РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330100120 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Д. Ч., с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
247,56 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода месец октомври 2016 г. – месец април 2017 г., за обект, находящ се в
гр. С., Ж.К. „С.“, бл. ***, вх.**, ап.**, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
***** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 66,80 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 15.09.2017 г. – 10.06.2020 г., сумата от 8,18 лева – главница за дялово
разпределение за периода месец април 2017 г. – месец август 2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – ***** г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 2,34 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 31.05.2017 г. – 10.06.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № ***** по описа за 2020 г. на Районен съд П.,
1
**** Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на клиент на топлофициран
имот, находящ се в гр. С., Ж.К. „С.“, бл. **, вх.**, ап.**, е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.
Със същите било уредено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуването им в интернет страницата на дружеството. Излага
съображения, че за процесния период месец октомври 2016 г. – месец април
2017 г. ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия,
но същата не е заплатена. Разпределението на топлинната енергия се
извършвала по система за дялово разпределение. В случая, собствениците на
СЕС, в която се намира имотът на ответника, били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Термокомплект“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Посочва се, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки. Навежда доводи, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд П., *** гр.с., срещу която
длъжникът възразил, поради което обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна П. Ч., с който се взима становище за недопустимост и неоснователност
на предявената искова претенция. Посочва се, че не е индивидуализиран
надлежно периодът, по който се претендира установяване на дължимост на
главницата. Възразява се и че претенциите са погасени по давност, доколкото
са изминали три години от настъпване на падежа. Излагат се и съображения,
че всички дължими суми са заплатени от ответника на ищеца, като обектът,
който се твърди да е собственост на ответника е прехвърлена, считано от
***** г. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
2
В срока за отговор третото лице помагач не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Според цитираната норма, потребител на топлинна енергия е собственик или
ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение №
ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период
са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/.
Ответникът е въвел твърдение за недължимост на претендираните от
ищеца суми поради плащането им, но не са представени доказателства за
извършването му. С отговора на исковата молба ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност относно всички вземания на
ищеца – за главница, дялово разпределение и лихвите върху тях.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за
процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия,
давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от
деня, следващ изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за
тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе
разпоредби от общите условия вземанията на ищцовото дружество съдържат
4
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за
периода месец октомври 2016 г. – месец април 2017 г се явяват погасени по
давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е подадено на ******* г. и тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до
май 2017 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от
последващо издаване на нова обща фактура. Издаването на такава фактура не
променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.
В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано
възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е.
в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято
изискуемост би настъпила в по-късен момент, а именно в 30-дневен срок от
датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.
С погасяване на главното задължение се погасява и акцесорното такова
за обезщетение за забава. Погасени по давност са и претенциите на ищеца за
дялово разпределние.
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски, а именно 300 лв., заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД,
ЕИК:********* иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
415 от ГПК за признаване за установено по отношение на П. Д. Ч., с
ЕГН********** че дължи на ищеца следните суми: сумата от 247,56 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
месец октомври 2016 г. – месец април 2017 г., за обект, находящ се в гр. С.,
Ж.К. „С.“, бл. **, вх.**, ап.**, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
*****г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 66,80 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
5
периода 15.09.2017 г. – 10.06.2020 г., сумата от 8,18 лева – главница за дялово
разпределение за периода месец април 2017 г. – месец август 2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – ***** г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 2,34 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 31.05.2017 г. – 10.06.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от ***** г. по ч.гр.д. № ***** по описа за 2020 г. на Районен съд П., ** бр.с..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ София”ЕАД,ЕИК:*********, да
заплати на П. Д. Ч., с ЕГН********** сумата от 300 лева, представляваща
сторени разнсоки в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомпект” ООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Пловдив от съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6