№ 7088
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110102028 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. К. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 438, 79 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., 50, 79 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.12.2020 г. до 24.04.2023 г., 55, 59 лв. – дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 10, 61 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27077/2023 г. по описа
на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че В. К. Г. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в
*************************** с абонатен номер № ******. Ищецът сочи, че в случая
деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение и тои е осъществявал тази услуга и е изготвял изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, като не му е заплатено
възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна В. К. Г., подаден чрез назначения и от съда особен представител адв. Д..
Ответната страна оспорва исковата молба по основание и по размер. Възразява, че не се
установява ответникът да е собственик на процесния имот. Оспорва изпадането в забава.
Счита, че общите условия не обвързват ответната страна, защото не са представени
доказателства да са публикувани. Оспорва количеството на претендираната като потребена
топлинна енергия. Възразява срещу годността на средствата за търговксо имерване. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
С определение 14.12.2024 г. като трето лице помагач на ищеца е конституиран „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 27077/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.06.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на дадени
указания заявителят е подал установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
2
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото се установява, че именно ответникът е потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Видно от приетия като
доказателство Нотариален акт № 151, том XXVI, дело № 5151/1974 г. на нотариус при СРС,
К. Д. М. е придобил чрез покупка от Софийски градски народен съвет – Главна дирекция за
изграждане на С* правата на собственост върху апартамент (жилище) № 2, блок 2, ет. 1 на
жилищен комплекс *******. По делото е прието като доказателство Удостоверение,
издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД, видно от което стар
адрес ******* и стар адрес – ************ се отнасят за многофамилна жилищна сграда с
четири входа, отразена с идентификатор *************, попадаща в кв. 16 по плана на м.
***********, находяща се на *********** с настоящ адрес *********************, поради
което съдът намира, че е налице идентичност между придобития от К. Д. М. апартамент и
топлоснабдения имот с адрес в ************************* и аб. № ******.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за родствени връзки се
установява, че К. Д. М. е баща на В. К. Г. – ответник в настоящото производство. В
приложеното удостоверение, което не е оспорено от ответната страна, е посочено, че К. Д.
М. е починал на 05.07.1982 г. По делото е приложена молба от В. К. Г. от 19.03.1982 г., която
съдържа неоспорен подпис на ответната страна, с молбата е отправено до „Топлофикация
София“ ЕАД искане за разкрИ.не на партида на нейно име по отношение на жилище с адрес
*************************. Като съобрази данните от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства съдът намира, че В. К. Г. се легитимира като потребител на топлинна
енергия по отношение на процесния имот. Това е така доколкото, същата се явява наследник
на приобретателя на имота, а освен това след смъртта на наследодателя си е направила
искане да бъде разкрита партида на нейно име. С оглед на изложеното посоченото лице се
явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във
връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на
3
същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства
Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация,
където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор за
доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сред изброените етажни собственици е и
ответната страна В. К. Г.. Приет като доказателство по делото е и договор при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона
за енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“
ЕООД. Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. От приетите писмени
доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния
адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от
4
ответника.
Този извод се потвърждава и от заключението на изслушаната и приета без възражения
като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза. След извършен анализ на
приложените по делото документи вещото лице е установило, че сградата на адрес
***************** е с непрекъснато топлоподаване в периода от м. май 2019 г. до м. април
2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общите топломери,
които са от търговски тип и са преминали метрологичен контрол.
Вещото лице по изслушаната СТЕ е отговорило още и на въпроси, свързани с
установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена. Количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна
собственост е била измервано чрез определено от Закона за енергетиката средство за
измерване – общ топломер, които е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детаилно е посочено как се формират те, достигаики се до
краиния извод, че това е ставало съобразно изискванията на деистващата нормативна
уредба. Посочено е, че за отопление на имот се ползва едно отоплително тяло в банята –
щранг-лира, за което няма инсталиран уред за дялово разпределение и инсталираната
мощност се разпределя по изчислитетелен път на основание т. 6.9. от Наредба No Е-РД-01-
1/2020 г. Начислена е топлинна енергия за битова гореща вода по данни от водомер, редовно
отчетен през процесния период, като отчетите са подписани от клиент, а за периода от м.
10.2021 г. до м. 04. 2022 г. в имота няма начисляване на топла вода. Разпределението за
сградна инсталация е извършено съгласно т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба
No Е-РД-01-1/2020 г. за топлоснабдяването. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Видно от събраните доказателства в случая заплащането се осъществявало при една
изравнителна вноска. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
5
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Въз основа на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава обща фактура за отоплителния сезон относно
дължимите вземания.
В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края
на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза
на 623, 99 лв., отчитаща сумата за изравняване, която е 31, 86 лв. за получаване. Следва да се
посочи още, че исковият период касае времето от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., следователно
и от изчислената обща сума от вещото лице следва да бъдат извадени сумите, начислени за
месеците май и юни 2019 г., т.е. сумата от 8, 50 лв. Ето защо, съдът приема, че въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен
начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество и неините
стоиности за исковия период. Заключението на експерта е обосновано и изготвено въз
основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е оспорено от страните,
поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си изводи.
В случая „Топлофикация София“ ЕАД претендира по-ниска сума (438, 79 лв.) от тази,
съответстваща на доставеното количество топлинна енергия ( 623, 99 лв. – 8, 50 лв. =615, 49
лв. ).
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 18.05.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на
18.05.2020 г., а след и на 11.03.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м.
декември 2019 г. е станало изискуемо на 14.02.2020 г., т. е. преди 11.03.2020 г., поради което
6
то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период – м. 07.2019 г.,
м. 08. 2019 г., м. 09. 2019 г., м. 10. 2019 г., м. 11. 2019 г., м. 12. 2019 г., са обхванати от изтекла
погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена
впоследствие е незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях. В случая, с оглед липсата на изложени
твърдения, а и на ангажирани доказателства за извършени от страна на ответника плащания
на процесните суми, следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна
енергия за исковия период се равнява на посочената по-горе сума от 438, 79 лв., отразяваща
реално доставената и потребена такава и представляваща по-малката сума от установеното
доставено количество топлинна енергия и претендираната сума от ищеца. От нея следва да
се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019
г., които предвид данните по таблици No 3 и No 4 от заключението по съдебно-техническата
експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и
годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 60, 64 лв.
Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните
задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., които не
са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 378, 15 лв. (438, 79 лв. – 60.64 лв.),
до които размер предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 438, 79 лв. и за периода от 01.07.2019 г.
до 31.12.2019 г.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 55, 59 лв. Това е така, тъи като
7
съгласно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за
дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.05.2020 г., т. е. след 11.03.2020 г.,
поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.05.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от 92, 17 лв., начислена за претендирания период от 16.12.2020
г. до 24.04.2023 г. Доколкото искът за мораторна лихва е предявен в по-нисък размер от 50,
79 лв., то следва да се уважи за целия предявен размер.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.05.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10, 61 лв., начислена за
периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
8
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. д. № 27077/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 65, 25 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и на 761, 25 лв. - платена държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи
в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В случая
обаче ответникът е бил защитаван от особен представител, поради което не му се дължат
разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу В. К. Г., ЕГН **********, с адрес в ***************** установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 378,
15 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *************************** с абонатен номер № ******, за периода
от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 50, 79 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 16.12.2020. г. до 24.04.2023
г., както и сумата от 55, 59 лв. цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
01.06.2023 г.по ч. гр. д. № 27077/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 378, 15 лв. до пълния
предявен размер от 438, 79 и за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
10. 61 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г.
9
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, с адрес в ***************** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 65, 25 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 27077/2023 г. по описа на СРС,
88 състав, както и сумата от 761, 25 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10