Р Е
Ш Е Н И Е
номер 69 13.05.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети април 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А.
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 813 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу А.С.Н.. Ищцовото
дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от
06.02.2017 г. с ответника А.С.Н., с който му предоставил в заем сумата от 2500
лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 154,55 лв. с падеж
17-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,90 %, годишен
лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение
по договора в размер на 3709,20 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 2499,84 лв., чиято вноска след разсрочване била 104,16
лв. Твърди, че общото задължение било в размер на 6209,04 лв., при месечна
вноска от 258,71 лв. и дата на погасяване 17-то число от месеца. Твърди, че
съгласно подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част
общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр
за информацията по кредита, които им дават възможност да преценят техните
финансови възможности. Твърди, че на 07.02.2017 г. превел на посочена от
ответника банкова сметка ***., за което били съставени 2 преводни нареждания с
референции от същата дата. Твърди, че бил сключен анекс № 1, с който била
отсрочена 4-та вноска за края на периода. Твърди, че ответникът направил
погашения общо в размер на 1350,36 лв., но при забава в плащането съгласно
чл.12.3 от общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и се обявява
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомително
писмо, поради което договорът бил предсрочно прекратен на 12.12.2017 г. Твърди,
че по ч.гр.д. № 377/2018 г. на РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за претендираната сума от 4915,46 лв., но ответникът не бил
намерен за връчване на заповедта, поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да се установи вземането му от ответника по
издадената заповед за изпълнение за сумата от 4915,46 лв., ведно със законната
лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.С.Н., чрез особения
представител адв. С.. В откритото съдебно заседание особеният представител
адв. С. оспорва закупения допълнителен пакет услуги от ответника, тъй като били
сключени в нарушение на чл. 21 и други текстове на ЗПК и при заобикаляне на
закона. Развива съображенията си в писмена защита.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, тъй като се
претендира същото вземане по заповедта за изпълнение и срещу същия длъжник.
С протоколно определение от 18.04.2019 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: Ищецът следва
да установи наличието на валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит, с който е предоставен в заем сумата от 2500 лв. със срок
за връщане 24 месеца при месечна вноска от 154,55 лв. с падеж 17-то число на
месеца, при годишен процент на разходите от 49,90 %, годишен лихвен процент от
41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение по договора в
размер на 3709,20 лв., валидно уговорено закупуване на допълнителен пакет от
услуги в размер на 2499,84 лв., чиято вноска след разсрочване била 104,16 лв.,
както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 12.12.2017 г.
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 06.02.2017 г. /л.4-6/, сключен
между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника А.С.Н., с който му е
отпусната сумата от 2500 лв. кредит, от които 1500 лв. за рефинансиране на
кредит към „Сити Кеш“ ООД. Договорени са ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17 %,
лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума по договора 3709,20 лв., срок
на договора 24 месеца, размер на вноската 154,55 лв. Ответникът е подписал
декларация за запознаване с общите условия /л.7/. Страните са сключили и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 06.02.2017 г. /л.8-9/, с
който ищецът се е задължил да предостави на ответника услугите: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за
този пакет допълнителни услуги е посочен в самия договор за потребителски
кредит като сума в размер на 2499,84 лв., а в договора за кредит не е посочено
какво включва пакетът услуги. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е
разсрочено заедно с главницата и договорната възнаградителна лихва в
погасителния план към договора /л.20-21/. По делото са приети като писмени
доказателства и общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за
потребителски кредит /л.10-19/.
По делото са приети като доказателства платежни нареждания /л.24 и л.25/,
от които е видно, че ищецът е превел сумата от 1500 лв. на „Сити Кеш“ ООД с
оглед договорката за рефинансиране на кредит на ответника и остатъкът от 1000
лв. по банкова сметка ***.
Страните са сключили анекс № 1 от 17.07.2017 г. към договора за кредит
/л.26/ и погасителен план към анекса /л.27-28/, с който са договорили отлагане
на месечни вноски с един месец.
Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит /л.29/, в което ищцовото дружество е посочило как е
осчетоводило платени по договора за кредит вноски от ответника в общ размер на
1350,36 лв., като било налице остатъчно задължение към 14.11.2018 г. в общ размер
на 4915,46 лв.
Приети са като писмени доказателства и искането на ответника за отпускане
на кредит, европейския стандартен формуляр за кредит и други документи,
свързани с отпускането на кредита, които няма пряко отношение към спорните по
делото въпроси.
По принцип особеният представител не оспорва сключения договор за кредит
досежно предоставената сума в размер на 2500 лв., предоставянето на кредита,
уговорената договорна възнаградителна лихва. В тая част е налице валидно
облигационно отношение между страните, а съдът и служебно ангажиран с изследване
на въпросите за наличието на неравноправни или нищожни клаузи, не откри такива
в тази част на договора. По принцип няма спор между страните и по въпроса за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем на основание чл. 12.3 от
общите условия на 12.12.2017 г., но по този въпрос съдът ще вземе отношение
по-долу в мотивите.
Преди изчисление какви суми ответникът е погасил и какво остава да дължи по
договора за кредит, ще следва да се даде отговор за сключения допълнителен
пакет услуги, който се оспорва от ответника, чрез особения представител.
Съдът намира, че така сключения пакет допълнителни услуги е комплекс от
нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като
неравноправни такива.
В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включва
договорения допълнителен пакет услуги, а само е посочена цената за същия в
размер на 2499,84 лв. при месечна вноска от 104,16 лв., разсрочена заедно с
месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно
самия допълнителен пакет услуги е договорен в споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, включващи вероятни, но несигурни от към
изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и зависещи единствено от неговата
воля. Самите услуги /втора, трета и четвърта/ са посочени като „възможности“,
без да е посочена конкретика от какво зависи изпълнението на тези възможности.
Самият факт на предоставянето на услугата като „възможност“ означава, че
предоставянето ѝ зависи от волята на ищеца – той ще прецени дали да
предостави „възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице получаване от
ищеца на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която той може въобще
по своя воля да не предостави на ответника. От друга страна е ясно за страните,
че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно
съгласие на страните или на основания в закона, което в значителна степен
изцяло обезсмисля предоставената услуга от ищеца. Договарянето на цена за
допълнителния пакет услуги като сума равна на сумата по кредита е в
изключително противоречие с добрите нрави, уредени като общо утвърдените в
обществото представи за добри и зло, правилно и неправилно, справедливо и
несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се счете
допълнителния пакет услуги като нищожни клаузи, сключени при накърняване на
добрите нрави.
Също така е договорено „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“ и „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“, които услуги пряко противоречат на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А
посочените две услуги представляват именно действия, свързани с усвояването на
кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не
само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и
конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица.
Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на
страните. В случая уговорения допълнителен пакет в частта „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ и „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства“ противоречи пряко на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което го прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита
в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителния пакет
услуги е равен на сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
С решение № 65 от 06.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1556/2017 год. на 1 ТО, се
прие, че съдът служебно следи за неравноправните клаузи, което е в унисон с
европейското законодателство и впрочем вече константната практика на ВКС в тоя
смисъл. Това пък обосновава правомощие на съда да разгледа този въпрос не само
по искане на особения представител на ответника, но и служебно.
Съгласно решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на І
т.о., клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора,
който за кредитодателя безспорно обхваща цената на предоставянето на кредита,
може да е индивидуално, но и неиндивидуално уговорена. Когато е неиндивидуално
уговорена, такава клауза подлежи на преценка от гледище на неравноправния си
характер, само ако не е ясна и разбираема / чл. 145, ал. 2 ЗЗП/. Изискването за
ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл,
че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва
да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор
при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е
можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на
по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е
носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора.
В решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на І т.о., е
прието, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били изготвени
предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание,
доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел /по аргумент за
противното от чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Съдържащите се в Общите условия клаузи са поначало
неиндивидуално уговорени съгласно същата разпоредба. Тежестта за доказване
сключването на клаузите като индивидуално договорени, в който случай е
неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
клаузи /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/, се носи от доставчика на стоката/услугата – чл.
146, ал. 4 ЗЗП /решение № 51 по т.д. № 504/2015 г. на ІІ т.о., решение № 231 по
т.д. № 875/2017 г. на І т.о. ВКС и др./. Доказването следва да установи, че при
сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или
услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител. В решение № 231 по т.д. № 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е
споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по
себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца да ангажира на основание чл.
146, ал. 4 ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от
основния договор.
В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно
уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са неравноправни клаузи
от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя-ответника, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като
изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия,
чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/.
Независимо че е сключен допълнителния пакет от услуги единствено от волята на ищеца
зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави „възможностите“ на
ответника, без ответникът-потребител да може да влияе върху тях.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като
дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е разсрочено с
месечните вноски още с погасителния план, което означава, че ответникът следва
да изпълнява своите задължения, дори и ако ищецът не изпълни своите задължения
„възможности“ по допълнителния пакет. Неравноправни и са по смисъла на чл. 143,
т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на „възможностите“ от страна на ищеца по
доставяне на допълнителния пакет услуги са поставени в зависимост от това дали
са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви
са. Налице е пълна неяснота за ответника какви са условията за предоставяне на
услугите по допълнителния пакет и дали въобще би могъл да ги получи. Това пък
от своя страна е попречило и на ответника, в качеството му на потребител, да
прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни
услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждения в размер на
почти 150 % от сумата по кредита /кредит 2500 лв., обща сума с главница 6209,04
лв./. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорения пакет
допълнителни услуги при обявената предсрочна изискуемост на кредита е дало
възможността на ищеца да задържи полученото възнаграждение за допълнителния
пакет, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т.
6 ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално договаряне на
клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят бланкови договори за
кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите в общите условия, с оглед
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е принцип за преценка за
индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само на включването им в общи
условия, а и когато са предварително изготвени самите договори. От самите
представени документи по договора за кредит е видно, че същите са изначално
изготвени на електронен носител /виж електронния адрес на бланките най-долу/.
Това означава, че договорът и документите не са изготвени индивидуално за ответника,
а са били бланкови в електронна система и само са попълнени в
индивидуализиращите конкретния кредит данни като имена, суми и лихви, но не и
спрямо клаузите и общите договорености. И затова съдът намира, че клаузите в
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги /л.8-9/ се явяват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от
ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че възражението на особения
представител за нищожност на клаузите по допълнителния пакет услуги е
основателно.
В решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016 г. на І т.о. на ВКС е
прието, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за
предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно. В този смисъл е и решение № 198 от 18.01.2019
г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г. на 1 т.о. Това води до логичния извод, че
предоговарянето в анекс № 1 и погасителния план към него на месечни вноски,
включващи и възнаграждението за допълнителния пакет услуги е нищожно.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. В този смисъл основният договор за кредит с
параметрите в него не са нищожни и могат да се прилагат, поради което следва да
се изчисли какви суми по него дължи ответникът.
В прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит /л.29/ ищцовото дружество е посочило как е осчетоводило
платените по договора за кредит вноски от ответника, но е видно, че сборът им е
в общ размер на 1293,58 лв. /258,71 х 5 вноски плюс 3 ст./, а не посочената
по-долу в документа сума от 1350,36 лв. В случая е налице признание на
неизгоден за ищеца факт, направено от самия ищец, че е получил по договора сума
от 1350,36 лв. /така и в исковата молба/, която сума от 1350,36 лв. следва да
се приеме, че е платена от ответника по договора.
Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 3/2017 г.
от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС при предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите
и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този
избор не е обвързващ за кредитора. В случая няма данни по делото длъжникът да е
правил избор кое свое задължение погасява. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното
плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Видно е от
представеното извлечение, че ищцовото дружество е приело погасяване с платените
от ответника суми на месечните вноски в тяхната им поредност по погасителния
план. Поради това следва да се приеме, че ответникът е погасявал с внесените
суми месечните вноски по погасителен план, обаче не в посочения размер на
вноска от 258,71 лв., който включва и цената на допълнителния пакет услуги,
който съдът прие за нищожни клаузи. Видно е от погасителния план, че вноските
по основния договор са в равен месечен размер от 154,55 лв.
Ищецът твърди договорът да е обявен за предсрочно изискуем на 12.12.2017 г.
на основание чл. 12.3 от общите условия. С оглед приетото по-горе за нищожност
на клаузите за допълнителния пакет услуги и с оглед извършените плащания от
ответника /виж датите на извлечението на л.29/, то се налага извод, че към дата
12.12.2017 г. ответникът не е бил в забава на плащането на месечните
погасителни вноски, което води до извод, че не са били налице предпоставките по
чл. 12.3 от общите условия за забава с 30 дни и съответно ищецът не е
разполагал с потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова
и съдът приема, че предсрочната изискуемост не е настъпила, а ответникът си
дължи вноските за главница и договорна възнаградителна лихва по погасителния
план. Няма данни и за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в
по-късен момент с оглед спиране на плащанията по кредита от страна на
ответника, поради което с оглед т.1 на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК
на ВКС, поради което следва на ищеца да се присъдят всички неплатени вноски
/главница и договорна лихва/ по погасителния план, тъй като падежите им вече са
настъпили /последен падеж 19.03.2019 г./.
С оглед на установеното внасяне от ответника на сумата от 1350,36 лв. е
видно, че същият е погасил 8 пълни месечни вноски и 9-та непълна /1350,36
делено на 154,55 лв. е равно на 8,74 вноски/. От тук следва извод, че
ответникът е погасил всички 8 месечни вноски с падеж до 17.11.2017 г. /8 по
154,55 лв. е равно на сумата от 1236,40 лв./, както и частично 9-та вноска с
падеж 17.12.2017 г. остатъчната сума от 113,96 лв. /1350,36 лв. – 1236,40 лв./.
Ответникът дължи връщане на общо пълни 15 месечни вноски по 154,55 лв. или сума
от 2318,25 лв. /тези с падежи от 17.01.2018 г. до 17.03.2019 г./ и частично
вноската с падеж 17.12.2017 г. за сумата от 40,54 лв. /154,50 лв. минус
частично погасената част от 113,96 лв./. Поради това се налага като краен
извод, че ответникът дължи на ищеца обща сума за главница и договорна лихва в
размер на 2358,79 лв., до която сума е основателен иска и ще се уважи и за
разликата до претендираните 4915,46 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За база за изчисление на разноските съдът взе
платената държавна такса по заповедното производство в размер на 99,14 лв.,
платената държавна такса в исковото производство в размер на 97,48 лв.,
платеното възнаграждение за особен представител в размер на 574,08 лв., както и
определените от съда юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство
в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в размер на 200 лв. за исковото производство
съгласно чл. 25, ал. 1 от същата наредба. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 513,80 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9, ал. 1 ЗПК сумата от 2358,79 лв. /две хиляди триста петдесет и осем лева и 79
ст./, представляваща общ сбор на задължения по договор за потребителски кредит
№ ********** от 06.02.2017 г., изменен с анекс № 1 от 17.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 08.06.2018 г. до окончателното ѝ
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдените 2358,79 лв. до претендираните 4915,46 лв., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 242/11.06.2018
г. по ч.гр.д. № 377/2018 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА А.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 513,80 лв. /петстотин и тринадесет лева и 80
ст./, представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: