Решение по дело №6427/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3733
Дата: 25 август 2011 г. (в сила от 14 октомври 2011 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20103110106427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2010 г.

Съдържание на акта

 

 РЕШЕНИЕ

        

3733

 

гр. В., 25.08.2011 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юли  през две хиляди и единадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря  М.Г. , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6427/2010 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.132, ал. 1, т. 2  от  СК. Ищцата Ц.Р.Г. претендира  от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права над малолетното дете П. Г., роден на ***год., ответника П.Х.Г.. Излага, че ответника е баща на детето, с който ищцата е имала граждански брак, прекратен по силата на решение постановено по гр.дело №*/*год. по описа на ВРС * състав. След развода упражняването на родителските права по отношение на детето П. са предоставени на ищцата.  Родителите на детето живеят във фактическа раздяла от 2006год. От тогава до момента на предявяване на настоящия иск, ответника не е изплащал абсолютно никаква издръжка, нито по някакъв друг начин се е грижил за детето. През 2009год. по настояване на ищцата посещава детето по повод неговият рожден ден, без подарък и след кратък престой от 5 минути си тръгва. Въпреки проявените от ищцата опита да накара ответника да прояви заинтересованост към детето, ответника не проявява никакво желание в тази насока. Тъй като ответника самоволно се е освободил от функцията си на родител и баща, при наличие на предпоставките предвидени в чл.132, ал. 1, т.2 от СК ищцата моли, същият да бъде лишен от родителски права по отношение на детето. В съдебно заседание искът се поддържа.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК такъв  е постъпил от ответника. В писмения отговор, ответника оспорва изцяло иска. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Излага, че по време на брачното съжителство между него и ищцата е полагал основно и преимуществено грижи по отглеждането и възпитанието на детето той. След фактическата раздяла между него и ищцата, която според него датира от зимата на  2008год. той редовно е посещавал детето и го вземал при себе си.  Давал е средства за детето и е купувал дрехи за детето. Излага, че от средата на миналата година ищцата не допуска ответника и неговите близки до детето. В съдебно заседание поддържа становището изразено в писмения отговор, моли за отхвърляне на иска , като неоснователен и присъждане на сторените по делото разноски.

Контролиращата страна ДСП – В. , редовно призовани в хода по същество не изразяват становище.

Контролиращата страна ВРП, редовно уведомени, чрез прокурор А., изразяват становище за основателност на иска и молят да бъде уважен , като такъв.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:

Детето П. П.Г.  е родено на *** г.  и  негови родители са страните в настоящото производство.

С решение влязло в сила на ** г., постановено по гр.д. * г. на РС – В.  е прекратен брака между страните по делото и родителските права по отношение на детето П.  са предоставени за упражняване на ищцата, като на ответника е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10часа да 17 часа , както и един месец през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск и е бил определен размер на месечната издръжка 60 лв. , считано от влизането на решението в сила до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката , с падеж първо число на месеца , за който се дължи , ведно със законната лихва за всяка забавена вноска.

По делото са приети шест разписки за плащане на издръжка  след завеждане на делото , за месеците ноември и декември 2010год. и за месеците –януари , февруари , март и май 2011год.

По делото е приет соц.доклад , изготвен от ДСП град В., съгласно който е изразено , следното становище: Към настоящия момент преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето П. П. Г. в семейна среда се полагат от майката г-жа Ц.Г.. Госпожа Г. притежава необходимия родителски капацитет , необходим за отглеждането и възпитанието на детето, намира се в добро здравословно състояние , има подкрепата на близките си , което й позволява да изпълнява родителските си задължения , спрямо роденото от брака й дете П. П. Г. . Детето е изградило емоционална връзка , като между баща-дете с лицето С. К., с когото майката съжителства на семейни начала.Когато детето е в град Горна Оряховица , майката на ответника , която живее на територията на град Л. , идва в град Г. О., за да помага при обгрижването на П.. Въпреки, че майката и бащата на ответника са разведени , когато детето е в град Горна Оряховица то е обгрижвано и от бащата на ответника. Бащата също се включва много активно в обгрижването на детето.

В съдебно заседание проведено на **год. е изслушан ответника. Пред съда ответника заявява , че не е виждал детето от една година и половина, от когато е в чужбина. Когато е идвал в град В. по повод настоящото дело е правил опит да се свърже с ищцата , за да може да види детето, но телефон от нейна страна не е вдиган. От година и половина казва , че не е имал контакт с детето , а се чува с детето , когато ищцата е в настроение и благоволи  да бъде осъществена връзка между ответника и детето по телефона. Казва, че когато е в Б.не му е отказван контакт , на само в рамките на деня. Ищцата отказва категорично детето да бъде водено в родния град на ответника. В един от разговорите , когато е в чужбина , детето се обръща към ответника с чичо , като на въпроса на ответника , защо го нарича така, детето отговаря , че си има татко. Завявява, че е бил безработен миналата година и е нямал възможност да дава издръжка за детето. От момента в който е назначен на работа е започнал да плаща издръжка на детето.

По делото за установяване твърденията на страните са разпитани две групи свидетели: за ищцата – Р.С. К.-без родство и дела със страните, живеещ на съпружески начала с ищцата и Ц. С. Г. –без родство и дела със страните  и за ответника –  Н. М. Й. –без родство и дела със страните и В.Х. И.-без родство и дела със страните. Показанията на св. съдът цени  в частта, в която се отнасят за кредитирани към спора обстоятелства  и съвкупно преценени с останалите събрани по делото доказателства се явяват непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да се приеме наличието на основанието по т. 2 от чл. 132, ал. 1 от СК за лишаване на родителя от родителски права на първо място е необходимо да е налице виновно поведение у родителя. Той да не изпълнява родителските си задължения без основателна причина. От своя страна самото неизпълнение обхваща две едновременно дадени в закона форми на това укоримо поведение, т.е. две кумулативни условия: неполагане на грижи и недаване на издръжка, като неизпълнението на родителското задължение за грижи и издръжка трябва да бъде и трайно.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че от година и половина , след като ответника се установява в чужбина  контактите между него и детето са прекъснати. Въпреки това същия е правил опити да поддържа контакти и да се интересува за детето по телефона, като такива са осъществявани , когато майката реши , като в повечето случай са отклонявани под различен претекст , че детето спяло , днес не можело, утре не можело и  т.н. / В тази насока са показанията на св.Йорданов/. В същото време за баща на детето е представяно лицето , което живее на съпружески начала с ищцата - св. Радостин Свиленов Кеманов. В тази насока са дадените от самия ответник обяснения при изслушването , че детето се обръща към него с чичо , защото си има татко, показанията на св. Кеманов , който пред съда заявява, че още от момента в който детето е проговорило се обръща към него с татко, показанията на св. Цветан Георгиев , който казва, че детето се обръща с татко към мъжа , с който живее ищцата, както и становището на ДСП В. в смисъл , че връзката баща-дете, детето П. има изградена с мъжа , живеещ на съпружески начала с ищцата. Установи, се също в хода на производството , че майката на ответника , също е била възпрепятствана да осъществява , връзка с детето , тъй като не е можела да се свърже по телефона с ищцата. Действително едва след завеждане на делото ответника започва да заплаща определената в полза на детето П. издръжка , но този факт , същия обяснява с това , че е бил безработен, което обстоятелство не се опроверга от ищцата, която не  е  и претендирала събирането на издръжката  .

Безспорно, че определеният режим на лични отношения между бащата и детето не е бил спазван. Съдът обаче намира, че причината поради която това е така е  отсъствието на бащата от територията на страната,  което не може да му се вмени във вина. Още повече, че се установи, че същият е осъществявал връзка с детето по телефона  и много често тези му опити са били отклонявани от ищцата. Освен горното, следва да се отбележи, че и майката не е сторила необходимото, щото детето да знае своя баща, на ниската възраст, в която то се намира. Установи се, че на детето е казвано , че негов баща е лицето  с което ищцата живее на съпружески начала и този човек детето е възпитавано да възприема , като свой баща.

По отношение на другата предпоставка за основателността на претенцията – неизпълнението на родителските задължения за грижи и непредоставянето на издръжка да е трайно, съдът взе предвид следното: съгласно трайната практика на ВС на РБ, критерий за преценката във всеки конкретен случай следва да бъде житейската практика и морал – в настоящият случай не се установи укоримо виновно поведение на бащата, което да трае продължителен период от време, който да даде основание да се приеме, че е налице трайно неизпълнение.

Мотивиран от изложеното, съдът прави извод за неоснователност на иск за лишаване на П.Х.Г.  от родителски права по отношение на детето П., роден на *** г.

С оглед изхода от настоящото дело пред настоящото инстанция, следва да се уважи искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 500лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Р.Г. , ЕГН ********** ***, ж.к.Т.” , бл.*,ет.*, ап.*  за лишаване от родителски права на П.Х.Г., ЕГН **********,*** по отношение на детето П. П.Г. , ЕГН **********, поради това, че без основателна причина  трайно не полага грижи и не дава издръжка, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

ОСЪЖДА Ц.Р.Г. , ЕГН ********** ***, ж.к.Т.” , бл.*ет.*, ап.*  ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Г., ЕГН **********,*** сумата от 500лв./петстотин лева/ за сторени по делото разноски , на основание чл.78,ал.3 от ГПК-

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен  срок от  съобщаването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: