№ 4169
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110158246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „Софийска вода“ АД, че М. Т. К. не дължи сумата
1299,20 лева за доставка на ВиК услуги за периода 12.03.2012-16.10.2014 г.,
представляваща сбор от главница и лихва, претендирани от ответника за кл.
№********** за имот в /адрес/
Ищецът твърди, че е собственик на имота, за който ответното дружество
претендира заплащане на процесната сума за предоставени услуги, чиято
дължимост оспорва с довод, че липсва доставка на претендираната стойност, а
паричното вземане е погасено по давност. За посочената сума ответникът е
издал справка, по която задължението е формирано по издадени фактури за
процесния период. Пояснява, че въпреки извънсъдебно позоваване ответникът
не е зачел възражението по чл. 111 от ЗЗД и е прекъснал водоподаването до
имота.
Ответникът е подал отговор на искова молба, с който не оспорва че липсва
доставка на претендираната стойност, а паричното вземане е погасено по
давност. Поддържа, че предвид признанието на иска, както и че не е дал повод за
водене на делото - съдебните разноски да останат в тежест на ищеца, евентуално
счита, че поради липсата на фактическа и правна сложност дължимото
адвокатско възнаграждение е под минимума по НМРАВ, в т.ч.този размер не
следва да се възприема, на осн. решение на СЕС по д. С-438/2022.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът
следва да установи наведените фактически твърдения, чрез които обосновава
своя правен интерес от водене на делото, включително че ответникът претендира
(принудително) плащане на отричаните парични вземания. По арг. от чл. 154 от
ГПК спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действително на следните юридически факти: 1) наличие на договорно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, по което ищецът има качеството
потребител, 2) ответникът е извършил доставка на стойност претендираното
парично вземане; 3) давностният срок за паричното вземане е спиран или
прекъсван при наличие на изискуемо парично вземане. Тези обстоятелства
подлежат на доказване от ответника, за което му се указва, че не сочи
доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3
и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
1
собственик на процесния имот; за исковия период не е извършена доставка на
ВиК услуги, начислените парични вземания сумата 1299,20 лева за доставка на
ВиК услуги за периода 12.03.2012-16.10.2014 г., представляваща сбор от
главница и лихва, претендирани от ответника за кл. №********** за имот в
/адрес/ са покрити с давностен срок, който не е спиран и прекъсван.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а искането по чл.
190 и чл. 195 от ГПК не е необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение доказателствено искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както
и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2025
година от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
отговор на искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2