№ 32
гр. Добрич, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200909 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. ПЛ. ИВ. от гр. Добрич, ******, срещу
наказателно постановление № 21-1717-000164 от 12.07.2021 г., издадено от
Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на ИВ. ПЛ. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: ****** за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 2 /два/ месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не
депозира писмено становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
1
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 06.07.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 164/06.07.2021 г. /бланков № 552871, Серия АА/.
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и
в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта
нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е
изписал: „Имам възражения” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Видно от приложения по делото АУАН, в него
като свидетели са вписани Д. Б. Ант. и Ив. Ат. М.. От разпита на свидетелите
Д. Б. Ант. и Ив. Ат. М. се установява, че и двамата са очевидци на
нарушението, тъй като същите в качеството си на полицейски служители при
Първо РУ при ОДМВР - Добрич са констатирали самото нарушение, предмет
на настоящото дело. От показанията на свидетелите А. и М. се установява, че
същите непосредствено са възприели извършеното нарушение, както и
обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя
по настоящото дело - ИВ. ПЛ. ИВ.. Показанията на двамата свидетели се
непротиворечиви и описаното от тях нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено от жалбоподателя, както и факта на управление на
моторното превозно средство от негова страна е в резултат на непосредствени
възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
2
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Съгласно т. 2.2.9 от заповедта, началниците на сектори/групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в
настоящия случай, че наказващият орган Радостин Пейчев Пейчев е началник
сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради
което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган.
В действителност, в обжалваното НП е посочено, че Радостин Пейчев
Пейчев е упълномощен със заповед № 357з-42/07.01.2016 г. на Директора на
ОД на МВР - Добрич. Цитираната заповед е служебно известна на съда, като
същата оправомощава съответните длъжностни лица да издават наказателни
постановления за нарушения по Кодекса за застраховането. Очевидно в
случая се касае за техническа грешка в изписването на съответната заповед,
по силата на която наказващият орган е издал обжалваното НП, която
техническа грешка обаче не влияе върху законосъобразността на НП и не
засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и
съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена,
като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
3
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.07.2021 г., около
03:30 часа, в гр. Добрич, по ул. „Иван Вазов”, в близост до дом № 25, като
водач на лек автомобил ****** чужда собственост, не изпълнява
задължението си да спре, след като му е подадено устно законово
разпореждане от полицай Д. Б. Ант., изразяващо се в: „Стой, полиция, остани
на място, за да бъде извършена полицейска проверка“, което водачът не
изпълнява и се укрива в междублоковото пространство - нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на ИВ. ПЛ. ИВ. и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно
заседание, Д. Б. Ант. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание
свидетелят А. дава следните показания: „По време на дежурство по ул.
„Панайот Хитов“ забелязах въпросната Опел Астра да маневрира в близост
до дърво. Аз спрях и тръгнах към автомобила. В момента, който тръгнах
към колата, господин И. се уплаши, излезе от шофьорската врата и аз му
разпоредих да остане на място, но той със забързана крачка тръгна към
улица „Иван Вазов“ и се укри. Аз му казах, че ще му бъде извършена проверка,
още докато той слизаше от автомобила. Лицето, което стоеше отпред
вдясно, излезе, заобиколи и седна на шофьорското място. Колегата М. дойде
с полицейската кола от улица „Сан Стефано“, понеже преди това аз бях
тръгнал пеша, а колегата М. дойде с колата. Ние направихме обход около
улица „Иван Вазов“, но не открихме И., а само неговите двама приятели,
които извикахме в Първо РУ при ОД на МР град Добрич, където дадоха
обяснения пред началника ни…Аз бях на около 20-30 метра от него, когато
той слезе и аз извиках „Стой, полиция, остани на място, за да бъде
извършена полицейска проверка!“, но той не реагира никак, а продължи и
замина в посока улица „Иван Вазов“ № 25“/цитат/. Аналогични са
показанията и на свидетеля Ив. Ат. М., който в съдебно заседание заявява:
„На въпросния ден и час, при обход на улица „Панайот Хитов“, на
пресечката с улица „Иван Вазов“ видяхме лек автомобил, който се движеше
неадекватно и спря буквално в корените на дървото. Висок водач от мъжки
4
пол излезе от шофьорската врата и са наведе да види под автомобила дали
има нанесени щети. Тогава колегата излезе от нашия автомобил и разпореди
на водача да остане на място, за да му бъде извършена полицейска проверка.
Тогава водачът хукна в посока улица „Иван Вазов“ № 25. Вътре в
автомобила имаше още две лица. Ние направихме обход около блока, но не
установихме водача. След свалените обяснения на лицата, те заявиха, че
водач е бил ИВ. ПЛ. ИВ., който живее в близост. Помолихме колеги да
отидат до тях, баща му е отворил и заявил, че И.П. го няма вкъщи…Нашият
автомобил беше полицейски, аз пуснах бурканите още като видях, че лицето
побягва. Още като влязох в улицата, лицата виждаха категорично, че това е
полицейски автомобил. Ние бяхме униформени. Водачът побягна като видя
колегата с полицейската униформа. Колегата му извика: „Стой, полиция!“.
Той побягна, като видя, че колегата побягна срещу него…Водачът побягна
бързо. Аз съм сигурен, че той слезе от шофьорската врата“/цитат/.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д.А. и И.М.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че
свидетелите Д.А. и И.М. са полицейски служители, не дискредитира ни най-
малко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон
помежду си.
Жалбоподателят не оспорва констатацията в АУАН и НП, че е
управлявал процесното моторно превозно средство, като ангажира гласни
доказателства, посредством обясненията си. Така например в съдебно
заседание, след проведения разпит на свидетеля Д.А., жалбоподателят дава
следния обяснения: „Аз не оспорвам, че съм управлявал. Аз управлявах
автомобила и след това слязох. Спомних си, че си забравих книжката и
помолих моя приятел да докара автомобила пред моя блок. Аз го помолих да
слезе, за да паркира. Преди това, понеже нямаше място пред блока,
започнах да маневрирам, но се сетих, че нямам книжка и го помолих той да
паркира колата. Аз слязох и отидох до дървото пред блока по малка нужда.
5
Тогава чух „Стой!“и се уплаших, понеже в квартала има наркомани, с част
от които имам конфликт. Като чух „Стой“, не видях полицаи, уплаших се и
тръгнах. Тогава се прибрах на моето таванче“ /цитат/.
Основно средство за защита на обвиняемия, респективно нарушителя е
правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на наказаното
лице са доказателствено средство, но и средство на защита, което той
упражнява по свое усмотрение.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият, респективно нарушителят
има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е.
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова
достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване
следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. В настоящия
случай съдът кредитира обясненията на жалбоподателя, в частта относно
обстоятелството, че същият е управлявал процесното моторно превозно
средство, като намира твърденията му в останалата част за недостоверни и
като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по
категоричен начин от гласните доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Д.А. и И.М., които както вече бе посочено, съдът
кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. ДР. Г. и Д. Р. ЕНЧ.,
пътували в автомобила, управляван от жалбоподателя И.И., дотолкова,
доколкото същите заявяват, че са възприели полицейските служители, но не
знаят къде е той /И.И./ и защо е напуснал мястото на проверката.
Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Д.А. и И.М., както и от обясненията на
жалбоподателя И.И., в кредитираната им част.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – неизпълнение на
подаденото към ИВ. ПЛ. ИВ. устно законово разпореждане от полицейски
служител да остане на място, за да му бъде извършена проверка е именно
6
нарушение на нормата на чл. 103, предл. трето от ЗДвП, която вменява на
водача такова задължение. Неизпълнението на това задължение по същество
представлява отказ за изпълнение нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
Или, от събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че като водач на управлявания от него лек автомобил,
ИВ. ПЛ. ИВ. се явява субект на нарушението, за което е наказан.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
Предвидените наказания по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство,
административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от
ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. Административното наказание се определя за
всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери,
съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,
с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно деяние, което
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил наказанията глоба и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство над минимума,
определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е
определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да
7
управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са
посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка
правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват на целите
на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на
мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да
установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С
оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде
санкциониран водачът, но с минимално предвидените по закон наказания. В
тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г.
по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а
именно – 50 лв., както и да постанови лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 месец.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
8
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че
жалбоподателят е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол на
движението осъществява състава на съответното нарушение, поради което не
е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват и
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със
завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
При това положение и дума не може да става за маловажен случай.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1717-000164 от
12.07.2021г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР - Добрич,
с което на ИВ. ПЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****** за нарушение по чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от
2 /два/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание
ГЛОБА на 50 /петдесет/ лв. и срока на административното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО на 1 /един/ месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9