Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 11.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 03.12.2019г. /трети декември две хиляди и деветнадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Г. Дикова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 1038 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439,
във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А.С.Б., с ЕГН:**********, с адрес:г***, чрез процесуалният му представител адв. Е.О. *** против „А.К.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, присъдени с изпълнителен лист от 17.03.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 147/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, а именно сумата 854,58 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; сумата от 13,00 /тринадесет/ лева – такса топлинно счетоводство; сумата 91,73 лв.- мораторна лихва за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; законната лихва върху главницата от 03.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 25,00 лв.- държавна такса и сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № **************/2019 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.03.2015г. по ч. гр. дело №147/2015г. на РС-Козлодуй и подадена молба от ответника „А.К.“ЕАД срещу него е било образувано на 04.06.2015г. изпълнително дело №140/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Сочи, че на 12.07.2015г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение, като не са извършвани справки, с оглед на проучване на имущественото му състояние, както и че не са били поискани и не са били извършвани никакви изпълнителни действия. Релeвира, че с постановление от 17.05.2019г., влязло в сила на 27.06.2019г., ДСИ при РС-Козлодуй на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. Според ищеца, въз основа на същия изпълнителен лист и заявление на ответното дружество е образувано изпълнително дело №************** при ДСИ при РС-Козлодуй, по което са му изпратени покана за доброволно изпълнение и постановление за приемане на разноски.
В исковата молба, ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като задължението му било за периодични плащания /каквито са задълженията за топлоенергия и топла вода/, чиято давност била 3 /три/ години, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Също така твърди, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, изпълнителният лист е издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен, съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС. Сочи, че по отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.02.2015г.. Релевира, че крайната дата на периода на консумация на топлинна енергия е 31.07.2014г., а падежът на задължението по последната фактура е месец след това или около 31.08.2018г.. Приема, че до 31.08.2017г. кратката погасителна давност по отношение на вземането е изтекла, тъй като до тази дата не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение и давността не е била прекъсната. Твърди, че с погасяването по давност на главницата са погасени и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД. Приема, че давността е изтекла и по отношение на сумата от 13 лева, начислена такса за топлинно счетоводство, която също представлява периодично плащане по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молба вх.
№5867 от 02.12.2019г., ищецът чрез процесуалния му представител адв.О., моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие, твърди се, че поддържа исковата молба и
оспорва изложените в отговора на исковата молба съображения за неоснователност на иска.
Ответникът по делото депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове, както по
основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
оставен без уважение.
Сочи се, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден по ч.гр. дело
№147/2015г. по описа на РС-Козолдуй не губи характера си на изпълнително
основание.
Навеждат се твърдения, че всяко предприето по
искане на взискателя действие на принудително изпълнение от страна на ДСИ при
РС-Козлодуй по изпълнително дело №140/2015г., а впоследствие и по изпълнително
дело №237/2019г., прекъсва погасителната давност и започва да тече нов
тригодишен давностен срок. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от юрисконсулт Б. Б., който поддържа отговора на исковата молба и
оспорва исковата молба и предявените с нея искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – Покана за доброволно изпълнение изх. №3516 от 24.07.2019г.;
копие на изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден по ч.гр. дело №147/2015г.
по описа на РС-Козлодуй; копие на постановление за приемане на разноски по ИД
№237/2019г.; копие на съобщение изх. №2263/17.05.2019. Приети като
доказателства са и изпълнително дело №237/2019г., изпълнително дело №140/2015г.
и ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото ч.гр. дело №147/2015г. на РС-Козлодуй, се установява, че на 06.02.2015г. ответникът „А.К.“ЕАД с ЕИК:********* подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ищеца А.С.Б..*** уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично задължение №** на 06.02.2015г., за посочените в него суми. Посочената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично на 09.02.2015г. и тъй като не е подадено възражение в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, същата е влязла в сила на 24.02.2015г..
Видно от изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден по ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй, ищецът А.С.Б. *** е осъден да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: :*********, със седалище и адрес на управление *** сумата 854,58 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; сумата от 13,00 /тринадесет/ лева – такса топлинно счетоводство; сумата 91,73 лв.- мораторна лихва за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; законната лихва върху главницата от 03.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 25,00 лв.- държавна такса и сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №96 от 06.02.2015г. по ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй.
Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 17.03.2015г., на 04.06.2015г. е образувано изпълнително дело №140/2015 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу А.С.Б. ***. С молбата е поискано и да бъде събрана информация за длъжника от ОА „Местни данъци и такси“ към Община Козлодуй; ТД НАП –Враца, Агенция по вписванията – имотен регистър, ОС „ЗГ“-Козлодуй, служба ЕСГРАОН и КАТ-Враца, относно притежавани банкови сметки, движими вещи, недвижими имоти, земеделски земи и гори и трудови възнаграждения. На 12.07.2015г. на Б. лично му е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №140/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Впоследствие, не са предприемани действия по принудително изпълнение.
На 17.05.2019г., с постановление ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №140/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 28.06.2019г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала от изпълнителния лист, приложен към изпълнително дело №140/2015г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на същото.
Видно от отбелязването върху молбата, на 08.07.2019г. представител на взискателя е поличил оригинала на изпълнителния лист, приложен по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника А.Б..
