Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 26.11.2018 година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 15.11.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова ,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 852 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Водоснабдяване и канализация Йовковци " ООД ,
гр.Велико Търново твърди, че между него и ответника са налице облигационни
правоотношения по повод доставката на питейна вода и извършването на услуги по
пречистване и отвеждане на отпадни води до обект, находящ се в гр.В. №11.
Ищецът изпълнявал задълженията си, но абонатът ответник не извършвал плащане на дължимите суми, поради което е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника. Издадена е заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№4149/2017 г. на ВТРС за описаните в заповедта суми, срещу която
ответникът възразил. Моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от общо 344,85
лева, от които сумата от 287,55 лева
главница, представляваща стойност на неплатени фактури за ползвана , но
неплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
аб.номер 1003041 на обект в гр.В.Т. №11,
издадени в периода 6.01.2014 г. - 3.11.2014 г. и 3.11.2014 г. до 9.06.2017
г. и лихва за забава в размер на 57,30
лева. Претендира законна лихва и разноски.
В съдебно заседание се представлява от адв.Т. от ГАК. Поддържа исковите
претенции. Заявява, че след завеждане на делото ответникът е платил сумата от
30 лева. Моли съда да се произнесе със съдебно решение съобразно направеното
признание на иска. Претендира разноски.
Ответникът М.И.К. е депозирала в срок отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава иска, но няма
възможност да заплати сумите, поради здравословното си състояние и липсата на финансови
средства.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за установено следното :
В
чл. 237 от ГПК е предвидена възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай
съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска. В конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично
изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени
доказателства – Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от оператор "В и К Йовковци" ООД, гр.В.Търново, акт за монтаж и
демонтаж на водомер, карнетни листи, справка-извлечение за дължими суми от
абонат № 1003041 за адрес гр.В.Търново, ул.Ч. 11 ; покана за доброволно
плащане; фактури , иска за присъждане на сумата от 287,55
лева главница, представляваща стойността на доставена, но не заплатена питейна
вода и услуги по пречистване и отвеждане на вода за аб.номер 1003041 на обект в гр.В.Т.
№11, по фактури издадени в периода
6.01.2014 г. - 3.11.2014 г. и 3.11.2014 г.
се явява основателен, което не се оспорва от страните. Ответникът
с направеното изявление признава дължимостта и на претендираните лихви за
забава в размер на 57,30 лева начислени поради неплащане на издадените фактури на определената дата- 30 дни след датата на
издаване на всяка от тях. С неплащане на
задълженията в посочения срок, ответникът изпада в забава по отношение на всяка
фактура , което води до извода за дължимост на начислените лихви за забава,
както и на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е право, с което страната може да се разпорежда. В съдебно
заседание ищецът заяви, че след завеждане на делото ответникът е извършил
плащане на сумата от 30 лева, без да е заявил какво задължение погасява с тази
сума. На
основание чл. 235,ал.3 от ГПК извършеното плащане след подаване на исковата
молба следва да се съобрази от съда при постановяване на решението. Тъй като
ответникът не е заявил какво плащане погасява с посочената сума съдът намира,
че следва да приложи разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако
изпълнението не е достатъчно и длъжникът не заяви кое задължение погасява,
погасява се най-обременителното за него задължение. В случая не следва да се
прилага разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД относно поредността на погасяване,
доколкото се претендират освен главницата и лихви за забава, а не договорни
възнаградителни лихви. В този смисъл е Решение № 111/27.10.2009 г. по т.д.№ 296/2009
г. на първо т.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и др. Следва да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257,55 лева главница , представляваща стойността на
ползвана, но неплатена питейна вода и ползване услуги за пречистване на отпадни
води и канал на обект в гр.В.Т. абонатен
номер 1003041 по фактури, издадени за периода 6.01.2014 г.- 9.06.2017 г.;
сумата от общо 57,30 лева лихви за забавено
плащане по всяка от фактурите, считано
30 дни след датата на издаването им, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението- 20.12.2017 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 2295/22.12.2017 г. по
ч.гр.д.№ 4149/2017 г. на ВТРС. За
разликата от 30 лева до пълния претендиран размер от 287,55 лева
главница, иска следва да се отхвърли
като неоснователен, поради плащане. С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78,ал.1 и 2 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски, тъй като въпреки направеното признание на иска е дал повод
за завеждане на делото. Следва да се
осъди ответника да плати на ищеца направените в заповедното производство разноски
в размер на 385 лева, представляващи внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение и направените в исковото производство разноски в размер на 75 лева държавна такса и
360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.К. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ЙОВКОВЦИ"
ООД, с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул."
П.Яворов" №30 сумата от 257,55 /двеста петдесет и седем лева и 55 ст./ главница , представляваща стойността на
ползвана, но неплатена питейна вода и ползване услуги за пречистване на отпадни
води и канал на обект в гр.В.Т. абонатен
номер 1003041 по фактури, издадени за периода 6.01.2014 г.- 9.06.2017 г. ;
сумата от общо 57,30 /петдесет и седем
лева и 30 ст./ лихви за забавено плащане
по всяка от фактурите, считано 30 дни
след датата на издаването им, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението- 20.12.2017 г. до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение № 2295/22.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4149/2017 г. на
ВТРС, като за разликата от 30 /тридесет/ лева до пълния претендиран размер от
287,55 /двеста осемдесет и седем лева и 55 ст./ лева главница, отхвърля иска , като
неоснователен поради плащане.
ОСЪЖДА М.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ЙОВКОВЦИ" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул." П.Яворов" №30 сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лева
разноски направени в заповедното производство и сумата от 435/ четиристотин
тридесет и пет/ лева разноски направени
в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: