Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 07.08.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....… в публично заседание ………......
на тринадесети
юли ……..………......………..…………………….………...……....….…………...................
през 2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………….….………… Мариана Кадиева, ...................................
като
разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов ........................
административно
дело ........... №208 ................ по описа за ...................... 2023
година .
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Г.М.В., с ЕГН **********, с установен по делото постоянен адрес ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-4332-000407 от 24.01.2023
год., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” към Столична
дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б”
от ЗДвП, е постановено временно отнемане издаденото на жалбоподателя Г.М.В.
Свидетелство за управление на МПС №***, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
заявява в жалбата, че обжалва в срок цитираната по-горе заповед за принудителна
административна мярка, като счита същата за незаконосъобразна и неправомерно
приложена. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че оспорената заповед
се основава на изложеното в АУАН серия GA №808076 от 19.01.2023 год., то обстоятелствата,
описани в акта, не съответствали на реалната обстановка. Твърди, че на
19.01.2023год. се прибирал късно вечерта от ***, където бил роден, като навлизайки
в *** видял, че няма движение и в старанието си да се прибере по-бързо, не се
съобразил с мократа настилка. Твърди също, че на бул.„***“ и бул.„***“ колата
рязко поднесла и не можал да я овладея, вследствие на което се ударил в
парапета, поставен на булеварда и там автомобилът спря, а от удара жалбоподателят
усетил силна болка в ребрата и корема. Сочи, че на място пристигнали полицаи от
*** РУ на МВР и го попитали как е, а жалбоподателят не пожелал да се извика
линейка, защото се почувствал по-добре, а при пристигането на друг екип от КАТ
искал да даде проба за алкохол, но не можал да издиша поради болките, причинени
му от удара. Твърди, че така, след като няколко пъти се опитал да даде проба пред
полицаите, те сами му казали да отида поне кръвна проба да даде, като твърди,
че това бил факт, който не е отразен в АУАН или в ПАМ. Жалбоподателят твърди
също, че доброволно предал свидетелството си за управление №*** и се прибрал в
къщи, както и твърди, че никога не е имал подобни нарушения и не е предполагал,
че това ще му донесе толкова неприятности, тъй като най-малкото не може да се
движи с автомобила си без документи. Сочи, че работи в *** с много обекти в ***
и в *** и липсата на придвижването му с кола било немислимо. Поради това, моли
да бъде образувано съдебно производство и да му бъде дадена възможност да
представи доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата, с възможност, при
доказани от него твърдения, наложената ми принудителна административна мярка да
бъде отменена. В жалбата заявява, че допълнителни доказателства ще представи в
съдебно заседание.
Призован
за съдебното заседание, жалбоподателят Г.М.В., с постоянен адрес ***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител
- адв.Н.Д.Б. ***, надлежно упълномощена с Пълномощно от 13.07.2023 год.,
която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че
обжалваната заповед е издадена в нарушение на процесуалния и на материалния
закон, тъй като изложеното в заповедта не отговаря на действителността, което намира,
че било грубо нарушение. Сочи, че водачът на автомобила не е бил спрян за
проверка, а пристигналият полицейски патрул е установил на място самата
катастрофа и че положението на водача след катастрофата е било много тежко, а
не както е записано, че не е било тежко. Сочи също, че жалбоподателят не е
отказал да бъде тестван с дрегер за наличие на
алкохол, но тъй като няколко пъти се е опитал и не е могъл да издиша въздух,
който е необходим за тестването с дрегера, полицейските
служители му предложили да бъде транспортиран до най-близката болница, което не
било направено от тяхна страна, а това било тяхно задължение. Твърди, че това
са обстоятелства, които не са описани в оспорената заповед и поради това, моли
съда да постановите решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед за
прилагане на ПАМ, по подробно изложените съображения в жалбата, които счита, че
няма нужда да преповтаря.
Жалбоподателят Г.М.В. обяснява в съдебно заседание, че късно
вечерта тръгнал от *** и рано сутринта, когато пристигнал в ***, валял дъжд и
че когато завивал към улицата, на която живее, загубил контрол над превозното
средство, преминал в отсрещната страна на улицата и се ударил в парапета на
булеварда. Твърди, че при удара си ударил гърдите във волана, след което се паникьосал и бързал да се прибера вкъщи и че видял полицаите,
когато се прибирал към дома си, на последната отбивка
на улицата, където живее, като те били без включена звукова и светлинна
сигнализация. Твърди също, че след като видял полицаите, веднага се оттеглил
вдясно, спрял и им обяснил какво се е случило, като полицаите искали да го
тестват с дрегер за наличие на алкохол, но тъй като
имал силна болка в гърдите им обяснил, че не може да издиша достатъчно въздух в
дрегера, кактои че те му предложили
да му бъде направена кръвна проба, дали му талон за изследване и ми казали, че
трябва да отиде до болницата, но той не бил в състояние да отида до там и затова
се прибрал вкъщи. Твърди, че на другия ден отишъл до болницата, направили му
изследвания и се установило, че има спукано ребро.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към отдел
„Пътна полиция” при СДВР – Р. Б. Н., редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
В
съпроводителното писмо, с което на съда е изпратена в заверен препис
административната преписка по издаване на оспорената заповед, е заявено, че със
същото се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните
от другата страна разноски.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.22/, е връчен, срещу
подпис, на пълномощник на жалбоподателя Г.М.В., а именно – на адвокат Н.Д.Б. от ***, на датата 24.02.2023 год., упълномощена с
приложеното по делото пълномощно, с посочена в него дата - 25.02.2023 год.(!?)/л.21/. Жалбата
срещу нея е подадена чрез началника на сектор „***“ – София при СДВР, до
Административен съд – София град, с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска
фирма „Еконт експрес“, с баркод
*** на приложения плик, без вписана в товарителницата дата на приемане на
пратката/л.22 от адм.дело №1909/2023 год.
на АССГ/. Видно от положения върху жалбата и попълнен
щемпел, така подадената жалба е регистрирана в СДВР – отдел „***“, с УРИ
422200-11278 от 31.01.2023 год./л.4 от адм.дело
№1909/2023 год. на АССГ/, т.е. оказва се, че жалбата против оспорената заповед е
подадена преди екземпляр от нея да е бил надлежно връчен на пълномощника на
жалбоподателя. Със съпроводително писмо УРИ 433200-20805 от 22.02.2023 год. на
отдел „***“ към СДВР, така подадената жалба, ведно с заверени копия от
материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ, са изпратени на АдмС – София
град, постъпили в този съд с Вх.№**32 на 27.02.2023 год./л.3
от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/, като в
съпроводителното писмо изрично е посочено, че към датата на окомплектоване на преписката по жалбата, заповедта още не е
връчена на лицето и няма постъпил екземпляр в отдел „***“ към СДВР, с отразена
дата и подпис. Така, по този повод, в АдмС – София
град е било образувано административно дело №1909/2023 год. по описа на същия
съд, III отделение,
49-и състав. С Определение №4284 от
22.05.2023 год., на основание чл.135, ал.2 от АПК, производството по това административно дело №1909/2023 год. по описа
Административен съд - София град е било прекратено и делото е изпратено, по
подсъдност, на Административен съд – Кърджали, като по този повод е образувано
и настоящото административно дело №208/2023 год. по описа на съда.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП, заповедите по ал.1
на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и
т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което пък следва, че същите
подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена
форма, по предвидения в закона ред, макар и не до местно компетентния
административен съд. Същата, освен това, е подадена от лице – адресат на заповедта,
спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №23-4332-000407
от 24.01.2023 год./л.7, л.22/, полицейски инспектор от отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на жалбоподателя
Г.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, принудителна административна
мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е издадена на основание чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с
обстоятелството, че в ***, по бул.„***“, от бул.„***“ към
бул.„***“, жалбоподателят В. е управлява лек автомобил „***“, с табели с
регистрационен номер *** и на ул.„***“ №**, при извършената проверка, водачът
отказва да бъде проверен с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ №***, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (!?), както и отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000“ №***, за което му е съставен АУАН серия GA с бл.№808076
от 19.01.2023 год. В заповедта е посочено, че със същата е отнет документ – СУ на
МПС №***.
Към
преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като
доказателство по делото заверен препис от посочения в оспорената заповед Акт за
установяване на административното нарушение сер.GA
бл.№808076 от 19.01.2023 год., съставен от Р. И. С. - *** в отдел „***“ при СДВР, в присъствието на свидетеля Е. М.
В. от ***, ***/л.7-8;
същия на л.6-л.8 от адм.дело №1909/2023 год. на
АССГ/, в който е описано, че е съставен
срещу Г.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, СУМПС №***,
за това, че
„на 19.01.2023 год., в *** часа, в ***, ул.„***“, управлява лек автомобил „***“,
с peг. номер ***, собственост нa
„***, с посока по бул.„***“, от бул.„***“ към бул.„***“ и срещу ***,
поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението,
реализира ПТП, като самокатастрофира в 10 броя
метални тръбни парапета и 20 броя метални колчета. След ПТП водачът напуска
мястото на ПТП и е спрян от екип на ** РУ СДВР *** на ул.„***“ ***, където
водачът ОТКАЗВА да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, с фабричен номер ***, за употреба на
алкохол, както и ОТКАЗВА и да бъде изпробван с техническо средство „Drug Test 5000 ARPJ“ ***, за употреба на наркотични вещества и
техните аналози, в 05:60 часа. Издаден му е талон за изследване номер *** за Военномедцинска академия, находяща
се в ***, ул.„***“ №***. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.“.
Първото от описаните нарушения е квалифицирано в
съставения АУАН като виновно такова по 20, ал.2 от ЗДвП; второто нарушение е
квалифицирано като виновно такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; третото
нарушение е квалифицирано като виновно такова по чл.174, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП; четвъртото нарушение е
квалифицирано като виновно такова по чл.174, ал.3, предл.2/второ/
от ЗДвП и петото нарушение е квалифицирано като виновно такова по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като с така съставения АУАН, като доказателство е било иззето СУМПС
№***. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице - Г.М.В.,
за подпис, като същият го е подписал на място, без възражения и е получил
екземпляр от същия, видно от подписаната и оформената разписка за връчване към
акта.
Към преписката по издаване на оспорената заповед
е представено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от издадения
на водача Г.В. талон за медицинско изследване с №***, издаден от Р. И. С. - *** при Отдел „***“
към СДВР/на л.10 от адм.дело
№1909/2023 год. на АССГ/. В талона е отразено, че в 05:50 часа на 19.01.2023
год., Г.М.В. е
отказал да му бъде извършена предварителна проверка/проба/ за употреба на
алкохол с „Алкотест Дрегер
7510“, с №*** и с техническо средство „Drug Test 5000
ARPJ“ ***, за употреба на наркотични вещества и техните аналози. В талона е
отразено освен това, че същият следва да се яви в ВМА – ***, ул.„***“ №***, до
45 минути от връчването на този талон, за да даде биологична проба за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози. Видно от оформената разписка към талона,
екземпляр от същия е бил връчен, срещу подпис, на водача Г.М.В., в 07:00 часа на 19.01.2023 година.
Следва да бъде посочено, че по преписката е
представена докладна записка от 19.01.2023 год., *** Р. Г. до началника на **
РУ „Полиция“ съм СДВР/на л.13 от адм.дело
№1909/2023 год. на АССГ/, в която е описано, че на 19.01.2023 год., около 04:45
чака, изготвилият докладната ***, заедно с колегата си С. С., с когото били
наряд на автопатрул, били спрели на бул.„***“ №**, в
близост до ***, когато забелязали лек автомобил да се движи с висока скорост по
бул.„***“, в посока от ***, като чули и странен шум от него – като от спукани
гуми или каране по джанти. В докладната е описано, че полицейските служители
тръгнали след този автомобил и го настигнали на ул.„***“, пред №**, като там го
спрели за полицейска проверка, при която установили, че автомобилът е марка „***“,
*** на цвят, с *** регистрационна табела с №***. В докладната е посочено, че
автомобилът нямал предна регистрационна табела и бил с видими щети по предната
броня от удар и със срязани гуми от лявата страна. Посочено е също, че
установили водача на автомобила - Г.М.В., с ЕГН ********** и че същият бил във
видимо неадекватно състояние (пиян), като при проведената беседа с него, той не
могъл да даде адекватно обяснение за вида на автомобила и за това от къде идва,
за което докладвали на ОДЧ при ** РУ и изчакали на място пристигането на екип
от КАТ. В докладната е описано, че след пристигането на екип от КАТ, водачът на
МПС-то отказал да бъде тестван с Алкотест Дрегер.
По административната преписка е представено и е
прието като доказателство по делото и наказателно постановление №23-4332-000882
от 26.01.2023 год., издадено от началник група в отдел „***“ при СДВР, въз
основа на описания по-горе Акт за установяване на
административното нарушение сер.GA
бл.№808076 от 19.01.2023 год., съставен от Р. И. С. - *** в отдел „***“ при
СДВР/л.10,
същото на л.15 от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/. В наказателното постановление
са описани констатирани в посочения АУАН факти и обстоятелствата, както и е
посочено, че лицето/водачът Г.М.В./ не е дало кръвна проба за медицинско
изследване, като с това наказателно постановление, на жалбоподателя Г.М.В. са
били наложени следните административни наказания:
1. За виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП
– глоба, в размер на 200 лева, на основание
чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДвП;
2. За виновното нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС, за
срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП;
3. За виновното нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – глоба, в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС, за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП;
4. За виновното нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП – глоба, в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС, за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП;
5. За виновното нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП – глоба, в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП или всичко глоби, в размер на 4410 лева и
лишаване от право да управлява МПС, за срок от 54 месеца. Със същото
наказателно постановление, на водача Г.М.В., на основание Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 год. на МВР, се отнети общо 24 контролни точки.
Видно от оформената разписка за получаване/л.23,
стр.2/,
препис от това наказателно постановление е връчен, срещу подпис, на пълномощник
на жалбоподателя Г.М.В., а именно – на адвокат Н.Д.Б. от ***, на датата
24.02.2023 год., упълномощена с приложеното по делото пълномощно, с посочена в
него дата на изготвянето му- 25.02.2023 год. (!?)/л.21/.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на
министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№**21з-1524 от 09.12.2016
год. на министъра на вътрешните работи/л.18 от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/, с която са определени
да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №1618
от 26.02.2018 год. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СМВР/,
издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с чл.172, ал.2 от ЗДвП и Заповед
Рег.№**21з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, за оправомощаване на длъжностни лица от СДВР да издават
заповеди за прилагане ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.„а“ и т.6 от
ЗДвП/л.19
от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/. Като такива оправомощени длъжностни лица, в т.1 от заповедта, са
посочени длъжностни лица - държавните служители от Отдел „Пътна полиция” при
СДВР – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В случая, оспорената
заповед е издадена именно от такъв държавен служител от Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, а именно - от полицейски инспектор от Отдел
„Пътна полиция” при СДВР.
Действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало
правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен
акт е издаден от оправомощен материално и териториално
компетентен орган, а именно – от полицейски инспектор от Отдел „Пътна полиция”
при Столична дирекция на вътрешните работи/СМВР/.
На
следващо място, с оглед съдържанието
на акта съдът приема, че е спазена
установената от закона форма,
изискуема се съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване
на заповедта, като са описани и извършените от него нарушения, общо
2/две/ на брой, съставляващи такива фактически основания за издаване на
заповедта - отказът на жалбоподателя Г.В. да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, с №***, както и отказът на същия да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство „Drug Test
5000 ARPJ“ №***, посочен е лекият
автомобил, който се твърди да е бил управляван от жалбоподателя при спирането
му за проверка, както и регистрационния номер на автомобила, посочен е номерът
на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя – СУМПС №*** и че като
водач се води на отчет в ОДМВР – Кърджали, като е посочен с номер и дата АУАН,
с който се твърди да са установени извършените от жалбоподателя Г.М.В. нарушения
на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По
тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за
съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и
изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа
фактическите и правни основания за издаването й. Освен това, в производството по издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
като същата е връчена срещу подпис, на изрично упълномощено от жалбоподателя лице.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е.
относно съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира,
че заповедта е законосъобразна и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77
от 2017 год., в сила
от 26.09.2017 год.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване, се
прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство”, до решаване
на въпроса за отговорността му, но не за
повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. Предписанието, дадено
в тази норма, е
императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената
по закон принудителна
административна мярка/ПАМ/.
При тази законова регламентация,
необходимите
материалноправни предпоставки за налагане на конкретната
принудителна административна мярка,
според настоящия състав,
категорично са налице – по делото е безспорно установено, че жалбоподателят
Г.М.В. е имал качеството „водач” и е управлявал на посочената дата, в
посоченото време и на посоченото място, описаното МПС, като след спирането му и
при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, същият е отказал да бъде проверен
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен
№***, за употреба на алкохол, чрез измерването му в издишания въздух, както е
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Drug Test
5000 ARPJ“ ***, за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Отделно
от това, независимо че на същия е бил връчен и съответно получен от него, срещу
подпис, талон за медицинско изследване, същият впоследствие не се е явил в посоченото
лечебно заведение и не е дал и кръвна проба за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Както
бе посочено и по-горе, материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171,
т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от ЗДвП, е установен
по надлежния ред отказ на водача
да бъде проверен
за употреба на алкохол или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано
с редовно съставен акт за административно
нарушение, от
компетентните длъжностни лица, който акт,
по аргумент на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай е установен
основният релевантен за спора факт и той е описан като констатации в съставения и връчен му на 19.01.2023 год.
АУАН сер.GA бл.№808076/19.01.2023 год., а именно - отказът на водача Г.М.В.
да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол,
както и за употреба
на наркотични вещества или техни аналози и то при положение, че
малко преди това, същият е предизвикал ПТП и е напуснал мястото на ПТП, при това
без да уведоми компетентните органи. Така, в случая тези, на практика два отделни
два отказа, са единствено,
но
и напълно достатъчно основание по чл.171, т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от ЗДвП, за
прилагане на тази ПАМ, за разлика от нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предвиждаща ангажиране и на административно-наказателната отоворност
за дееца и съответно, налагане на предвидените в нея административни наказания. В
случая, както бе отбелязано и по-горе, въз основа на посочения АУАН е издадено
и наказателно постановление, в което, и за двете отделни, посочени в него
нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя В. са наложени и
предвидените в тази норма административни наказания.
В този аспект несъмнено
е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на тази
ПАМ,
поради което законосъобразно административния орган е упражнил публичното право чрез своето властническото
произнасяне или казано по друг начин -
налице са условията, т.е. материалноправните предпоставки за
прилагане на тази ПАМ в хипотезата на предл.2/второ/ на чл.171,
т.1, б.„б” от
ЗДвП - извършено нарушение на чл.174, ал.3,
предл.I/първо/ от ЗДвП, от жалбоподателя Г.М.В.,
извършването на което законът обвързва с прилагането на тази ПАМ, като предвид
изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията, инвокирани
в жалбата в тази насока.
Във
връзка с твърденията, изложени в жалбата, и поддържани и в съдебно заседание от
самия жалбоподател В. и
от процесуалния му представител, че не е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол и че искал да даде проба, но не можал да издиша
достатъчно въздух поради болките причинени му от удара, съдът намира ,че тези твърдения са една
защитна версия, която не се подкрепя от приложените доказателства по делото, а
и никакви нови доказателства или доказателствени
искания в тази насока не са направени. В обсъдената по-горе докладна записка, изготвена
от присъствалия на място *** Р. Г., до началника на ** РУ „Полиция“ съм СДВР, е
отразено, че водачът на автомобила - Г.М.В. е бил във видимо неадекватно
състояние (пиян), като при проведената беседа с него, той не могъл да даде
адекватно обяснение за състоянието на автомобила и за това от къде идва, както
и е отразено, че след пристигането на екип от КАТ, водачът на МПС-то е отказал
да бъде тестван с „Алкотест Дрегер“.
Не се подкрепят от никакви доказателства и твърденията на жалбоподателя в
съдебно заседание, че на другия ден отишъл до болницата, направили му
изследвания и се установило, че има спукано ребро. На първо място същият не
сочи, в коя болница е отишъл, не сочи при какъв лекар – специалист е бил, нито
какви изследвания са му направили и как точно е било установено, че има спукано
ребро, както твърди. Пределно ясно е, че при посещение в болница се изготвят
редица медицински документи, вкл. направление от личния лекар за посещение при
специалист, както и такива от извършените прегледи и изследвания, но от страна
на жалбоподателя, по делото не е представен никакъв документ, който да
удостовери по някакъв начин, че същият е посетил на другия ден което и да е
болнично лечебно заведение в *** или някъде другаде и че са му извършени
каквито и да е било прегледи или изследвания. По разбиране на настоящия състав,
за да бъде установено с категоричност дали същият има счупено или пукнато едно
или повече ребра, би следвало да му е извършена най-малкото рентгенография, при
която в общия случай се изготвя и рентгенова снимка, но жалбоподателят не
твърди да му е правена такава рентгенография и да разполага със снимка. Предвид
това съдът намира, че тези твърдения на жалбоподателя В. представляват една
най-обичайна защитна версия, но същата е напълно голословна, поради което и
съдът категорично не дава вяра на тези негови твърдения, целящи да оправдаят
поведението му при извършената му проверка и отказът му да бъде изпробван с
техническо средства за употреба на алкохол или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Съдът намира най-сетне, че
оспорената заповед съответства и на целта на закона и която цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.1 б.„б” от ЗДвП, административният орган действа при условията
на обвързана компетентност,
което означава, че при установяване
на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право
на избор или на свободна преценка дали да приложи
принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на
чл.171 от ЗДвП сочи, че процесната
мярка има двояко значение - същата е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ
ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла
на специалния закон, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта над законоустановения максимум. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване
на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага
под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността
на водача на МПС, но за не повече
от 18 месеца”.
Така, по изложените съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че жалбата на Г.М.В., с ЕГН **********, с установен
по делото постоянен адрес ***, се явява неоснователна и недоказана, като при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена
от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №1618 от 26.02.2018 год.,
издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СМВР/, при спазване
на изискуемата се от закона писмена
форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила
в производството по издаването й, като същата е издадена и в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита,
че по отношение на същата не е налице нито
едно от отменителните основания по чл.146 от АПК.
По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Г.М.В., с постоянен адрес ***, се явява неоснователна
и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да
бъде от отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, съдът не следва
да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. такива не са претендирани от ответника по жалбата, а реално, такива не
са и сторени от него.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.М.В., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес *** и с установен по
делото постоянен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-4332-000407 от 24.01.2023 год., издадена от
полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на
вътрешните работи/СДВР/, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, е
постановено временно отнемане издаденото на жалбоподателя Г.М.В. Свидетелство
за управление на МПС №***, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18/осемнадесет/ месеца.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: