Определение по дело №484/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 1234/25.11.2014 г., постановено по гр. д. № 384/2013 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения иск от Ф. М. Адем от с. П., община Д. против Н. Н. М., С. Л. Й. и Н. М. Х., и тримата от с. П., община Д., наоснование чл. 79 ал. 1 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик по давностно владение на недвижим имот представляващ ½ ид. част от първоначално построената жилищна сграда, състояща се от две стаи в призема и три стаи на етажа и цялата пристройка към едноетажната жилищна сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж, построени върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ- ІV- ТКЗС в кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., при граници на имота: изток- УПИ- V- ТКЗС и УПИ ХV- 44, запад- УПИ ІІІ, север- улица и юг- улица и на основание чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху една стая в призема и една стая на етажа от първоначално построената жилищна сграда и цялата пристройка към тази сграда, състояща се от външно ±тълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж.

С решението е признато за установено по отношение на Н. Н. М., С. Л. Й. и Н. М. Х., че Ф. М. Адем е собственик по давност на ½ ид. част от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, състояща се от приземен етаж със застроена площ 133 кв. м., с три избени помещения и коридор; първи етаж със застроена площ 141.55 кв. м., с предверие, четири стаи, коридор и външно стълбище, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ/парцел/ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., с площ 720 кв. м., при граници на имота: изток- УПИ- V и УПИ- ХV- 44; запад- УПИ- ІІІ,север- улица и юг- улица, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС. На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, е отменен н. акт за собственост на недвижим имот по документи № 26 том VІ, рег. № 7154, д. № 1026/2008 г. на нотариус Гр. Г., рег. № 459, с район на действие РС- М., с който Н. М. Х. и Н. И. Х. са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с призем, състояща се от приземен етаж със застроена площ 133 кв. м., с три избени помещения и коридор; първи етаж със застроена площ 141.55 кв. м., с предверие, четири стаи, коридор и външно стълбище, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ/парцел/ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., с площ 720 кв. м., при граници на имота: изток- УПИ- V и УПИ- ХV- 44; запад- УПИ- ІІІ, север- улица и юг- улица, до размера на ½ ид. част от имота. С решението е отхвърлено като неоснователно искането на Ф. М. А. на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14, том ІV, рег. № 2938, д. № 614/2012 г. на нотариус Гр. Григоров, рег. № 459 с район на действие РС- Момчилград, в частта касаеща уважената част от исковите претенции. С решението са присъдени разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателя Н. М. Х. в частта му, с която съдът е признал за установено на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС спрямо Н. Х., че ищеца е собственик по давност на имот, представляващ ½ ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена в държавен УПИ IV; отменил е за ½ ид. ч., констативен н. акт от 2008 г. на нотариус Гр. Гр., с който Н. Х. и съпругата му са признати за собственици на описания имот по силата на чл. 587 ал. 1 от ГПК; осъдил е Н. Х. при условията на солидарност за заплати на ищеца сумата в размер на 2323 лв. за разноски. Решението било необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че неправилно съдът уважил иска по чл. 79 ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за който преди това е отхвърлил претенцията. Ищецът оспорвал част от съдържанието на констативния нотариален акт с претенции за собственост за „две стаи в приземния етаж, три стаи на първия етаж, както и за цялата пристройка” от имота, или претендирал собственост върху реални части, а съдът се е произнесъл за ½ ид. ч. от цялата жилищна сграда, респ. произнесъл се свръхпетитум, поради което решението било недопустимо и като такова следвало да се обезсили. Твърди се, че от показанията на свидетелите се установявало, че ответникът Н. М. построил жилищната сграда, ведно с пристройката и стопанската постройка, и не било установено, ищецът да е участвал в построяването им. Твърди се и, че съдът признал за установено, че ищеца е собственик на ½ ид. ч. от жилищната сграда, и отхвърлил същия иск за пристройката към нея без да се мотивира за това. Имало противоречие в мотивите и относно това, че по давностно владение можело да се придобиват самостоятелни обекти, а с диспозитива съдът признал за установено собственост върху идеална част. Неправилно съдът приел, че имота УПИ- IV бил записан в разписния лист от 1962 г. на името на ищеца и ответника Н. Х., както и че щом строежа бил поръчан от двамата братя, то иска по чл. 79 ал. 1 от ЗС бил основателен. Това не било така, тъй като записът в разписния лист бил без значение за делото, имота бил собственост на държавата, а записът в разписния лист не установявал факта на собственост, респ. факта на давностно владение. Неправилно съдът кредитирал данъчната декларация и удостоверението за данъчна оценка, тъй като видно от съдържанието на удостоверението за данъчна оценка, ищеца декларирал жилище с площ 64 кв. м., а в приложената декларация декларирал „къща”, построена през 1970 г. на два етажа с площ 64 кв. м. за имот партиден № *01 с кадастрален № 3, кв. 5 УПИ 1, който имот бил различен от процесния. Искането е да се отмени решението в обжалваната ¸аст и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция по чл. 79 ал. 1 от ЗС бъде отхвърлена. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адвоката- пълномощник- М. Ч..

Постъпила е въззивна жалба и от Н. Н. М. и С. Л. Й., чрез назначеният им особен представител А. К., против решението на Момчилградския районен съд, в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, че ищеца е собственик по давност на имот, представляващ ½ ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена в държавен УПИ- ІV; отменил е за ½ ид. ч. констативен нотариален акт от 2008 г. на нотариус Гр. Григоров и е присъдил разноски в полза на ищеца по делото в размер на 2323 лв. В атакуваната част решението било необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са същите съображения, каквито са развити и в жалбата на Н. М. Х.. Искането е да се отмени решението в атакуваните му части и се постанови друго, с което исковата претенция по чл. 79 ал. 1 от ЗС бъде отхвърлена изцяло.

В съдебно заседание А. Ел. П.- пълномощник на ответника по жалбите и ищец в първоинстанционното производство Ф. М. Х. на основание чл. 233 от ГПК от името на упълномощителя си е заявила, че се отказва от първоначално предявените с исковата молба в т. 1 искове- иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от първоначално построената жилищна сграда, състояща се от две стаи на призем и три стаи на етажа и цялата пристройка към едноетажната жилищна сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж, построени върху държавен недвижим имот, и иска с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищецът поискал да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху една стая в призема и една стая на етажа от първоначално построената жилищна сграда и цялата пристройка към тази сграда, състояща се от външно стълбище за вторият етаж- антре под стълбището, една стая на приземния етаж и една стая на първия етаж, като решението на Районен съд- Момчилград по гр. д. № 384/2013 г. бъде обезсилено в частта, касаеща двата иска, за което е представена и писмена молба, а производството по делото оставало да се движи по исковете по т. 2 и т. 3 от исковата молба. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следвало да се потвърди. Претендира разноски.

Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователно искането на ищеца на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 14/15.11.2012 г. по нот. дело № 614/2012 г. по описа на нотариус Гр. Григоров с район на действие РС- Момчилград в частта, относно уважената част от исковите претенции.

Съдът като взе предвид, че на основание чл. 233 от ГПК ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство, е направил пред въззивната инстанция отказ от иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, с който е поискано да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от първоначално построената жилищна сграда, състояща се от две стаи на призем и три стаи на етажа и цялата пристройка към едноетажната жилищна сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж, построени върху държавен недвижим имот, и от иска с правно основание чл. 108 от ЗС, с който е поискал да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху една стая в призема и една стая на етажа от първоначално построената жилищна сграда и цялата пристройка към тази сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж- антре под стълбището, една стая на приземния етаж и една стая на първия етаж, намира, че първоинстанционното решение в посочените части, следва да се обезсили и се прекрати производството по делото в тези части, като същото продължи да се движи в останалата обжалвана част.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадените жалби, констатира:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд са предявени установителни искове с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, чл. 537 ал. 2 от ГПК, чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 ал. 1 от ЗС и чл. 72 ал. 3 от ЗС.

Ищецът твърди, че през 1964 г. той и брат му- ответникът Н. М. Х., решили да построят къща в с. П.. Споразумели се разходите по построяването да бъдат по равно. Имали дворно място, записано на двамата в разписния лист на имотите към ПУП на с. П. от 1962 г. под № 43, съставляващо парцел 4- ТКЗС в кв. 4 по плана на с. П., а по- късно в регистъра на имотите от 1999 г. същият парцел бил записан под № 21, с площ от 590 кв.м. в собственост по ½ ид. част за него и брат му. Договорили се с брат му, той да се снабди с необходимите строителни книжа и така било издадено строително разрешение № 45 и протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 39/07.09.1964 г. за построяване на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. Строителните книжа били издадени само на името на брат му, тъй като се разбирали и нямали спорове. За построяването на жилищната сграда нямали необходимите парични средства и ищецът четири години работел като строител в гр. Стара Загора, като всеки месец давал цялата си заплата на брат си за построяване на сградата. През 1966 г. завършили строителството на къщата, която имала две стаи в призема и три стаи на първия етаж и по споразумение разпределили жилищните помещения- по една стая на призема, една стая за ищеца на етажа и две стаи на етажа за брат му, тъй като бил семеен. През 1967 г. брат му преградил коридора на етажа на две части, като за ищеца не останал подход към стаята, в която живеел със съпругата си и се наложило по дървена стълба през прозореца да влизат в стаята си на етажа. По този повод в селото било проведено общоселско събрание, на което брат му предложил ищецът да ползва една стая в призема и една стая на етажа. Ищецът се съгласил, след което разделили дворно място по равно, поставил телена ограда и построил в неговата част от двора стопанска постройка и тоалетна, и засадил овощни дръвчета. Тъй като нямал подход към стаята на етажа, със съгласието на брат си ищецът изградил пристройка към жилищната сграда, със съзнанието, че извършва строителство в собствен парцел, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в призема и една стая на първия етаж и през 1998 г. декларирал тази пристройка в Община Д. като негово жилище и от тогава заплащал данъците за нея. През м. март 1990 г. ищецът заедно със семейството си се преселили в Р.Т., като оставил ключа от входната врата за неговата част от къщата на брат си, за да наглежда помещенията. Оставил ключ и на Н. Ю. от с. П.. След преселването си в Р.Т. почти всяко лято се връщали в с. П. и живеели в описаните жилищни помещения. Твърди, че от изграждането на първоначално построената жилищна сграда през 1966 г. до лятото на 2009 г. той и семейството му владеели и ползвали описаните жилищни помещения от първоначално изградената жилищна сграда и цялата пристройка, без да му се оспорва от ответниците собствеността и владението му върху този имот. Счита, че е придобил по давност собствеността върху ½ ид. ч. от първоначално построената жилищна сграда и върху цялата новоизградена пристройка. Твърди, че през лятото на 2009 г., когато пристигнали от Р.Т., за да престоят в къщата, за първи път брат му не ги допуснал да отседнат в жилището, под предлог, че той бил собственик на цялата жилищна сграда. След извършена справка в СВ при МРС ищецът узнал, че брат му и съпругата му, били признати за собственици по документи на цялата жилищна сграда, за което бил съставен нотариален акт № 26, том VІ, рег. № 7154, нот. дело № 1026/2008 г. по описа на нотариус Гр. Гр. На 15.11.2012 г. брат му и съпругата му са продали недвижимия имот на сина си- ответника по иска Н. Н. М., за което бил съставен н. акт № 14, том ІV, рег. № 2938, н. д. № 614/2012 г. по описа на нотариус Гр. Гр. Към момента жилищната сграда се владеела от тримата ответници. Твърди и това, че за описаните подобрения на жилищната сграда вложил лични среõства за закупуване на арматурно желязо, цимент, варова мазилка, врати, прозорци, дъски, гвоздеи и др., необходими за строителството, на стойност 1000 лв., които с вложения от него труд оценява на обща стойност 1500 лв., която претенция в съдебно заседание увеличава на 2300 лв.

От фактическа страна се установява следното:

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че Ф. М. А., Ф. М. Х. и Ф. М. Х., са имена на едно и също лице. От удостоверение за семейно положение № 62/06.08.2013 г. се установява, че ответницата С. Л. Й., е съпруга на ответника Н. Н. Х.. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 27/19.03.2013 г. е видно, че Ф. М. А., Ф. М. Х. и Н. М. Х., са имена на едно и също лице.

От стр. 7 на разписен лист към ПУП от 1962 г. на с. П. е видно, че парцел № 43, в кв. 4, е записан на името на Н. и Ф. Х. От стр. 23 на регистър на имот към КП от 1999 г. се установява, че имот № 21 с площ 590 кв. м. в с. П., е записан- ½ ид. част в собственост на ответника Н. М. Х.. Установява се по делото и това, че на 07.11.1964 г. на ответника Н. М. Х., било дадено строително разрешение № 45 да построи двуетажна масивна жилищна сграда върху 79 кв. м. в с. П., кв. 4 ,,парцел ІV- ТКЗС, а с протокол № 39/07.11.1964 г., била дадена строителна линия и определено ниво.

Видно от данъчна декларация вх. № 3721, на 13.05.1998 г. ищецът е декларирал пред Данъчна служба гр. Д. двуетажна къща, РЗП 64 кв. м., построена през 1970 г. в кв. 5, парцел І в с. П. по плана от 1962 г., в съсобственост със съпругата му Н. Х. От удостоверение за данъчна оценка № */06.08.2013 г. се установява, че данъчната оценка за имот, находящ се в с. П., кв. 4, УПИ парцел 4, представляващ жилище с площ 64 кв.м. е 526.50 лв., като е посочено, че имота е собственост на ищеца Ф. А. и Ф. А., които нямали непогасени задължения за имота.

С н. акт за собственост на недвижим имот № 26, том VІ, рег. № 7154, д. № 1026/2008 г. на нотариус Гр. Гр., рег. № 459, с район на действие РС- Момчилград, ответникът Н. М. Х. и съпругата му Н. Х. на 24.10.2008 г. били признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с призем, състояща се от приземен етаж със застроена площ 133 кв. м., с три избени помещения и коридор; първи етаж със застроена площ 141.55 кв. м., с предверие, четири стаи, коридор и външно стълбище; двуетажна стопанска постройка със застроена площ 23 кв. м., състояща се от първи етаж- обор; втори етаж- сеновал, построени с отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ /парцел/- ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., с площ 720 кв. м., при граници на имота: изток- УПИ- V и УПИ- ХV- 44; запад- УПИ-ІІІ,север- улица и юг- улица. На 15.11.2012 г. ответникът Н. М. Х. и съпругата му Н. Х. продали на сина си- ответника Н. Н. М. гореописания имот, видно от н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14, том ІV, рег. № 2938, дело № 614/2012 г. на нотариус Гр. Г., рег. № 459, с район на действие РС- Момчилград.

От заключенията на вещото лице Д. Д. по приетите по делото съдебно- техническа експертиза и допълнителна такава, се установява: Парцел ІV- ТКЗС, в кв. 4, записан в разписния лист на имотите към ПУП на с. П. от 1962 г., имот № 21 с площ от 590 кв. м. по регистъра на имотите към кадастралния план на с. П. от 1999 г. е идентичен с УПИ- /парцел/ ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., описан в н.акт № 26, том. VІ, рег. № 7154, д. № 1026/2008 г. и н. акт № 14, том ІV, рег. № 2938, д. № 614/2012 г.,по описа на нотариус Гр. Гр. Цялата жилищна сграда представлява двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 192 кв. м., като на призема има едно антре, две стаи и коридор, а на първия етаж има едно антре, коридор и три стаи. Общата застроена площ на пристройката е 12 кв. м., състояща се от антре на призема и антре и стълбище на първия етаж, като необходимите строителни материали за направа на пристройката били на стойност 2000 лв. Пристройката не представлявала самостоятелно жилище съгласно нормативните изисквания. Пазарната оценка на първоначално изградената жилищна сграда била 4000 лв.,а пазарната оценка на цялата жилищна сграда, ведно с пристройката- 4600 лв., към момента на завеждане на иска. Общата застроена площ на една стая в призема била 18.70 кв. м., а общата застроена площ на една стая на етажа- 18.7 кв. м. от първоначално построената жилищна сграда. Общата застроена площ на цялата пристройка била 24 кв. м.- 12 кв. м. на призема и 12 кв. м. на етажа. По въпроса на каква стойност е труда за изграждане на пристройката, вещото лице сочи, че не може да даде точен отговор, тъй като това бил въпрос на споразумение със строителите.

В съдебно заседание ответникът по иска Н. Х. обяснява, че той подготвил материалите, а когато започнал да строи къщата, ищецът бил в казармата и не бил внесъл и една стотинка за нея. Ответникът допуснал ищеца да живее в къщата докато си построи своя къща. Живял 20 години в къщата, докато през 1985 г. заминал за Т. Пристройката била построена от ищеца, но за ответника и с негово разрешение. Твърди, че давал 3000 лв. на ищеца за пристройката, но последният не ги взел, искал 6000 лв.

Св. М. С. твърди, че заедно с още трима души като майстори са строили къщата от 1964 г. до 1966 г. Строежът на къщата бил поръчан от ищеца и ответника Н. Х.. Строили къщата за двамата. Строежът на първия етаж бил заплатен от ищеца. Н. казал, че няма пари и като дойде Ф.- ще плати. Когато ищецът се върнал от Стара Загора- платил. Заявява също, че къщата била разделена на две. Св. Ф. Ю. твърди, че двамата братя живели в една къща, но към настоящия момент ищецът не живеел в тази къща, тъй като брат му я затворил. Ищецът си построил друга къща, но не живял в нея, тъй като заминал за Т. Св. Н. Ю. твърди, че от 2008- 2009 г. ответникът Н. Х. не допускал ищеца в неговата част от къщата. Когато ищецът заминал за Т., оставил ключовете за къщата на брат си, за да наглежда неговия етаж. Оставил му и пари за поддръжка на къщата. Когато ищецът си идвал периодично в България, оставал в тази къща, но след това Н. спрял да го допуска в къщата.

Св. С. Г. твърди, че през 1964 г. ответникът Н. Х. строил къщата, но не знае кой е плащал на работниците. Не бил виждал ищеца в къщата. Св. Юз. Ю. също твърди, че къщата била построена от Н. Х. през 1964 г., ищецът живял в нея 3- 4 години, а след това си отишъл в новата къща. Заявява, че познава Мехмедали, който заедно с баща си и брат си били майсторите, които строили къщата. Св. Ю. М. обяснява, че от 25 г. ищецът живеел в Т., а Н. останал в с. П.. Ищецът идвал само на гости, имал собствена къща, но я продал. За процесната къща заявява, че ищецът е живял в нея само няколко години, но не знае кога. Н. викал съпругът на свидетелката за ремонт на къщата.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС е основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Съображенията на съда са следните:

Както вече се посочи, по делото се установява, че процесният имот се владеел още от 1964 г. от ищеца и неговия брат- ответника по иска Н. Х.. Установява се също, че в периода 1964- 1966 г. двамата започнали строителство на къща в процесния парцел с общи средства и труд. След построяването на къщата, двамата братя заживяли в нея като си разпределили стаите в призема и на първия етаж от къщата, респ. и двамата са установили владение върху части от жилищната сграда. Ищецът през 1990 г. се преселил в Р Т., но всяко лято до 2008- 2009 г. като се връщал в страната, ползвал къщата. В Т. се преселил и ответникът по иска Н. Х.. По делото не са налице доказателства, които да установяват през посочения по- горе период от време, ищецът да е бил отстранен от имота по някакъв начин и ответникът Н. Х. сам да е установил владение върху целия имот. През 2008 г. ответникът по иска Н. Х. се снабдил с нотариален акт за собственост върху цялата къща, а след 2009 г. престанал да допуска ищеца в къщата. През 2012 г. ответникът Н. Х. заедно със съпругата си я прехвърлил на сина си- ответникът Н. Н. М.. Така, ответниците установили владение върху къщата като със завеждане на иска, ищецът предприел действия за прекъсване на владението.

Безспорно е, че правото на собственост не се губи поради неупражняване на владение, т. е. по давност. Правото на собственост се загубва, когато премине върху друго лице- чрез сделка или по оригинерен начин. Владелецът на имот- този, който упражнява фактическа власт върху вещ, която държи лично или чрез другиго като своя, може да го придобие по давност. Според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. А ал. 2 на чл. 70 от ЗС сочи, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя, а съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин, владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е несъмнено и спокойно, и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало да тях. За да се придобие по давност недвижим имот, следва не само да се упражнява фактическа власт върху него през определен период от време, но и с намерение да свои вещта. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС.

По делото са налице категорични доказателства- писмени и гласни, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот по смисъла за Закона с намерението да свои вещта. Изграждането на пристройка към къщата, на външно стълбище и антре, сочат на намерение да се свои вещта и може да служи за основание за придобиване на владение с намерение да се свои вещта. В подкрепа изводите на съда са и представените по делото доказателства за направеното записването на имота на името на двамата братя в разписния лист и за заплащането на данъци за имота от ищеца. В тази връзка са и показанията на св. М. С., които са незаинтересовани и последователни, и който установява, че строежът на къщата бил поръчан от двамата братя, че строили за двамата и, че за строежа на един от етажите заплатил ищеца. В тази насока са и обясненията на самия ответник Н. Х., който сочи, че ищецът живял 20 години в къщата, докато през 1985 г. заминал за Т.; че пристройката била построена от ищеца, за която ответникът му давал 3000 лв., което обстоятелство от своя страна опровергава твърденията му, че постройката била построена за него и с негово разрешение. Или, въззивният съд намира, че по делото е доказано владение от страна на ищеца върху процесния имот за период повече от 10 години, необходим за придобиването му по давност, както и намерение за своене за този период, поради което е текла придобивна давност за него. Поради това същият е придобил собствеността върху процесния имот по давност, респ. станал е собственик на ½ ид. част от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, състояща се от приземен етаж със застроена площ 133 кв. м., с три избени помещения и коридор; първи етаж със застроена площ 141.55 кв. м., с предверие, четири стаи, коридор и външно стълбище, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ/парцел/ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., с площ 720 кв. м., при граници на имота: изток- УПИ- V и УПИ- ХV- 44; запад- УПИ- ІІІ,север- улица и юг- уÙица, поради което предявеният иск на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС е основателен и следва да се уважи. С оглед изхода по този иск, явява се основателно искането за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на н. акт за собственост на недвижим имот № 26 том. VІ, рег. № 7154, д. № 1026/2008 г. на нотариус Гр. Григоров, рег. № 459, с район на действие РС- Момчилград, с който Н. М. Х. и Н. И. Х. са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с призем, състояща се от приземен етаж със застроена площ 133 кв. м., с три избени помещения и коридор; първи етаж със застроена площ 141.55 кв. м., с предверие, четири стаи, коридор и външно стълбище, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в УПИ/парцел/ІV- ТКЗС, кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., с площ 720 кв. м., при граници на имота: изток- УПИ- V и УПИ- ХV- 44; запад- УПИ- ІІІ, север- улица и юг- улица, до размера на ½ ид. част от имота.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се потвърди.

При този изход на делото в полза на ответника по жалбите Ф. М. Х. се следват разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, по компенсация.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 123/25.11.2014 г., постановено по гр. д. № 384/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ф. М. А. от с. П., община Д. против Н. Н. М., С. Л. Й. и Н. М. Х., и тримата от с. П., община Д., с искане на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик по давностно владение на недвижим имот представляващ ½ ид. част от първоначално построената жилищна сграда, състояща се от две стаи в призема и три стаи на етажа и цялата пристройка към едноетажната жилищна сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж, построени върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ- ІV- ТКЗС в кв. 4 по ПУП на с. П., О. Д., при граници на имота: изток- УПИ- V- ТКЗС и УПИ ХV- 44, запад- УПИ ІІІ, север- улица и юг- улица и на основание чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху една стая в призема и една стая на етажа от първоначално построената жилищна сграда и цялата пристройка към тази сграда, състояща се от външно стълбище за втория етаж, антре под стълбището, една стая в приземния етаж и една стая на първия етаж, поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК и прекратява производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н. Н. М., с ЕГН *, С. Л. Й. с ЕГН * и Н. М. Х. с ЕГН *, и тримата от с. П., община Д. да заплатят на Ф. М. Х., с ЕГН * от с. П., община Д., сумата в размер на 400 лв., направени разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС на РБ в частта, с която производството по делото е прекратено, а в останалата част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/