Р Е Ш Е Н И Е
№
.................
Гр.София,
13.01. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13147 описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № І-025-363450 от
16.03.2018 г. по гр. д. № 10260/2017 г. на СРС, І ГО, 25 състав, съдът е
признал за установено по предявените от Детска
градина «Б.» срещу
Сдружение с обществено полезна дейност
«Д.С.» искове при квалификацията на чл.422, ал. 1 от ГПК вр. чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 10 055 лв., представляваща направено авансово плащане по
договор от 09.09.2015 г., за което е издадена фактура № 83/10.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 18.08.2016
г. до окончателното погасяване на главницата, както и сумата от 277.07
лв., обезщетение
за забава за периода от 13.05.2016 г. до 19.08.2016 г., като е отхвърлил
акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за разликата до пълния
му предявен размер от
962.73 лв. и за
периода 10.09.2015 г. - 12.05.2016 г. като неоснователен.
Недоволен от така постановеното
решение в осъдителните му части е останал ответникът Сдружение с обществено
полезна дейност «Д.С.», който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с бланкетна
жалба и оплаквания за неправилност. Искането към въззивната инстанция е да
отмени обжалвания първоинстанционен акт и отхвърли изцяло предявените
установителни искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
Детска градина «Б.» не
ангажира становище в срока за отговор, а в съдебно заседание оспорва жалбата, намира
същата неоснователна и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се
произнася служебно по валидността на цялото обжалвано решение, по допустимостта - само вобжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия настоящият въззивен състав на Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените
пред първоинстанционния съд искове са установителни при правна квалификация
чл.415 вр.чл.422,ал. 1 от ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД – за установяване по отношение на ответника дължимостта
на сумата от 10 055 лв. по фактура № 83/10.09.2015 г., представляваща направено
от ищеца авансово плащане по договор от 09.09.2015 г., който е бил едносранно
развален, както и на сумата от 962.73 лв. обезщетение за забава за
периода от 10.09.2015
г. до 19.08.2016 г.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК на възражение от
ответника против заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК в полза
на ищеца на 17.10.2016 г. по ч. гр. д. № 46491/2016 г. на СРС, 25 състав.
От фактическа страна не се спори,
а и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява,
че въз основа на оферта /038/01092015 с вх. № 880/02.09.2015 г., предложена от ответника, на 09.09.2015 г. страните са сключили договор, по силата
на който ответното СДРУЖЕНИЕ
С ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ "Д.С." се е задължило спрямо ищцовата ДЕТСКА
ГРАДИНА "Б." да извърши срещу възнаграждение ремонт и сертифициране на съществуващи детски площадки в ОДЗ "Б.",
гр. Пловдив, описани по вид и брой в проекно-сметната докуменация и офертата №
038/2015 г. на ответника. В изпълнение на така сключения договор, на 10.09.2015 г. ищецът е заплатил на ответника по банков
път сумата от 10055 лв., представляваща авансово плащане, за което е издадена и
фактура № **********/10.09.2015 г., но насрещните задължения не са били
изпълнени в уговорение в чл. 4.1.1 и чл. 4.1.2 срокове. Поради допуснатото неизпълнение на ответника да
извърши дейностите по част Строителна
- Пясъчници и навеси, и да достави договореното по част Обзавеждане оборудване, в срок до 35 дни от
превеждане на аванса по т.2.2.1 и да монтира
доставено оборудване, с писмо връчено на
06.04.2016 г., ищецът е предоставил на ответника срок за изпълнение до 28.04.2016 г., като го уведомил, че след
изичането на срока ще счита договора за развален. Тъй като изпълнение от страна
на ответника не последвало, на 13.05.2016 г. с писмо ищецът
е развалил договора поради виновното му неизпълнение.
Възражението
на ответника, противопоставено с огтовора, че е изпълнил задълженията си по
договора чрез неучастващ по делото подизпълнител „И.Б." ЕООД, се явява
пряко опровергано от заключението на приетата пред Районния съд
съдебно-техническа експертиза, според което навесите са в
лошо състояние, дървената скара върху металната конструкция е изпълнена с некачествен материал и не е нивелирана, поради което положеният върху нея ОЗВ материал е силно деформиран, отворили са се
фуги, провокирано е компроментиране
на цялата конструкция, боядисването на металната конструкция на два от
навесите е извършено без да е свалена
старата боя, не е грундирано, а влагането на некачествени материали е довело до провокиране
та покривната конструкция на два от навесите изцяло.
Макар и това възражение да не се поддържа пред въззвния съд, в допълнение
следва да бъде посочено още, че представеният пред първата инстанция Акт за приемане на
действително извършени СМР към дата
16.10.2015 г. между ответника
и "И.Б." ЕООД представлява
акт, сключен между трети лица
(res inter
alios acta) и поради това не може
да обвърже ищеца, нито е от
естество да установи точно изпълнение на работата,
която поръчващият е длъжен да приеме, но само ако тя отговаря на уговореното, какъвто очевидно не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното съдът
приема за установено наличието на валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за изработка. По делото въззивната инстанция приема за
установено и извършено от ищеца като поръчващ възложител в полза на ответника
като изпълнител авансово плащане на сумата в размер на 10 055 лв., която
сума ответникът не оспорва да е получил в изпълнение на процесния договор. От
друга стррана не доказва, а и не твърди да е изпълнил насрещното си задължение да извърши дейностите по част
Строителна - Пясъчници и навеси, и да
достави договореното по част Обзавеждане
оборудване, в срок до 35 дни от
превеждане на аванса по т.2.2.1, както и да монтира доставено оборудване. Затова въззивната
инстанция приема, че в полза на изправната страна по договора, в случая ищеца,
е възникнало потестативното
право за разваляне на договора, което е надрежно упражнено с
писмото, връчено редовно чрез куриер на 13.05.2016 г. Като е упражнил надлежно това
свое потестативно право, са настъпили целените с това изявление правни
последици по чл.88, ал.1 от ЗЗД – разваляне на договора. След като договорът,
обвързващ страните, е бил развален, основанието
за извършеното от ищеца плащане
се явява отпаднало, поради което той на
основнаие чл. 55 ал. 1 пр.3 от ЗЗД има право да
претендира връщането му. По делото липсват данни до
предявяване на исковата претенция да е върната на ищцовото
дружество
сумата от 10 055
лв., представляваща платена от ищеца на ответника авансово цена за
изработката.. Ето защо, съдът
намира предявената претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД за основателна по основание и размер, поради което и следва да бъде
уважена.
Съобразно изхода на спора по иска
за главницата, с оглед акцесорния хакрактер на вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД спрямо това по главния иск и предвид, че едностранното изявление за
разваляне на договора съдържа и покана за вращане на сумата, то ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 277.07 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.05.2016 г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на 18.08.2016 г., както законосъобразно е
приел и първоинстанционния съд.
В упражнение на правомощията по
чл. 272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемата Детска градина "Б."
следва да бъдат присъдени
сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за един адвокат,
в размер на 600 лв.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ І-025-363450 от 16.03.2018 г. по гр. д. № 10260/2017 г. на СРС, І ГО, 25
състав.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ "Д.С.",
ЕИК-********, с адрес: гр. София, ул. "******,
да заплати на ДЕТСКА ГРАДИНА "Б.", ЕИК-******, с адрес: гр. ********,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 600 лв., направени разноски пред
въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.