№ 176
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503379 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 02.08.2021г по гр.д. № 6805/2018г СГС,ІГО, 24 състав е осъдил
ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп”АД да заплати на А. Б. Г. сумата от 250 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , сумата от 9892.12лв- обезщетение
за претърпени имуществени вреди, обезщетение за забава от 219.83лв върху
главницата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди , всички вреди -
причинени от ПТП, настъпило на 10.02.2017г, реализирано от водач , застрахован по
договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 250 000лв до
350 000лв, частично претендирани от 600 000лв. Съдът е отхвърлил и претендираните
обезщетения за забава върху присъдените главници за периода от 10.02.2017г до
02.03.2018г, а по отношение на обезщетението за забава относно имуществените
вредии за сумата над 219.83лв. Съдът е приел, че по делото не се установява
съпричиняване на уврежданията от страна на ищеца. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
1
сумата от 150 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Г., представляван от
адвокат Ч., в отхвърлителната му част за сумата от 100 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Обжалва още решението на СГС
в частите, с които е определен началния момент на дължимост на законна лихва. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено ново,
с което жалбата да бъде уважена.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД Булстрад Виена
иншурънс груп в осъдителната част за сумата над 150 000лв , с твърдение за
неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния
закон - чл. чл.51,ал.2 и чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо.
Поддържа, че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца, което неправилно съдът не е съобразил. Моли решението на СГС да бъде
отменено в неговата обжалвана част и вместо това да се постанови отхвърляне на
предявения иск за сумата над 150 000лв. Претендира направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ищецът А.Г. е депозирал писмен отговор на жалбата на застрахователя, с който
оспорва жалбата.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът -ищец се представлява от адв.М., която поддържа въззивната жалба
на ищеца и оспорва въззивната жалба на ответника. Моли жалбата на ищеца да бъде
уважена. Оспорва възражението на ответника за установено съпричиняване при
увреждането като недоказано и неоснователно. Претендира разноски , направени по
делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът –ответник ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп се представлява от
юрк. А., който заявява, че поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на
насрещната страна. Поддържа,че по делото е установено,че ищецът е пътувал без да
ползва обезопасителен колан. Поддържа, че това установява съпричиняване на
увреждането, което неправилно и немотивирано не е прието от първоинстанционния
съд. Поддържа още, че ищецът е възстановен от своите травми и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Претендира разноски по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
2
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивните жалби
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила за обезщетението за неимуществени врези за сумата от 150 000лв, / се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп
дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП,
настъпило на 10.02.2017г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствени спорни въпроси пред настоящата инстанция са размера на
3
дължимото се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД и
налице ли е съпричиняване на увреждането.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
20години.
В о.с.з. на 18.12.2019г е изслушана КСМЕ , изготвена от в.рл. д-р Й. –хирург и д-р
Д. ортопед-травматолог , които дават заключение,че вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма - глава, гърди,
корем, таз, горни и долни крайници (GCS-15), но с последващ травматичен и
хеморагичен шок; черепно-мозъчна травма - контузия на главата, разкъсно- контузна
рана на главата, мозъчно сътресение; гръдна травма - контузия на гръдния кош и
белите дробове и счупване на III-VI ребра в ляво, въздух в плевралната кухина в
ляво;коремна травма – разкъсване на слезка, спукване на черния дроб, десерозация на
колона, кръв в коремната кухина (хемоперитонеум). Ретроперитонеален хематом;