На 22.07.2019г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден по ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №237 от 2019г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника от ЕСГРАОН, НАП, БНБ и НОИ-Враца, за наличието на трудови договори, движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, сейфове, размер на пенсия, постоянен и настоящ адрес.
Видно от приетото по делото ИД №237 от 2019г. на ДСИ при РС-Козлодуй, на 24.07.2019г. държавният съдебен изпълнител е издал постановление за приемане на разноски по изпълнителното дело. Изготвена е покана за доброволно изпълнение, която заедно с постановлението за приемане на разноски са връчени лично на длъжника А.С.Б. на 07.08.2019г..
Въз основа на молба на процесуалния представител на длъжника адв.О. и приложена към нея Обезпечителна заповед от 03.09.2019г. на РС-Козлодуй е поискано спиране на изпълнението по ИД №237/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. С резолюция върху молбата, на 11.09.2019г. ДСИ при РС-Козлодуй е спрял изпълнението по ИД №237/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.432, ал.1, т.1, във вр. с чл.389, ал.1 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден по ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй е, че вземането на ответника спрямо ищеца по настоящото дело, произтича от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на топлоенергия. Вземанията за топлоенергия, представляват вземания за периодични плащания. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност.
По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прилагането на което е задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими към настоящия казус.
В настоящия случай давността за вземането на „А.К.“ЕАД не е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито с влизане в сила на издадената от РС-Козлодуй Заповед №96 от 06.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника, че от датата на влизане в сила на Заповед №96 от 06.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е започнала да тече нова погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на присъдено нещо. Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение. В смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
След като е образувано изпълнително дело №140/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй на 04.06.2015г. по него не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, понастоящем ответник А.С.Б..
Поради това с постановление от 17.05.2019г., ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело №140/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години от образуването му на 04.06.2015г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Само по-себе си прекратителното основание е настъпило по силата на закона, т. нар. „перемпция“, а именно с изтичането на двегодишния срок, предвиден от законодателя в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 04.06.2017г., когато е изтекъл посочения по-горе двегодишен срок.
Въпреки, че ДСИ е постановил постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №140/2015г. по описа на СИС при РС-Козлодуй между страните, доста по-късно от изтичането на двегодишния срок, погасителната давност за вземането на взискателя е текла, породи това, че не са предприемани действия по принудително изпълнение.
Въз основа на изложеното, неоснователно се явява възражението, направено с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, че докато трае изпълнителното производство погасителната давност не тече.
Предвид горното, съдът приема, че погасителната давност за задълженията на ищеца по изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден по ч. гр. дело №147/2015г. по описа на РС-Козлодуй е тригодишна, като същата е започнала да тече от края на м.08.2014г., месеца следващ м.07.2014г., за който се претендира последното вземане за топлоенергия и за който е издадена последната фактура. Така започнала да тече погасителната давност от края на м.08.2014г., същата е изтекла в края на м.08.2017г..
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД. Таксата за топлинно счетоводство в размер на 13 лева, също е периодично плащане по смисъла на ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което и това вземане е погасено по давност.
За това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.80год., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015год., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и дали даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015год. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това, ВКС е взел становище в свое решение № 170/17.09.2018год., постановено по гр. дело № 2382/2017 год.,ІV г.о. В това решение ВКС приема, че установеното с новото ТР / ТР № 2/26.06.2015год. тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съда, за когото е задължително, за правоотношения, възникнали след неговото приемане, както и по отношение на тези правоотношения, които са били заварени към момента на постановяване на новото ТР, т.е. за висящите към този момент изпълнителни производства.
От доказателствата по делото е видно, че изпълнителното производство, предмет на настоящия правен спор е било висящо, към момента на постановяване на тълкувателното решение, което води и до приложение на последното, като релевантно към казуса.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 17.03.2015г. издаден по ч.гр.дело № 147/2015г. по описа на РС – Козлодуй, в полза на ответника „А.К.“ЕАД срещу ищеца А.С.Б., поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважения иск, платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 50.00 лева и за адвокатско възнаграждение. От представен списък с разноски от ищецът е видно, че същият е заплатил сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение. Тъй като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника, съдът следва да съобрази това възражение и да вземе предвид НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където в чл.7, ал.2 е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лева са в размер на 300 лева, а при интерес от 1000 до 5000 лева + 7% от горницата над 1000 лева. Поради това съдът приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ищецът се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно наредбата или сумата от 305,90 лева.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че А.С.Б., с ЕГН:**********, с адрес:г***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление:***, вземането по изпълнителен лист от 17.03.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 147/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, а именно сумата 854,58 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; сумата от 13,00 /тринадесет/ лева – такса топлинно счетоводство; сумата 91,73 лв.- мораторна лихва за периода от м.02.2013г. до м.07.2014г.; законната лихва върху главницата от 03.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 25,00 лв.- държавна такса и сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № **************/2019 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК :*********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Б., с ЕГН:**********, с адрес:г***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство сумата в размер на 50.00 лева, за платена държавна такса и сумата от 305,90 лева, за платено адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 17.03.2015г. по ч.гр.дело № 147/2015г. на PC - Козлодуй, издаден на основание влязла в законна сила Заповед №** от 06.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: