РЕШЕНИЕ
№......
24.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2718, по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „С.К.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.Й.М. – В. против Наказателно постановление №15-1502920 от
дата 09.07.2014г. на Директор на Д. „И.п.т.“***,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и вр. връзка
с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева,
за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, вр. с чл.4,
ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от КТ /29.12.2002г./.
Недоволен
от издаденото Наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. В жалбата се иска отмяната му, като излага подробни доводи
относно незаконосъобразността на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят от „С.К.“ ООД, представлявано от управителя Т.Й.М.
– В., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.М.от
ПАК.
Ответната
страна Д. „И.п.т.“***, редовно призована, представител не се явява.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност намира за установено следното:
При извършена проверка на
31.05.2014г. в 12.10 часа на място в обект заведение за бързо хранене „Кантоната-експрес“, намиращ се на п-д *** гр. Плевен /***/,
и при преглед на документите на съдия на 04.06.2014г. в офиса на Д. „И.п.т.“ П.
се констатирало нарушение на трудовото законодателство.
Работодателят „***“ ООД Плевен,
стопанисващ описания обект е допуснал до работа в същия лицето И.П.С., да
изпълнява трудова дейност като „продавач – консултант“ в обекта, преди да му
връчи заверено от ТД н НАП – копие – Справка по чл.62, ал.3 от КТ. Предоставената
справка от ТД на НАП е с дата 31.05.2014г. с час за заверка на договора - 13.20
часа – след проверката на място.
В резултат на установеното нарушение
гл. инспектор М.С.А. е съставила АУАН №15-1502920 на дата 04.06.2014г. в
присъствието на М.Д.П. и А.А.Г., за извършено нарушение
на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ и вр. с чл.4, ал.3 от
Наредба №5.
С обжалваното наказателно
постановление, издадено въз основа на АУАН № 15-1502920/04.06.2014г.,
жалбоподателят е санкциониран, в качеството на работодател на основание чл.414,
ал.3 от КТ - Кодекс на труда - „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение”, за нарушение на чл.63 от КТ – ал.1 (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002
г., изм., бр. 105 от 2005 г.) - Работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите; ал.2 (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) - Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Съгласно пар.1, т.1
от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Изложената фактическа обстановка,
съответства на констатациите обективирани в АУАН.
Същата се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните
свидетели М.С.А., М.Д.П. и А.А.Г..
Като обективно верни се
възприеха свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи.
Констатациите в АУАН се потвърждават
и от приложените писмени доказателства по делото.
Извършвайки дължимата служебна
проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът намира за установено следното:
Налице
са обстоятелствата по чл.11 от ЗАНН изключващи административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
По силата на
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон
не се предвижда друго. НК, както и правната доктрина приемат два вида давност,
която се прилага за престъпленията, която би трябвало да се прилага и при
нарушенията - няма логика за деяния с по-голяма обществена опасност, каквито са
престъпленията да има тези два вида давност, а за нарушенията - не. На първо
място давност, която изключва наказателното преследване и второ давност, която
изключва изпълнението на наказанието.
В
случая е изтекла и абсолютна давност, което е основание за изключване на
административно-наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази
посока съдът намира в постановеното
съвместно от ОСС на ВКС и ОСС от
II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. Според
цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган
да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като
обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82, ал.3 от ЗАНН).
Според тълкувателното постановление един от значителните пропуски в ЗАНН е
свързан с липсата на правна регламентация
на института на абсолютната погасителна давност. В чл.34 от ЗАНН липсва
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на
чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и
наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването
на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.
Изтичането на абсолютната давност (чл.
81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на
наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на
дееца с влязла в сила осъдителна присъда.
Следователно, в конкретния казус абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване по чл.81, ал.3 от
НК е четири години и шест месеца, предвид факта, че деянието се наказва
с глоба и съобразно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В случая безспорно се
установява, че деянието е извършено на дата 31.05.2014г.
Предвид чл.81, ал.1 от НК
във връзка с чл.11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, но съгласно чл.83, ал.3 от НК, независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.
В случая, предвид датата на
извършване на административното нарушение - 31.05.2014г., към 15.11.2018 г.,
датата на образуване на делото в Районен съд гр.Плевен и към датата на
постановяване на съдебното решение е изтекъл давностния
срок, с чието изтичане се изключва въобще административно-наказателното
преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди
административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно
наказание.
С оглед изложеното съдът счита, че административно
наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, а
Наказателното постановление отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №15-1502920/09.07.2014г. на Директор на Д. „И.п.т.“***, с което
на „С.К.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.Й.М. – В. е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда, за извършено нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, вр.
с чл.4, ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл.62, ал.5 от КТ /29.12.2002г./
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
11 от ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК административно-наказателното производство, образувано въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 15-1502920/04.06.2014г.
срещу „С.К.“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя Т.Й.М. – В., поради
изтичане на предвидената в закона давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: