Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е№330/9.5.2019г.

 

                                гр.Ямбол........9.05........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................петнадесети...април.........................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4140

  за 2018 година............................................................................................

„Кредитреформ България" ЕООД е предявил иск против Ч.Г.П. ***, с който се претендира да бъде осъдена ответникацата да заплати на ищеца сумата 300 лв. – неплатена главница по договор за кредит №9957999004, 350,28 лв. наказателна лихва за периода 22.10.2015 г.-31.01.2018 г., законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.  Исковете се основават на фактите, че на 21.09.2015 г. между „4финанс" ЕООД (с търговска марка „Вивус”) и ответника е сключен Договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който му е отпусната сума в размер на 300 лв. със срок на връщане до 21.10.2015 г. Страните са уговорили сумата да бъде преведена в „Изипей”, извършено от „4финанс" ЕООД на 21.09.2015г. От длъжника е заявена услуга за експресно разглеждане на заявката, за което дължи такса от 49,90 лв. Уговорена е договорна лихва в размер на 10,10 лв. за периода 21.09.2015 г. -21.10.2015 г. На падежа длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Съгласно клаузите на договора, „4финанс" ЕООД е започнало да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита-40,96 % и добавения наказателен лихвен процент-10,01%. Дължимата лихва е 350,28 лв. за периода 22.10.2015 г.-31.01.2018 г.  На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД е сключил с „Кредитреформ България" ЕООД Договор за прехвърляне на вземания № *** г., по силата на който е прехвърлило на цесионера вземанията си по договора за кредит. Съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания „4финанс" ЕООД е упълномощило „Кредитреформ България" ЕООД да уведоми длъжника от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията. До длъжника е изпратено уведомление, като писмовната пратка е върната, поради преместване на получателя от адреса. Поради това уведомлението е приложено съм исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като неотносими Общите условия, представени от ищеца предвид датата им на влизане в сила - 05.10.2015 г. след сключване на договора за кредит. Представения договор за цесия е извадка и ве са ясни условията по него. Твърди се, че уведомяването за цесията до длъжника е станало преди потвърждението за прехвърляне на вземанията.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото от ищеца договор за кредит № *** г., включващ  в себе си специални условия на договора за кредит, кредитодателят „4финанс“ ЕООД гр.София е предоставило на ответницата Ч.Г.П. потребителски кредит в размер 300 лв. с лихвен процент 40,96 %, годишен процент на разходите 49,6 %, срок на кредита 30 дни, получаване на сумата на 21.09.2015 г. и дата на връщането й – 21.10.2015 г., такса за експресно разглеждане – 46,90 лв. или общо дължима сума 357 лв. С този договор кредитополучателят декларира, че е получил и Общи условия към него, съгласява се с тях и ги приема за обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит. Както и в исковата молба е посочено, видно и от ОУ на договора за кредит, същият е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, с направено искане за отпускане на кредит по формуляр на интернет страница и същият се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод. Записано е, че тези Общи условия са одобрени от управителя на кредитодателя на 05.09.2015 г. и влизат в сила на 05.10.2015 г. Представена е разписка за извършено плащане на 21.09.2015 г. от страна на наредител „4 финанс“ ЕООД в полза на Ч.П. чрез паричен превод към „Изипей“ и посочен номер на договора на кредита за сумата 300 лв.

Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД е представил извадка на договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., по който той като цесионер е придобил от „4финанс“ ЕООД гр.София вземанията, които цедента има към своите длъжници. Длъжниците и вземанията им са изброени в Приложение 1, неразделна част към договора за цесия като в това приложение е записан и длъжникът Ч.П. по договор за кредит от 21.09.2015 г. с падеж 21.10.2015 г. и общ размер 737.28 лв. На 01.06.2018 г. “4финанс“ ЕООД е потвърдило изрично, че вземанията по приложението са прехвърлени от цедента на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД. С пълномощно нотариално заверено на 02.02.2018 г. цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжниците по смисъла на чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Такова уведомление е изпратено до Ч.П. на 14.02.2018 г., но върнато по пощата с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Поради това съдът приема, че уведомлението за цесията е получено от ответницата в настоящото производство с връчване на преписите от исковата молба и доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и 86 от ЗЗД.

Съдът намира исковете за допустими, а разгледани по същество и за основателни в пълен размер. Не е спорно обстоятелството, че ответницата П. е сключила договор с дружество „4Финанс“ ЕООД, което й е предоставило потребителски кредит в размер 300 лв., както и че този договор е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Установено е, че взетата на заем сума в размер на 300 лв. е предоставена реално на ответницата П., посредством паричен превод в „Изипей“ на нейно име. Липсват данни да е погасена заетата сума на датата на падежа, както и в последствие с начислените по договора лихви. Възраженията на особения представител на ответницата са във връзка със сключения договор за кредит и сключения от кредитора и ищеца по делото договор за цесия, които съдът намира за неоснователни. Договорът за кредит е сключен на 21.09.2015 г. и в скрепените към него ОУ е отразено, че са одобрени от управителя на 05.09.2015 г. и влизат в сила от 5.10.2015 г. Съдът приема, че приетите от кредитополучателя П. ОУ са в действие към момента на сключване на договора за кредит независимо, че е отразено, че влизат в сила в по – късен момент, който обаче  предхожда падежната дата – 21.10.2015 г. По тези съображения съдът приема, че кредитополучателят е сключил договор за кредит с известни и действащи към този момент ОУ към договора за кредит, уреждащи отношенията между кредитора и кредитополучателя. Специалните условия на договора за кредит, които също са приети от П. не са в противоречие с ОУ, поради което съдът счита, че същата ги е приела със сключването на договора. Действително представения договор за цесия от страна на ищеца е извадка и не е в пълния си вид, но предвид представеното с него приложение № 1, потвърждение за прехвърляне на вземания и пълномощно, съдът счита, че е напълно ясна волята на договарящите страни и посредством тези доказателства ищецът доказва качеството си на цесионер, респ. кредитор на ответницата по делото. Не съставлява порок на договора за цесия и обстоятелството, че уведомлението за извършената цесия предхожда потвърждение за прехвърляне на вземанията, тъй като това уведомление няма отношение към реалното прехвърляне на вземанията, което се сключва с договора за цесия. Уведомлението, съгласно чл. 99 ал.4 от ЗЗД може да бъде взето предвид само и единствено относно момента на действие на прехвърлянето по отношение на длъжника и третите лица, което в случая не се оспорва.

С оглед изложеното и след като не се представиха доказателства, че ответницата няма  задължения към ищеца съдът счита, че предявеният от него иск следва да бъде уважен изцяло като напълно основателен и доказан и същата бъде осъдена да заплати претендираните суми.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

На адв. Д., в качеството й на особен представител на ответницата, следва да бъде изплатено внесеното адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Ч.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 и управител Р.В. сумата 300 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № ***; 350.28 лв. – лихва за периода 22.10.2015 г. – 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Ч.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД гр.София направените по делото разноски в размер 250 лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.Д. – ЯАК сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: