Определение по дело №1147/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2959
Дата: 27 август 2018 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20183100901147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

………../………08.2018 г.

Гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1147 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 22068/23.07.2018 г. от „Посолство на красотата“ ЕООД, Варна, ЕИК *********, чрез адв. П.Т., с твърдяно качеството на кредитор с прието вземане по т.д.1410/2016 г. на ВОС, срещу „Петрол холдинг“ АД (в производство по несъстоятелност) ЕИК *********, „Франсис резидънс“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* и Л.М.Б., бивш синдик на „Франсис резидънс“ ЕООД (н), ЕИК *********, с която е предявен иск с посочено от ищеца правно основание чл. 694, ал.3, т.2 от ТЗ установяване несъществуването на прието от съда по несъстоятелност вземане на „Петрол холдинг" АД в размер на 260 978,00 лева, от които 200 000 лева главница и 60 978,00 лева – мораторна неустойка за периода 08.05.2015 - 08.05.2018 г., поради погасяване на вземането по давност.

При извършената по реда на чл. 130 от ГПК проверка относно допустимостта на предявения иск, съдът констатира следното:

Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развил се спор относно основание, размер, обезпечение, привилегия на кредитор в производството по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност.

Материалните предпоставки за предявяване на установителен иск, с който се цели установяването или оспорването на прието в производството по несъстоятелност вземане по реда на чл. 694, ал. 1 – 3 ТЗ са следните: длъжникът да е в производство по несъстоятелност, кредитор или длъжникът да е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу предявено прието или предявено неприето вземане, искът да е предявен в преклузивния четиринадесетдневен срок, считано от датата на обявяване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.

От извършените от съда служебна справка по т.д.1410/2016 г. на ВОС и служебна справка в търговския регистър по партидата на „Франсис резидънс“ ЕООД (н), ЕИК *********, се установява следното:

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт синдик на „Франсис резидънс“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* е Т.Д.И., който на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ е пасивно легитимиран като ответник на мястото на посочения в исковата молба Л.М.Б..

Производството по несъстоятелност на „Франсис Резидънс" ЕООД, е открито с решение № 94 от 06.02.2017, постановено по т.д. № 1410/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна като на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ производството е било спряно. С Решение № 1170 от 07.03.2018 производството е възобновено.

С молба вх. № 13721/10.05.2018 г. по т.д. 1410/2016 на ОС Варна, „Петрол холдинг" АД е предявило вземания срещу длъжника в общ размер 488 728,90 лева. Синдикът Л.Б. е изготвил Списък на приетите предявени вземания на кредиторите на „Франсис Резидънс" ЕООД, в който е включил като прието предявеното вземане на „Петрол холдинг“ АД в пълен размер. Списъкът е публикуван в ТР при АВ по партидата на длъжника на 23.05.2018 г. на 09.7.2018 г.

В 7-дневния срок от обявяването на списъка са постъпили три възражения, само едно от които – с вх. № 15567/28.05.2018 г., е срещу приетото от синдика вземане на „Петрол холдинг" АД в размер 488 728,90 лева. Възражението е подадено от длъжника „Франсис Резидънс" ЕООД. Съдът по несъстоятелността се е произнесъл по възражението с Определение № 2396/06.07.2018 г. като възражението е уважено частично.

С Определение № 2411/09.07.2018 г. по т.д.1410/2016 г. на ВОС, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка с корекции като е изключил част от вземанията и е постановил вземането на кредитора „Петрол холдинг“ АД (н), вписано в т. 4 от Списъка да се счита предявено за сумата 200000.00 лв., главница и сумата 60978.00 лв., мораторна неустойка за периода 08.05.2015 г. – 08.05.2018 г. Определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в търговския регистър на 09.07.2018 г.

Преклузивният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ е спазен.

Ищецът обосновава активната си легитимация с разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ, тъй като според ищеца искът има за предмет установяване несъществуване на вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.

Абсолютна процесуална предпоставка обуславяща правото на кредитор да предяви иск в хипотезата на чл. 694, ал. 3 ТЗ за вземане на друг кредитор е: (1) когато вземането на другия кредитор е прието от синдика, кредиторът – ищец да е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът да е оставил възражението без уважение (чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ) или (2) вземането на другия кредитор да е било включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ (чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ). Във втората хипотеза вземането не е било включено от синдика в списъка на приетите вземания, поради което кредиторът – ищец не е можел да възрази, но същото е било включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 на ТЗ.

Когато предявеното вземане е било включено в списъка на приетите от синдика вземания, както е в настоящия случай, предявяването на отрицателен установителен иск относно това вземане без кредиторът – ищец да е подал възражение срещу списъка на синдика за приетите вземания, е недопустимо.

Ищецът „Посолство на красотата“ ЕООД твърди, че легитимацията му като кредитор произтича от осъществено в хода на производството по несъстоятелност частно правоприемство на основание договор за цесия, сключен с „Бирс“ ООД, Варна, ЕИК *********. Последното пък черпело правата си от кредитора с прието вземане Национална агенция за приходите (НАП) по силата на законова суброгация. Следователно, ищецът не твърди да е правоприемник на кредитор, подал възражение срещу включването в съставения от синдика списък на приетите вземания на вземането на „Петрол холдинг“ АД.

НАП, от която ищецът твърди, че черпи правата си на кредитор, не е подавала възражение срещу вземането на „Петрол холдинг“ АД.

Процесуалната легитимация на ищеца „Посолство на красотата“ ЕООД не може да обоснове с подаденото от длъжника възражение срещу прието от синдика вземане, тъй като изрично съгласно чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ възражението трябва да е подадено от кредитора, а длъжникът е легитимиран на отделно основание – чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

В хипотезата на чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ не е необходимо подаването на възражение, като предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск от кредитор за вземане на друг кредитор, но това важи в случай че това вземане не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания, а едва с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, то е включено от съда в списъка на приетите вземания.

В настоящия случай вземането на „Петрол холдинг" АД е било включено в изготвения от синдика и публикуван в ТР списък на приетите вземания в пълен размер. В последствие, след извършена корекция в списъка по възражение на длъжника „Франсис Резидънс" ЕООД, вземането е включено в одобрения от съда списък в намален размер. Следователно не е налице хипотезата на чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ.

Отделно от горното, от изложените от ищеца факти и обстоятелства не може да се направи извод, че „Посолство на красотата“ ЕООД притежава качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Франсис Резидънс" ЕООД.

Плащането на публичноправно задължение на длъжника „Франсис Резидънс" ЕООД към НАП, независимо от обстоятелството, че това вземане е предявено от НАП и включено в списъка на приетите вземания, не води ex lege до придобиване на качеството кредитор в производството по несъстоятелност на лицето платило задължението.

Институтът на законовата суброгация, на който се позовава ищецът, урежда встъпването на лице, имащо правен интерес да изпълни чужд дълг, в правата на удовлетворения кредитор – чл. 74 ЗЗД. В случая ищецът се позовава на специалната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според която не се изисква наличие на правен интерес като предпоставка за суброгацията, ако изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата. В тази връзка е представена като доказателство декларация от управителя на „Франсис Резидънс“ ЕООД, за достоверна дата на която следва да се приеме датата на подаване на исковата молба – 23.07.2018 г., която е след датата на плащането. Тъй като приетите в производството по несъстоятелност вземания на НАП са за ДНИ и ТБО, ищецът се позовава и на чл. 180, ал. 1, т. 4 от ДОПК без доказателства за качеството на „Бирс“ ООД на купувач на недвижим имот, за който се отнасят вземанията и върху който е наложена възбрана.

Встъпването в правата на удовлетворения кредитор не означава правоприемство по отношение на погасеното вземане. Правата в които се суброгира третото лице са лимитативно определени в чл. 180, ал. 1 от ДОПК, според която лицето, което изпълни чуждо публично задължение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност. Суброгацията е в зависимост от регресните права на третото лице – според  чл. 180, ал. 2 от ДОПК лицето встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице.

Следователно, лицето, погасило публичното задължение не замества НАП като кредитор в производството по несъстоятелност. Третото лице, в случай, че не е изпълнило с дарствено намерение, би имало регресно вземане към длъжника, което може да има различно основание – договор за поръчка, водене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване и пр. Това регресно вземане следва да бъде предявено от третото лице в производството по несъстоятелност на общо основание и в случай, че бъде прието по установения ред, третото лице в качеството си на кредитор ще се ползва от привилегиите на погасеното от него публично вземане – направените обезпечения и реда на вземането.

В случая не са наведени твърдения и не са налице данни относно наличие на регресно вземане на цедента „Бирс“ ООД към „Франсис Резидънс" ЕООД и какво е неговото основание, за да се определи дали същото е предмет на представения договор за цесия, както и не се твърди такова вземане да е предявено в производството по несъстоятелност на „Франсис Резидънс" ЕООД.

Напротив, ищецът изрично твърди, че е носител на вземането предявено от НАП на 23.04.2018 г. по т.д. № 1410/2016 г. на ВОС и прието в производството по несъстоятелност, което „Бирс“ ООД е платило на НАП на 16.07.2018 г. и е прехвърлило на ищеца с договор за цесия.

От извършената от съда служебна проверка се установява, че нито „Бирс“ ООД, нито „Посолство на красотата“ ЕООД са кредитори в производството по несъстоятелност на „Франсис Резидънс" ЕООД.

В обобщение, ищецът „Посолство на красотата“ ЕООД не е установил качеството си на кредитор и не са налице предпоставките на чл. 694, ал. 3, т.т. 1 и 2 от ТЗ, поради което не е легитимиран да предяви иск за установяване несъществуване на прието от съда в производството по несъстоятелност на „Франсис Резидънс" ЕООД вземане на „Петрол холдинг" АД. Производството по предявения иск се явява недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 1147/2018 г. по описа на ВОС, ТО.

ПРЕПИС от настоящото ОПРЕДЕЛЕНИЕ да се връчи на страните: „Посолство на красотата“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД (в производство по несъстоятелност), „Франсис резидънс“ ЕООД – в несъстоятелност, и Т.Д.И., гр. София, бул. „Tотлебен“ № 39, ет. 6, ап. 18, в качеството му на постоянен синдик на „Франсис резидънс“ ЕООД (н), считано от 25.07.2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: