 лева; на 02.03.2023 г. издръжка за месец март
– 600.00 лева; на 27.03.2023 г. издръжка за месец април 2023 г. – 600.00 лева;
на 25.04.2023 г. издръжка за месец май 2023 г. – 600.00 лева; на 26.05.2023 г.
издръжка за месец юни 2023 г. – 600.00 лева; на 27.06.2023 г. издръжка за
месец юли 2023 г. – 600.00 лева; на 25.07.2023 г. издръжка за месец август
2023 г. – 600.00 лева; на 25.08.2023 г. издръжка за месец септември 2023 г. –
600.00 лева; на 26.09.2023 г. издръжка за месец октомври 2023 г. – 600.00
лева; на 25.10.2023 г. издръжка за месец ноември 2023 г. – 600.00 лева; на
27.11.2023 г. издръжка за месец декември 2023 г. – 450.00 лева; на 05.12.2023
г. сума в размер на 600.00 лева; на 28.12.2023 г. издръжка за месец януари
2024 г. – 450.00 лева; на 25.03.2024 г. издръжка за месец април 2024 г. в
размер на 450.00 лева.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК ищцата заявява, че работи във
фирма „......“ ООД, където получава минимално трудово възнаграждение.
Работи и във „......“ ЕООД където също получава трудово възнаграждение
което се установява от представена по делото служебна бележка. Работното й
време в „......“ ООД е на осем часа от 09.00 до 18.00 часа, а в другата фирма
„......“ ЕООД работи на 4-часов работен ден.
Представени са и два броя фактури за извършени плащания от страна
на Е. А..
5
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Според нормата на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, когато родителите
не са съпрузи, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от
тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се
произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата. Следователно, при този иск
съдът определя не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой
от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на
лични отношения и издръжката.
В случая не е спорно между страните по делото, че Е. А. А., ЕГН
********** и Ц. Х. П., ЕГН ********** са родители на детето Ц. Ц.ов П.,
ЕГН **********.
Не е спорно и обстоятелството, че родителите на детето Ц. Ц.ов П.
живеят разделени, като след раздялата, детето останало да живее със своята
майка Е. А. А..
Не се спори между страните по делото и на кого следва да бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето Ц., тъй като и двете
страни заявяват становище, че упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката Е. А. А., както и какъв следва да бъде
режима на лични отношения между бащата и детето.
Спорен е единствено въпроса за дължимата издръжка от бащата,
доколкото ищцовата страна претендира месечна издръжка в размер на 600.00
лева, а ответника по делото оспорва нейния размер, като счита, че с оглед
възрастта и потребностите на малолетния Ц. Ц.ов дължимата издръжка, която
следва да заплаща възлиза на 450.00 лева месечно.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК съдът предоставя упражняването на
родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата, което сочи, че основен и на практика единствен,
обективен критерий, за това на кого от двамата родители да бъде
предоставено упражняването на родителските права е интересът на децата.
Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото
доказателства и становището на страните, намира, че в интерес на детето Ц. е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при
6
която детето живее и понастоящем. По делото не се установяват
обстоятелства, които да сочат, че майката е непригоден родител, както и с
оглед обстоятелството, че между родителите няма спор относно тези
обстоятелства, поради което искът в тази част следва да бъде уважен, така,
както е предявен.
Горните съображения мотивират съда да постанови решение, по
силата на което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Ц. Ц.ов П. на майката Е. А. А. и да определи
местоживеенето му да е на адреса на майката – гр......, ж.к. „....., бл......, вх.А,
ет.3, ап.9.
Съгласно чл.127, ал.2 от Семейния кодекс при произнасяне относно
упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките
относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено
упражняването на родителските права и детето, тъй като се касае за
неотменимо право на родителя. При определяне на подходящи мерки
решаващи са интересите на детето, които следва да бъдат защитени в
максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето емоционална връзка, като настоящият състав намира, че
предлаганият от родителите режим на лични отношения, за който страните по
делото нямат спор, задоволява потребностите на детето Ц. и гарантира
минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител
- дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг,
по-разширен режим. Ето защо на неупражняващия родителските права Ц. Х.
П. следва да се предостави следния режим на лични отношения със сина му
Ц.: всяка четна седмица на годишна база за времето от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, по 30 дни през лятото, за времето, което не съвпада с
годишния платен отпуск на майката, както и по всяко друго време, когато
детето поиска и има нужда да общува с баща си.

Относно иска за издръжка:
Нормата на чл.143, ал.1 от СК вменява на всеки родител задължение
да издържа своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да
бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите и
обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
7
Ответникът не оспорва обстоятелството, че следва да заплаща издръжка в
полза на сина си, но не е съгласен с претендирания размер от 600.00 лева, като
твърди, че се касае за 10-годишно дете и с оглед данните на НСИ
необходимите средства за задоволяване на ежемесечните потребности на дете
на такава възраст са около 600.00 лева. Твърди, че издръжката се дължи не
само от родителя, който не упражнява родителските права, а и от двамата
родители, поради което заявява желае да заплаща на сина си издръжка в
размер на 450.00 лева, като сумата от 150.00 лева представляваща разликата
до пълния размер издръжка от 600.00 лева следва да се поеме от неговата
майка.
Настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства
се установява, че и двамата родители са в трудоспособна възраст, не страдат
от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните
трудови дейности и реализират стабилни трудови доходи, с които са в
състояние да задоволяват потребностите на своето дете Ц..
Ответната страна твърди наличието на задължения за издръжка и към
другото дете на страните по делото – дъщеря им, която към момента е
студентка и също се нуждае от заплащане на ежемесечна издръжка. Ищцата
не е оспорила това обстоятелство.
Размерът на дължимата издръжка в полза на детето от родителя, който
не упражнява родителските права следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК. Задължението за заплащане на издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В случая се установи, че към момента на постановяване на
съдебното решение, детето Ц. е навършило 11 години и не се констатираха
обстоятелства, които да сочат за необходимост от издръжка в размер над
обичайния за страната. От представените по делото доказателства е видно, че
освен обичайните за всяко дете на тази възраст разходи, за детето Ц. се
заплащат и по 30.00 лева месечно за посещение на тренировки по футбол.
Други разходи по допълнителни дейности не се установиха по несъмнен и
категоричен начин. Представените от ищеца доказателства – два броя
фактури за заплатени суми от Е. А., не могат да се свържат по несъмнен
8
начин със заплащане на разходи с детето Ц., поради което не следва да бъдат
кредитирани в настоящото производство. Задължението за
издръжка е и на двамата родители и произтича от общото им задължение да
се грижат за своето дете. Това налага съдът да определи общия размер на
необходимата издръжка за детето Ц. Ц.ов П., като се вземат както бе
посочено по-горе освен доходите на родителите, конкретните икономически
условия в страната и размера на минималната работна заплата, която за 2024
г. възлиза на 933.00 лева и се предвижда, че следва да покрие основните
разходи необходими на едно лице. В този смисъл съдът намира, че за
задоволяване и осигуряване на необходимите битови условия за детето Ц.,
които да му гарантират нормален живот и развитие, месечната издръжка на
детето е около 600.00 лева. Несъмнено възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация, като в тази връзка следва да се вземе предвид, че в случая и
майката и бащата са с установени постоянни доходи по трудово
правоотношение, в трудоспособна възраст, поради което несъмнено могат да
осигуряват издръжката на малолетното си дете. Съобразно така определения
от съда размер за издръжка от 600.00 лева месечно и с оглед заявеното
желание на ответника да заплаща издръжка в размер на 450.00 лева месечно,
майката ще поеме разликата до 600.00 лева, а именно издръжка в размер на
150.00 лева. По-голямото участие на бащата в осигуряването на средства за
издръжката на детето Ц. се обуславя от обстоятелството, че майката участва в
издръжката изцяло с ежедневни и постоянни грижи за детето, като следва да
заплаща и разходите по поддържане на домакинството, в което се отглежда
детето и най-вече с оглед заявеното от самият баща, че желае да поеме по-
голямата част от издръжката на сина си. Ето защо искът се явява основателен
за сумата от 450.00 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от
600.00 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Доколкото в хода на съдебното дирене от ангажираните доказателства
се установи, че ответникът по време на съдебния процес е заплащал
ежемесечна издръжка на сина си Ц., включително и за месец април 2024 г. в
размер на 450.00 лева, то исканата издръжка се дължи считано от 01 май 2024
г.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение.
9
В тежест на ответника следва да се възложи държавната такса опредЕ.
върху издръжката, изчислена при цена на иска по реда на чл.69, ал.1, т.7 от
ГПК – върху тригодишните платежи на присъдената издръжка в размер на
648,00 лева, вносима по сметка на Районен съд Елин Пелин.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Ц. Ц.ов П., ЕГН ********** на неговата майка и законен
представител Е. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ц. Ц.ов П., ЕГН **********
да е на адреса на неговата майка и законен представител Е. А. А., ЕГН
********** в гр......, ж.к. „....., бл......, вх.А, ет.3, ап.9.
ПРЕДОСТАВЯ на бащата Ц. Х. П., ЕГН ********** следния режим
на лични отношения с детето Ц. Ц.ов П., ЕГН **********:
всяка четна седмица на годишна база за времето от 18.00 часа в петък
до 18.00 часа в неделя;
по 30 дни през лятото, за времето, което не съвпада с годишния
платен отпуск на майката;
както и по всяко друго време, когато детето поиска и има нужда да
общува с баща си.
ОСЪЖДА Ц. Х. П., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето си
Ц. Ц.ов П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. А.
А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 450.00 лева
/четиристотин и петдесет лева/, считано от 01.05.2024 г. платима до 10-то
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА Ц. Х. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин
Пелин сумата от 648,00 лева /шестстотин четиридесет и осем лева/,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
10
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11