Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Силвия
Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12136
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.04.2019г.,
постановено по гр.дело №33612/2015г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, е отменено по
предявения от П.В.Р., ЕГН**********, против етажни собственици в сграда с
адрес: гр.София, ж.к.„*******, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС следното
решение от проведено на 17.05.2015г. общо събрание на етажните собственици: от
всеки обитател в етажната собственост да се събере сума по 620 лв. за ремонт на
малкия асансьор в срок до 17.08.2015 г. Отхвърлени са предявените от П.В.Р. против
етажните собственици в сградата искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за
отмяна на решения от общо събрание на етажната собственост от 17.05.2015г.,
както следва: Всеки собственик и всеки обитател в етажната собственост при
неплатени три последователно вноски да бъде поканен да плати доброволно или ще
му бъде потърсено задължението по съдебен ред; Етажният собственик П.П. заедно
с „Вход Мениджър“ да организира пръскане на общите части против хлебарки и
поставяне на препарати против гризачи. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
26,67лв. разноски, а ищецът- да заплати на ответниците Й.Г.К., ЕГН **********, К.И.Г.,
ЕГН **********, И.С.И., ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН ********** сумата от
241,13 лв. разноски по делото.
С решение от
12.12.2019г. по реда на чл.250 от ГПК е оставено без уважение искането на П.В.Р.
за допълване на решение от 15.04.2019г.
С определение от 12.12.2019г.
е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението от
15.04.2019г. в частта за разноските.
Срещу решението в
отхвърлителната му част, както и срещу решението по реда на чл.250 от ГПК и определението
по реда на чл.248 от ГПК са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивни жалби от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че с решението
парадоксално е отменена само т.1 от решенията на общото събрание, а не всички
решения. Твърди, че никоя от страните не печели или губи делото в тази част,
поради което разноски не се дължат. Излага съображения, идентични с тези в
исковата молба и в многобройните молби, становища, искания и други писмени
изложения, подадени както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство. Моли решението на СРС от 15.04.2019г., решението от 12.12.2019г.
и определението от 12.12.2019г. да бъдат отменени, а исковете- уважени изцяло.
Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивните жалби на ищеца, ответниците оспорват същите като
неоснователни. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд в обжалваните актове. Молят въззивните жалби да бъдат
оставени без уважение, а първоинстанционното решение, решението по реда на
чл.250 от ГПК и определението по реда на чл.248 ГПК- потвърдени като правилни.
Претендират разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваните първоинстанционни решения са валидни и допустими
в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и
правилно в обжалваните части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ищеца е да установи с
позволените от закона доказателствени средства, че е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост, вземането от Общото събрание на
етажната собственост на оспорените решения и предявяването на иска в
законоустановения преклузивен срок. В тежест на ответниците е да установят спазването
на всички императивните изисквания на закона относно свикването, провеждането и
вземането на решения от Общото събрание.
Първостепенният
съд с проекто- доклада, инкорпориран в определението по реда на чл.140 от ГПК
от 21,07,2018г. (обявен за окончателен в о.с.з. на 03.10.2018г.) е указал на
ищеца, че в негова тежест е да установи правото си на собственост върху
апартамент в сграда в гр.София, ж.к.„*******, както и че на 17.05.2015г. е
проведено общо събрание, като изрично му е указано, че и за двете обстоятелства
не сочи и не представя доказателства. Доколкото исковата молба е подадена на
15.06.2015г., преклузивният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е спазен. Между
страните не се спори, че на 17.05.2015г. е проведено общо събрание, на което са
взети процесните решения. Във връзка с разпределената му доказателствена тежест
ищецът е представил схема на самостоятелен обект в сграда от 15.10.2012г. на
АГКК, в която е отбелязано, че С.С.Р.е собственик на ап.46 на ет.4, находящ се
в гр. София, ж.к.„*******. Представени са също така удостоверение за семейно
положение и удостоверение за граждански брак, от които се установява, че С.С.Р.е
съпруга на П.В.Р.. Други доказателства в тази насока не са представени.
Представената схема не представлява документ за собственост и не установява
такава върху ап.46 на ет.4 за С.Р.. Дори и да беше така обаче, не е изключена
възможността апартаментът да е лична собственост на съпругата на ищеца. При
това положение настоящият състав намира, че ищецът не е установил качеството си
на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост и само на това
основание предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Исковете по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното
потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо
събрание на етажни собственици. Решенията на общото събрание на етажните
собственици се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След
влизането им в сила решенията на общото събрание са задължителни за всички
етажни собственици, включително и за тези, гласували "против" на
общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна
по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения,
свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца,
било друг етажен собственик. Без значение е
дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга
страна, в правомощията на съда, сезиран с иск за проверка на
законосъобразността на решението, не влиза възможността той да замести
решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при
свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са
заявени в процесуално-преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Обжалваните
решения на общото събрание по т.2 и т.3 от протокола от 17.05.2015г. в случая
са : „2.Всеки собственик и всеки обитател в етажната собственост при неплатени
три последователно вноски да бъде поканен да плати доброволно или ще му бъде потърсено
задължението по съдебен ред; 3. Етажният собственик П.П. заедно с „Вход
Мениджър“ да организира пръскане на общите части против хлебарки и поставяне на
препарати против гризачи.“. С тези решения не се постига някаква промяна в
правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик-
решението по т.2 на практика възпроизвежда разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС
и то в доста разширен вид, а решението по т.3 възлага на друг етажен собственик
организацията на дейност по обеззаразяване и обезпаразитяване на общи части,
което не може да бъде окачествено като неблагоприятно.
Останалите
изложени от жалбоподателя- ищец доводи, както и посочените в многобройните
молби факти и обстоятелства, са ирелевантни за предмета на спора, който е
ограничен само и единствено до проверка на законосъобразността на посочените в
исковата молба три решения на общото събрание на етажните собственици,
проведено на 17.05.2015г.
Предвид
гореизложеното въззивните жалби на ищеца следва да бъдат оставени без уважение,
а първоинстанционните решения- потвърдени като правилни.
Неоснователни са
и доводите на ищеца в подадената частна жалба срещу определението на СРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК относно разноските. При постановяването му
съдът е съобразил броя и цената на предявените искове, както и кои от тях са
уважени и кои- отхвърлени. Преценката на ищеца относно цената на исковете е
ирелевантна, доколкото същата се определя от съда съобразно съответните
законови разпоредби в тази връзка. Ето защо и подадената от ищеца по делото
частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение
като неоснователна.
При този изход на
спора на ответниците следва да бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева общо за
ответниците Й.Г.К., К.И.Г., И.С.И. и М.П.М., и 300
лева за етажната собственост в
сграда с адрес: гр.София, ж.к.„*******
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.04.2019г., постановено по гр.дело №33612/2015г. по описа на СРС, ГО, 31
с-в в
обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2019г. по реда на чл.250 от ГПК,
постановено по гр.дело №33612/2015г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2019г. по реда на чл.248 ГПК, постановено
по гр.дело №33612/2015г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на решението от 15.04.2019г. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА П.В.Р., ЕГН********** да заплати на Й.Г.К., ЕГН **********,
К.И.Г., ЕГН **********, И.С.И., ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН ********** сумата
от общо 200 лв. (двеста лева) разноски по делото във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.В.Р., ЕГН********** да заплати на етажната собственост
в сграда с адрес: гр.София, ж.к.„******* сумата от общо 300 лв. (триста лева)
разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/