Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Елена, **.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на единадесети юни
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 446 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, както и е предявен в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищеца „О.” ЕООД с. С., община Златарица,
представлявано от управителя С.И.И., против ответника „А.-С.” ЕООД с. С., община
Златарица, представлявано от управителя Г.К.Т.. В същата се излага, че по
силата на сключен на 22.04.2016 г. между ищеца и ответника договор за паричен
заем, на 25.04.2016 г. първият превел с банков превод на последния сумата
9737.28 лева, която заемателят се задължил да върне в срок до 30.06.2016 г.
Задължението не било погасено в договорения срок. С нотариална покана, получена
на 24.04.2017 г. от Г.К.Т. – управител на „А.-С.” ЕООД, „О.” ЕООД поканило
длъжника да му върне заетата сума, като приложило към поканата копия от банково
бордеро за наредения паричен превод и договора за заем от 22.04.2016 г.
Длъжникът не направил каквито и да било възражения, но и не последвало плащане.
Три месеца по-късно ищецът повторно поканил ответника да погаси задължението си
към него, като се позовал на договора за заем, екземпляр от който отново му
изпратил. И този път възражения не били направени, но така също и не била
върната дължимата сума.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника „А.-С.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Златарица, с. С.
– 5157, ул. „*****” № **, да върне на ищеца „О.” ЕООД със седалище и адрес на
управление Община Златарица, с. С. – 5157, ул. „*********” № **, предоставената
му в заем по силата на сключен между страните на 22.04.2016 г. Договор за
паричен заем сума в размер 9737.28 лева, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на завеждане на настоящото дело до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира направените разноски по
делото.
Ищецът е предявил и евентуален иск. същият излага, че ако искът му на
договорно основание бъде отхвърлен като неоснователен, то предявява срещу
ответника евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, а
именно:
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника „А.-С.” ЕООД да върне на ищеца „О.” ЕООД сумата от 9737.28
лева, като получена при липса на основание, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на завеждане на настоящото дело до
окончателното погасяване на задължението. Ищецът претендира направените разноски
по делото.
С Разпореждане от 15.12.2017 г. исковата молба е оставена без движение и
са дадени указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца „О.” ЕООД с. С., община Златарица, представлявано
от управителя С.И.И.. В изпълнение указанията на съда заявява, че с исковата
молба по делото е предявен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК. Искът произтича от следните обстоятелства: По силата на сключен на
22.04.2016 г. между ищеца „О.” ЕООД и ответника „А.-С.” ООД Договор за паричен
заем, първият превел с банков превод на последния сумата 9737.28 лева, която
заемателят се задължил да върне в срок до 30.06.2016 г. Задължението не било
погасено в договорения срок. С нотариална покана, получена на 24.04.2017 г. от
управителя на „А.-С.” ЕООД Г.К.Т., ищецът поканил ответника да му върне заетата
сума, като приложил към поканата копия от банково бордеро за наредения паричен
превод и договор за заем от 22.04.2016 г. Ответникът не направил каквито и да
било възражения, но и не последвало плащане. Три месеца по-късно ищецът
повторно поканил ответника да погаси задължението си към него, като се позовал
на договора за заем, екземпляр от който отново му изпратил. И този път
възражения не били направени, но така също и не била върната дължимата сума.
Ето защо ищецът подал заявление по чл. 4** ГПК в Районен съд – Елена с
претенция за горното вземане. Било образувано ч. гр. д. № 376/2017 г. по описа
на РС – Елена, по което е издадена Заповед № 333/12.**.2017 г. за изпълнение на
парично задължение, с която „А.-С.” ЕООД с. С. е осъдено да заплати на „О.”
ЕООД сумата 9737.28 лв., представляваща дължимата сума по договор за паричен
заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.**.2017 г. до
окончателното й заплащане, ведно с разноски в размер 614.75 лв. Срещу
издадената заповед било подадено възражение от „А.-С.” ЕООД. Предвид изложеното
ищецът предявява против ответника установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, като уточнява искането си, както следва: Моли се съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „А.-С.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Община Златарица, с. С. – 5157, ул. „*****”
№ **, че дължи на „О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Община Златарица, с. С. – 5157, ул. „*********” № **, представлявано от
управителя С.И.И., сумата 9737.28 лева, представляваща дължимата сума по
договор за паричен заем, сключен между страните на 22.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.**.2017 г. до окончателното й
заплащане, която сума е присъдена на „О.” ЕООД със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 333/12.**.2017 г., издадена по ЧГД № 376/2017 г. по описа
на Районен съд – Елена. Ищецът претендира разноските в заповедното
производство, както и разноските по настоящото дело. С подадената молба ищецът
поддържа и предявения с исковата молба евентуален иск.
Ответникът „А.-С.” ЕООД с. С., община Златарица, представлявано от управителя
Г.К.Т., не е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.
В съдебно заседание ищецът „О.” ЕООД с. С., община Златарица,
представлявано от управителя С.И.И., чрез процесуалния си представител адв. Г.Д.Х. от ВТАК, поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът „А.-С.” ЕООД с. С., община Златарица,
представлявано от управителя Г.К.Т., чрез процесуалния си представител адв. Н.А.И. от ВТАК, оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Последната поддържа представено по делото от ответника писмено
становище, в което се излага следното: 1. Ищцовата претенция е допустима, но
изцяло неоснователна както по основание, така и по размер; 2. Предявените
искове са изцяло неоснователни по следните причини: 2.1. Ищецът твърди, че
ответникът е страна по Договор за паричен заем от 22.04.2016 г., по силата на
който с превод по банков път на 25.04.2016 г. на „А.-С.” ЕООД е предоставил
заем в размер на 9737.28 лева. 2.2. Ответникът излага, че това твърдение е
напълно невярно предвид следното: Договор за паричен заем с ищеца ответникът не
е сключвал и заем не е получавал. Представения договор не е подписан от
представляващите дружеството към 22.04.2016 г. управители, видно от самия
договор. Към сочената в договора дата – 22.04.2016 г., ответникът е
представляван само заедно от двамата управители – С.Д.К. и С.И.И.. Видно от
договора, подпис на управителя Капитански няма. Тоест, дружеството не е
представлявано по предвидения в закона и в дружествения му акт начин. За
подобен договор управителят Капитански не е уведомяван и не знае такъв да
съществува. Що се касае до представеното извлечение от банкова сметка, ***, че на
25.04.2016 г. е направен банков превод на сумата от 9737.28 лева от ищеца към
ответника, то тази сума не е постъпила по банковата сметка на ответника и не е
предоставяна от ищеца на соченото от него основание като „Заем” нито по банков,
нито по касов път, като заемни отношения между ищеца и ответника не са
съществували изобщо, в частност и по сочения договор. Ответникът твърди, че не
е сключвал с ищеца процесния договор за заем и не е получавал заемни средства
от същия в претендирания размер. Същият оспорва съдържанието на договора като
невярно, като твърди, че договорът е антидатиран и е създаден за целите на
настоящото производство. Ответникът твърди, че не е получавал сочените заемни
средства и не дължи връщането им. Излага, че договорът не е сключен от
дружеството ответник, тъй като не е подписан от законните му представители към
момента, който се сочи да е дата на сключването му. Ето защо ответникът оспорва
изцяло ищцовата претенция като неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена като такава. Ответникът оспорва договора по съдържание, като твърди,
че договор с такова съдържание не е сключван от законните представители на
дружеството; твърди, че договорът е антидатиран и е създаден за целите на
производството. Адв. Н.А.И. излага, че процесният договор за заем е нищожен,
т.к. ответникът се е представлявал само от двамата управителя С.И.И. и С.Д.К.
към момента – датата, на която е сключен договора.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър е, че ищецът „О.“
ЕООД с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление с. С., община
Златарица, ул. „*********” № ** и се управлява и представлява от управителя С.И.И..
Видно от извършените справки в Търговския регистър е, че ответникът „А.-С.“
ЕООД с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление с. С., община
Златарица, ул. „*****” № **. Същият към настоящия момент се управлява и
представлява от управителя Г.К.Т.. За периода от 13.06.2014 г. до 01.07.2016 г.
ответникът се е управлявал и представлявал от С.И.И. и С.Д.К., а за периода от
27.11.2012 г. до 13.06.2014 г. същият се е управлявал и представлявал от П.Б.К.
и Л. *****нов *****нов.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 376/2017 г. по описа на Районен съд –
Елена в полза на „О.“ ЕООД с. С., община Златарица, представлявано от
управителя С.И.И., против „А.-С.“ ЕООД с. С., община Златарица, представлявано
от управителя Г.К.Т., е издадена Заповед № 333/12.**.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 4** от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника „А.-С.“
ЕООД с. С., община Златарица да заплати на кредитора „О.“ ЕООД с. С., община
Златарица сумата 9737.28 лв. – главница, представляваща дължима сума по договор
за паричен заем от 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
9737.28 лв., считано от 12.**.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 614.75 лв., представляваща направени разноски по делото. „А.-С.“ ЕООД с.
С., община Златарица на 24.**.2017 г. по надлежния ред е получило заповедта за
изпълнение. Длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение. По повод същото, съдът с разпореждане от 02.11.2017 г.
е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен от уведомяването. Съобщението е получено от
последния на 15.11.2017 г. В указания му срок ищецът е депозирал исковата си
молба – вх. № 5135/12.12.2017 г. на ЕлРС, подадена по пощата на 11.12.2017 г.
От Договор за паричен заем от 22.04.2016 г. е видно, че е сключен такъв между
ищеца „О.“ ЕООД, представлявано от управителя С.И.И., в качеството на
заемодател, и ответника „А.-С.“ ЕООД с. С., община Златарица, представлявано от
управителя С.И.И., в качеството на заемател. Съгласно същия първият дава в заем
на втория сумата 9737.28 лв., която сума ще бъде преведена от заемодателя на
заемателя по банков път в 3-дневен срок от подписване на договора. Заемателят
поел задължението да върне на заемодателя заетата сума в срок до 30.06.2016 г.
Договорът е подписан от страните.
От приложените по делото платежно
нареждане за кредитен превод и отчет по сметка от 26.04.2016 г., двете на „*****
инвестиционна банка“ АД, е видно, че ищецът на 25.04.2016 г. наредил превод на
сумата 9737.28 лв. в полза на ответника-получател по банковата му сметка в „Българо-американска
кредитна банка“ АД, като посочил основание за превода договор.
Представена е нотариална покана рег. № 1583/13.04.2017 г. на Емма-Г.
Енджова – пом.-нотариус при Денчо Денчев – нотариус с рег. № 145 на НК и район
на действие РС – В. Търново и разписка на „Сема експрес – ОСS“. Със същата
ищецът поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да му върне сумата
от 9737.28 лв., дължима по договор за паричен заем от 22.04.2016 г., която сума
е следвало да бъде върната до 30.06.2016 г. Поканата била получена от последния
на 19.04.2017 г.
Представени са разписка (копие за подател) № ********* на „Еконт
експрес“, фискален бон от 21.07.2017 г., обратна разписка № ********* на „Еконт
експрес“ и обратна разписка № ********* на „Еконт експрес“.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
са налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално
допустим. Същият, разгледан по същество, е основателен и недоказан. Съображенията
за това са следните:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявен по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова
претенция за съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради
неизпълнение на договор за заем, признато в заповедно производство по реда на
чл. 4** от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 4** от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложими
са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че
същият е основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и
ответника на 22.04.2016 г. е сключен договор за паричен заем за процесната сума
от 9737.28 лв. съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, т.е. „О.“ ЕООД като заемодател е
предало в собственост на „А.-С.“ ЕООД като заемател посочената сума пари от
9737.28 лв. (предадена по банков път чрез превод на 25.04.2016 г.), а
последният се е задължил да върне заетата сума в срок до 30.06.2016 г. Ищецът
поканил ответника и с нотариална покана да му върне заетата сума от 9737.28 лв.
Последният, въпреки получаването й, не изпълнил задължението да върне заетата
сума от 9737.28 лв., дължима по договора за паричен заем от 22.04.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален - счита се сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи
бъдат предадени на заемателя. Предаването на сумата от 9737.28 лв. в конкретния
случай е доказано с представените по делото договор за паричен заем от 22.04.2016
г., платежно нареждане за кредитен превод и отчет по сметка от 26.04.2016 г.,
двете на „***** инвестиционна банка“ АД. Заетата сума от 9737.28 лв. е получена
на 25.04.2016 г. от ответника като заемател по банковата му сметка в
„Българо-американска кредитна банка” АД.
Поради това, че ответникът не е върнал заетата сума от 9737.28 лв. на ищеца
нито до срока, посочен в договора – 30.06.2016 г., нито до настоящия момент, то
същият я дължи на последния.
Съдът намира, че са неоснователни и недоказани възраженията на ответника,
направени с подаденото от него становище, че договорът не е сключен от
ответника, т.к. не е подписан от законните му представители към 22.04.2016 г.,
както и че не е получил заетата сума.
В Договор за паричен заем от 22.04.2016 г., като представител е посочена
С.И.И., която е управител на ответника към момента на сключването му. Последната
обаче не може да извършва самостоятелно такива действия, а само заедно с другия
управител С.Д.К.. Въпреки това процесният договор е действителен и обвързва
страните. Договорът за заем е неформален и когато представлява търговска сделка,
същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва
противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за
извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите
са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по заемното
правоотношение. Фактическото получаване на заетата сума на 25.04.2016 г. от
заемателя по банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД би
могло да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен
договор за заем. Изпращането на нотариална покана от ищеца до ответника,
съдържаща искане за връщане на заетата сума от 9737.28 лв. по договор за
паричен заем от 22.04.2016 г., получаването й от страна на последния и липса на
отговор от негова страна е факт, който би имал правното значение на липса на
противопоставяне от страна на търговеца – заемател на сключен от негово име, но
без представителна власт, договор за наем. В тази насока е Решение № 57/07.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 546/20** г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В този смисъл е и Решение №
18/04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч..
Договорът за заем, сключен от търговец, е търговска сделка по силата на
чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, за която намират приложение разпоредбите на
Търговския закон съгласно чл. 287 от ТЗ, включително нормата на чл. 301 от ТЗ.
В конкретния случай безспорно ответникът има качеството на търговец, който е
сключил процесния договор за паричен заем. В Търговския регистър по партидата
на ответника, като предмет на дейност изрично е вписано „извършване на всякаква
селскостопанска, производствена и търговска дейност“.
Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е предназначена да гарантира сигурността и
стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени без представителна
власт действия от името на търговец. След като, с оглед приложението на чл. 301
от ТЗ, лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то
действията по сключване на договор на единия от двамата представляващи
дружество също го обвързват по аргумент от по-голямото основание. С
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно
представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако
веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им.
Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да
се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без
представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях
правен резултат. Договор за заем, сключен от името на търговец, но без
представителна власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за
противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са
доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са
предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по заемното
правоотношение.
Заетата сума от 9737.28 лв. е получена на 25.04.2016 г. от ответника
като заемател по банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД,
видно от представените по делото доказателства. Ето защо възраженията на
същият, че не е получил заетата сума от 9737.28 лв. са изцяло неоснователни.
При така изложеното от фактическа страна съдът намира, предвид
доказателствата по делото, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан. Следва да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца
сумата 9737.28 лв. – главница, представляваща дължима такава по договор за
паричен заем от 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
9737.28 лв., считано от 12.**.2017 г. до окончателното й изплащане, по ЧГрД №
376/2017 г. по описа на Районен съд – Елена, по което е издадена Заповед № 333/12.**.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 4** от ГПК.
С оглед уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД – иск за неоснователно обогатяване.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 614.75 лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 376/2017 г. по описа на Районен съд – Елена, както и
сумата 1239.49 лв., представляваща направените разноски в исковото производство
по гр. д. № 446/2017 г. по описа на Районен съд – Елена.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение „А.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. С., община Златарица, ул. „*****” № **,
представлявано от управителя Г.К.Т., че дължи на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. С., община Златарица, ул. „*********” № **, представлявано от управителя С.И.И.,
сумата 9737.28 лв. (девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 28
стотинки) – главница, представляваща дължима сума по договор за паричен заем от
22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9737.28 лв.,
считано от 12.**.2017 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 333/12.**.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 4** от ГПК, издадена по ЧГрД № 376/2017
г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА „А.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. С., община Златарица, ул. „*****” № **, представлявано от управителя Г.К.Т.,
да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С.,
община Златарица, ул. „*********” № **, представлявано
от управителя С.И.И., сумата 614.75 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и 75
стотинки), представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД
№ 376/2017 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 1239.49 лв. (хиляда
двеста тридесет и девет лева и 49 стотинки), представляваща направени разноски
в исковото производство по гр. д. № 446/2017 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: