№ 638
гр. П. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100963 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от ИВ. К. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. П., кв. „З.” № 18, действащ чрез
пълномощника си адвокат Н.П. Р., вписан в АК - П., с адрес на адвокатска кантора в гр. П.,
ул. „Х. К.” № 8, ет. 1, ап. 4, тел. **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 8. ет. 1,
ап. 4, против Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С." № 30, ет. 5, ап.
35 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща дължимия остатък от цялата договорена пазарна цена от 7000 лева за
продажба па лек автомобил „БМВ - 745 И“ с peг. № *****, договорена чрез устен
предварителен договор между страните от 08.12.2020 г. /уточнено в съдебното заседание/,
ведно със законната лихва па главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното н изплащане.
В исковата молба ищецът И.М. твърди, че е собственик на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка БМВ, модел 745И, с рег. № *****, рама № ******, двигател
№ *****, цвят черен, по свидетелство за регистрация № *****, издадено на 08.07.2020 г., от
МВР Пътна полиция - П..
Излагат се твърдения, че в началото на месец декември 2020 г. на ищеца са били
необходими финансови средства за лични нужди, като споделил за това с познатия си,
когото знаел с името „Б.“ от гр. П., като му казал, че има намерение да вземе пари на заем от
заложна къща, където да заложи лекия си автомобил. Сочи, че „Б.” му казал, че знае заложна
къща в град П., която предлага такива услуги. Още същия ден на 08.12.2020 г. двамата
отишли в гр. П. в заложна къща и там му съобщили, че може да му отпуснат 2500 лева заем,
срещу залог на лекия автомобил. Понеже тази цена не устройвала ищеца, се отказал и си
1
тръгнал. Посочва, че „Б.“ го свързал с тяхната обща позната М. Б. от град П., която живеела
със съпруга си в гр. П., като последната поискала да види колата и да отпусне заем срещу
залог върху колата. Поради тази причина двамата се върнали в гр. П. и след извършения
оглед, на който присъствали М. Б., Г.И., съпругата на Г.И. и тяхното внуче, М. им съобщила,
че семейството й може да му отпусне в заем сумата от 1700 лева. И.М. отказал с мотива, че в
заложната къща са му предложили по-висока заемна цена от 2500 лева и си тръгнал.
Излагат се твърдения, че след като ищецът се прибрал в гр. П. получил обаждане от
М. Б., която поискала да водят преговори за продажбата на лекия автомобил, тъй като колата
много й харесала и искала да я притежава. Сочи, че М. Б. нямала свидетелство за управление
и затова договорките щели да се водят с нейния свекър - Г.И., на чието име ще се прехвърли
автомобила. И.М. и ответникът Г.И. разговаряли и постигнали по телефона устна уговорка
за продажба на описания лек автомобил за продажната цена от 7000 лева /седем хиляди
лева./ Според договореността Г.И. трябвало да заплати еднократно цялата сума от 7000 лева,
а ищецът да му предаде автомобила и нотариално да прехвърли моторното превозно
средство. Сочи, че по телефона още същата вечер на 08.12.2020 г. се разбрали ищецът да
отиде отново в жилището на Г.И., за да получи сумата 7000 лева и да докара автомобила и
го предаде на ответника, заедно с ключовете и документите за собственост, както и да
уговорят прехвърлянето му. Твърди се, че ищецът изпълнил своята част от договорката,
придружаван от жена си Р. И.а. Сочи се, че ответникът му предал сумата в размер на 3000
лева, като му съобщил, че остатъкът от 4000 лева ще го получи в деня на сключване на
договора за продажба на МПС пред нотариуса. На предаването на сумата присъствали Р.
И.а, М. Б. (снаха и съпруга на сина на Г.И. - Д. Г. И.), съпругата и внучето на Г.И.. След
получаването на сумата ищецът веднага предал на ответника владението на лекия
автомобил и двата ключа за него, заедно със свидетелство за регистрация - част I (голям
талон) № *****, изд. на 08.07.2020 год., от МВР Пътна полиция - П., заедно със
свидетелство за регистрация - част II (малък талон), заедно със застраховката на колата,
заедно с газовата уредба и удостоверение за поставянето й, заедно с удостоверение за
извършен годишен технически преглед и с вписани данни за авто-газови уредби. Страните
се договорили, че след като Д. И. се върне в България, ответникът Г.И. следвало да потърси
ищеца за сключване на нотариален договор за прехвърлянето на автомобила и изплащането
на остатъка от цената от 4000 лева. Твърди се, че на 09.12.2020 г. ищецът упълномощил
ответника с пълномощно с нотариална заверка на подписа с регистър № 12819/2020 г. с дата
09.12.2020 г. на нотариус с per. № 423 Анета Илкова, с което ответникът да има право да
управлява и ползва лекия автомобил в страната и извън границите на Република България.
Ищецът твърди, че в уговорения срок никой не му се е обаждал за финализиране на
сделката, затова ищецът поел сам инициативата да се свърже с ответника. Последвали
множество телефонни и лични разговори, но ответникът отричал синът му да се е върнал в
България, поради което все още не можело да се сключи договора. Ищецът сочи, че на
29.12.2020 г. ответникът му заявил, че няма да му заплати останалата част от уговорената
2
цена в размер на 4000 лева, тъй като докато използвал ежедневно автомобила, се била
появила повреда, като отстраняването й според майстора щяло да струва 1800 лева и поради
тази причина, ответникът му предложил да му даде 200 лева и ищецът да прехвърли лекия
автомобил. Последният отказал.
Твърди се, че ищецът получил заплахи от ответника и сина му Д. И.. Подал сигнал в
полицията. Сочи, че оттеглил пълномощното дадено на ответника. Излага твърдения, че
26.01.2021 г. получил предложение от Д. И. да му даде сумата от 500 лева и ищецът да
прехвърли лекия автомобил, но ищецът отказал, след това му предложили 700 лева, които
също отказал. Посочва, че Д. И. предложил на ищеца да му върне веднага колата, като
получи сумата от 3000 лева, но ищецът нямал тази сума пари и му предложил, че може след
1-2 месеца.
Твърди, че с покана за доброволно изпълнение на парично задължение и за връщане
на моторно превозно средство от 21.01.2021 г., изпратена чрез ЧСИ Добромир И. Даскалов,
с per. № 887 район на действие Окръжен съд - П., И.М. приложил Декларацията за оттегляне
на пълномощното, за да уведоми ползвателят на лекия автомобил, че правата му са
прекратени, както и изразил исканията си за прехвърляне на МПС срещу заплащане на
остатъчната сума от 4000 лева. Поканата била получена на 11.02.2021 г. от Мира Шаркова
Пепа със задължение да я предаде на Г.И.. На 12.02.2021 г. Г.И. е изпратил Отговор на
поканата, в който отговор ответникът е отрекъл уговорката помежду им за сумата 7000 лева,
с твърдения, че устният договор от 08.12.2020 г. бил за сумата от 3700 лева, като снахата на
Г.И. - М. А. Б. е платила сумата от 3000 лева на ищеца М.. С отговора на поканата
ответникът Г.И. поканил ищеца в нотариалната кантора на нотариус Анета Илкова, вписана
с per. № 423 на Нотариалната камара и с район на действие PC-П., на 15.03.2021 г. в 10:30
часа, за да бъде прехвърлен лекия автомобил, като ответникът посочил, че ще му плати
сумата от 700 лева.
В съдебното заседание, ищецът не се явява. Изпаща процесуален представител – адвокат Н.Р. от
АК П., който моли съда да уважи предявената искова претенция като основателна и доказана. Претендира
разноски. Депозира писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание, ответникът се явява лично и твърди, че не е
сключвал процесния договор.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.08.2020 г. се
установява, че ищецът е закупил от Алберт Заргарян лек автомобил марка и модел „БМВ -
745 И“ с peг. № ***** за сумата от 5390 лева.
3
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение на парично задължение и за
връщане на моторно превозно средство от ищеца до ответника Г.И., с която се иска от
последния да му заплати сумата в размер на 4000 лева, представляваща неплатения остатък
от цялата договорена цена от 7000 лева за продажбата на процесния автомобил.
От приложения по делото отговор на поканата за доброволно изпълнение на парично
задължение и за връщане на моторно превозно средство се установява, че ответникът е
възразил, че дължи сумата в размер на 7000 лева, а твърди, че уговорената цена е в размер
на 3700 лева.
Приложена е декларация за оттегляне на пълномощно, от която се установява, че
ищецът оттегля, считано от 29.12.2020 г. пълномощно, нотариално заверено на 09.12.2020 г.
от нотариус с рег. № 423, с което е упълномощил ответника със следните права; да
управлява и ползва процесното МПС в страната и извън границите на Република България в
чужбина, включително в Р. Турция, Македония, Сърбия и страните от ЕС; да го
представлява и подписва във връзка с дадените му права пред кат, данъчните власти, пред
митническите и гранични органи, пред застрахователни дружества и пред трети лица и
фирми,пред всички държавни институции вкл с правото да получи винетката, да сключва
застрахователни договори и да получава застрахователни обезщетения, както и да се ползва
в пълен обем от полицата за задължителна застраховка „гражданска отговорност” и „каско”.
Представен е препис на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на РП – П., от което се установява, че ищецът е депозирал жалба в
прокуратурата във връзка с отправени заплахи от ответника.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Р. Ризова И.а. От показанията й се
изяснява, че живее с ищеца, както и че ищецът й бил споменал, че ще „даде“ процесния
автомобил на някаква жена от гр. П. на име М., с която се разбрал да получи първоначално
сумата в размер на 3000 лева, след което да му даде останалата сума от 4000 лева, след като
се прибере мъжът й от чужбина, тъй като се били договорили продажната цена да е в размер
на 7000 лева и след получаването й да се прехвърли лекият автомобил. Това се случило в
дома на ответника на 08.12.2020 г.. Посочва, че М. дала на ищеца сумата от 3000 лева, а
останалата сума не му е била дадена, поради което ищецът завел и настоящото дело.
Споделя, че при предаването на сумата, ответникът бил заявил, че ако не бъде дадена
останала сума до Коледа, той щял да я даде. Изяснява, че след като е получил парите,
ищецът и свидетелката си тръгнали от дома на М. с ответника, който ги закарал до дома им.
Споделя, че на следващия ден ищецът И. направил пълномощно за процесния лек автомобил
на името на ответника, тъй като се били разбрали колата да е негова собственост. Сочи, че
след известно време – „след седмица, седмица и нещо се прибрал съпругът на М. - Д.“ и
заявил, че нямало да бъдат дадени никакви пари за колата, тъй като същата била развалена и
можели да дадат само сумата от 700 лева. Свидетелката споделя, че състоянието на колата
при предаването й било много добро, тъй като през месец август били сменили маслото“.
4
Изяснява, че И. оттеглил даденото пълномощно. Посочва кои лица били при договарянето на
продажбата на лекия автомобил.
От показанията на свидетеля Н. К. М. се установява, че познава страните, както и че
ищецът е бил собственик на процесния автомобил. Изяснява, че колата бил а в много добро
техническо състояние, както и че решил да я продаде за сумата от 7000 лева. Споделя, че
към края на месец декември 2020 г. колата била дадена на сина на ответника – Д., като
първоначално дали на ищеца 3000 лева, като останали за даване 4000 лева. Посочва, че към
средата на месец януари имало скандал пред дома на ищеца, като М. била казала, че колата
се развали и трябвали 1800 лева за ремонта, поради което нямало да дадат никакви пари на
ищеца. Споделя, че колата не е върната на И..
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правното основание по чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, наличието на
действително правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба на
процесното МПС, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесния лек автомобил чрез сключването на окончателен договор за
покупко-продажба, а купувачът да го получи и да заплати уговорената продажна цена,
респективно продавачът да е предал автомобила на бъдещия купувач.
В разпоредбата на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е предвидено, че собствеността на
моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящия случай – лекият автомобил
с peг. № *****, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Според текста
на чл.19, ал.1 от ЗЗД, когато закона изисква окончателния договор да се сключи в
нотариална или нотариално заверена форма, предварителния договор трябва да се сключи в
писмена форма. Изискването за форма на предварителния договор е условие както за
действителността на сделката, така и за нейното доказване. /В този смисъл Решение № 88
от 18.03.2019 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 84/2019 г./.
Ищецът твърди, че няма сключен между страните писмен предварителен договор за
продажбата на процесното МПС, същото се потвърждава и от приложената по делото
нотариална покана и отговор на същата. При положение, че законът изисква предварителния
договор да бъде сключен в писмена форма следва да се приеме, че устното договаряне
между страните представлява нищожно договаряне по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД.
Предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 ГПК показанията на разпитаните по делото
свидетели относно сключването на договора не следва да бъдат съобразявани от съда, тъй
5
като са недопустими (законът не допуска обяснения на свидетели, когато за
действителността на сделката се изисква писмен акт- чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице първата
материална предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че страните са
сключили валиден предварителен договор за продажба на автомобила, поради което е
безпредметно обсъждането на другите предпоставки.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, но такива не се
претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. П., кв. „З.” № 18, действащ чрез пълномощника си адвокат Н.П. Р., вписан в АК - П., с
адрес на адвокатска кантора в гр. П., ул. „Х. К.” № 8, ет. 1, ап. 4, тел. **********, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 8. ет. 1, ап. 4, против Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „С." № 30, ет. 5, ап. 35 иска за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща дължимия остатък от
цялата договорена пазарна цена от 7000 лева за продажба па лек автомобил „БМВ - 745 И“ с
peг. № *****, по устен предварителен договор между страните от 08.12.2020 г., ведно със
законната лихва па главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното н изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6