РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. Варна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря М. Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110101002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба вх. № 7818/27.01.2025 г., подадена от М. Й. Т., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу С. Д. Р..
В молбата за налагане на мерки за защита молителката М. Й. Т. излага, че с ответника
С. Д. Р. са в съпружеско фактическо съжителство от 1991 г., като през цялото време оттогава
до настоящия момент последният е осъществявал физическо и психическо насилие над
молителката.
М. Й. Т. сочи следните случаи на осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника:
На 10.01.2025 г., в дома на ищцата в град*, ответникът скубал и удрял молителката по
главата и я нарекъл с думите „овца“, „боклук“, „проста селянка“. По повод на последното М.
Й. Т. се снабдила с медицинско удостоверение.
Молителката сочи, че на 19.01., 20.01. и 23.01.2025 г. нейни близки са я посетили, за да
я предупредят, че ответникът се заканвал пред други хора, че „ще й играе ножа“, „ще
приключи с нея“, „ще я заколи“.
М. Й. Т. заявява, че посочените заплахи се отразили сериозно на психическото й
състояние, като започнала отново да изпитва страх за живота и здравето си, постоянно
плачела, не можела да спи и да се храни, страхувала се за бъдещето на дъщеря си.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.
С Определение № 1207/28.01.2025 г. съдът е постановил издаване на заповед за
незабавна защита срещу ответника С. Д. Р., като последният се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Т. и му се забрани да приближава последната
и нейното жилище на по-малко от 100 метра.
1
В открито съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата за защита от домашно насилие, като твърди доказаност на процесните
актове на такова от събрания в производството доказателствен материал. Иска налагане на
посочените в молбата мерки за защита, както и присъждане на сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
твърденията, изложени в молбата за защита от домашно насилие, като заявява липсата на
преки свидетели на инциденти между страните на процесните дати. Сочи, че не е нанасял
телесни повреди и не е отправял закани към молителката, които биха могли да възбудят
основателен страх от тяхното осъществяване. Поради горното се иска отхвърляне на
молбата за защита и присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката М. Й.
Т. декларира, че на процесните дати – 10.01., 19.01., 20.01. и 23.01.2025 г. ответникът е
осъществил твърдените актове на домашно насилие спрямо нея.
Представено по делото е Медицинско удостоверение № 37 от 10.01.2025 г., издадено от
лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „*“, съгласно което молителката има
травматичен оток по долната челюст, резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би
могло да се получи по указаните време и начин. Увреждането е обусловило чувство на болка
и страдание.
Приобщени като писмени доказателства по делото са епикризи и амбулаторни листи,
от които се установява наличието на заболявания на молителката, както и определена на
ответника трайно намалена работоспособност от 50 %
От Писмо изх. № *от 07.02.2025 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – Варна се установява, че в
болничната информационна система няма данни молителката и ответникът да са
настанявани за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че молителката не е осъждана, а
ответникът е осъждан.
Приобщена по делото е пр.пр. № 818/2025 г. по описа на РП – *, ведно с Постановление
от 11.04.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство по отношение на
инцидента от 10.01.2025 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелката * твърди, че познава молителката от около 16 – 17 години, като има
впечатления от съвместния им живот с ответника, по време на който С. постоянно е
осъществявал физически и психически тормоз над М.. Заявява, че ответникът никога не е
работил, като молителката е тази, която е работила, издържала и полагала грижи за
семейството и домакинството им. Сочи, че по повод на предходно дело за защита от
домашно насилие срещу ответника е била издадена заповед за защита в полза на
молителката със забрана същият да я доближава, която той не спазвал. Свидетелката твърди,
че на 10.01.2025 г., преди обяд, М. й се обадила, плачейки, и след пристигането й в дома на
пострадалата последната й разказала, че С. е идвал, за да я изгони от дома й, защото
забраната му била изтекла. Обиждал М., наричал я „курва“, „мръсница“, „овца“, „тъпа
селянка“, посегнал да я скубе и й нанесъл удар в долната челюст. Ваня П. Севова заявява, че
2
по-късно през деня С. се върнал с двама полицаи, които им дали да подпишат
предупредителен протокол, като през следващите дни М. получавала предупреждения от
техни познати за закани от страна ответника срещу нейния живот и здраве. Сочи, че всичко
случващо се причинява на молителката страх, кошмари и влошава здравословното й
състояние. Заявява, че страните не поддържат връзка със свои братя и сестри.
Свидетелката С.и С. Р.а – дъщеря на страните твърди, че родителите и никога не са
живели хармонично, винаги са се карали и между тях е имало инциденти, като е ставала
свидетел на побоища, скандали и обиди от страна на баща й срещу майка й. Заявява, че след
изтичане на забраните на С. да доближава М. и нейния дом баща й се прибрал, искал да
изгони майка й, псувал я, оскубал я и я ударил по главата, след което се върнал с двама
полицаи. Описва, че семейното им куче, което в продължение на осем години е било
постоянно с ответника, го посрещнало агресивно. Свидетелката сочи, че майка й била
предупреждавана от техни познати, включително близки на ответника, че последният се
заканвал да посегне на живота и здравето й, като в дните след 10.01.2025 г. баща й обикалял
около дома им. Всичко посочено се отразявало негативно на физическото и психическото
здраве на М..
Свидетелят * – брат на ответника твърди, че на процесната дата – 10.01.2025 г. отишъл
с брат си до дома на молителката, но последната нападнала С. още от вратата, при което
свидетелят излязъл от двора и чакал брат си в колата. Заявява, че видял ответникът да
излиза и по-късно да се връща с двама полицаи, но не знае какво се е случило в къщата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в прояви на физическо насилие /оскубал и ударил молителката по главата на
10.01.2025 г., в нейния дом/ и психическо насилие /на същата дата нарекъл молителката с
думите „овца“, „боклук“, „проста селянка“; през следващите дни ответникът се заканвал
пред други хора, че „ще й играе ножа“, „ще приключи с нея“, „ще я заколи“, което станало
известно на същата/.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В случая, декларацията е подкрепена от Медицинско удостоверение № 37 от 10.01.2025
г. и от показанията на свидетелите, водени от молителката, според които на процесните дати
ответникът е посетил М. в дома й, където я е обиждал и псувал, оскубал и й нанесъл удар в
областта на долната челюст.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на водения от ответника
3
свидетел, доколкото същите не са конкретни, свидетелят изрично заявява, че не знае какво се
е случило на 10.01.2025 г. между страните, доколкото не е бил пряк свидетел на инцидента,
поради което и визираните показания не способстват за установяване на спорните в
производството обстоятелства.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на С. Д. Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката М. Й. Т., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН –
забрана на С. Д. Р. да приближава М. Й. Т. и жилището на М. Й. Т. с адрес: град*, на по-
малко от 100 метра за срок от 12 месеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, намира за неоправдано прилагането на посочените мерки за по-дълъг от
определения от съда срок, като несъответно на посочените обстоятелства.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В полза на молителката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева, за
извършване на които са представени доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от молителката адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото
съответства на вида, фактическата и правна сложност на производството, ангажирания от
страна на молителката доказателствен материал и осъществените от представляващия
последната процесуални действия, както и на размерите, установени в разпоредбите на чл.
22 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Поради изложеното, възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул. „Цар
Борис III“ № 34, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град * на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА
ПРИБЛИЖАВА М. Й. Т., ЕГН **********; както и жилището на М. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: град *, на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, на основание чл.
5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на М.
4
Й. Т., ЕГН **********, сумата от 1 100 (хиляда и сто) лева – адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от
деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 20.06.2025 г., съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5