счупвания на опорно-двигателния апарат - счупване на таза - счупване на лявата долна
и горна лонна кост и многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост, счупване-
изкълчване на първи пръст на лявото стъпало, счупване на дясната лъчева кост,
изкълчване на дясната лакетна става, счупване на горната фаланга на V-ти пръст на
лявата ръка, счупване на бодилния израстък на 6-ти шиен прешлен. Вещите лица
сочат,че черепно-мозъчната травма, коремната травма, всяка поотделно , са причинили
на ищеца състояние временно опасно за живота. Според вещите лица описаните
травматични увреждания при ищеца са причинили болки и страдания за период от
около 1 година, като за първите три месеца са били с интензивен характер. Според
вещите лица и понастоящем при ищеца се констатират постравматични увреди – тежка
степен за десния тибиален нерв и на двата фибуларна нерва за долните крайници, както
и лека посттравматична увреда на улнарния нерв – дясно ръка. Вещите лица сочат,че
ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции. Посочват, че му е отстранена
слезката като изясняват,че слезката играе основна роля в изграждането на имунитета и
при нейното остраняване пациентът става по- податлив на инфекции. Според вещите
лица в бъдеще ищецът ще има болки, дискомфорт в местата на счупванията. При
извършен личен преглед вещите лица са констатирали, че при долните крайници има
смущения в чувствителността, както и лека мускулна атрофия, и ограничена
подвижност при сгъване и разгьване/повдигане/на двете стъпала, водещи до смущения
в походката, особено при качване и слизане от стълби, болки в дясна лакътна и дясна
гривнена стави при натоварване. Сочат още,че по отношение на опорно – двигателния
апарат последици от получените травми са посттравматичните парези за долните
крайници-тежка степен и лека степен за десен горен крайник, лек функционален
дефицит на движенията в дясна гривнена става.Констатирани са ограничени движения
4
в долните крайници и по - лека степен в десен горен крайник. Според вещите лица за
срок от година ищецът е имал нужда от чужда помощ. Вещите лица посочват, че по
отношение на черепно- мозъчната травма, гръдната и коремната травми е налице
пълно възстановяване, като се съобрази премахването на слезката и възможните
последици от това. По отношение на уврежданията на опорно – двигателната система
все още ищецът е в период на възстановяване, като констатираните остатъчни явления
се определят като рехабилитационен проблем. Вещите лца дават заключение, че
претендираните от ищеца разходи са свързани с проведеното лечение и са били
необходими за това. При прегледа на ищеца вещите лица са констатирали множество
белези, подробно описани , засягащи цялото тяло и крайниците на мъжа.
В о.с.з. на 24.06.2020г е изслушано заключение на СПЕ, изготвена от в.л. д-р К.,
която установява,че при извършения личен преглед, ищецът е видимо спокоен, но
напрегнат при разговор за инцидента.Вещото лице сочи, че 2017г ищецът е провел
консултативен преглед при психиатър и е приемал няколко месеца антидепресанти.
Вещото лице установява, че при ищеца след инцидента е настъпило разстройство в
адаптацията и протрахирана депресивна реакция, като клиничната картина варира и
включва: депресивно настроение, тревожност, безспокойство, чувство за невъзможност
за справяне, за планиране. След проведеното лечение с антидепресанти, постепенно
симптомите на протрахираната депресивна реакция са отзвучали. Вещото лице описва,
че ищецът е изпитвал неприятни емоционални преживявания, които са причинили
дискомфорт, снижили са възможността за справяне, адаптация и възстановяване.
Според вещото лице в психологичен план случилото се не би могло да бъде забравено.
В о.с.з. на 18.12.2019г са изслушани свидетелите Г., майка на ищеца и С. Д..
Свид. Г. установява,че разбрала за ПТП от едно от момчета, което било в колата.
В болницата във Варна им съобщили, че състоянието на ищеца е много тежко. Правили
са му животоспасяващи операции. Според свидетелката посочва, че ищецът престоял в
болница 45 дни, от които 33 дни в реанимация и после във вътрешно отделение.
Свидетелката установява, че по време на болничния престой тя е била придружител на
ищеца. Установява,че ищецът не можел да си движи краката, движил само едната си
ръка, не е можел да се храни. Свидетелката установява, че след изписването лечението
продължило за период от една година. Свидетелката установява,че ищецът бил на
легло, обездвижен около 5 месеца , не можел да става. След петия месец го изправили
за първи път. Не можел да се храни, след като му направили операция на лакътя.
Наложило се и втора операция, като 3-4 месеца след втората операция на ръката,
започнал да се храни сам. Свидетелката установява,че работата на ищеца с
рехабилитатор започнала веднага след като се прибрал вкъщи. В началото
рехабилитаторът идвал два пъти на ден, в последствие започнал по един път на ден и
все още продължават. Свидетелката установява,че в началото ищецът бил много
5
депресиран, че и досега е подтиснат, загубил самочувствие. Установява,че ищецът
продължил да учи, но се преместил от гр. Варна в гр.Бургас, за да може да мине на
задочна форма, за да може някой да го води и да го връща. Свидетелката установява,че
ищецът вече може самостоятелно да ходи, но не може дълго да върви и дълго да стои
прав, защото има неврологични проблеми с краката и получава болки. Според
свидетелката ищецът не може да излиза с приятели , да се разхожда,налагало се да се
придвижва с такси или с кола.Според свидетелката на ищеца му трябвали месеци за да
се изправи и да излиза навън. Придвижвал се първо с тяхна помощ, заради операцията
на ръката, не можел да ползва патерици. Навън го извеждали с инвалидна количка и
няколко месеца след това, започнал сам да излиза за много малко, на близки
разстояния или с кола. Свидетелката установява,че ищецът бил много отчаян, че е в
това състояние и на 19 години майка му да го обслужва, не бил сигурен дали ще може
да се движи, защото те му движели краката и му ги премествали. Предписани му били
антидепресанти, които той вземал няколко месеца, докато станал на крака и разбрал, че
ще ходи.Свидетелката установява още, че белезите му създават затруднение и
дискомфорт, притеснява се от тях, заради тях не ходи на море.
Свидетелят Д. установява, че при ПТП в автомобила пътували петима човека,
прибирали се от гр. Варна в гр. Бургас. Ищецът седял зад шофьора, всички на задната
седалки били без поставени обезопасителни колани. Установява,че когато видял ищеца
при изписването му от болницата, той бил неадекватен, неподвижен, с много системи.
Не можел да говори, имал апарат за дишане. Приличал на скелет, след операциите.
Установява,че ищецът имал нужда от помощ за всичко. Установява,че след 5-6 месеца
ищецът направил първите си крачки . Още толкова време му отнело, за да започне да
излиза. Установява, че стояли пред тях на една пейка, защото ищецът не можел да
направи повече от 50 метра. Според свидетеля преди инцидента ищецът бил по-
щастлив, в момента се оплаквал, бил депресиран, срамувал се от белезите. Не може да
върви дълго, тъй като го заболяват краката и кръста, изморява се като стои прав дълго
време.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са
взаимоподкрепящи се , а и се подкрепят от събраните по делото други доказателства.
Свидетелите споделят лично възприети факти, които не се опровергават от други
доказателства по делото и са житейски логични и относими към спора, поради което
следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми , засягащи цялото тяло на ищеца, преживяното състояние
представляващо реална опасност за живота му, претърпените множество операции,
продължителния период на възстановяване, както и продължителния период на
интензивни болки, като съобрази още продължителния период през който ищецът е
имал нужда от помощ в ежедневието си, дискомфортът, които е изпитвал от това млад
6
мъж да бъде обслужван в продължение на месеци, като съобрази още претърпения
стрес, депресия, шок, като съобрази и обстоятелството , че възстановяването на ищеца
не е пълно- вещите лица констатират при извършения преглед продължаващи прояви
на уврежданията при ищеца- накуцваща походка, ограничено сгъване и разгъване на
двете ходила, функционален дефицит в дясна лакътна става,дясна гривнена става, като
съобрази установеното от свидетелите,че ищецът продължава да изпитва болки и е в
невъзможност да ходи по-дълъг период от време, като съобрази и необратимите
последици от претърпяното ПТП- загуба на слезка и наличието на множество
притесняващи ищеца белези по цялото тяло съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 250 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдебният състав съобразява още момента на настъпването на увреждането- в случая
2017г , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и
спрямо тях определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента
на настъпване на увреждането, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Съдът приема за установено от изслушаната КСМЕ и размера на обезщетението за
имуществени вреди. Обжалването на първоинстанционното решение по отношение на
имуществените вреди е бланкетно- няма развити конкретни въззивни оплаквания.
Същото се жали доколкото се претендира съобразяване на съпричиняване. Ето защо ,
съдът след като съобрази, че решението на СГС в тази част не е постановено в
нарушение на императивни материалноправни разпоредби, намира,че е установено,че
на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 9892.12лв.
По отношение на възражението за съпричиняване
С отговора на ИМ ответникът навежда възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца поради това,че е пътувал в МПС без поставен
обезопасителен колан.
По делото се установява от изслушаната КСМЕ и от разпита на свид. Д., че към
момента на настъпване на ПТП ищецът е пътувал без да е ползвал обезопасителен
колан.
Вещите лица, изготвили КСМЕ и САТЕ дават единодушно заключение,че с оглед
механизма на ПТП ефективността на обезопасителния колан е значително по-ниска ,
както и че с или без поставен предпазен колан при този механизъм травматичните
увреждания при ищеца биха били сходни.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
7
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С оглед изложеното съдебният състав приема,че по делото ответникът не
доказва своето възражение за съпричиняване на увреждането от ищеца.Установява се,
че ищецът е пътувал без да ползва обезопасителен колан. Това поведение на ищеца е
противоправно- в нарушение на чл.137а от ЗДвП, но няма причинна връзка между това
поведение на ищеца и настъпилите увреждания. Уврежданията на ищеца биха били
сходни независимо от това дали е бил с или без колан, според заключението на вещите
лица по делото. Т.е. липсата на колан не е в причинна връзка с увреждането на ищеца,
от което следва извод, че не е налице съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца. Като недоказано възражението на ответника за съпричиняване следва да бъде
оставено без уважение.
Дължимото се обезщетение от 250 000лв за неимуществени вреди и от 9892.12лв-
за имуществени вреди следва да се възложи изцяло върху застрахователя – ответник.
По отношение на дължимостта на законна лихва
Въззивникът- ищец развива съображения за това, че обезщетение за забава му се
дължи от момента на сезиране на застрахователя-20.06.2017г.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В чл.106,ал.3 от КЗ е предвидено, че след
завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на ползващото се лице какви
доказателства следва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му.
От доказателствата по делото се установява,че ищецът е сезирал ответния
застраховател с писмена претенция за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП
настъпило на 10.02.2017г на 20.06.2017г. Ответникът – застраховател е изискал
представяне на документи от ищеца, установяващи деликта и вредите. На 09.02.2018г
ответникът изисква нови- различни документи, което е нарушение на чл.106,ал.3 и ал.1
от КЗ.
Предвид изложеното правилно СГС е приел,че най- късно към 09.02.2018г
ответникът е разполагал с всички необходими му документи, за да може да се
произнесе по заявената от ищеца претенция и съобразно чл. 497, ал. 1 от КЗ този срок е
изтекъл на 02.03.2018г. и от 03.03.2018г застрахователят е в забава.
Цитираното от въззивника- ищец решение във връзка с лихвите , дължими се от
застраховател по пряк иск на увредено лице се отнася за случай, при който
8
застрахователят не е изисквал допълнителни документи от сезиралото го лице за
установяване деликта и вредите.
С оглед изложеното за обезщетението за неимуществени вреди от ПТП в размер на
250 000лв застрахователят дължи законна лихва за периода от 03.03.2018г до
окончателното му изплащане.
Относно претенцията за имуществени вреди в общ размер от 9892.12лв за периода
от 03.03.2018г обезщетението за забава е определено по размер от СГС по реда на
чл.162 от ГПК и срещу размера няма въззивни оплаквания. Върху обезщетението за
имуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава в размер на 219, 83 лв за
периода 03.03.2018г до 21.05.201г, като в останалата част искът следва да бъде
отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете въззивни жалби разноски на страните не се
дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265176 от 02.08. 2021г по гр.д. № 6805/2018г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 24-ти състав , в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9