О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр.Пловдив, 03.02.2020г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на………трети февруари……през…две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира
Ванчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №58 по описа за 2020
година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ във вр. с чл.657 ал.4, т.1, във вр. с ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.274 ал.1
т.2 от ГПК.
С определение №2531/04.12.2019г.,
постановено по т.д. №455/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив –
несъстоятелност на „В.“ ООД с ЕИК ***, е
оставено без уважение искането по молба вх. №33970/15.11.2019г. на П.Н., като
управител на „В.“ ООД /в нес./ за освобождаване на синдика П.Т. на
основание чл.657 ал.2 от ТЗ.
В срок е постъпила въззивна
частна жалба от П.Н., представляващ длъжника „В.“ ООД. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
определение е неправилно. Развити са коментари относно становището на синдика,
депозирано по повод искането по чл.657 ал.2 от ТЗ, като се възпроизвеждат
твърденията, съдържащи се и мотивирали искането за освобождаване на синдика. Жалбоподателят
моли
обжалваното определение да бъде отменено, като искането за освобождаване на
синдика да бъде уважено.
В постъпилия писмен отговор от синдика П.Т. се оспорва
изцяло постъпилата жалба.
Пловдивският апелативен съд, след като провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадена
в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните
съображения:
Въззивната инстанция споделя
изцяло изводите на окръжния съд за липсата на предпоставките, визирани в закона
за освобождаване на синдика. Разпоредбите на чл.657 ал.1 и ал.2 от ТЗ визират
т.н. безвиновни /ал.1/ и виновни /ал.2/ основания за освобождаване на синдика.
Съгласно чл.657 ал.2 от ТЗ виновните основания за освобождаване на синдика са,
ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите
на кредитора или длъжника.
Не може да се възприеме
тезата на жалбоподателя, за бездействие на синдика във фазата на осребряване на
имуществото на длъжника. Първоинстанционният съд подробно е проследил
предприетите действия на синдика по осребряване имуществото на длъжника в
периода от встъпването му /който е едва от м.02.2019г./. Констатираното
известно забавяне може да се обясни и с необходимостта от технологично време за
организационни процеси, но не се касае за пълно бездействие или за действия,
застрашаващи интересите на кредиторите или длъжника, като виновни основания по
смисъла на чл.657 ал.2 от ТЗ. Данните по делото, включително и тези, след
постановяване на обжалваното определение, сочат, че действията на синдика са в
съответствие с функциите, присъщи му във фазата на осребряването. Тук следва да
се отбележи и че съдът по несъстоятелността е упражнил в пълна степен присъщите
му функции във фазата на осребряване имуществото на длъжника – едновременно на
администриране на процеса и текущ контрол за законосъобразност на процеса /като
с необжалваемата част от определението е дал съответните указания на синдика/. Ето
защо възраженията, съдържащи се в частната жалба, свеждащи се до твърдения за
бездействие на синдика и формулирани като въпрос към синдика „защо не се
предприемат действия по продажби на имущество“ – са неоснователни.
Твърденията, съдържащи се в
т.4 от искането по чл.657 ал.2 от ТЗ, възпроизведени и в частната жалба, свеждащи
се до проява на „безстопанственост“ от страна на синдика по отношение на
движими вещи, находящи се в имот на длъжника, продаден на публична продан в
рамките на индивидуално изпълнително производство, са сами по себе си
изключващи проява на безстопанственост и се опровергават от представения от
самия жалбоподател нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот. С
цитирания нотариален акт, който е от 22.05.2019г., продаден в индивидуално
изпълнително производство имот на длъжника, е „препродаден“ на трето лице.
Наведеното от жалбоподателя, че движими вещи, намиращи се в недвижимия имот, са
продадени на третото лице, едновременно с имота, включително и че при наличието
на такива – те са собственост на длъжника, остава в сферата на твърденията. Още
по-малко това би могло да се свърже с действия на синдика, противоречащи на
вменените му с чл.660 ал.1 от ТЗ задължения – да осъществява правомощията си с
грижата на добър търговец, доколкото, както се посочи, синдикът Т. е встъпил
през м.02.2019г.
Следва да се отбележи, че
соченото в искането за освобождаване на синдика и поддържано в частната жалба
за наличие на парични средства в особената сметка на несъстоятелността, се
потвърждава от доклада на синдика – вх.№38702/30.12.2019г. В същия е посочено,
че наличната сума е в размер на 186 623,78лв. По отношение на този факт от
страна на съда по несъстоятелността също са предприети надлежни действия по
упражняване текущ контрол за законосъобразност на процеса по осребряване, като
предхождащ фазата на разпределение на осребреното имущество. Синдикът следва да
съобрази, че се касае за достатъчно парични средства – по смисъла на чл.720 от ТЗ. Що се отнася до необходимост от разноски за предстоящето развитие на
производството по несъстоятелност /в която насока са обясненията на синдика в
посочения доклад/, то следва да се отчете фактът, че фазата на осребряването не
е приключила, налично е имущество в масата на несъстоятелността, по отношение
на което тече процедура по продажба по реда на гл.46-та от ТЗ и от което ще
постъпят парични средства, необходими за разноски за развитието на производството.
Фактът на налични парични средства в особената сметка на несъстоятелността, на
този етап, не осъществява фактическия състав на виновните основания за
освобождаване на синдика, визирани в чл.657 ал.2 от ТЗ.
Ето защо наведените в искането
по чл.657 ал.2 от ТЗ доводи, включително и тези, съдържащи се във въззивната
жалба, не обосновават наличието на действия, представляващи виновно - умишлено
или по непредпазливост лошо управление на предприятието, застрашаващо
интересите на кредитор или длъжника.
Като е стигнал до същите
изводи, окръжният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
поради което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №2531/04.12.2019г.,
постановено по т.д. №455/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането по молба вх.
№33970/15.11.2019г. на П.Н., като управител на „В.“ ООД /Н/
за освобождаване на синдика П.Т. на основание чл.657 ал.2 от ТЗ.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: